Към европейски съюз



страница3/6
Дата05.01.2017
Размер1.18 Mb.
#11908
1   2   3   4   5   6

ПРИЛОЖЕНИЕ 9


НЮКЯСЪЛСКА БОЛЕСТ

КОНТИНГЕНС ПЛАН ЗА БЪЛГАРИЯ

Този контингенс план за работа при поява на огнища от Нюкясълска болест в България представлява Анекс към Наредбата за контрол на Нюкясълската болест (обн. в ДВ, Nо. 87 /1995 г.)
СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел

Тема

























Законови правомощия

Финансови разпоредби

Структурна верига на павомощията

Национален център за контрол на заболяването

Контрол на местно равнище

Експертни групи по Нюкясълска болест

Човешки ресурси и специалисти

Постоянно действащи и налични наредби и инструкции

Диагностични лаборатории

Спешно ваксиниране при извънредни обстоятелства

Програми за обучение

Масово осведомяване и създаване загриженост за сериозността на заболяването





  1. ЗАКОНОВИ ПРАВОМОЩИЯ

Контролът на (борбата с) Нюкясълската болест в България се основава на следната законово нормативна уредба:

  • Закон за ветеринарномедицинските дейности;

  • Правилник за прилагане на закона за ветеринарномедициските дейности;

  • Инструкция за борбата с Нюкясълската болест (ДВ, бр. 87 от 1995 г.).

Според българското ветиринарно законодателство мерките по организацията, координацията и контрола на Нюкясълската болест в България са в правомощията на Министъра на земеделието и горите и съответния компетентен орган, а именно Националната ветеринарно медицинска служба на България.


    1. Унищожаване на заразени или контактни птици и изплащане на компенсации

Българското ветеринарно законодателство дава на Министъра на земеделието и горите официалните правомощия за издаване на заповед за извършване на принудително ликвидиране на птици, засегнати от Нюкясълска болест, както и на такива, които би могло да са били изложени на инфектиране с този вирус.

Законът за ветеринарномедицинските дейности, Правилникът за прилагане на закона за ветеринарномедицинските дейности, както и Наредба 24 от 1996 за компенсирането на собственици на животни, умъртвени за профилактични или диагностични цели (ДВ, бр. 75 от 1996 г.) посочват реда и начина за оценка и изплащане на компенсации, на които имат право съответните собственици на домашни птици, умъртвени за целите на борбата с Нюкясълска болест (НБ).



    1. Уведомяване за подозрителни случаи на НБ, ветеринарно санитарни мерки и други процедури, които следва да бъдат осъществени по отношение на засегнати обекти, унищожаване на трупове и ограничаване на движението на домашни птици

Законът за ветеринарномедицинските дейности и Правилникът за неговото приложение изискват незабавното уведомяване на всеки подозрителен случай на НБ, което се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба Nо. 1 от 1998 г за уведомяване и ликвидиране на инфекциозни заболявания по животните (публ. в ДВ Nо. 7 от 1998). Тези нормативни документи оправомощават Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) да съобщава и официално да декларира като заразени всеки случай и птицевъден обект, при които се наблюдават заболели или подозрително болни домашни птици или трупове на такива. Тези документи предвиждат също така и въвеждането на контрол върху придвижванията на домашни птици, трупове от тях, оборудване или др., което се налага от съображения за контрол на заболяването и почистване и дезинфектиране (по реда, определен с Наредба Nо. 5 от 1998 г.) на всяко конкретно място, което би могло да е било използвано за заболели или подозрително болни домашни птици. Разпоредбите, които изискват и налагат реда за конфискуване и унищожаване на домашни птици или трупове от такива са включени в същата изредена по-горе нормативна база.


    1. Определяне на Защитна и Надзорна зони

Инструкцията за профилактиката и контрола на НБ отговаря на изискванията на Директива на Съвета Nо. 92/66/ЕЕС, което се отнася и разпоредителните текстове за налагане на Защитна зона с 3-километров радиус около всяко заразено място за отглеждане на домашни птици и на Надзорна зона с 10-километров радиус около същото. Текстовете на тази Инструкция позволяват увеличаване на радиуса на тези зони така, че да се вземат под внимание и оползотворят съществуващи естествени граници, пътища и др. подобни. В нея са включени и разпоредбите, чрез които се налагат ограничения върху придвижванията на домашни птици и всякакви други ограничения, формулирани в Директива на Съвета 92/66.


