Клуб "5 сутринта"

123 хора просто не познават този модел, който променя живота ни и практическите прозре- ния около него, които ви разкрих. И защото не го познават, не могат да го приложат. А неприложеното на практика познание оставя потенциал, който не е оползотворен док- рай. Всички сме устроени за победа, независимо как я определяме. За съжаление пове- чето хора никога не са научили философията и методите, които ми преподаде Магьос- никът. Същото това учение, което сега ви предавам. Трябва непременно да разкажете на възможно повече хора за делото на Магьосника. Моля ви. По този начин можем да помогнем на другите да изоставят мрака на апатията, посредствеността и чувството за недостиг и да намерят вътрешната сила да правят изумителни неща до края на живота си. Господи, трябва да направим този свят по-добро, по-здраво, по-сигурно и изпълнено с повече любов място.
– Разбира се – обещаха в един глас предприемачката и художникът.
Предприемачката спря да се полюбува на незабравимата сцена. Стоеше до човек, в когото неочаквано се беше влюбила, в едно странно, красиво и прекрасно приключение.
Намираше се в едно от Седемте чудеса на света в Индия – страна, която винаги беше искала да посети заради спиращите дъха гледки, екзотичната красота и толкова необик- новените жители.
Тя се замисли върху нещата, които се бяха случили в нейния обичаен свят. Манипу- лациите, кражбите, измяната и предателството. В същия момент се засмя. Това не беше онзи насилен смях, който чуваме на бизнес срещи, където добрите хора, обзети от тих страх, надяват социални маски в усилието си да се впишат, да изглеждат могъщи и сим- патични. Не, това беше очевидната радост на човек, който току-що е открил някои ис- тински съкровища на мъдро прекарания живот.
В този миг предприемачката осъзна какъв късмет има.
Опитът да ѝ отнемат фирмата щеше да завърши по някакъв начин, тъй като животът винаги намира начин да направи така, че нещата да се наредят възможно най-добре.
Разбира се, тя се беше научила да не потиска естествените чувства на гняв, разочарова- ние и понякога тъга, които се надигаха в нея от време на време, когато си мислеше за тази ситуация. Това беше съвсем човешко, истинско и дори храбро, а не слабост. И все пак тя сега разбираше, че има неща, които са по-важни от богатството, похвалите и сла- вата. И че много финансово богати хора са всъщност отчаяно бедни.
„Няма нищо по-ценно от щастието ми. И нищо по-скъпо от спокойствието ми“ – мис- леше си предприемачката.
Тя беше намерила любовта. Все още беше в отлично здраве. Имаше толкова много неща, за които да е благодарна: две очи, с които да вижда красотата на този прекрасен свят, два крака, за да го обиколи целия, храна на масата всяка вечер, когато милиони хора си лягат с празен стомах. И покрив над главата, осигуряващ предостатъчен подс- лон. В библиотеката си имаше мъдри книги за четене, имаше работа, която подхранваше креативността ѝ и както често казваше милиардерът, възможност да постигне истинско съвършенство не само за себе си, но и в служба на обществото.
И така, в този величествен мавзолей, който беше разпалил вдъхновението на толкова много посетители от цял свят, когато слънцето се издигаше в необятното небе на Индия, предприемачката намери в сърцето си нещо, което всички ние трябва по-често да пра- вим.
Тя им прости.
Тя се освободи от омразата си към инвеститорите. От омразата към хората, които я упрекваха. И от всичките си горчиви разочарования. Животът е прекалено сериозен, за

