Към европейски съюз

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.З

1. 
   Д-Р Никул Цветков Милев - ръководител лаборатория Адрес:
   

2. 
   н.с-д-р Емилия Радева Иванова Адрес:
   

3. 
   Венетка Иванова Коруджийска - лаборант Адрес:
   

4. 
   Мирослва Миркова Христова, лаборант Адрес:
   

1. 
   .
   

• 
  Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/;
  
• 
  Правилник за прилагане на ЗВД;
  
• 
  Наредба за процедурите за обявяване и унищожаване на огнища на инфекциозни болести по животните.
  

Консултативна помощ оказват централната епизоотична комисия към НВМС, съгласно, чл. 28 ал.1 от ЗВД.

На основание чл.27. от ЗВД и Наредбата за обявяване и регистриране на възникналите заразни и паразитни болести по животните, заболяването подлежи на задължително обявяване. При съмнение и/или доказване на шап в страната, ГУ на НВМС при Министерството на земеделието и горите налага строга карантина, възбрана и контрол върху движението на животни, хора, продукти и транспортни средства в района на огнището и предприема мерки за обеззаразяване на животински продукти, унищожаване на труповете на умряли от шап животни /домашни и диви/, селскостопанско оборудване и други, които може да са заразени с вируса на ШАП, така също и извършването на дезинфекция и дератизация с цел предпазване от разпространение на заболяването.

По предложение на Централната Епизоотична Комисия в НВМС и чрез Заповед издадена от районния управител на засегнатия район, около огнището, където се предприемат различни мерки, се определят три зони както следва:

A. заразена зона - обхваща територията в радиус 3 км около заразената ферма (и) или двор (дворове);

B. застрашена зона - обхваща територията около заразената зона с радиус 10-15 км;

C. защитна зона – включва територията около застрашената зона и нейната площ варираща в съответствие със специфичната епизоотична обстановка.

Определението на тази площ на зоните се извършва на базата на епизоотичната обстановка, икономическите и географски условия като не се зачита конкретното административно териториално разделение и структурата на региона. Различните мерки и предприетите дейности са определени в Наредба за профилактика и контрол на шап.

Профилактичната ваксинация срещи шап в Р България е забранена съгласно чл.24, ал. 1 от Наредба за профилактика и контрол на шап.

Съгласно чл. 24, ал.2 от Наредба за профилактика и контрол на шап задължителна ваксинация може да се нареди само в случай на заплаха от разпространение на болестта върху големи територии от страната и при издаване на специална Заповед на Министъра на земеделието и горите, както и при предложение направено от Генералния директор на НВМС.

1.5. ПОДПОМАГАНЕ ОТ ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ

Съгласно чл.33 от ЗВД при всеки случай (случаи) на шап появил се на територията на страната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и други министерства и /или обществени организации са длъжни да съдействат чрез техните съответни териториални единици.

финансовото обезпечаване на разходите, свързани с кадрите и персонала, включен в дейностите по унищожаване на шапа се извършват от НВМС, като се използват средствата отпуснати от държавния бюджет и нейните собствени приходи в съответствие с чл. 10 от ЗВД. Финансовото покриване на разходите за съответните ветеринарни специалисти и допълнително наетия обслужващ персонал, също ще се извършва от НВМС на договорна основа. Тези разходи включват също пътни, квартирни и заплати.

Материална и техническа разпоредба на дейностите насочени към унищожаване на шап, се осигуряват от НВМС чрез финансовите средства разгледани в т. 2.1 по-горе.

Всяка от дейностите по тази част се покриват от НВМС чрез финансовите средства съгласно т. 2.1 по-горе.

Собствениците на животни унищожени или убити или заклани с диагностична цел, се компенсират от НВМС в съответствие с Правилника за прилагане на ЗВМД. Съответните средства се осигуряват от НВМС чрез финансовите източници, разгледани в т.2.1 по-горе.

