Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| Грижете се отлично за началото на деня си и останалата част от него до голяма степен сама ще се погрижи за себе си. Грабнете утрото. Извисете живота си.
Чуваше се как Магьосникът диша тежко като начинаещ плувец, който е отишъл прекадено далече прекадено бързо. Художникът усили звука и сега той стана оглушителен. Ето скъпоценната малка тайна, която титаните на индустрията, изключителните хора на изкуството и постигналите най-много сред хората никога няма да споделят с вас: гигантските резултати се дължат много по-малко на унаследените гени и много повече на ежедневните ви навици. А сред тях най-важният, който трябва да калибрирате, е утринният ритуал. И после да го превърнете в автоматичен. Да се запишете в Клуб „5 сутринта“ е една постъпка, която ще издигне цялото ви поведение като човек. Когато гледаме как действат хората, превърнали се в икони, се изкушаваме да приемем наложеното от нашата цивилизация твърдение, че те винаги са били така велики. Че са се родили изключителни. Че са спечелили в лотарията на ДНК. Че геният им е по наследство. Да, истината е, че ги виждаме в цялата им блестяща слава след години, през които са следвали един процес, процес, който изисква безкрайни часове практика. Когато наблюдаваме прекрасните играчи в бизнеса, спорта, науката и изкуствата, виждаме заслужените резултати от неотклонната концентрация върху едно-единствено занимание, астрономическия фокус върху едно умение, крайната саможертва, насочена към една цел, необикновените нива на дълбока подготовка и изключително количество солидно търпение. Помнете, всеки професионалист някога е бил аматьор и всеки майстор първо е бил чирак. Обикновените хора са способни на изключителни подвизи, след като превърнат добрите навици в рутина. – Този човек говори толкова верни неща – каза бездомникът. Той плесна с мръсните си ръце като дете на карнавал и пак погледна часовника си. После започна да пристъпва и да поклаща бедра напред-назад. Сега размахваше ръце във въздуха и щракаше с пръсти, като пак затвори очи. От напуканите му устни излизаха звуци като тези, които правеха първите рапъри без помощта на преносимите си уредби. Щяхте да се слисате, ако можехте да го видите. – Какво по дяволите правиш? – изкрещя художникът. – Танцувам – отговори бездомникът, като се движеше славно. – Дай ми още от тези красиви познания. Според Сократ: „Образованието подклажда огъня“. А Айзък Азимов казва: „Според мен единственият вид образование е самообразованието“. Затова продължавай да пускаш думите на стария гуру, приятел. Те са авангардни. Художникът пусна пак записа: Борете се с всички сили срещу пиратските набези към личното ви усъвършенстване от един свят, който ви съблазнява с развлечения и ви причинява дигитална деменция. Насочете вниманието си пак към високите върхове на стремежа за по-пълна изява и още днес отхвърлете всички, неща, които подхранват застоя на силите ви. Станете човек с въображение – един от онези редки индивиди, които са излезли от затворническата клетка на миналото и вървят към благородното бъдеще. Всеки от нас жадува за дни, изпълнени с малки експлозии от чудеса. Всеки от нас желае да притежава чист героизъм и да влезе в освободената си изключителност. Всички хора имат първична психологическа потребност да създават изумителни шедьоври, да изживяват всеки ден с необикновен възторг и да знаят, че прекарват часовете си, като по някакъв начин обогатяват живота на другите. Поетът Томас Камбъл го е казал красиво: „Да живеем в сърцата, които оставяме след себе си, означава да не умрем“. Истината е, че всеки от нас е създаден да прави история по свой собствен автентичен начин. За един това може да означава да стане отличен програмист или добър учител, който извисява младите умове. За друг това може да е възможност да бъде страхотна майка или прекрасен мениджър. За трети щастието може да бъде да изградят голям бизнес или да бъдат фантастични продавачи, които да обслужват превъзходно клиентите си. Този шанс да ви помнят следващите поколения