    1. Ваксиниране срещу Нюкясълска болест

Според тази Инструкция, която отговаря напълно на изискванията, формулирани в Членове 16 и 17 от Директива 92/66, ваксиниране следва да се прилага единствено и само с профилактична цел или подкрепа на контролни мерки, като е задължително наличието на пазарно разрешително, издадено от съответните компетентни органи. Последните са задължени освен това да информират и органите на Европейската Комисия за елементите на тази ваксинационна програма, включително за:

  • характеристики и състав на ваксината;

  • процедури за надзор на разпространението, съхранението и използването на ваксината;

  • видовете и категориите домашни птици обект на ваксиниране;

  • районите, в които ваксинирането е разрешено или задължително да бъде проведено;

  • причините, обуславящи прилагането на ваксиниране.



1.5. Сътрудничество и помощ указвана от полиция, армия или цивилни организации


  1. ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ




    1. Човешки ресурси

Направените за ликвидиране на заболяванията от НБ разходи, включително и разходите за персонал, нает от Министерство на земеделието и горите (ветеринарни лекари, помощен персонал за работа на место, административен персонал, и др.) следва да бъдат покрити от предвидени за целта ветеринарни фондове в приемания всяка година Закон за държавния бюджет.
2.2. Оборудване и консумативи

НВМС осигурява също така и оборудването и консумативите. Осигурени са също така и други подобни основни разходни пера за покриване на реализирането на контролните мерки разходи, направени от органите на полиция или армия, или от други граждански организации, като всички посочени по-горе разходи за сметка на ветеринарните фондове за извънредни ситуации.




    1. Клане, унищожаване на трупове и заразени материали, оздравяване на околната среда

Всяка една от дейностите за прилагане на тези мерки следва да се финансира от същите финансови източници.


    1. Изплащане на компенсации

Компенсациите, които се изплащат на собственици на домашни птици, унищожени за профилактични или диагностични цели, трябва да от същите ветеринарни финансови източници, предвидени в Закона за държавния бюджет (въз основа на Член 9 от ЗВМД). Собствениците на унищожени домашни птици следва да се обезщетяват от НВМС в съответствие с оценка за понесените загуби, определена от нарочна комисия, упълномощена за целта от Министъра на земеделието и горите. Целият този процес не трябва да е с продължителност по-голяма от 60 дни, считано от датата на унищожаване.


    1. Принудително ваксиниране

Разходите, направени за осъществяване на принудителното ваксиниране (включително оборудване за ваксиниране, разходите за персонал и др. подобни) следва да бъдат покривани от същите ветеринарни финансови източници.


    1. Размер на сумите за изплащане на компенсации

Разходите, свързани с каквито и да са дейности по ликвидиране на огнища от НБ, следва да бъдат покривани в пълния им размер от същите ветеринарни финансови източници.



  1. РЪКОВОДСТВО, КООРДИНИРАНЕ, ОТГОВОРНОСТИ (КОМАНДНА ВЕРИГА)

    1. Отговорността по контрола на НБ е предоставена на Министъра на земеделието и горите, който има право да я делегира ръководството на прилагането на всички такива контролни стратегии на Генералния директор на НВМС.

    2. ГД на НВМС трябва да въведе в изпълнение оперативен план за контрол на НБ въз основа на предложение на Централната епизоотична комисия и в съответствие с конкретна програма, одобрена от Министъра на земеделието и горите (в съответствие с Член 28 от ЗВМД).

    3. Областният управител (ръководителят на съответната района държавна администрация) на засегнатата от НБ област, трябва да издаде конкретна заповед за формулиране на контролните мерки, които следва да бъдат осъществени за справяне с болестната ситуация. Негово задължение е също и управлението на всички конкретни мерки, предприемани на територията на областта и насочени към ликвидиране на заболяването. Всички ангажирани по тях местни органи на власт трябва да действат за целта по прекия надзор на Главното управление на НВМС.




  1. ЦЕНТРАЛНА ЕПИЗООТИЧНА КОМИСИЯ И НЕЙНИТЕ ФУНКЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНТРОЛА НА НЮКЯСЪЛСКА БОЛЕСТ

    1. Отговорности

В случай на извънредно положение ГД на НВМС трябва да свика Централната епизоотична комисия и да я приведе в действие в качеството й на Национален координационен център за контрол на НБ със следните й основни функции и отговорности:

      1. събиране, обобщаване и анализиране на информацията за епизоотичната обстановка, имаща отношение към НБ;

      2. поддържане на постоянна готовност изпълнение на мерките срещу заболяването и информиране на обществеността за неговото присъствие и начините за преодоляването му;

      3. поддържане на връзки със съответните международни организации (Дирекцията по храните към ЕС, Международното бюро по епизоотиите (МБЕ), Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и др.);

      4. осъществяване на връзките с диагностичните лаборатории;

      5. осъществяване на връзките с органите по земеделие и по търговски въпроси, средствата за масово осведомяване (на национално равнище);

      6. управляване на финансовото обезпечаване на Оперативния план /плана за действие/;

      7. организиране на курсове и програми за обучение на персонал;

      8. привеждане в действие на свързаните със заболяването мероприятия по информиране на населението и запознаване със специфичните опасности, произтичащи от заболяването.




    1. Управляване на приетата стратегия за контрол на Нюкясълската болест

      1. подсилване на персоналните и други видове ресурси, необходими за дейностите на местните центрове за контрол на заболяването и осъществяване на връзките с други работодатели (напр. селски стопани, местни наети фирми и изпълнители) с оглед осигуряване на правилното изпълнение на Стратегията;

      2. определяне на защитна и надзорна зони (съвместно с регионалните и местни центрове);

      3. предоставяне на информация на медиите и националните органи, ангажирани в дейности по земеделие или търговия;

      4. въвеждане в действие и управление на ваксиниране, както и определяне на ваксинационните зони;

      5. уреждане на извънредни финансови средства за покриване на извънредни разходи, свързани с епизоотичната обстановка;

      6. в случай на огнище (огнища) на Нюкясълска болест в друга страна администриране на дейностите и персонала, които да й бъдат предоставени за оказване на помощ;

В случай на нужда Националният координационен център би могъл да се допълни още и с други специалисти, необходими за справяне със специфичната ситуация. Всички такива контролни или изпълнителни поделения трябва са оборудвани с цялото нужно им оборудване.


  1. КОНТРОЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО НА РЕГИОНАЛНО И ДРУГИ МЕСТНИ РАВНИЩА

    1. Готовността за контрол на Нюкясълската болест на местни равнища е задължение и отговорност на съответната Регионална ветеринарна служба (РВС), която е задължена да действа, освен всичко друго, и като Местен център за контрол на заболяването. На територията на България има 28 такива РВС. (Списъкът с имената на РВС и картата, показваща територията, покривана от всяка от тях, са представени в приложения Анекс.)

    2. Междурегионален център за контрол на заболяването може да се създаде (в съответствие с конкретната ситуация) с решение и заповед на Генералния директор на НВМС, ако са налице така разположение огнища на НБ, които да изискват това.

    3. Регионалните ветеринарни служби трябва да са снабдени и оборудвани с всички необходими им съоръжения, оборудване и други дребни пособия за справяне с НБ.

    4. Отговорностите на РВС във връзка с контрола на НБ трябва по принцип да включват следните аспекти:

      1. подържане на готовността на службите и информираността на неселението на покриваната от дейността им територия:

  • провеждане на кампании за информиране на населението за опасностите и признаците на заболяването;

    • провеждане на тренировъчни упражнения за поддържане на готовността за справяне със заболяването;

    • поддържане на връзките с диагностичните лаборатории и готовност за транспортиране на пробите;

    • поддържане на връзки с органите на полиция, местна администрация, подизпълнители, земеделски и търговски организация;

      1. управление и изпълнение на стратегията за местен контрол в случай на поява на огнище на заболяването:

  • създаване на предпоставки за правилно провеждане на предварителните проучвания, имащи отношение към НБ, и за транспортиране на пробите до диагностичните лаборатории;