Разходите за самата ваксинация, нейното транспортиране, съхранение и прилагане се покриват от средствата, разгледани в т. 2.1 по-горе.

Националният координационен център за контрол на шап е създаден от ГУ на НВМС чрез Заповед на Генералния директор на НВМС (Приложение 1). Неговите функции и отговорности са както следва:

1. 
   Да събира, обобщава и анализира информация за епизоотичната обстановка по отношение на заболяването и да подържа постоянна готовност за борба с него
   
2. 
   Ръководи, координира и контролира дейността на областните епизоотични комисии
   
3. 
   Осъществява връзката с лабораторията за диагностика на екзотични инфекции в жилищен квартал “Връбница”, София
   
4. 
   Поддържа връзка с международните ветеринарни организации – Ветеринарния комитет на Европейския съюз, МБЕ и Комисията по шап към ФАО
   
5. 
   Поддържа връзка със собственици и фирми произвеждащи селскостопанска продукция, както и с фирми и организации занимаващи се с търговия на селскостопанска продукция, Съюза на ловците и риболовците и Националното управление по горите към Министерство на земеделието и горите
   
6. 
   Ръководи финансовото обезпечаване на оперативния план
   
7. 
   Организира програмите за подготовка и преподготовка на кадрите
   
8. 
   Осъществява информационната дейност във връзка с заболяването
   
9. 
   Ръководи изпълнението на възприетата стратегия за борба с шапа;
   
10. 
    Подсилва кадровия състав и наличната материална база на съответните местни /регионални/ центрове, и осъществява връзка с другите институции и организации за осигуряване на необходимия персонал;
    
11. 
    В координация със съответния местен център за контрол на заболяването, определя или променя обхвата на застрашените и/или предпазни зони;
    
12. 
    Предоставя информация на средствата за масово осведомяване, фирми и други организации занимаващи се със селскостопанска дейност
    
13. 
    Разпорежда използването на ваксинация и площите на нейното прилагане;
    
14. 
    Договаря спешно допълнително финансово обезпечаване за покриване на разходите свързани с това епизоотично заболяване;
    
15. 
    При поява на шап в друга държава и поискана помощ, разрешава изпращането на специалисти за оказването на помощ
    

1. 
   провеждане на просветно-популяризаторска дейност за заболяването;
   
2. 
   провеждане на учебни занятия за борба със заболяването;
   
3. 
   подържане на връзка с диагностичната лаборатория и готовност за транспортиране на проби;
   
4. 
   подържане на връзка с полицията, местната администрация, собственици, производители, фирми и организации занимаваща се със селскостопанска продукция.
   

1. 
   провеждането на предварителен преглед, извършване на епизоотологично проучване и осигуряване транспортирането на пробите до диагностичната лаборатория
   
2. 
   подържане на връзка с националния център за борба със заболяването и оказване съдействие при определяне на размера на застрашената и предпазна зона
   
3. 
   подържане на връзка с местната полиция за обозначаване на огнището, за обезпечаване на контрол върху движението, за затваряне на пазарите и предотвратяване на опити за нелегална търговия с животни и/или животински продукти;
   
4. 
   налагане на възбранителни мерки в района на огнището и упражняване на контрол върху изпълнението им;
   
5. 
   участие в оценката и унищожаването на заразените животни, и обезвреждане на добитите продукти, а в случай, че се провежда санитарно клане, участие и контрол при транспортирането на животните до определената кланица и контрол при извършване на клането и обезвреждането на продуктите, както и участие в дезинфекционни и дератизационни мероприятия във въпросната кланица;
   
6. 
   провеждането на ефективни действия предназначени за ликвидиране на огнището, и хигиенизиране на застрашената и наблюдавана зона;
   
7. 
   изплащане на компенсации за принудително заклани или убити животни, продукти или оборудване;
   

8. 
   провеждане на прегледи на животни в застрашената и предпазна зона;
   
9. 
   осигуряване на необходимия персонал, когато се извършва задължителна /спешна/ ваксинация.
   