и да водите живот, който наистина има значение, не е изтъркано клише. Това всъщност е истина. И все пак толкова малко от нас откриват и после възприемат същинската нагласа, утринните навици и последователните условия, които гарантират постигането на тези резултати. Всички искаме да преоткрием правото, което имаме по рождение да развием таланта си, да постигнем безкрайно щастие и да се освободим от страха, но малко от нас са готови да направят точно тези неща, които ще извадят на бял свят скрития ни гений. Странно е, не мислите ли? А и е много тъжно. Днес повечето от нас прекарват най-ценните си часове в това да са заети. Стремят се към тривиални неща и изкуствени развлечения, като пренебрегват истинския живот. В крайна сметка това е формула за нещастие. Какъв смисъл има да прекарвате най-хубавите си утрини и потенциално продуктивни дни в изкачване на планини и когато остареете и се сбръчкате, да разберете, че това са били погрешните планини? Много тъжно. – Тази част наистина има смисъл за мен – намеси се предприемачката, леко развълнувана. – Определено съм пристрастена към компютъра и смартфона си. Не мога да се сдържа да не проверявам всичко. Още като се събудя и после преди да заспя. Това изцежда концентрацията ми. Почти не мога да се фокусирам върху важните резултати, към които се стремим с екипа ми. Целият този шум в живота ми ми отнема енергията. Всичко изглежда толкова сложно. Струва ми се, че вече нямам никакво време за себе си. Толкова е смазващо – всички тези съобщения, предупреждения, реклами и неща, които отвличат вниманието ти. А това, което казва Магьосникът, ми е много полезно, за да издигна нивото си като лидер. Струва ми се, че съм стигнала до задънена улица. Компанията ми се разрасна по-бързо, отколкото очаквах. Постигнах по-голям успех, отколкото някога съм си представяла. Но има някои неща, които ми причиняват тонове стрес. – Тя отклони поглед и пак скръсти ръце. „Не мога да им кажа истината пред какво съм изправена“, помисли си предприемачката и после продължи: – Трябваше да се откажа от хора, които наистина харесвам, защото научих, че хората, които се вписват в един стадий на жизнения цикъл на даден бизнес, може да не са подходящи за по-нататъшното развитие на фирмата. Това беше трудно. Те бяха точните служители за един по-ранен етап, но вече не е така. А и във фирмата ми се случват някои неща, които преобърнаха живота ми с главата надолу. Не искам да навлизам в подробности. Просто това е много бурен период за мен. – Е, относно желанието ти да се издигнеш като лидер – отвърна бездомникът, – моля те, помни, че работата на лидера е да помогне на невярващите да приемат визията му, на безсилните да преодолеят слабостите си и на обезсърчените да се сдобият с вяра. А за това, че се е наложило да се освободиш от служители, които харесваш, но които вече не се вписват в сегашното състояние на фирмата – това е нормална част от растежа на един бизнес. И то се случва, защото те не са успели да израснат с издигането на фирмата. Започнали са да се движат по инерция. Престанали са да учат, да изобретяват и да правят всичко, до което се докоснат, по-добро, отколкото са го заварили. Резултатът е, че са престанали да бъдат страхотни инкубатори на стойност за твоето предприятие. Те вероятно обвиняват теб, но са си го причинили сами – посочи неканеният непознат, като удиви слушателите с дълбоките си прозрения за изграждането на екип и успеха в търговията. – Ъ-ъ, точно така – каза предприемачката. – Така че се наложи да ги изоставим, тъй като вече не даваха резултатите, за които им плащахме. Много нощи се будя в два сутринта, облята в гореща пот. Подобно нещо описва състезателят от Формула 1 Марио Андрети: „Ако всичко ти изглежда под контрол, значи не караш достатъчно бързо“. По този начин се чувствам през повечето дни. Летим през нашите ключови индикатори за производителност толкова бързо, че ми се завива свят. Трябва да се обучават нови колеги, да се управляват нови брандове, да проникваме в нови пазари, да следим за нови доставчици, да усъвършенстваме нови продукти, да впечатляваме нови инвеститори и акционери и още хиляда други задължения, с които се налага да се справям. Наистина ми се струва прекалено. Имам огромен капацитет да върша големи неща. Но на раменете ми е струпано прекалено много. Предприемачката стисна ръце и се намръщи, мислейки си за нещо, после пак ги скръсти пред гърдите си. Сви тънките си устни като морска анемона, която се затваря, усещайки приближаването на смъртоносен хищник. А в очите ѝ личеше, че страда. Силно. – А относно думите ти, че си пристрастена към компютъра и телефона си, просто помни, че интелигентно използвана, тази технология движи човешкия напредък. Като я използваме мъдро, животът ни става по-добър, знанието ни по-богато, а нашият прекрасен свят по-малък. Онова, което вреди на ума, намалява продуктивността и разрушава самата тъкан на обществото ни, е злоупотребата с технологията. Телефонът ти ще те разори, нали знаеш? Ако си играеш по цял ден с него. А онова, което каза за напрежението, на което си подложена, то е фантастично. „Напрежението е привилегия“, казва тенис легендата Били Джийн Кинг – сподели бездомникът. – Трябва да растеш. А да се издигаш като човек е един от най-интелигентните начини да прекараш остатъка от живота си. С всяко предизвикателство идва прекрасната възможност да се издигнеш на следващото ниво като лидер, изпълнител и човешко същество. Препятствията не са нищо друго освен тестове, предназначени да проверят доколко сериозно искаш да постигнеш амбициите си. Те се явяват, за да определят доколко си готова да се превърнеш в човек, който може да задържи това количество успех. Провалът е само растеж във вълча кожа. А в живота няма нищо по-важно от личния растеж и разгръщането на личния потенциал. Толстой пише: „Всеки си мисли как да промени света, но никой не се замисля как да промени себе си“. Стани по-добър човек и автоматично ще станеш по-добър лидер – а и ще бъдеш по-производителен. И да, съгласен съм, че растежът може да бъде страшен. Но моят учител веднъж ми каза, че „онази част от теб, която се вкопчва в страха, трябва да бъде един вид разпъната на кръста, за да може другата част, която заслужава високи почести, да преживее един вид възкресение“. Това са точните му думи, които сподели с мен. Откачени и дълбоки, нали така? – каза скитникът, като още веднъж докосна мънистата на гердана си. После продължи, без да дочака отговор. – Моят специален учител ми каза и друго – „за да намериш най-добрия си аз, трябва да изхвърлиш фалшивия си аз“. А това се случва единствено чрез непреклонно усъвършенстване, непрекъснат размисъл и постоянно задълбочаване. Ако не се издигате всеки ден, ще заседнете в живота си до края му. Припомням си думите на журналиста Норман Къзинс: „Трагедията в живота не е смъртта, а онова, което оставяме да умре в нас, докато сме живи“. Бездомникът повиши дрезгавия си глас и продължи: – Моят специален учител ме научи, че след като променим отношението към себе си, ще установим, че се променят и отношенията ни с другите хора, работата, дохода и въздействието ни. Повечето хора не могат да се понасят. Затова те никога не могат да останат сами. И да мълчат. Те имат нужда постоянно да са с други хора, за да избягат от чувството на самоомраза заради пропилените си възможности, като пропускат чудесата и мъдростта, които усамотението и спокойствието носят. Или гледат безкрайно телевизия, като не разбират, че тя еродира въображението им, както и изпразва банковата им сметка. – Животът ми се струва толкова сложен. Чувствам се толкова смазана. Нямам никакво време за себе си – повтори предприемачката. – Не съм сигурна какво се случи с живота ми. Просто нещата станаха много трудни. – Разбирам те – каза художникът, като постави ръка на рамото на новата си приятелка. – Интуицията ми подсказва, че преживяваш много повече трудности, отколкото споделяш. И в това няма нищо лошо. Нали знаеш, има дни, когато животът изглежда толкова объркан, че не мога да стана от леглото. Просто оставам да си лежа. Затварям очи и се надявам мъглата в главата ми да се разнесе. Дори само за един ден. Понякога не мога да мисля нормално. И в такива дни в сърцето ми няма капка надежда. Гадно е. А има и много гадни хора. Не съм антисоциален. Само съм анти-простаци. Напоследък има прекалено много глупави хора. Които си правят модни селфита с нацупени устни, облечени с дрехи, които не могат да си позволят. И се въртят около хора, които дори не харесват. По-скоро бих искал да водя живот с мисъл. Рискован живот. Истински живот. Живот на художник. Полудявам, като виждам колко повърхностни са станали хората. Художникът сви дясната си ръка в юмрук и удари дланта на лявата. Стисна зъби, а на дебелия му врат започна да пулсира една синя вена. – Така е. Разбирам те – каза бездомникът. – Животът не е лесен, хора. Тежка работа е, през повечето време. Но както казва Джон Ленън: „Накрая всичко ще свърши добре. А ако не свърши добре, значи не е краят“. – Бездомникът изрече тези думи добродушно – поредният цитат от изглежда неизчерпаемия запас в главата му. Художникът веднага се отпусна и се усмихна почти мило. После силно издиша. Хареса му това, което току-що чу. – А и това изкачване в разредения въздух на личното и професионално съвършенство, с което ние тримата очевидно сме се заели, не е за слабите – продължи скитникът. – Да издигнеш живота си така, че да познаеш истинската радост и да оптимизираш уменията, за да овладееш собствената си област, често носи много неудобства. Трябва да съм честен. Но ето едно важно нещо, което научих: болката от растежа съвсем не е толкова скъпа, колкото е унищожителната цена на съжалението. – Откъде си го научил? – попита художникът, като си записа думите в бележника. – Не мога да ти кажа. Засега – отговори бездомникът, като задълбочи мистерията около източника на прозренията си. Предприемачката откъсна очи от художника и записа нещо в телефона си. Бездомникът бръкна в джоба на осеяната си с дупки карирана риза, измъкна едно изтъркано картонче и го вдигна нагоре като дете от детската градина в игра на гатанки. – Един виден човек ми го даде, когато бях много по-млад и стартирах първата си компания. Много приличах на вас двамата: преизпълнен с мечти и желание да постигна нещо на този свят. Жадувах да се докажа. Готов да спечеля играта. Първите петдесет години от живота ни минават главно в стремеж да бъдем признати от другите. Копнеем за одобрение от обществото. Искаме околните да ни уважават. Искаме съседите да ни харесват. Купуваме всевъзможни неща, от които нямаме нужда и се побъркваме да печелим пари, които всъщност не ни носят радост. – Абсолютно точно – измърмори художникът, като поклати агресивно глава и промени позата си така, че плитките му паднаха върху раменете. Залата сега беше празна. – Ако имаме смелостта да погледнем в себе си, ще открием, че го правим, защото вътре в нас има много дупки. Погрешно вярваме, че външните неща ще запълнят празнотите в нас. Но това не може да стане. Никога няма да стане. Така или иначе, когато много от нас стигнат до първото полувреме от живота си, ние се завъртаме под прав ъгъл. Започваме да осъзнаваме, че няма да живеем вечно и че дните ни са преброени. И така, ние установяваме връзка със своята смъртност. Това е много важно. Разбираме, че ще умрем. Истински важните неща идват на много по-ясен фокус. Отдаваме се на размисъл. Започваме да се питаме дали сме останали верни на талантите си и лоялни на ценностите си и дали сме постигнали успех, без да нарушаваме принципите си. И си мислим какво ще кажат за нас хората, които най-много обичаме, когато си отидем. В този момент много от нас правят гигантски скок: от търсенето на признание в обществото към създаването на значимо наследство. Така последните петдесет години са посветени по-малко „на мен“ и повече „на нас“. По-малко на егоизма и повече на това да служим на другите. Преставаме да прибавяме повече вещи в живота си и почваме да изваждаме – и да опростяваме. Научаваме се да вкусваме простата красота, да изпитваме благодарност за дребните чудеса, да виждаме безценната стойност на вътрешното спокойствие и стигаме до