124 да гледаме прекалено сериозно на нещата. А в края на нейния живот най-важното щеше да бъде не дали тези хора са придобили собствеността на предприятието ѝ, а каква е станала тя като човешко същество. И качеството на работата, която е извършила. И това на колко хора е помогнала. И колко се е смяла. И колко добре е живяла.
Милиардерът беше прав: всяко човешко същество прави най-доброто, на което е спо- собно, според нивото си на съзнателност в момента и според истинската си сила. И ако инвеститорите ѝ знаеха това, нямаше да постъпят така. Тези хора ѝ причиняваха болка и страдание, защото на дълбоко и подсъзнателно ниво самите те изпитваха болка. И защото страдаха. Хората, които причиняват болка на другите, мълчаливо мразят самите себе си. Да, това по-висше разбиране за нещата не се среща толкова често в нашето общество. И може би по тази причина нашият свят е пълен с толкова много войни, тол- кова много опасности и толкова много омраза. Дори е възможно, помисли си тя, тези корпоративни бандити да са нейни учители. Изпратени от по-висшата страна на живота, за да я тласнат към крайност и по този начин да стигне до такава безнадеждност и отча- яние, че да трябва да се промени. И да се научи как да полети. Възможно е всичко, което беше преживяла, да е – както го наричаше милиардерът – ценна подготовка, за да стане такава, каквато трябва да бъде, да осъществи потенциала на най-светлите си дарове и да сбъдне перспективите на най-висшата си съдба по начин, който ще допринесе за чове- чеството. И може би когато се изправим пред възможността да загубим всичко, позна- ваме най-висшата си природа.
Този странен, ексцентричен и съвсем истински ментор пред нея, мистър Стоун Райли, споделяше чистосърдечно как простата, макар и в началото нелесна дисциплина да ста- неш член на Клуб „5 сутринта“ наистина преобразява продуктивността, успеха и благо- получието на всеки, който приложи този метод. Той беше спазил всяко от невероятните обещания, които им беше дал при първата им изключително странна среща по време на завладяващата лекция на Магьосника. Беше доказал, че не само е титан на индустрията, но и че е човек с интегритет. И почтеност.
„Трябват ни повече като него – мислеше си тя. – Мъже и жени, които са чисти лидери.
Хора, които влияят не чрез силата на някаква надута титла или със заплахата на високия си пост, а чрез силата на характера, благородството, състраданието в сърцата си и нео- бикновената си всеотдайност да оставят всеки по пътя си по-добър, отколкото когато са го срещнали. Лидери, които следват по-малко егоистичните пристрастености на егото и повече безкористните диктати на нашата по-висша мъдрост.
Предприемачката си припомни думите на поетесата Мая Анджелоу: „Желанието ми е да продължиш. Да продължиш да бъдеш този, който си, и да удивиш един лош свят с добрите си постъпки“.
В съзнанието ѝ изплува и съветът на Майка Тереза: „Ако всеки пометеше само пред собствената си врата, целият свят щеше да е чист“.
И така, в това много специално ранно утро в един от най-прекрасните паметници в света тя не само прости, но и сключи пакт със себе си. Като разбираше, както никога досега, че да оптимизираш себе си е най-добрият начин да подобриш състоянието на света, и че да развиеш вътрешния си гений е най-бързият начин да издигнеш връзката си с всичко външно, предприемачката сключи договор. Тя си обеща, че не само никога повече няма да помисли за самоубийство. Тя се закле всеки ден, до края на дните си, да става в 5 сутринта и да си подари Часа на победата, през който няма да има никакви тривиални отвличания, маловажни стимули и ненужни усложнения. За да може да про- дължи. Да продължи да настройва Умствената си нагласа, да пречиства Сърдечната, да

125 усилва Здравната и да издига Духовната си нагласа.
Тя щеше да изисква това от себе си каквито и извинения и доводи да привежда по- слабата и уплашена част от личността ѝ. Защото заслужаваше да изживее своето вели- чие. И защото се надяваше да бъде сред героите, които всички очакваме.
– Така или иначе – изкрещя милиардерът, ненужно високо, – ето три последни и свръхпрактични тактики, които ще ви помогнат да запазите новите навици. Отделих много време на тази тема, защото е абсолютно важна за успеха ви. Бързо ще ви преведа през трите техники, които – както потвърждават научните изследвания – ще ви помог- нат да се придържате към режима на Клуб „5 сутринта“. После си тръгваме оттук.
Той вдигна фенерчето и насочи светлината към тавана на помещението. Там бавно се появиха следните „мозъчни татуировки“:

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: