Глава 2.
Всекидневната философия,
с която да станете легенда
Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по искрица в безнадеждното тресавище на приблизителното, на разните му там „не съвсем“, „не още“ и „въобще не“. Не позволявайте героят във вашата душа да загине в безнадежден копнеж по живота, който сте заслужавали, но никога не сте успели да постигнете. Желаният от вас свят може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той е възможен, той е ваш.
— Айн Ранд
Той беше лектор от най-висока класа. Истински Магьосник на словото.
Приближавайки края на фантастична кариера и вече над осемдесетте, той беше тачен по цял свят като гросмайстор на вдъхновението, легенда в лидерството и искрен хуманист, който помага на обикновените хора да реализират най-големите си дарби.
В едно общество, отличаващо се с непостоянство, несигурност и опасности, лекциите на Магьосника събираха цели стадиони с почитатели, които жадуваха не само да водят изкусен живот, изпълнен с креативност, продуктивност и просперитет, но и да съществуват по начин, който непрестанно да ги извисява като хора. Така че накрая да се почувстват уверени, че са оставили прекрасно наследство и нещо значително на следващите поколения.
Делото на този човек беше уникално. То беше смес от проникновения, укрепващи вътрешния воин в характера ни с идеи, които зачитаха нежния поет, живеещ в сърцето. Посланията му показваха на обикновените хора не само как да успеят да се издигнат до върховете в света на бизнеса, но и да си възвърнат магията на един богато изживян живот. За да могат да се върнат към онова страхопочитание, което някога са изпитвали, преди суровият и студен свят да пороби гения им в оргията от сложност, повърхностност и технологични развлечения.
Магьосникът беше висок, въпреки че сега беше леко прегърбен от напредналата си възраст. Той излезе на подиума, като стъпваше внимателно, но уверено. Добре скроеният тъмносив костюм с приглушени бели райета му придаваше елегантен вид. Очилата със синкави стъкла добавяха точно колкото трябва шик.
– Животът е прекалено кратък, за да пропиляваме талантите си на дребно – започна Магьосникът пред хилядната публика. – Родени сте с възможността, както и с отговорността да се превърнете в легенда. Създадени сте да постигнете проекти на най-високо ниво, проектирани сте да реализирате необикновено важни дела и сте конструирани да бъдете сила на страната на доброто на тази малка планета. Носите в себе си нужното да си възвърнете господството върху изначалното си величие в една цивилизация, която е станала доста нецивилизована. Да възстановите благородството си в една глобална общност, където повечето хора пазаруват за хубави обувки и придобиват скъпи вещи, но рядко инвестират в усилието да станат по-добри хора. Личното ви лидерство изисква – не, настоява – да престанете да бъдете кибер зомбита, неумолимо привличани от дигитални устройства и да преустроите живота си, за да бъдете образец за съвършенство, пример за почтеност и да отхвърлите егоцентризма, който ограничава добрите хора. Всички велики мъже и жени по света са били хора, които дават, а не хора, които само вземат. Откажете се от всеобщата заблуда, че онези, които трупат, печелят най-много. Вместо това вършете работа, която е героична – която разтърсва вашия пазар с качеството на оригиналността си, както и с полезността, която предоставя. А докато го правите, ви препоръчвам да създадете и личен живот със силна етика, прекрасен и красив, който безкомпромисно пази вътрешния ви мир. По този начин, приятели мои, ще се извисите до ангелите. И ще крачите редом до боговете.
Магьосникът направи пауза. Той пое дълбоко въздух, но дишаше трудно и се чу силно хриптене. Той погледна към стилните си черни обувки, лъснати до огледален блясък.
Хората на първия ред видяха, че по набръчканото му, но някога красиво лице се стича една-единствена сълза.
Той продължи да гледа надолу. Мълчанието му беше буреносно. Държеше се трудно на крака.
След няколко напрегнати секунди, които накараха някои от публиката да се поразмърдат на местата си, Магьосникът остави микрофона, който държеше в лявата си ръка. С другата ръка внимателно бръкна в джоба на панталоните си, извади грижливо сгъната ленена кърпичка и избърса бузата си.