разбирането, че печели онзи, който дава най-много. И тогава ви остава да обичате самия живот и да правите добрини на много хора. Което се превръща – потенциално – във врата към безсмъртието. – Той наистина е специален – прошепна предприемачката на художника. – Не съм изпитвала толкова надежда, енергия и спокойствие от месеци. Едно време баща ми ми помагаше да преминавам през трудните моменти. Откакто умря, няма на кого да се облегна. – Какво му се случи? – попита художникът. – В момента съм малко крехка, въпреки че сега се чувствам по-силна, отколкото когато влязох в тази зала сутринта, това е сигурно. Но просто ще кажа, че той се самоуби. Баща ми беше забележителен човек – изключителен пионер в бизнеса с голям успех. Пилотираше самолети, караше бързи коли, обичаше превъзходно вино и се радваше на компанията на красиви жени. Беше толкова изпълнен с живот. После неговият бизнес партньор му взе всичко по не много различен начин от ужасния сценарий, който преживявам аз в момента. Все едно, стресът и шокът от сриването на неговия свят го подтикнаха да направи нещо, което никога не сме мислили за възможно. Сигурно не е виждал никакъв друг изход – допълни предприемачката и гласът ѝ пресекна. – Може да се облегнеш на мен – каза нежно художникът. Той постави ръка на сърцето си – на малкия си пръст носеше пръстен с череп и кости – и изрече тези думи с едновременно кавалерски и бохемски вид. Бездомникът прекъсна този момент на интимност между двамата. – Ето, прочетете това – нареди той, като подаде картончето. – Ще ви е полезно, докато се издигате към следващото ниво на постижение и преживявате всичко, което носи това приключение в човешкото лидерство, личното господство и изграждането на необикновено продуктивна кариера. С червени букви върху хартията, която беше пожълтяла от времето, беше написано: „Всяка промяна е трудна в началото, объркана в средата и прекрасна в края“. – Това е много хубаво – каза предприемачката. – Важна информация за мен. Благодаря ти. После художникът пак пусна пиратския си запис от лекцията на Магьосника: – Всеки от вас носи един тих гений и триумфален герой в сърцето си. Ако щете, отхвърлете това като идеалистичните приказки на един стар вдъхновител. Но аз съм горд, че съм идеалист. Светът има нужда от повече хора като мен. Но все пак съм и реалист. И ето истината: днес повечето хора на тази планета за съжаление не мислят много за себе си. Те основават самоличността си на външни неща. Оценяват постиженията си по това, което са натрупали, а не по характера, който са изградили. Сравняват се с нагласените – и фалшиви – рекламни клипове, показвани им от хората, на които подражават. Те измерват собствената си стойност със стойността на нетното си имущество. И стават заложници на фалшивата идея, че щом нещо никога не е било направено, значи не може да се направи, като се лишават от величествените и вълнуващи възможности, които им е било предопределено да постигнат в живота си. Това обяснява защо повечето хора затъват в подвижните пясъци на несигурността, отегчението, развлеченията и сложността. – Майки на драмата – прекъсна пак бездомникът. – Така наричам онези мъже и жени, които са се заразили с вируса на „victimitis excusitis“1. Те постоянно се оплакват от това колко зле са нещата за тях, вместо да използват вродената си способност да ги подобрят. Те вземат, вместо да дават, критикуват, вместо да създават и се тревожат, вместо да работят. Изграждайте антитела, за да се борите с всяка форма на посредственост, която би се промъкнала в професионалните ви дни в офиса и в личния ви живот вкъщи. Никога не бъдете майка на драмата. Предприемачката и художникът се спогледаха. После се разсмяха както на термините, с които си служеше ексцентричният непознат, така и на начина, по който вдигна ръка и оформи с пръсти знака на мира, докато изричаше последните думи. Ако стояхте близо до тях, и вие щяхте да си помислите, че е странен. После записът продължи и Магьосникът заговори с драматичен тон: Нека бъде ясно, че всеки ден – до края на живота си – ще се изправяте