6. 
   Началникът на регионалния ветеринарномедицински координационен център за контрол на шап може да поиска от Националния координационен център допълнително кадрово обезпечаване. До пълното ликвидиране на огнището личния състав на регионалния център е на денонощно разположение на ръководителя на регионалния координационен център.
   

1. 
   специалист по диагностика на шапа;
   
2. 
   специалист по вирусни заболявания;
   
3. 
   гл. експерт от ГУ на НВМС;
   
4. 
   шофьор;
   
5. 
   към експертните групи в случай на необходимост се присъединяват други ветеринарномедицински специалисти;
   
6. 
   главният експерт от НВМС остава в района на огнището до уточняване на диагнозата.
   

2. 
   При съмнение за възникване на шап по двукопитните, експертната група по възможно най-бърз начин отива на мястото за уточняване на диагнозата, извършва клиничен преглед на животните, взема материал за лабораторно изследване и го доставя възможно най-бързо в лабораторията за диагностика на екзотични болести. Пробата трябва да се достави в диагностичната лаборатория не по-късно от шест часа от взимането на материала
   
3. 
   Експертните групи имат право да убият или заколят с диагностична цел отделни животни, които се заплащат, съгласно ЗВМД и Правилника за прилагане на ЗВМД
   

1. 
   Лабораторната диагностика на шапа се извършва в специализирана лаборатория по диагностика на екзотичните заболявания в жилищен квартал “Връбница”, София, която е единственото място, където се извършва обработка на заразения материал от шап или животно съмнително за заразено от заболяването. Лабораторията е оборудвана с необходимите диагностикуми и разполага с обучен персонал за провеждане на изследванията. Имената и адресите на работещите в лабораторията се водят в ГУ на НВМС. Методите използвани за лабораторна диагностика на шапа са съобразени с възприетите стандарти посочени в ръководството за диагностика на МБЕ.
   

За подържане на постоянна готовност за борба с шапа НВМС организира:

1. Законови правомощия

2. Финансови разпоредби

3. Структурна верига на правомощията

4. Национален център за контрол на заболяването

5. Контрол на местно равнище

6. Експертни групи по инфлуенцата по птиците

7. Човешки ресурси и специалисти

8. Постоянно действащи и налични наредби и инструкции

9. Диагностични лаборатории

10. Спешни ваксинации

11. Програми за обучение

12. Масово осведомяване и създаване загриженост за сериозността на заболяването
1. ЗАКОНОВИ ПРАВОМОЩИЯ

Контролът на (борбата с) инфлуенцата по птиците в България се основава на следната законово-нормативна уредба:

- Закон за ветеринарномедицинските дейности;

- Правилник за прилагане на закона за ветеринарномедициските дейности;

- Наредба No. 10 за профилактика и контрол на високо патогенната инфлуенца по птиците (птича чума), публикувана в ДВ No. 42 of 1998.

Според българското ветиринарно законодателство мерките по организацията, координацията и контрола на Нюкясълската болест в България са в правомощията на Министъра на земеделието и горите и съответния компетентен орган, а именно Националната ветеринарно медицинска служба на България.

Българското ветеринарно законодателство дава на Министъра на земеделието и горите официалните правомощия за издаване на заповед за извършване на принудително ликвидиране на птици, засегнати от инфлуенца по птиците, както и на такива, които би могло да са били изложени на инфектиране с този вирус.

