Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| Добре е да ставаш преди изгрев-слънце, защото такива навици допринасят за здравето, богатството и мъдростта.
— Аристотел – Добре дошли в Клуб „5 сутринта“! – изрева милиардерът, слизайки със скокове по стълбите от крайбрежния си дом. – „Бонзур! – както е „добро утро“ на креолски. Дойдохте точно навреме! Радвам се! Точността е черта на кралските особи. Поне според моите правила е така. Казвам се Стоун Райли – заяви той и любезно протегна ръка, за да поздрави двамата си гости. Вместо старите прокъсани дрехи сега той носеше чифт елегантно скроени шорти за бягане и безупречно бяла тениска с надпис „Никоя идея не работи, преди да свършиш работата“. Беше бос, гладко избръснат, в изключителна физическа форма и имаше прекрасен тен, поради което изглеждаше много години по-млад, отколкото когато го видяха на семинара. На главата си носеше черна бейзболна шапка, обърната с козирката назад. Зелените му очи бяха необикновено ясни. А усмивката му беше изумително лъчезарна. Да, имаше нещо изключително специално в този мъж, както усети предприемачката. Над магната се спусна бял гълъб и остана неподвижно във въздуха десетина секунди, сякаш носен от магия. После отлетя. Можете ли да си го представите? Да се види беше истинско чудо. – Нека да ви прегърна и двамата, ако нямате нищо против – каза ентусиазирано милиардерът и обви ръце едновременно около предприемачката и художника, без да дочака отговор. – Боже, не ви липсва смелост. Да, така е – продължи замислено той. – Доверихте се на един разчорлен старец. Напълно непознат. Знам, че онзи ден изглеждах като скитник. Хей, не че държа на това как изглеждам. Просто не ме интересува много как изглеждам – каза той и се засмя на собствената си липса на стеснителност. – Обичам нещата да са истински. Ясни и прости. Дълбоко автентични. Сещам се за една стара мъдрост: да имаш много пари не те прави различен. Само ставаш още повече такъв, какъвто си бил, преди да ги спечелиш. Милиардерът се взря към океана и се потопи в първите лъчи на новия ден. Затвори очи и пое дълбоко въздух. Добре оформените му коремни мускули се очертаваха под тениската. После той измъкна едно цвете от задния джоб на шортите си. Предприемачката и художникът не бяха виждали подобно цвете. И то съвсем не беше пострадало от престоя в джоба на милиардера. Странно. – Цветята са много важно нещо за всеки, който сериозно иска да внесе магия в работата и в личния си живот – каза магнатът и помириса цветето. – Исках да спомена, че баща ми беше фермер. Израснах във фермата, преди да се преместим в южна Калифорния. Мислехме, говорехме, хранехме се и живеехме просто. Но ако си израснал сред природата, тя си остава завинаги в теб – добави той със заразителен ентусиазъм, без да откъсва поглед от прекрасното море. Предприемачката и художникът изказаха дълбоката си благодарност на милиардера. Те обясниха, че дотук приключението им е било страхотно и добавиха искрено, че островът и изключителният плаж са най-красивото нещо, което са виждали. – Прилича на утопия, нали? – каза милиардерът. – Аз съм щастлив човек, това е сигурно. Толкова се радвам, че вие двамата сте тук. – Значи баща ти беше този, който изгради в теб навика да ставаш със слънцето? – попита художникът, докато се разхождаха покрай водата. Пред краката им забърза едно малко раче, над главите им се издигнаха три пеперуди. Случи се нещо слисващо – милиардерът се завъртя като танцуващ дервиш. Той танцуваше и едновременно говореше. – Ще поръчам да напишат на завесите в стаята ви тези думи: „Ако не ставаш рано, няма да успееш в нищо!“ – Ъ-ъ, какво правиш? – попита предприемачката. – Това е прекрасен цитат от Уилям Пит, граф Чатъм. По някаква причина исках да го споделя с вас още сега. Но нека да отговоря на въпроса за баща ми – бързо смени темата милиардерът. – И да, и не. Гледах го как става рано всяка сутрин в детството ми. Като с всеки друг добър навик, той го беше правил толкова много пъти, че за него беше станало невъзможно да спре да го прави. Но като повечето деца се съпротивлявах, когато баща ми ме караше да направя нещо. Винаги съм си падал малко бунтар. В известен смисъл бях малко като пират. Вместо всеки ден да води малка война с мен за каквото и да е, той просто ме остави да правя каквото искам. И аз спях. До късно. – Готин баща – каза предприемачката, която тази сутрин беше в облекло за йога и носеше смартфона си, за да си води грижливо бележки. – Така беше – потвърди милиардерът, като сърдечно сложи ръце на раменете на учениците си и тримата тръгнаха бавно по девствения плаж. Мистър Райли продължи: – Всъщност Магьосникът ме научи на метода „5 сутринта“. Запознахме се, когато бях млад. Точно бях основал първата си фирма. Имах нужда от някой, който да ме напътства, да ми поставя трудни задачи и да ме