Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧЕТЕРИТЕ ФОКУСА НА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯ
| Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
— Цицерон Изгревът беше ослепителен. Предприемачката и художникът вървяха ръка за ръка по брега, за да се срещнат с милиардера на уреченото място за утринния урок. Когато пристигнаха, мистър Райли вече беше там и седеше на пясъка, потънал в дълбока медитация. Беше без риза, носеше камуфлажни шорти, подобни на онези, с които се беше появил на плажа Магьосникът, и водолазни обувки, украсени с емоджи усмихнато личице. Щяхте много да се развеселите, ако можехте да го видите с тях. Той вдигна ръка към небето в знака на победата и в същия миг от къщата изскочи негов асистент. Асистентът извади три листа хартия от лъскавата черна кожена чанта и ги подаде на титана на индустрията, без да си разменят и една дума. Стоун Райли леко кимна в знак на благодарност и даде по един лист на всеки от двамата си ученици. Беше точно 5 сутринта. После милиардерът вдигна една мидена черупка и я хвърли във водата. Изглежда тази сутрин мислеше за нещо важно. Обичайната безгрижност, веселост и странности в поведението липсваха. – Добре ли си? – попита предприемачката, като завъртя гривната си, на която бяха гравирани думите: „Впусни се в живота. Стани и работи. Ще спя, когато умра“. Милиардерът прочете надписа на гривната и вдигна пръст към устните си. – Кой ще заплаче, когато умреш? – попита той. – Какво? – изрева художникът. – Какво ще си шепнат за това как си живял онези, които те познават, когато вече не си тук? – Милиардерът произнесе въпроса като добър актьор. – Живееш така, сякаш ти е писано да живееш вечно, не се замисляш нито за миг за своята преходност, не обръщаш внимание на това колко време вече си изгубил. Прахосваш времето, сякаш имаш голям и неизчерпаем запас, макар този ден, който си подарил на някой човек или на нещо, да е може би последният за теб. – Това твои мисли ли са? Блестящо казано – заяви художникът. Милиардерът придоби леко смутен вид. – Бих искал да са мои! Не, те принадлежат на Сенека, стоик и философ. Те са от трактата му „За краткостта на живота“. – А защо по-точно си говорим за смъртта в тази красива сутрин? – попита предприемачката малко притеснено. – Защото повечето от нас, които са живи днес, искат да имат повече време. И въпреки това прахосваме времето, което имаме. Мисълта за смъртта поставя на много по-ясен фокус най-важното. Вече няма да позволявате на дигиталните развлечения, кибер забавленията и досадните онлайн реклами да крадат незаменими часове от благословията, наречена живот. Нали знаете, че никога не може да си върнете дните? – каза милиардерът с приятелски, но твърд тон. – Вчера след срещата ми в града препрочетох „Да преследваш дневната светлина“. Тя е истинската история на един могъщ главен изпълнителен директор, Юджин О’Кели, който научава, че му остава да живее само три месеца живот, когато лекарите откриват, че има три мозъчни тумора. – И какво прави той? – попита тихо художникът. – Той организира последните си дни със същото внимание към реда, с което управлява фирмата си. О’Кели се опитва да навакса училищните концерти, които е пропуснал, семейните излети, на които не е отишъл, и приятелствата, които е забравил. В една от част от книгата той споделя как е поканил приятел на разходка сред природата и това „беше не само последният път, когато двамата заедно щяха да отидат на тази приятна разходка, но и първият път“. – Тъжно – каза предприемачката, докато нервно въртеше гривната си. На светлината на яркото слънце пак се появиха бръчките на челото ѝ. – После снощи гледах Скафандърът и пеперудата, един от любимите ми филми – продължи милиардерът. – Той също е истинска история, за един мъж, който е бил на върха на света, редактор на френското списание Elle. Жан-Доминик Боби има всичко и после получава удар, след който остава неспособен да помръдне нито един мускул от тялото си – освен левия си клепач. Състоянието е известно като „синдром на заключения“. Умът му все още работи перфектно. Но той все едно е затворен в скафандър, напълно парализиран. – Тъжно – каза художникът, повтаряйки коментара на предприемачката. – И ето какво се случва – продължи мистър Райли. – Рехабилитаторите го научават на един метод за общуване, наречен „тиха азбука“, който му позволява да оформя букви и думи чрез мигане. И с тяхна помощ той пише книга за преживяното – и за основния смисъл на живота. Отнема му двеста хиляди мигания, но завършва книгата. – Аз няма от какво да се оплаквам – каза тихо предприемачката. – Той умира малко след публикуването на книгата – добави милиардерът. – Но аз просто искам да подчертая, че животът е много, много крехък. Има хора, които днес ще се събудят, ще вземат душ, ще се облекат, ще пият кафе, ще закусят – и после на път към офиса ще загинат в автомобилна катастрофа. Такива неща се случват в живота. Затова моят съвет към вас като две специални човешки същества е да не отлагате работата, необходима за да проявите природния си гений. Живейте по начин, който за себе си усещате като истински, и обръщайте внимание на малките чудеса, които всеки ден ни носи. – Слушам всяка дума – каза художникът, като подръпваше една от плитките си и си играеше с панамската шапка, която беше решил да си сложи за утринния урок. – И аз – заяви тъжно предприемачката. – Всеки сандвич трябва да ти е вкусен – добави художникът. – Много мъдро прозрение – каза мистър Райли. – Не е мое – отговори смутено художникът. – Това са думи на композитора Уорън Зивън. Казал ги е, след като е открил, че е терминално болен. – Бъди благодарен за всеки момент. Не бъди стеснителен, когато става дума за амбициите. Престани да си губиш времето с безобразно тривиални неща. И постави на първо място стремежа да си възвърнеш креативността, пламъка и потенциала, които спят в теб. Важно е да го направиш. Защо според вас Платон ни насърчава „да познаем себе си“? Той много добре е разбирал, че имаме огромен запас от способности, които на всяка цена трябва да извадим на бял свят и после да приложим, за да водим енергичен, изпълнен с радост, спокоен и смислен живот. Да не обръщаме внимание на скритата в нас сила, означава да създадем благодатна почва за болка поради неизползвания потенциал, поради неудовлетвореност, поради загърбената смелост и за летаргия поради неизследваното съвършенство. Покрай брега премина кайт сърф. Във водата, чиста като съвестта на Ейб Линкълн, плаваше пасаж кралски риби-катерички. – И така, по красив начин стигаме до нещо, което исках да ви представя тази сутрин. Моля погледнете листите, които ви дадох. Ето учебният модел, който видяха двамата ученици: ЧЕТЕРИТЕ ФОКУСА НА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯ Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|