Законът за ветеринарномедицинските дейности, Правилникът за прилагане на закона за ветеринарномедицинските дейности, както и Наредба 24 от 1996 за компенсирането на собственици на животни, умъртвени за профилактични или диагностични цели (ДВ, бр. 75 от 1996 г.) посочват реда и начина за оценка и изплащане на компенсации, на които имат право съответните собственици на домашни птици, умъртвени за целите на борбата с инфлуенца по птиците (ИП).
1.2. Уведомяване за подозрителни случаи на ИП, ветеринарно санитарни мерки и други процедури, които следва да бъдат осъществени по отношение на засегнати обекти, унищожаване на трупове и ограничаване на движението на домашни птици

Законът за ветеринарномедицинските дейности и Правилникът за неговото приложение изискват незабавното уведомяване на всеки подозрителен случай на ИП, което се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба Nо. 1 от 1998 г за уведомяване и ликвидиране на инфекциозни заболявания по животните (публ. в ДВ Nо. 7 от 1998). Тези нормативни документи оправомощават Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) да съобщава и официално да декларира като заразени всеки случай и птицевъден обект, при които се наблюдават заболели или подозрително болни домашни птици или трупове на такива. Тези документи предвиждат също така и въвеждането на контрол върху придвижванията на домашни птици, трупове от тях, оборудване или др., което се налага от съображения за контрол на заболяването и почистване и дезинфектиране (по реда, определен с Наредба Nо. 5 от 1998 г.) на всяко конкретно място, което би могло да е било използвано за заболели или подозрително болни домашни птици. Разпоредбите, които изискват и налагат реда за конфискуване и унищожаване на домашни птици или трупове от такива са включени в същата изредена по-горе нормативна база.

Наредба No. 10 за профилактика и контрол на високо патогенната инфлуенца по птиците отговаря на изискванията на Директива на Съвета Nо. 92/40, което се отнася и разпоредителните текстове за налагане на Защитна зона с 3-километров радиус около всяко заразено място за отглеждане на домашни птици и на Надзорна зона с 10-километров радиус около същото. Текстовете на тази Инструкция позволяват увеличаване на радиуса на тези зони така, че да се вземат под внимание и оползотворят съществуващи естествени граници, пътища и др. подобни. В нея са включени и разпоредбите, чрез които се налагат ограничения върху придвижванията на домашни птици и всякакви други ограничения, формулирани в Директива на Съвета 90/40.

Според тази Наредба:

‘Член 25

(1) Забранява се профилактичната ваксинация срещу ИП под каквато и да е форма.

(2) По изключение може да се налага принудително ваксиниране по изричнаа заповед на Министъра на ЗГ, и само ако съществува заплаха за разпространение на болестта в цялата страна.’
1.5. Сътрудничество и помощ указвана от полиция, армия или цивилни организации

Според член 33 от ЗВМД, НВМС е упълномощена да търси съдействие и да получава помощ от полицията, армията и други цивилни организации, като последните са задължени да предоставят помощта, която им е била поискана, както и да спазват всички заповеди издадени от НВМС във връзка с контролните мерки за справяне съсъ заразни болести.

Направените за ликвидиране на заболяванията от ИП разходи, включително и разходите за персонал, нает от Министерство на земеделието и горите (ветеринарни лекари, помощен персонал за работа на място, административен персонал, и др.) следва да бъдат покрити от предвидени за целта ветеринарни фондове в приемания всяка година Закон за държавния бюджет.

НВМС осигурява също така и оборудването и консумативите. Осигурени са също така и други подобни основни разходни пера за покриване на реализирането на контролните мерки разходи, направени от органите на полиция или армия, или от други граждански организации, като всички посочени по-горе разходи за сметка на ветеринарните фондове за извънредни ситуации.

Всяка една от дейностите за прилагане на тези мерки следва да се финансира от същите финансови източници.

Компенсациите, които се изплащат на собственици на домашни птици, унищожени за профилактични или диагностични цели, трябва да от същите ветеринарни финансови източници, предвидени в Закона за държавния бюджет (въз основа на Член 9 от ЗВМД). Собствениците на унищожени домашни птици следва да се обезщетяват от НВМС в съответствие с оценка за понесените загуби, определена от нарочна комисия, упълномощена за целта от Министъра на земеделието и горите. Целият този процес не трябва да е с продължителност по-голяма от 60 дни, считано от датата на унищожаване.

Разходите, направени за осъществяване на принудителното ваксиниране (включително оборудване за ваксиниране, разходите за персонал и др. подобни) следва да бъдат покривани от същите ветеринарни финансови източници.

Разходите, свързани с каквито и да са дейности по ликвидиране на огнища от ИП, следва да бъдат покривани в пълния им размер от същите ветеринарни финансови източници.

В случай на извънредно положение ГД на НВМС трябва да свика Централната епизоотична комисия и да я приведе в действие в качеството й на Национален координационен център за контрол на ИП със следните й основни функции и отговорности:

4.1.1 събиране, обобщаване и анализиране на информацията за епизоотичната обстановка, имаща отношение към ИП;

4.1.2 поддържане на постоянна готовност изпълнение на мерките срещу заболяването и информиране на обществеността за неговото присъствие и начините за преодоляването му;

4.1.3 поддържане на връзки със съответните международни организации (Дирекцията по храните към ЕС, Международното бюро по епизоотиите (МБЕ), Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и др.);

4.1.4 осъществяване на връзките с диагностичните лаборатории;

4.1.4 осъществяване на връзките с органите по земеделие и по търговски въпроси, средствата за масово осведомяване (на национално равнище);

4.1.5 управляване на финансовото обезпечаване на Оперативния план /плана за действие/;

4.1.6 организиране на курсове и програми за обучение на персонал;

4.1.7 привеждане в действие на свързаните със заболяването мероприятия по информиране на населението и запознаване със специфичните опасности, произтичащи от заболяването.

4.2.1 подсилване на персоналните и други видове ресурси, необходими за дейностите на местните центрове за контрол на заболяването и осъществяване на връзките с други работодатели (напр. селски стопани, местни наети фирми и изпълнители) с оглед осигуряване на правилното изпълнение на Стратегията;

4.2.2 определяне на защитна и надзорна зони (съвместно с регионалните и местни центрове);

4.2.3 предоставяне на информация на медиите и националните органи, ангажирани в дейности по земеделие или търговия;

4.2.4 въвеждане в действие и управление на ваксиниране, както и определяне на ваксинационните зони;

4.2.5 уреждане на извънредни финансови средства за покриване на извънредни разходи, свързани с епизоотичната обстановка;

4.2.6 в случай на огнище (огнища) на ИП в друга страна администриране на дейностите и персонала, които да й бъдат предоставени за оказване на помощ;

В случай на нужда Националният координационен център би могъл да се допълни още и с други специалисти, необходими за справяне със специфичната ситуация. Всички такива контролни или изпълнителни поделения трябва са оборудвани с цялото нужно им оборудване.

5.1. Готовността за контрол на ИП на местни равнища е задължение и отговорност на съответната Регионална ветеринарна служба (РВС), която е задължена да действа, освен всичко друго, и като Местен център за контрол на заболяването. На територията на България има 28 такива РВС. (Списъкът с имената на РВС и картата, показваща територията, покривана от всяка от тях, са представени в приложения Анекс.)

5.4.1 подържане на готовността на службите и информираността на неселението на покриваната от дейността им територия:

• 
  провеждане на кампании за информиране на населението за опасностите и признаците на заболяването;
  

• 
  провеждане на тренировъчни упражнения за поддържане на готовността за справяне със заболяването;
  
• 
  поддържане на връзките с диагностичните лаборатории и готовност за транспортиране на пробите;
  
• 
  поддържане на връзки с органите на полиция, местна администрация, подизпълнители, земеделски и търговски организация;
  

5.4.2 управление и изпълнение на стратегията за местен контрол в случай на поява на огнище на заболяването:

• 
  създаване на предпоставки за правилно провеждане на предварителните проучвания, имащи отношение към ИП, и за транспортиране на пробите до диагностичните лаборатории;
  

• 
  осъществяване на връзката с Националния център за контрол на заболяването с цел определяне на Защитната и Надзорната зони;
  
• 
  осъществяване на връзката с полицията за определяне на инфектираните стопанства и стапански дворове, както и за уреждане на мерките, които следва да бъдат прилагани за осигуряване на контрола върху придвижванията и затварянето на пазарите;
  
