Клуб "5 сутринта"
-те научни истини зад отличните навици
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Истина № 4
- 3-те ценности на героичните създатели на навици Ценност №1
- Ценност №3
| 5-те научни истини зад отличните навици
Истина №1: Волята от световна класа не е вродено качество, а умение, изградено чрез упорита практика. Да ставаш призори е перфектна тренировка за самоконтрол. Истина №2: Личната дисциплина е мускул. Колкото повече го упражняваш, толкова по-силен става. Ето защо самураите на себевладеенето активно създават трудни условия, за да изграждат естествената си сила. Истина №3: Също като другите мускули, силата на волята отслабва, когато се измори. Ето защо за постигането на съвършенство абсолютно необходимо е възстановяване. Както и да управляваш умората от решенията. Истина №4: Успешното възприемане на всеки прекрасен навик следва един ясен модел от четири части за автоматизирането му. Спазвай го стриктно за трайни резултати. Истина №5: Увеличаването на самоконтрола в една област от живота ти издига самоконтрола във всички други области. Ето защо да станеш член на Клуб „5 сутринта“ е животопроменящ навик и ще издигне всичко друго, което правиш. 3-те ценности на героичните създатели на навици Ценност №1: Победата изисква постоянство и упоритост. Ценност №2: Да продължиш онова, което си започнал, определя степента наличното самоуважение, което ще изпитваш. Ценност №3: Начинът, по който практикуваш насаме, е точно начинът, по който ще се представиш, когато си пред публика. Единствената обща теория на спартанците на самодисциплината Воините се раждат, като редовно правят онова, което е трудно, но важно, когато им е най-неприятно. Милиардерът затвори очи и повтори следните думи: „Не желая лесен живот, защото там не се крие растеж за способностите ми. Дайте ми труден живот – живот, в който се проявява най-доброто в мен. Защото така се създава желязна воля. И непобедим характер.“ – Този шал е подарък от мен за вас двамата – продължи милиардерът. – Моля ви научете тези пет научни истини и трите ценности, заедно с общата теория – всичко това съставлява Кредото 5-3-1 на Воина на волята. То ще ви послужи прекрасно, докато изграждате трайни навици. След малко от празния паркинг в далечината се появи авторикша. От нея слезе усмихнат младеж, облечен с елегантно тъмносиво сако, идеално изгладени панталони и лъснати кафяви обувки. – Намасте, Арджун – каза милиардерът и събра ръце в поздрав. – Здравейте, шефе – сърдечно отговори този асистент. Макар думите му да бяха неофициални, по тона си личеше огромното уважение към неговия работодател. – Вие двамата знаете ли историята на Тадж Махал? – попита милиардерът, а асистентът застана до него, изпълнен с готовност да предложи всякаква помощ, която мистър Райли поиска. – Моля те, разкажи ни я – каза предприемачката. Тя носеше бележник с обикновена черна химикалка. Всичко, което дотук беше казал милиардерът за това как злоупотребата с технологиите води до унищожаване на креативността и изключително намаляване на продуктивността, ѝ беше повлияло силно. Днес тя си беше сложила гривна, на която бяха гравирани думите „Мечтите не се сбъдват, докато спиш“. – Разбира се. Това е жестока история – възкликна милиардерът, връщайки се пак към жаргона си на калифорнийски сърфист. – Също като вас двамата, Шах Джахан от кралското семейство Мугал, който е създал това чудо, бил много влюбен. Като символ на предаността и обожанието му към съпругата му Мумтаз, след смъртта ѝ в 1631 г. той се заел да построи паметник, какъвто светът не е виждал до този момент. Паметник, толкова екстравагантно чувствен, разтърсващо вдъхновяващ и изключителен като постройка, че всички, които го видят и се любуват на цялата му красота, да разберат колко дълбока обич е изпитвал този човек. – Въздейства по някакъв начин на сърцето ми, като го погледна – промърмори художникът, взирайки се в мраморната фасада, която блестеше пред него. Той присви очи срещу ранното утринно слънце. Изглеждаше в по-добра физическа форма, по-спокоен, по-уверен и по-сигурен, отколкото предприемачката го беше виждала досега. – И с мен е така – съгласи се милиардерът и в гласа му прозвуча