– Всеки от вас има призвание в живота си. Всеки от вас притежава инстинкт за съвършенство в духа си. Никой в тази зала не е длъжен да остава замръзнал в посредственото и да се поддава на масовото принизяване на поведението, наблюдавано в обществото, както и колективната депрофесионализация на бизнеса, толкова очевидна в индустрията. Поставянето на граници не е нищо друго освен нагласа, която прекалено много хора практикуват всекидневно, докато накрая повярват, че е реалност. Къса ми се сърцето, като гледам толкова много потенциално силни човешки същества, заседнали в един разказ, според който не могат да бъдат изключителни в професионален и личен план. Трябва да помните, че извиненията ви са прелъстители, страховете ви са лъжци и съмненията ви са крадци.
Мнозина кимнаха. Някои изръкопляскаха. После се разнесоха много повече аплодисменти.
– Разбирам ви, наистина ви разбирам – продължи Магьосникът. – Знам, че сте имали трудни моменти в живота си. Всички ги имаме. Разбирам усещането ви, че нещата не са станали така, както сте искали да станат, когато сте били деца, изпълнени със страст, желание и възторг. Не сте планирали всички дни да изглеждат еднакви, нали? И работа, която ви задушава. Да се справяте със стресиращи тревоги и безкрайни задължения, които отнемат автентичността ви и крадат енергията ви. Да копнеете за незначителни неща и да жадувате за моменталното осъществяване на тривиални желания, често тласкани от една технология, която ни поробва, вместо да ни освобождава. Да живеете една и съща седмица няколко хиляди пъти и да наричате това живот. Трябва да ви кажа, че прекалено много от нас умират на трийсет и биват погребани на осемдесет. Така че аз ви разбирам. Надявали сте се, че нещата ще са различни. По-интересни. По-вълнуващи. По-удовлетворителни, специални и вълшебни.
Гласът на Магьосника потрепна, когато изрече последните думи. За миг изглеждаше, че не може да си поеме дъх. На лицето му се появи загрижено изражение и той набръчка чело. Седна на бежовия стол, който беше предвидливо оставен отстрани на сцената от един от асистентите му.
– И, да, също така съзнавам, че в тази зала има и много хора, които в момента водят живота, който обичат. Вие сте епичен успех в този свят, държите напълно нещата в ръце и обогатявате семейството и общността си с една изключителна енергия. Добра работа. Браво. И все пак и вие сте преживели времена, когато сте били изгубени в безплодната и опасна долина на мрака. И вие сте познали как прекрасната креативност и отличната продуктивност се сриват и се свиват в тесния кръг на удобството, страха и безчувствеността, лишавайки ви от чувството, че управлявате себе си и изчерпват вътрешните ви запаси от смелост. И вие сте били разочаровани от безплодните зими на един лошо изживян живот. И на вас са били отказани много от най-вдъхновените ви детски мечти. И вие сте били наранени от хора, на които сте вярвали. И вашите идеали са били унищожени. И вашето невинно сърце е било разбито, а животът ви покосен, като страна, опустошена след нахлуването на амбициозни нашественици в нея.
Огромната конферентна зала беше съвсем притихнала.
– Където и да се намирате по житейския си път, моля ви, не позволявайте на болката от едно несъвършено минало да ви лишава от славата на приказното ви бъдеще. Вие сте много по-силни, отколкото може би си мислите в момента. Прекрасни победи – и само хубави неща – ви предстоят. И вие сте точно там, където трябва да бъдете, за да поемете растежа, който ви е необходим, за да водите необикновено продуктивния, изключително щастливия и извънредно силен живот, заслужен от вас чрез най-тежките ви изпитания. В този момент нищо не е погрешно, дори да ви се струва, че всичко се разпада. Ако усещате, че точно сега животът ви е напълно объркан, то е просто защото страховете ви са малко по-силни от вярата ви. Постепенно ще се научите как да заглушите гласа на страха. И ще увеличите тона на най-победоносната си страна. Истината е, че всяко трудно събитие, което преживявате, всеки токсичен човек, който срещате, и всички изпитания, които сте понесли, са перфектната подготовка, за да станете човекът, който сте сега. Тези уроци са ви били нужни, за да активират съкровищата, талантите и способностите, които сега се пробуждат във вас. Нищо не е било случайност. Загубите са нула. Вие сте определено точно там, където трябва да бъдете, за да започнете живота на най-висшите си желания. Живот, в който ще се превърнете в строител на империи и може би ще промените света. И може би ще промените историята.