• 
  налагане на карантинни мерки върху заразените птицевъдни обекти, оценка на компенсациите, които следва да се платят за унищожени домашни птици, както и осигуряване на правилното изпълнение на набелязаните мерки за унищожаване и отстраняване /загробване или изгаряне/ на които и да са заразени или контактни домашни птици;
  
• 
  санитиране на заразените птицевъдни обекти или други места в защитната и надзорна зони;
  
• 
  решаване на въпросите по изплащане на компенсации на собственици на унищожени по здравни причини такива птици;
  
• 
  извършване на клинични прегледи и лабораторни изследвания на домашни птици, отглеждани в границите на защитната и надзорната зони;
  

5.5.1 Органите на полицията са задължени да оказват съдействие за осигуряване на охраната заразените обекти и спазването на съответно наложените ограничителни мерки.

5.5.2 Органите на местните управи отговарят за контрола и/или затварянето на съответните кланици и/или пазари за живи животни и птици.
5.6. Персонал, работещ в местните центрове за контрол на заболяването

Местните центрове за контрол на заболяването трябва по принцип да бъдат окомплектовани с ветеринарни лекари, помощен персонал за осъществяване на дейностите по места, помощен персонал за канцеларски дейности, и др. необходими им лица. Началникът, пряко отговорен за конкретната дейност на такъв център, трябва да е ветеринарен лекар. В случай на поява на огнище на ИП този началник на център има право да поиска да му бъде предоставен допълнителен персонал, което става след съответно решение на Главното управление на НВМС. Във всеки момент от денонощието в от центъра трябва да има определено лице на разположение, което да приема обажданията в него.

Местният център за контрол на заболяването трябва да оказва помощ на експертната група по ИП, като подпомага нейните специалисти от нея да изпълнят поставените на екипа им цели.
6. ЕКСПЕРТНИ ГРУПИ И/ИЛИ ЕКИПИ ПО ИП

6.1. Към Главното управление (ГУ) на НВМС има създадени две експертни групи по ИП, в които са включени специалисти от диагностичните лаборатории, по един епизоотолог, токсиколог, патоморфолог и висш ветеринарен служител от ГУ на НВМС. Списъкът с имената и адресите на участващите в тези експертни групи се пази в ГУ на НВМС.

6.2. В случай на сигнал за възможна поява на случай или огнище от ИП ГД на НВМС трябва, колкото е възможно по-скоро, да свика участващите в експертната група. Първата по време е важност нейна задача в този случай е да извърши клинични прегледи на птиците в подозрително болните обекти, да вземе проби за лабораторни изследвания, които в рамките на 6 часа да бъдат транспортирани до съответната лаборатория.

6.3 Експертните екипи имат право да конфискуват и умъртвяват птици с диагностична цел. Собственикът на такива птици трябва да бъде компенсиран в последствие от НВМС в съответствие с разпоредбите на ЗВМД.

6.4 Експертните екипи трябва да са оборудвани с цялото оборудване, необходимо им за вземане на проби и тяхното транспортиране.

6.5 Експертният екип има право да консултира по практически страни на мерките, които следва да бъдат взети по отношение на санитиране на околната среда и/или отстраняване на трупове.

6.6 Експертните групи са пряко подчинени на ГД на НВМС, като са задължени да се отчитат на ГУ на НВМС.
7. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

7.1 В ГУ на НВМС следва да се пази и редовно актуализира списък с имената и адресите на специалистите по ИП, чрез което да се гарантират изискванията за правилното попълване на състава на Експертните Групи и/или Екипи.

7.2 Освен този персонал НВМС има правото да изпраща на мисия в засегнати райони и специалисти от други Регионални ветеринарномедицински служби, както и да изисква пренасочване на какъвто и да били подходящ персонал, с който разполагат в момента диагностичните лаборатории или научните институти.