меланхолична нотка. – Да видиш Тадж Махал е не само интелектуално преживяване. То е и възкресение за духа. То показва и на най-безчувствения човек какво сме способни да направим ние като хора. Но нека да продължа – след като махараджата взел това смело решение, работниците му започнали процеса на превръщането на възвишения му проект в конкретна реалност. Защото, както вие двамата вече знаете, амбицията, без да бъде осъществена, си остава празна илюзия. Вие двамата вече много по-добре разбирате прозрението, че всяка легенда изисква щедри количества прилежност, майсторство и упоритост. Съвършенството не е събитие, което настъпва внезапно. Всъщност то е непрестанен процес, който понякога изисква години грижлива работа, практика, жертви и страдание, преди крайният продукт да достигне ниво, което впечатлява всички. – Това е още един пример за ГКП – гаргантюанско конкурентно предимство – продължи мистър Райли. – Да останеш верен на възвишения си идеал не само през седмиците след като си намислил мечтата си, но през дългите месеци и може би години в изгарящата пустиня на творческата реализация, докато се справяш с отричането, изтощението, камъните, които хвърлят завистниците, скептицизма на хората, които обичаш, да се бориш срещу други привлекателни възможности и да намираш пътя си през самотните зими на вътрешното съмнение. Това е, което отличава достигналите второто място от хората, превърнали се в легенди. Всеки може да е велик за минута. Тайната на хората, превърнали се в икони, е, че поддържат представяне на ниво гений през целия си живот. И това изисква необикновена сила на характера и търпение, които се срещат рядко в нашето повърхностно време. От този вид, който повечето хора днес за съжаление не успяват да изградят. Разбирате ли какво имам предвид? Милиардерът беше въодушевен, преизпълнен с енергия и много приповдигнат. Той вдигна ръка във въздуха и с два пръста направи знака на победата. Изглежда го направи само за да запази вдъхновението си. И да съхрани огъня, който гореше в сърцето му. – Преди много десетилетия Албърт И. Н. Грей изнесъл беседа за брокерите в застрахователната индустрия. Нарекъл я Общият знаменател на успеха и тя съдържала същината на това, което авторът установил в продължение на тридесет години изследване като най-важното за успех в бизнеса, семейния живот, здравето, финансите и духовността. – Какво е то? – попита предприемачката с жив интерес, като отпи от вече изстиналото кафе. – Доколкото си спомням от памфлета, написан след беседата и после широко тиражиран сред най-добрите професионални брокери, той казва: „Израснах с популярното убеждение, че тайната на успеха е упоритата работа, но тъй като видях толкова много хора да работят упорито, без да постигнат успех, се убедих, че истинската тайна не е в упоритата работа“. – Каква е истинската тайна? – попита нетърпеливо художникът. – Приятелю, ще стигна и до това – отговори шеговито милиардерът. – И така, Албърт Грей казва: „Този общ знаменател на успеха е толкова голям, толкова могъщ...“ – И той е? – прекъсна го предприемачката, която също не можеше да дочака отговора. – Грей обяснява, че „общият знаменател на успеха – тайната на успеха на всеки мъж и всяка жена – се крие във факта, че те са си създали навика да правят нещата, които неуспелите хора не обичат да правят – Просто. И дълбоко – отбеляза художникът, като подръпна една от плитките си. Той също отпи глътка студено кафе. – Онези, които постигат най-много, си изграждат навика да извършват високостойностните дейности, които хората на средно ниво не обичат да правят – и то дори когато и на тях самите не им е приятно – продължи милиардерът. – И като се придържат към нужното поведение отново и отново, самоконтролът и личната им дисциплина нарастват. И новият режим се превръща в автоматичен навик. Художникът кимна, после поглади брадичката си и се замисли за собственото си изкуство. „Наистина се самоограничавам поради вътрешната си несигурност – каза си той. – Толкова се тревожа какво ще кажат другите за работата ми, че не творя достатъчно. А мистър Райли има право. Не съм търпелив и не изграждам самоконтрола, който носят трудните, но стойностни неща. Може да