изгражда като предприемач, като човек, който ще стигне до върха и ще стане лидер. Всички казваха, че той е най-добрият личен консултант в света, по-добър от всички други. За да се запишеш при него, се чакаше три години. И така, аз му се обаждах всеки ден, докато накрая се съгласи да стане мой учител. И той по онова време беше доста млад. Но в учението му се криеше дълбока мъдрост, чиста сила и необикновено въздействие, което беше забележително за човек на неговата възраст. – И помогна ли ти дисциплината на ранното ставане? – прекъсна го художникът. Милиардерът му се усмихна и спря на едно място. – Това беше единствената практика, която промени – и издигна – всички други практики. Сега изследователите наричат този вид най-важно поведение, което умножава всички други нормални модели на работа, „основополагащ навик“. Да го вградя в себе си като дълбок психологически модел изискваше известно усилие, малко страдания по пътя и най-силната воля, която притежавах. Ще ви кажа честно, имаше дни в процеса на превръщане на този навик в автоматичен, когато се чувствах леко разнебитен, дни, в които главата ме болеше, сякаш ме удряха с пневматичен чук, и сутрини, когато просто исках да си доспя. Но след като се принудих да ставам редовно в 5 сутринта, дните ми непрекъснато се променяха и ставаха много по-добри от всички дни, които бях преживял до този момент. – Как? – учудиха се едновременно двамата му слушатели. Предприемачката докосна приятелски с пръст ръката на художника, сякаш да му покаже, че двамата са си помислили едно и също нещо, че сега вече са екип и че тя му желае само най-доброто. Художникът я погледна право в очите. И леко се усмихна. Милиардерът продължи: – През този период на експоненциална промяна, на проблеми, които ме връхлитаха отвсякъде и на напрегнат график, Магьосникът ме научи, че да ставам в 5 сутринта и да изпълнявам утринния режим е моето лекарство срещу посредствеността. В моето утро вече нямаше суматоха! Представете си колко важно е дори само това за качеството на деня ви. Да започнеш деня като се потопиш в спокойствието, което ти дава само ранното утро. Да започнеш деня си, като се чувстваш силен, съсредоточен и свободен. Установих, че умът ми ставаше изключително по-фокусиран с всеки изминал ден. Всеки човек, постигнал голям успех, независимо дали говорим за шампион в някакъв спорт, бизнесмен на върха, прочут архитект или обожаван челист, изгражда способност да се съсредоточава върху усъвършенстването на конкретното си умение за дълъг, непрекъснат период от време. Тази способност е един от специалните фактори, които му позволяват да генерира такива висококачествени резултати в един свят, където прекалено много хора разреждат „честотната лента“ на познанието и разкъсват вниманието си, като се задоволяват с лошо свършена работа и постижения, ненадхвърлящи обичайното, като водят живот с разочароваща посредственост. – Определено съм съгласен – обади се художникът. – Днес рядко ще видиш някой, който фокусира вниманието си върху своето изкуство в продължение на дълги часове. Магьосникът имаше право, когато в лекцията си нарече хората, пристрастени към смартфоните си, „кибер зомбита“. Срещам ги всеки ден. Сякаш вече са престанали да бъдат истински хора. Приличат повече на роботи, залепени към екраните си. Неприсъстващи. Полуживи. – Наистина е така – каза милиардерът. – Да се предпазваш от странични неща, които отклоняват вниманието ти, е точно начинът да работиш, ако наистина сериозно искаш да се наложиш в своята област и да постигнеш успех в изкуството си. Психолозите наричат това върхово психологическо състояние, в което възприятията ни се изострят, отвореността ни към нови идеи се повишава и започваме да мислим на съвсем ново ниво, „Поток“. А да ставаш в 5 сутринта допринася страхотно за Потока. И нещо друго – когато ставам призори, докато почти всички наоколо още спят, креативността ми се издига до небето, енергията ми определено се удвоява, продуктивността ми със сигурност се утроява и... – Сериозно ли говориш? – прекъсна го предприемачката, неспособна да сдържи учудването си, че една такава проста промяна в утринните навици може да пренареди напълно човешкия живот. – Абсолютно. Честността е сред основните ми убеждения през всичките тези години, прекарани в бизнеса. Няма нищо по-хубаво от това всяка вечер да заспиш с неопетнена съвест и чисто сърце. Предполагам, че това е част от характера ми на момче, израснало във ферма – каза милиардерът. Изведнъж телефонът на предприемачката издаде сигнал за пристигането на спешно съобщение. – Много се извинявам. Предупредих екипа ми да не ме търсят тук. Казах им го съвсем ясно. Нямам представа защо ме безпокоят сега – каза тя и погледна екрана. Видя следните заплашителни думи, изписани с главни букви: Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|