    • осъществяване на връзката с Националния център за контрол на заболяването с цел определяне на Защитната и Надзорната зони;

    • осъществяване на връзката с полицията за определяне на инфектираните стопанства и стапански дворове, както и за уреждане на мерките, които следва да бъдат прилагани за осигуряване на контрола върху придвижванията и затварянето на пазарите;

    • налагане на карантинни мерки върху заразените птицевъдни обекти, оценка на компенсациите, които следва да се платят за унищожени домашни птици, както и осигуряване на правилното изпълнение на набелязаните мерки за унищожаване и отстраняване /загробване или изгаряне/ на които и да са заразени или контактни домашни птици;

    • санитиране на заразените птицевъдни обекти или други места в защитната и надзорна зони;

    • решаване на въпросите по изплащане на компенсации на собственици на унищожени по здравни причини такива птици;

    • извършване на клинични прегледи и лабораторни изследвания на домашни птици, отглеждани в границите на защитната и надзорната зони;

    • в случай на задължителна ваксинация да осигурят наличието на всички необходими за провеждането й ресурси, включително и персонал.




    1. Отговорности на местните органи на власт в случай на наличие на огнища на НБ

      1. Органите на полицията са задължени да оказват съдействие за осигуряване на охраната заразените обекти и спазването на съответно наложените ограничителни мерки.

      2. Органите на местните управи отговарят за контрола и/или затварянето на съответните кланици и/или пазари за живи животни и птици.




    1. Персонал, работещ в местните центрове за контрол на заболяването

Местните центрове за контрол на заболяването трябва по принцип да бъдат окомплектовани с ветеринарни лекари, помощен персонал за осъществяване на дейностите по места, помощен персонал за канцеларски дейности, и др. необходими им лица. Началникът, пряко отговорен за конкретната дейност на такъв център, трябва да е ветеринарен лекар. В случай на поява на огнище на НБ този началник на център има право да поиска да му бъде предоставен допълнителен персонал, което става след съответно решение на Главното управление на НВМС. Във всеки момент от денонощието в от центъра трябва да има определено лице на разположение, което да приема обажданията в него.

Местният център за контрол на заболяването трябва да оказва помощ на експертната група по НБ, като подпомага нейните специалисти от нея да изпълнят поставените на екипа им цели.




  1. ЕКСПЕРТНИ ГРУПИ И/ИЛИ ЕКИПИ ПО НЮКЯСЪЛСКА БОЛЕСТ

    1. Към Главното управление (ГУ) на НВМС има създадени две експертни групи по НБ, в които са включени специалисти от диагностичните лаборатории, по един епизоотолог, токсиколог, патоморфолог и висш ветеринарен служител от ГУ на НВМС. Списъкът с имената и адресите на участващите в тези експертни групи се пази в ГУ на НВМС.

    2. В случай на сигнал за възможна поява на случай или огнище от НБ ГД на НВМС трябва, колкото е възможно по-скоро, да свика участващите в експертната група. Първата по време е важност нейна задача в този случай е да извърши клинични прегледи на птиците в подозрително болните обекти, да вземе проби за лабораторни изследвания, които в рамките на 6 часа да бъдат транспортирани до съответната лаборатория.

    3. Експертните екипи имат право да конфискуват и умъртвяват птици с диагностична цел. Собственикът на такива птици трябва да бъде компенсиран в последствие от НВМС в съответствие с разпоредбите на ЗВМД.

    4. Експертните екипи трябва да са оборудвани с цялото оборудване, необходимо им за вземане на проби и тяхното транспортиране.

    5. Експертният екип има право да консултира по практически страни на мерките, които следва да бъдат взети по отношение на санитиране на околната среда и/или отстраняване на трупове.

    6. Експертните групи са пряко подчинени на ГД на НВМС, като са задължени да се отчитат на ГУ на НВМС.




  1. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

    1. В ГУ на НВМС следва да се пази и редовно актуализира списък с имената и адресите на специалистите по НБ, чрез което да се гарантират изискванията за правилното попълване на състава на Експертните Групи и/или Екипи.