се каже, че правя каквото искам и когато искам. В някои дни имам известна енергия, в други спя по цял ден. Понякога ме мързи. Понякога работя много. Аз съм като коркова тапа, която се носи по водата, без ясна посока. Без ясна структура. Без истинска дисциплина. Играя много видеоигри, понякога с часове наред. Имам този навик да се впускам да рисувам картини, които се продават бързо, когато ми трябват пари, вместо да забавя темпото и да съсредоточа цялото си умение върху една-единствена творба, която ще покаже нивото на майсторството ми. И с гениалността си коренно ще промени целия ми живот“. – И така – продължи милиардерът, връщайки се към разказа си за построяването на Тадж Махал, – в продължение на двайсет и две години – не двайсет и два дни и не двайсет и два месеца – на двайсет и две години над двайсет хиляди работници се трудели неуморно под изгарящото индийско слънце. Над хиляда слона пренасяли блоковете мрамор един по един от огромни разстояния и армията от майстори непрестанно строяла постройката, която виждате сега. В това пътуване срещали архитектурни пречки, понасяли студ и горещини и неочаквани трагедии. И все пак те били фокусирани, безстрашни и упорити, изцяло погълнати от задачата да осъществяват прекрасната мечта на императора. – Наистина е невероятно – каза художникът и продължи да се взира в забележителната постройка. Покрай него прелетя пеперуда. На лицето му паднаха няколко капки дъжд. И ако щете вярвайте, над главата на милиардера пак се издигнаха гълъби. – Каква е тази работа с всички тези гълъби, дъги и пеперуди, които те заобикалят през цялото време? – попита предприемачката настойчиво, като оправи тениската си. На нея имаше цитат от Оскар Уайлд, който подхождаше на новооткритата ѝ будност. Той гласеше: „Бъди себе си. Всички други са вече заети“. – Всички притежаваме тази магия. Повечето от нас не знаят как да си служат с нея – беше краткият и загадъчен отговор. – Но да се върна пак към Тадж Махал – продължи милиардерът с тих глас. – След две десетилетия този мавзолей бил завършен. И човечеството получило едно от най-великите произведения на поетичната дързост. – Вдъхновена съм и дори нещо повече – сподели предприемачката. – Благодаря ти толкова много, че ни доведе в Агра. Винаги ще съм ти признателна. – Императорът трябва наистина да е обичал жена си – каза художникът, стигайки до дълбокомислено заключение за нещо съвсем очевидно. После погледна настойчиво предприемачката. Сиянието, което излъчваше, далече надхвърляше баналната красота на старлетките, моделите и жените от лъскавите списания. Нейната красота беше по-спокойна и по-дълбока, красота, която прави изгревите специални и лунната светлина омагьосваща. Помисли си, че магнетизмът на тази жена идва от по-дълбоко място, а не само от красивото лице. Това беше чар, породен от борба, магнетизъм, произтичащ от болка, енергия, излъчваща се от забележителен интелект и прелест, дължаща се на твърдата ѝ решителност да притежава истинска сила, мъдрост и любов. – Тадж Махал е непосредствен пример за това как трябва да се придържате към изграждането на нов навик, пред каквито и трудности да се изправите. И да оставате верни на идеалите си не само в добри времена, но и когато стане ужасно трудно. И ето защо урокът тази сутрин е изключително важен. Това, което ви предстои да научите, ще ви помогне да приложите на практика голяма част от учението, което споделям с вас. Магьосникът е разработил грижливо модела, който ще ви разкрия в течение на много, много години работа с хора като мен, които изграждат бизнеси, постигат успех и внасят промяна. Днешната сесия е посветена не толкова на ползата от навика да ставате преди слънцето, колкото на начините за осъществяване на този режим. Като режим за цял живот – обясни милиардерът и потри крайчеца на ухото си като дете, надарено с въображение, което потрива вълшебна лампа. – Страхотно – каза художникът. – Това ми е нужно. Практическите начини, за да съм сигурен, че няма да престана да ставам в 5 сутринта след края на това приключение. – Добре – отговори милиардерът. – Тогава да вървим! Двама едри гардове поведоха милиардера, предприемачката и художника през един частен вход в