пред възможността да покажете лидерство, където и да сте и каквото и да правите. Лидерството не е само за световните лидери и за титаните на пазара. То е арена, където всеки може да се прояви. Защото лидерството не се състои в това да имате официална титла, голям офис и пари в банката. То е свързано много повече със стремежа към съвършенство във всичко, което правите – и със самата ви същност. То се състои в това да отхвърлите тиранията на обикновеното, да не допускате негативността да превземе чувството ви на възторг и да престанете под каквато и да е форма да робувате на посредствеността, която би могла да зарази живота ви. Проявявайте истинско лидерство, когато внасяте промяна там, където се намирате. Проявявайте истинско лидерство, когато вършите смели дела, достойни за гений, когато преобърнете вашата област с главата надолу, с мащаб, иновации и изпълнение, и те да са толкова смайващо добри, че да останат и да издържат проверката на времето в една епоха, в която хората предлагат продукт с минимална жизнеспособност единствено за да постигнат бърза печалба. Никога не го правете. Моля ви. Никога не работете само заради парите. Работете заради въздействието. Превърнете основното си занимание в искрено създаване на стойност, която представлява необикновена магия и граничи с поетичното. Покажете докрай какво е възможно да създаде едно човешко същество. Развийте търпението да не отстъпвате от позицията си да произвеждате на абсолютно световна класа, дори през целия си живот да създадете само един шедьовър. Постигането на този един-единствен подвиг ще придаде стойност на житейското ви пътуване. Бъдете виртуоз. Откроявайте се. Бъдете изключителни. Онези 5% на върха се интересуват много по-малко от слава, пари и одобрение, и много повече от това да се състезават над своята „теглова категория“, да показват талант, надхвърлящ заплащането и да създават този вид продуктивност, който вдъхновява – и служи на милиони. Често това е и причината да печелят милиони. Затова никога не се примирявайте. Винаги показвайте на какво сте способни. Бездомникът беше затворил очи. И се намираше на пода, където правеше серия от лицеви опори с една ръка. През цялото време си припяваше: „Грабни утрото. Извиси живота си“. Предприемачката и художникът поклатиха глави. – Една от любимите ми книги е „Пророкът“ – каза замислено художникът. – Тя е сред най-продаваните стихосбирки на всички времена. Някъде прочетох, че Халил Джубран е разнасял ръкописа със себе си в продължение на четири години и постоянно го е усъвършенствал, преди да го предаде на издателя си, за да е сигурен, че е чисто изкуство. Още помня точните думи на Халил Джубран по повод на „Пророкът“, защото те много ми помагат, когато съм в студиото. Думите му ми дават по-голяма сила като художник, макар и да водя много борба с отлагането. Както ти казах, аз съм доста добър. Но знам, че мога да бъда велик. Ако само можех да се преборя със склонността си да саботирам сам себе си. И с демоните си. – Какво е казал? – попита бездомникът, като сега се беше изправил и си играеше с големия си часовник. По ъгловатото му лице се стичаха капки пот. – Ето точно какво казва – отговори художникът. – „Исках да съм сигурен, много сигурен, че всяка дума е най-доброто, което мога да предложа“. – Страхотно – отговори бездомникът. – Това е стандартът, който най-добрите винаги поставят пред себе си. Изведнъж в записа се чу кашлянето на Магьосника. Следващите му думи като че ли излязоха с усилие, като неродено дете, което яростно се съпротивлява да напусне сигурността на топлата и безопасна утроба на любящата майка. Всеки може да стане всекидневен лидер, като действа така, както ви препоръчвам. Когато е лесно и особено когато е трудно. Като започне още днес. И ако го направите, в бъдеще ви очаква гарантирана победа. И трябва да добавя, че днес няма жив човек, който да не може да издигне мисленето, работата, жизнеността, благоденствието и щастието си за цял живот, като възприеме поредица от дълбоки всекидневни ритуали и после ги практикува, докато се