7.3 За ликвидиране на огнище на ИП НВМС има право също така и да наема на договорна основа и допълнителен ветеринарен или друг персонал, необходим за справяне с специфичната ситуация по заболяването (като напр. работници за извършване на дезинфекция, охранители, шофьори, колачи, общи работници и др.).

7.4 В случай на поява на огнище на заболяване НВМС има правата да поиска включването в изпълнение на мерките на персонал от полицията и/или армията.
8. ПРИЛАГАНИ ПОНАСТОЯЩЕМ ЗАКОНОВИ И ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

8.1 В Република България контролът на ИП се реализира в съответствие с постановките на националното ветеринарно законодателство, т.е. ЗВМД, Правилника за приложение на ЗВМД, както и всички останали правилници и наредби, цитирани в настоящия документ.

9.1 В България има една референтна диагностична лаборатория, специализирана в и оправомощена да извършва диагностични дейности по ИП. Тази лаборатория административно е включен в организационната структура на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт (ЦНИВМИ) в София. Осигурена е с нужния й добре обучен и квалифициран персонал, който да извършва изследвания и диагностични тестове, напълно отговарящи на съответните международно приети норми и методи. Имената и адресите на всички лабораторни специалисти в тази сфера се пазят в ГУ на НВМС. Диагностичната лаборатория е пряко подчинена на Министерство на земеделието и горите.

9.2 Диагностичната лаборатория отговаря за поддържане на необходимата готовност за работа с диагностични препарати за идентифициране на ИП. НВМС е отговорна за осигуряването на консумативи, оборудване и други съоръжения, нужни за изпълнение на диагностичните дейности.

3. 
   Диагностичната лаборатория има задължението да извършва незабавно всякакви тестове или проучвания, необходими за прилагане на мерките, свързани с контрола на ИП, както и да информира НВМС за получените от тях резултати.
   

10.1 В зависимост от епизоотичната обстановка НВМС е отговаря за осигуряването на всички ваксини срещу ИП, които биха били необходими за провеждане на задължителна ваксинация.

10.2 Извънредно положение, обосновано от появата на случай(и) на ИП, може да бъде обявено за цялата страна или за отделен регион (област) от нея чрез заповед на Министъра на земеделието и горите въз основа на предложение, внесено от Централната епизоотична комисия.
11. ПРОГРАМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ

НВМС отговаря за поддържането на постоянна готовност за въвеждане в действие на извънредни контролни мерки срещу ИП, които в частност включват:

11.1 Редовно определяне на ветеринарни специалисти, които да отговарят за диагностициране на животни, подозрително болни от ИП, както и обучаването на такива специалисти в най-модерните специализирани лаборатории на ЕС;

11.2 Организиране всяка година на курсове за обучение на лабораторен технически персонал от лабораториите, извършващи диагностика на ИП;

11.3 Организиране на опреснително обучение по контрол на ИП за епизоотолозите от РВС (четири пъти в годината);

11.4 Организиране два пъти годишно на семинари по контрол на ИП, които да са насочени към работещите по места и частно практикуващите ветеринарни лекари. Тези семинари трябва да концентрират внаминието върху клинични признаци, профилактични мерки, както и някои други практически аспекти на ликвидирането на ИП;

11.5 Организиране два пъти годишно на специални курсове за обучение на инспектори-специалисти по ИП (Полеви аспекти на контрола на ИП, симулиране на ликвидиране на огнище от ИП, и т.н.).
12. ПУБЛИЧНОСТ И ИНФОРМИРАНОСТ

Всяка година НВМС трябва да организира следните мероприятия за осигуряване на публичност и информираност за рисковете, последствията и начините за борба с ИП:

12.1 Лекции и демонстрации във ветеринарното училище;

12.2 Лекции и демонстрации за членовете на българската асоциация на ветеринарните лекари;

12.3 Телевизионни и радио програми по рисковете от и мерките за справяне с ИП;

12.4 Статии във земеделските и други печатни издания.