комплекса, обикновено запазен за държавни глави, кралски особи и други световни лидери. Щом влязоха вътре, където беше тъмно и тихо, милиардерът започна да говори. – Това е интересен, пленителен, объркващ и вълнуващ период в историята на света. За онези, които всяка сутрин и всеки ден се представят като жертви, бъдещето ще бъде много трудно, опасно и страшно, защото няма да знаят какво се случва с тях. И ще бъдат абсолютно неподготвени да се справят с екологичната, икономическата и обществената промяна, която настъпва. Но за онова посветено малцинство, което е възприело железния утринен режим, за да опази дарбите си, като показва героично самообладание и изгражда брониран характер чрез упорито трениране на мускулите на самодисциплината, бъдещето ще бъде феноменално богато, хармонично и свръхпродуктивно. Онези, които са се въоръжили срещу настъпващата буря, като са възприели един грижливо грануларен утринен ритуал на световна класа, всъщност ще бъдат в позиция да превърнат цялата тази бъркотия в огромна възможност. И да запазят сред всеобщото объркване онази яснота, гений и спокойствие, които ще им позволят да победят. Милиардерът потърка тюрбана си и после, поради някаква неизвестна за учениците си причина, премина в шепот. – Първото прозрение, което ще споделя с вас тук, е, че мозъкът ви е създаден, за да бъде разширяван. Да, съгласен съм, че хората, които са затънали в професионалния и личния си живот, както и онези, които действат с нагласата „не мога“, вместо да си служат с психологията на възможността, ще възразят, че няма начин да направят нужните подобрения, като възприемат добри навици, например този да станат членове на Клуб „5 сутринта“. Те ще застъпват до смърт „реалността“ защо им е невъзможно да увеличат креативността, продуктивността, просперитета, изпълнението и въздействието. Те ще опитат всичко, за да ви накарат да приемете рационалните им доводи за това, че са неспособни да осъществяват удивителна кариера и да изградят изключителен личен живот. Те са се отказали от способността си да променят нещата толкова отдавна, че накрая са повярвали, че тази безпомощност е истината. Пренебрегвайте способностите си достатъчно дълго и постепенно ще повярвате, че нямате такива. Истината е, че такива хора – хора, които са добри, с добри намерения и надарени с талант – позволяват на силите на независимия им аз да угаснат до такава степен, че често потъват в състояние на дълбока пасивност. Да, повечето хора се отнасят към амбициите си пасивно, а не активно. И после несъзнателно произвеждат поредица от извинения защо толкова се страхуват да напуснат сигурността на закостенелия си живот и да направят точно тези промени, които ще им донесат успех. Милиардерът спря и пое гигантска глътка въздух. Един златен слънчев лъч проникна в Тадж Махал. – Най-новите научни изследвания потвърждават, че мозъкът ни може да продължи да се развива през целия ни живот. Това красиво явление се нарича невропластичност. И то подкрепя факта, че човешкият мозък, също като силата на волята, прилича много повече на мускул, отколкото се смяташе преди. В известно отношение той е пластичен. Натиснете го и той ще се разшири. Разгънете го и той ще се удължи – ще стане по-силен и ще можете да си служите с него, за да проявявате в най-голяма степен най-блестящите си дарове. Ето защо непременно трябва агресивно да упражнявате мозъка си, за да превърнете новите навици – например да ставате рано – в нещо естествено. Невроните, които се стимулират едновременно, се свързват едни с други, знаете ли това? Ако повтаряте навика, който желаете да въведете в начина си на живот, процесът става по-лесен – и по-познат. Това е наистина нещо важно, върху което трябва да помислите. И после да действате. – Никога не съм знаела, че действително имаме способността да развиваме мозъка си – забеляза развълнувано предприемачката. – Ти, предполагам, казваш, че колкото повече упражняваме някакъв нов навик, толкова повече мозъкът ни ще ни съдейства и ще еволюира, за да го превърне в част от това, което сме. Правилно ли е? – Да – отговори милиардерът. Беше му приятно да види как тези две същества, които учеше, се издигат благодарение на