превърнат в негова втора природа. И тук стигаме до най-важния принцип в моята лекция: най-добрата начална точка за победа в работата и постигане на прекрасен живот е да се запишете в нещо, което наричам „Клуб „5 сутринта“. Изобщо как може да бъдете от световна класа, ако не спечелите малко време за себе си всяка сутрин, за да се издигнете до тази точка? Предприемачката започна да си води бележки с невиждано досега ожесточение. На лицето на художника се появи усмивка, която казваше: „Това ме мобилизира“. Бездомникът се оригна. После легна на пода и направи „дъска“ – упражнението, което професионалните спортисти във фитнеса обичат, за да изграждат силни мускули. Чу се как Магьосникът се закашля още по-жестоко. Последва рязка и продължителна пауза. После той изрече с пресекващ глас следните думи. Ясно се чуваше колко трудно диша. Гласът му започна да трепери като на начинаещ телемаркетинг оператор, който прави първото си обаждане. Да ставате в пет сутринта е действително Майката на Всички Навици. Този режим е най-доброто средство да се превърнете в непобедим носител на възможности. Начинът, по който започва денят ви, всъщност наистина определя степента на фокус, енергия, вълнение и отлична работа, които внасяте в него. Всяко ранно утро е страница в разказа, който ще бъде вашето наследство. Всяка нова зора е нов шанс да освободите най-доброто в себе си, да отключите силите си и да играете във висшата лига за легендарни резултати. Имате толкова сила в себе си и тя се проявява най-много с първите лъчи на изгрева. Моля не позволявайте на болките от миналото и на сегашните несполуки да отнемат от славата ви, да задушат непобедимостта ви и да сподавят човека с неограничени възможности, който се крие във висшата част на съществото ви. В един свят, който се стреми да ви натиска надолу, вие се извисявайте. В една епоха, която желае да ви държи на тъмно, излезте на светло. В едно време, което ви хипнотизира, за да забравите дарбите си, възвърнете гения си. Нашият свят изисква това от всеки човек. Да бъдем шампиони в работата, воини на израстването си и пазители на безусловната любов – към цялото човечество. Отнасяйте се с уважение и съчувствие към всички други хора, които населяват тази малка планета, независимо от вярата, цвета и кастата им. Издигнете се в една цивилизация, където мнозина черпят енергия от това да потискат другите. Помогнете на другите да усетят чудесата, които спят в тях. Покажете им качествата, които бихме искали повече хора да изявяват. Всичко, което казвам, ще говори на непокварената част на вашата личност, онази страна от вас, която е била безкрайно жива, преди да ви научат да се страхувате, да трупате, да се свивате и да бъдете недоверчиви. Вашата задача като лидер на живота си, като съзидател, решен да промени обществото и като гражданин на планетата Земя е да разкриете това измерение в себе си. А след като го направите, да не го забравяте до края на живота си. Приемете тази възможност за самоусъвършенстване и ви обещавам, че синхроничността на успеха, както и една оркестрирана магия много отвъд границите на мислимото, ще изпълнят остатъка от живота ви. А ангелите на най-големия ви потенциал ще ви посещават всеки ден. Действително една последователна поредица от наглед невъзможни чудеса ще отвърне на най-истинските ви мечти и най-хубавите от тях ще се сбъднат. И тогава ще еволюирате в един от онези редки и велики духове, които издигат целия свят само с това, че ходят сред нас. Конферентната зала сега беше тъмна. Предприемачката изпусна въздишка с размерите на Мексико Сити. Художникът не помръдваше. Бездомникът се разплака. После той се качи на един стол, размаха ръце като проповедник и гръмко изрече тези думи на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу: – „Това е истинската радост в живота, да бъдеш използван за цел, която смяташ за могъща: да бъдеш природна сила вместо трескаво малко кълбо от болести и неправди, като все се оплакваш, че светът не иска да се посвети на щастието ти. Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|