– Всичко това звучи лесно, но в действителност е много по-трудно – извика един мъж с червена бейзболна шапка от петия ред. Носеше сива тениска на „Металика“ и скъсани джинси, от типа, който може да си купите в най-близкия мол. Въпреки че прекъсването му изглеждаше непочтително, тонът на гласа му и езикът на тялото показваха, че изпитва истинско възхищение от Магьосника.
– Ти си прекрасно човешко същество и съм съгласен с теб – отговори Магьосникът по начин, който въздейства на цялата публика. Сега гласът му прозвуча по-силно и той стана от стола. – Идеите не струват нищо, ако не бъдат приложени. Осъществяването и на най-дребното нещо е по-ценно от най-грандиозните намерения. А ако да си удивителна личност и да изградиш легендарен живот беше лесно, всички щяха да го правят. Разбираш ли какво имам предвид?
– Много ясно, приятелю – отговори мъжът с червената шапка, като потри устните си с пръст.
– Обществото ни е продало куп неистини – продължи Магьосникът. – Че удоволствието е за предпочитане пред ужасяващия, но величествен факт, че всяка възможност изисква много работа, редовно преизобретяване и дълбока посветеност, за да напускаме безопасните си пристанища ден след ден. Вярвам, че привлекателността на самодоволството и лесния живот в крайна сметка е сто пъти по-брутална, отколкото живот, в който се потопяваш напълно и се бориш до победа за най-светлите си мечти. Световната класа започва там, където свършва зоната на личното ви удобство – това е правило, което успелите, влиятелните и най-щастливите хора винаги помнят.
Мъжът кимаше с глава. Същото правеха цели групи от публиката.
– Още съвсем млади ние сме програмирани да мислим, че да вървим напред в живота си, като оставаме верни на ценностите на личното съвършенство, изобретателността и почтеността, не изисква много усилия. И затова ако пътят стане труден и трябва да проявим известно търпение, ние си мислим, че сме сбъркали посоката – отбеляза Магьосникът, като се облегна с ръка на дървения стол, а после пак се отпусна на него.
– Ние насърчаваме общество от мекушави, слаби и крехки хора, които не могат да спазват обещанията си, които се измъкват от задълженията си и се отказват от стремежите си в момента, в който се появи и най-малката пречка.
Ораторът шумно въздъхна.
– Добре е да е трудно. Истинското величие и проявата на присъщия ви гений са замислени като труден спорт. Само онези, които са достатъчно посветени да стигнат от огнения край на най-високите си граници, могат да ги разширят. А страданията, които преживявате в пътуването, за да материализирате специалните си способности, най-силните си качества и най-вдъхновените си амбиции, са един от най-големите извори на удовлетворението ни като хора. Най-важният ключ към щастието – и вътрешния мир – е да знаете, че сте направили каквото е било необходимо, за да заслужите наградите си и със страст сте вложили усилия и дързост, като дадете най-доброто от себе си. Джаз легендата Майлс Дейвис яростно се разпростира извън нормалното, познато в неговата област, за да използва докрай прекрасния си потенциал. Микеланджело прави изключителни психологически, емоционални, физически и духовни саможертви, за да създаде страхотните си творби. Роза Паркс, обикновена шивачка с изключителен кураж, се подлага на огромни унижения, когато е арестувана, защото не е отстъпила мястото си в автобус, където белите са разделени от чернокожите, и поставя началото на движението за граждански права. Чарлс Дарвин показва онзи вид решителност, който изисква виртуозността, като изследва ракообразните, които се полепват по дъното на кораба – да, ракообразните – в продължение на осем дълги години, за да формулира прочутата си теория за еволюцията. Този вид усърдна работа за оптимизиране на експертизата сега би бил наречен „лудост“ от повечето хора в нашия съвременен свят, които прекарват огромно количество от незаменимия си живот, за да гледат потоци от селфита, какво закусват виртуалните им приятели и видеоигри, изпълнени с насилие – отбеляза Магьосникът, като обходи с поглед залата, сякаш искаше да погледне всеки от присъстващите право в очите.
