6
1. Местоположение и описание Тук е представено описанието на селищната могила от началото на XX впреди първите археологически сондажи върху нея, направени
под ръководството на Карел Шкорпил. Добавена е и наличната информация за малката Русенска селищна могила. Проследени саи множеството нарушения на културните пластове на двете могили от военни и жилищни сгради. Поради доброто си стратегическо местоположение на брега нар. Дунав, голямата могила е била използвана за военни постове през римската епоха, през втората половина нас името Батарея Неджиб“ и през Втората световна война. След Освобождението в нея са изкопани войнишки окопи и на върха ѝ са построени бараки за карантина. През те години могилата става сметище за промишлени отпадъци в сформираната Източна промишлена зона на гр. Русе, където попада и след цялостното ѝ проучване.
2. История на проучванията и методика на работа Обособени бяха два етапа на проучване на Русенската могила според целите и методиката на работа. Първият етап включва разкопките на могилата до края на Втората световна война и обхваща сондажните проучвания на Карел и Херменгилд Шкорпил през
1904 гина русенския учител Димитър Костов през 1921-1922 г. Въпреки недостатъците
във воденето на разкопките, резултатите и от двете кампании са публикувани. Трудовете дават добра представа за тогавашното състояние на археологическата наука у нас, за извършените дейности и добитите материали. Благодарение на тях Русенската селищна могила придобива известност сред научните среди и това става причина за продължаване на изследването ѝ. Вторият етап обхваща най-общо времето от края на Втората световна война до пълното разкопаване на обекта през 1990 г. Характерно за този период в българската археология е проучването според стратиграфския метод с добре поставена план- квадратна система. Към този етап се включват археологическите кампании от 1948-1953 г, водени от Георги
Георгиев и Никола Ангелов, както и от 1986-1990 г, ръководени от Кънчо Кънчев и впоследствие Володя Попов. Основен проблем през първата кампания е разделянето на обекта надве самостоятелни половини, което води до несъответствие на разграничените пластове от източния и западния сектор. През втората кампания налице са множество грешки във воденето на теренната работа и документирането на
откритите структури, което води до липса на надеждна информация за резултатите от разкопките.