23.9. Съединителнотъканни маркери (остеокалцин, С-терминален пропептид на колаген I) - имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени.
24.4.8.1. камерно изброяване с фазово контрастна микроскопия, с кокаинов, прокаинов или оксалатен разтвор;
24.4.8.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;
24.4.9. скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ):
24.4.9.1. по Westergren със стъклени пипети (референтен метод);
24.4.9.2. "затворена система" (при валидирана сравнимост на резултатите с референтния метод);
24.4.9.3. автоматичен метод (ако производителят е валидирал сравнимостта на резултатите с референтния метод);
24.4.10. морфология на кръвни клетки:
24.4.10.1. светлинна микроскопия на натривка от кръв без антикоагулант или венозна кръв с К2 ЕДТА, оцветена по Романовский - Giemsa или по Pappenheim;
24.4.10.2. еритроцити - оценяват се по форма, оцветка и включвания;
24.4.10.3. левкоцити - оценяват се по големина, форма, съотношение ядро/цитоплазма, структура на ядрото, наличие, брой и размер на нуклеоли, граница на ядрото, структура на цитоплазма, гранулации, граница на цитоплазма;
24.4.10.4. тромбоцити - оценяват се по размер, форма, цвят, гранулираност, групиране (ако не е използвана EDTA), евентуален сателитизъм;
24.4.10.5. резултатът се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация;
24.4.11. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроскопия на натривка, оцветена по Романовский - Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.
24.4.12. Цитохимични изследвания:
24.4.12.1. пероксидазна активност (метод на Graham и Knoll);
24.4.12.2. алкална фосфатаза (метод на H. Merker и L. Heilmeyer);
24.4.12.3. неспецифични естерази;
24.4.12.4. алфа-нафтил ацетат естераза (метод на Loffler);
24.4.12.5. нафтол-AS ацетат естераза (метод на Wachstein и Wolf);
24.4.12.6. нафтол-ASD-хлороацетат естераза (метод на Руденс и Буйкис);
24.4.12.7. гликоген с PAS реакция (метод на McManus и Hotchkiss);
24.4.12.8. масти (метод на Scheehan Storey);
24.4.12.9. дезоксирибонуклеопротеини (ДНП), рибонуклеопротеини (РНП) и катионни про-теини (КП);
24.4.12.10. нехемоглобиново желязо, сидероцити и сидеробласти (реакция с Берлинско синьо);
24.4.12.11. резултатите по т. 24.4.12 се съпровождат с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.
25. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на кръвосъсирване и фибринолиза са следните:
25.1. Измерване активността на факторите:
25.1.1. коагулометрично (хронометрия - електромеханична или фотооптична - измерване времето за поява на фибринов съсирек) - автоматично, с крайноточков метод;
25.1.2. колориметрично (хромометрия, измерване концентрацията на освободения хромоген при хидролиза на синтетични субстрати):
25.1.2.1. двуточково измерване;
25.1.2.2. кинетично измерване.
25.2. Измерване концентрацията на факторите - имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела.
25.3. Молекулни методи - за окончателна диагноза при някои заболявания на хемостазата.
25.4. Материал:
25.4.1. капилярна кръв - само за време на кървене;
25.4.2. цитратна кръв - венозна кръв, взета с антикоагулант, за изследване на рекалцификационно време, активирано рекалцификационно време и агрегация на тромбоцити;
25.4.3. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за най-често изследваните показатели;
25.4.4. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за замразяване;
25.4.5. цитратна плазма, богата на тромбоцити, за функционално изследване на тромбоцити (агрегометрия).
25.5. Пресяващи показатели:
25.5.1. брой тромбоцити (виж по-горе);
25.5.2. време на кървене - метод на Duke;
25.5.3. протромбиново време (PT) - едностъпален тест на Quick (коагулометрия на активност);
25.5.3.1. да се използват стандартизирани тромбопластини с ISI между 0,9 и 1,4, за предпочитане тези с ISI близо до 1;
25.5.4. активирано парциално тромбопластиново време (аAPTT) - коагулометрия на активност по Rodman et al., с активатори микросиликонизирани частици;
25.11.2. тъканен плазминоген активатор (t-PA) - имунологичен, определя се концентрация.