нещата, които споделяше с тях. Истинските лидери винаги изпитват голяма радост, когато хвърлят светлина върху талантите на другите. – Ето една могъща идея – продължи той, като опря ръка в стената на чудото на света. – Нямате мозъка, който искате, а имате мозъка, който сте придобили. Или да се изразя по друг начин, нямате мозъка, който желаете, а имате мозъка, който заслужавате – според това как сте си служили с него. Прекарвайте дните си в развлечения на смартфона и пред компютъра, залепени за телевизора и погълнати от безсмислени занимания, и поради злоупотребата ви с него мозъкът ви ще бъде слаб и отпуснат. А това ще доведе до по-малка познавателна способност, по-бавно учене и по-ниска способност за обработка на информация. Конкурентите ви ще ви унищожат и няма да постигнете целите си. От друга страна, ако използвате мозъка си интелигентно, като разширявате границите му и го използвате като титан, той ще се разшири и ще увеличи свързаността си, което ще предизвика значително увеличаване на продуктивността, качеството и въздействието на работата ви. Обект на едно изследване били мозъците на лондонските шофьори на такси и се установило, че онази част от тях, която отговаря за пространственото ориентиране, хипокампусът, била значително по-голяма в сравнение с мозъците на обикновените хора. Познайте защо? – Поради сложността на уличната система в Лондон – отговори уверено художникът. – Ти позна – похвали го милиардерът. – Затова точно както развивате бицепсите си във фитнеса, като вдигате тежести или правите лицеви опори, шофьорите на таксита в Лондон са упражнявали хипокампуса си, като са шофирали всеки ден. И както казах, след като мозъкът прилича много повече на мускул, отколкото са смятали преди невроанатомите, тази част от него е станала по-силна. Виждате ли колко могъщи сме ние, хората? Това е прекрасен пример за невропластичност – нещо, с което всички разполагаме. Мозъкът може да бъде засилен, оформен и оптимизиран – стига да решим да го направим такъв. Когато се приберете вкъщи, проучете това явление, както и един друг страхотен процес – неврогенезата – който описва естествената способност на мозъка действително да създава нови неврони. Най-новите изследвания в неврологията, които обясняват, че съвършенството е достъпно за всеки човек без изключение, където и да живее и колкото и да е стар, каквото и да работи и колкото и трудно да е било миналото му, са невероятно вълнуващи – каза възторжено милиардерът и продължи: – Както и да е, засега ви моля да запомните, че мозъкът е пластичен и прилича на мускул. А онова, поради което великите хора са велики, е, че наистина разбират едно – всекидневните неудобства са цената на трайния успех. И като полагаме много усилия, изграждаме онзи вид мозък, който генерира желязна дисциплина. Това, че свръхпродуктивните хора имат лесен живот, е абсолютен мит! Милиардерът бръкна в джоба си, извади запечатан плик и го подаде на предприемачката. – Моля те, отвори го. И ни го прочети на глас – с цялата си убедителност и чувство – любезно ѝ каза той. В плика на грижливо сгънат лист качествена хартия предприемачката намери следните думи на видния философ Фридрих Ницше: Не говорете за надареност, родени таланти! Може да посочим най-различни велики хора, които имат много малка дарба. Те са постигнали величие, станали са „гении“ (както ги наричаме) благодарение на качества, с чието отсъствие никой, който знае какви са, не би се хвалил; те всички са притежавали онази сериозност на продуктивния работник, който първо се научава да изгражда добре частите, а после се заема да направи голямото цяло; те са намерили време за това, защото им е доставяло по-голямо удоволствие да правят добре дребните, вторични неща, отколкото да се радват на ослепителната завършена творба. – Обърни страницата. Моля те – каза милиардерът, а очите му блестяха на светлината, проникваща в Тадж Махал. Предприемачката прочете още един цитат, грижливо написан, както ѝ се стори, с писалка с лилаво мастило. Беше един стих от английския поет Уилям Ърнест Хенли. Представете си как тези думи изпълват най-дълбоката и най-чиста част от душата ви: Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|