– Стивън Кинг е работил като гимназиален учител по литература и в индустриална пералня преди да продаде „Кери“, романа, с който става известен – продължи възрастният лектор. – О, и трябва да знаете, че Кинг е бил толкова обезсърчен от отхвърлянията и отказите, че се предал и хвърлил в боклука ръкописа, който е написал в старата си каравана. Едва когато жена му Табита намира книгата в отсъствието на съпруга си, почиства я от цигарената пепел, прочита я и казва на автора ѝ, че е блестяща, Кинг я предлага за издаване. Дори тогава авансът за авторските права на изданието с твърди корици е бил някакви си две хиляди и петстотин долара.
– Сериозно ли говорите? – измърмори една жена, седяща близо до сцената. Тя носеше пищна зелена шапка, от която стърчеше дълго червено перо и очевидно се подчиняваше на свои собствени правила.
– Да, сериозно – каза Магьосникът. – И макар Винсент ван Гог да е създал деветстотин картини и над хиляда рисунки през живота си, славата му се разнася след смъртта му. Стремежът му да твори не е бил вдъхновен от егоистичното желание да получи всеобщи аплодисменти, а от един по-мъдър инстинкт и той го е подтиквал да види колко от творческата си способност е в състояние да отключи, независимо от трудностите, които е трябвало да понесе. Да станеш легенда никога не е лесно. Но аз бих предпочел това пътешествие пред скръбта да затънеш в обикновеното – нещо, което постоянно се случва на толкова много потенциално героични хора – заяви твърдо Магьосникът.
– Така или иначе, нека само да кажа, че мястото, където срещате най-големия си дискомфорт, е и мястото, където живее най-голямата ви възможност. Идеите, които ви тревожат, чувствата, които ви безпокоят, проектите, които ви плашат, и несигурността, която ви пречи да развиете талантите си, са точно тези нещата, към които трябва да вървите. Влезте дълбоко в тези коридори към величието си като изобретателен продуцент, търсач на лична свобода и човек, оглеждащ се за възможности. И после бързо прегърнете тези идеи, чувства и проекти, вместо да структурирате живота си така, че да ги отхвърляте. Да навлезете точно в онези неща, от които се страхувате, е начинът да възстановите забравената си сила. И също начинът да си върнете невинността и възторга, които сте изгубили след детството си.
Изведнъж Магьосникът се закашля. Отначало леко. После силно, сякаш беше обладан от демон, който беше решил да си отмъсти.
Зад кулисите един мъж с черен костюм и късо подстригана коса каза нещо тихо в микрофона, прикрепен дискретно към маншета на ризата. Светлините започнаха да примигват, после отслабнаха. Няколко души от публиката, които се намираха близо до сцената, станаха, несигурни как да постъпят.
Една изключително красива жена с коса, хваната на строг кок, свити устни и тясна черна рокля с бродирана бяла яка се хвърли към металната стълба, по която Магьосникът беше излязъл на сцената в началото на лекцията си. В едната си ръка носеше телефон, а в другата изтъркан бележник. Високите токчета на червените ѝ обувки потракваха, като се хвърли към своя работодател.
Но жената беше закъсняла.
Магьосникът се свлече на пода като замаян от удари боксьор с голямо сърце, но недостатъчно умения в последния рунд на някога славната си кариера, която е трябвало да приключи преди много години. Старият лектор лежеше неподвижно. От раната на главата му, получена при падането, се стичаше струйка кръв. Очилата му лежаха до него. Носната кърпа все още беше в ръката му. Някога блестящите му очи си останаха затворени.
Глава 3.
Неочаквана среща с един
удивителен непознат
Сподели с приятели: |