25.12. Показатели на фибринолитична активност:
25.12.1. D-димер:
25.12.1.1. имунологични: латексова аглутинация - полуколичествено и количествено;
25.12.1.2. имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;
25.12.2. плазмин - алфа 2-антиплазмин комплекс: имунологичен - определя се концентрация.
25.13. Инхибитори на фибринолизата:
25.13.1. алфа 2-антиплазмин - хромогенен метод (определя се активност);
25.13.2. инхибитор на плазминогеновия активатор (PAI): хромогенен метод (определя се активност), имунологичен метод (определя се концентрация);
25.13.3. С1 - инхибитор:
25.13.3.1. хромогенен метод (определя се активност);
25.13.3.2. имунологичен метод (определя се концентрация).
26. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на ликвор са следните:
26.1. Преди центрофугиране:
26.1.1. оценка на макроскопския вид - цвят, прозрачност, фибринова мрежа;
26.1.2. изброяване на еритроцити и левкоцити в нативен ликвор, без консерванти в камера на Fushs-Rosenthal, Nageotte или Jensen с обикновена светлинна микроскопия.
26.2. Цитологично изследване:
26.2.1. диференциране на типа клетки в обогатен ликвор (чрез активна седиментация, центрофугиране или филтрация) на препарат, оцветен по Giemsa или по Pappenheim;
26.2.2. цитохимични реакции за диференциране на типа клетки.
26.3. Клинично-химични показатели (изследват се не по-късно от 6-ия час в надстоящата течност, получена след центрофугиране на ликвора), както в серум.
26.4. Общ белтък:
26.4.1. проба на Pandy - ориентировъчно;
26.4.2. със сух тест за урина - ориентировъчно;
26.4.3. количествена турбидиметрия;
26.4.4. количествена колориметрия със селективни багрила (Coomassie brilliant blue, Ponceau red или Рyrogalol red).
26.6. Имуноглобулини (ИгГ, ИгА, ИгМ) - прилагат се аналитичните принципи за изследване в серум с модификации за повишаване на чувствителността, когато е необходимо:
26.6.1. крайна имунодифузия с поне три стандарта;
26.6.2. отчитане на олиго- или поликлоналност - оптимизирана агарозна електрофореза и/или изоелектрофокусиране;
26.6.3. имунологичен анализ с неизотопно маркиране.
26.7. Глюкоза - хексокиназен метод с три стандарта (от 0,5 до 4,0 mmol/l).
26.8. Лактат - UV метод.
26.9. CRP - нефелометрия.
26.10. CK-NAС активирана: с двоен обем ликвор, вместо серум.
26.11. LDH: субстрат пируват, трис-буфер и двоен обем ликвор вместо серум.
26.12. Аденозиндезаминаза - UV метод.
26.13. Спектрофотометрия - на 405, 415 (или 410, 418), 420, 430, 460, 540 и 630 нм.
26.14. Диференциране на левкоцитите - след оцветяване по Pappenheim.
26.15. Електролити, анализ на кръвни газове, адреналин, норадреналин, лекарствени средства и други - както за серум.
27. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на урина са следните:
27.1. За клинично-химични и цитологични изследвания - препоръчва се средна порция от втора сутрешна урина.
27.2. Пресяващо изследване (общо изследване на урина):
27.2.1. оценка на макроскопския вид - цвят, мирис и други общи свойства на урината;
27.2.2. изследване на диуреза;
27.2.3. експресни (сухи) проби за полуколичествено определяне с използване на полуавтоматично (или автоматично) отчитащо устройство.
27.3. Относителна плътност:
27.3.1. рефрактометрично;
27.3.2. сухи проби (ориентировъчно); осмолалитет: с осмометър, както в серума.
27.4. Цитологично изследване:
27.4.1. формени елементи на урина при спазване на стандартни условия - препоръчва се микроскопия с фазов контраст и еднократни камери;
27.4.2. формени елемени на урина с автоматичен анализатор.