    2. Освен този персонал НВМС има правото да изпраща на мисия в засегнати райони и специалисти от други Регионални ветеринарномедицински служби, както и да изисква пренасочване на какъвто и да били подходящ персонал, с който разполагат в момента диагностичните лаборатории или научните институти.

    3. За ликвидиране на огнище на НБ НВМС има право също така и да наема на договорна основа и допълнителен ветеринарен или друг персонал, необходим за справяне с специфичната ситуация по заболяването (като напр. работници за извършване на дезинфекция, охранители, шофьори, колачи, общи работници и др.).

    4. В случай на поява на огнище на заболяване НВМС има правата да поиска включването в изпълнение на мерките на персонал от полицията и/или армията.




  1. ПРИЛАГАНИ ПОНАСТОЯЩЕМ ЗАКОНОВИ И ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

    1. В Република България контролът на НБ се реализира в съответствие с постановките на националното ветеринарно законодателство, т.е. ЗВМД, Правилника за приложение на ЗВМД, както и всички останали правилници и наредби, цитирани в настоящия документ.




  1. ДИАГНОСТИЧНИ ЛАБОРАТОРИИ

    1. В България има една референтна диагностична лаборатория, специализирана в и оправомощена да извършва диагностични дейности по НБ. Тази лаборатория административно е включен в организационната структура на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт (ЦНИВМИ) в София. Осигурена е с нужния й добре обучен и квалифициран персонал, който да извършва изследвания и диагностични тестове, напълно отговарящи на съответните международно приети норми и методи. Имената и адресите на всички лабораторни специалисти в тази сфера се пазят в ГУ на НВМС. Диагностичната лаборатория е пряко подчинена на Министерство на земеделието и горите.

    2. Диагностичната лаборатория отговаря за поддържане на необходимата готовност за работа с диагностични препарати за идентифициране на НБ. НВМС е отговорна за осигуряването на консумативи, оборудване и други съоръжения, нужни за изпълнение на диагностичните дейности.

    3. Диагностичната лаборатория има задължението да извършва незабавно всякакви тестове или проучвания, необходими за прилагане на мерките, свързани с контрола на НБ, както и да информира НВМС за получените от тях резултати.




  1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА /ПРИНУДИТЕЛНА/ ВАКСИНАЦИЯ

    1. В зависимост от епизоотичната обстановка НВМС е отговаря за осигуряването на всички ваксини срещу НБ, които биха били необходими за провеждане на задължителна ваксинация.

    2. Извънредно положение, обосновано от появата на случай(и) на НБ, може да бъде обявено за цялата страна или за отделен регион (област) от нея чрез заповед на Министъра на земеделието и горите въз основа на предложение, внесено от Централната епизоотична комисия.




  1. ПРОГРАМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ

НВМС отговаря за поддържането на постоянна готовност за въвеждане в действие на извънредни контролни мерки срещу НБ, които в частност включват:

    1. Редовно определяне на ветеринарни специалисти, които да отговарят за диагностициране на животни, подозрително болни от НБ, както и обучаването на такива специалисти в най-модерните специализирани лаборатории на ЕС;

    2. Организиране всяка година на курсове за обучение на лабораторен технически персонал от лабораториите, извършващи диагностика на НБ;

    3. Организиране на опреснително обучение по контрол на НБ за епизоотолозите от РВС (четири пъти в годината);

    4. Организиране два пъти годишно на семинари по контрол на НБ, които да са насочени към работещите по места и частно практикуващите ветеринарни лекари. Тези семинари трябва да концентрират внаминието върху клинични признаци, профилактични мерки, както и някои други практически аспекти на ликвидирането на НБ;

    5. Организиране два пъти годишно на специални курсове за обучение на инспектори-специалисти по НБ (Полеви аспекти на контрола на НБ, симулиране на ликвидиране на огнище от НБ, и т.н.).




  1. ПУБЛИЧНОСТ И ИНФОРМИРАНОСТ

Всяка година НВМС трябва да организира следните мероприятия за осигуряване на публичност и информираност за рисковете, последствията и начините за борба с НБ:

    1. Лекции и демонстрации във ветеринарното училище;

    2. Лекции и демонстрации за членовете на българската асоциация на ветеринарните лекари;

    3. Телевизионни и радио програми по рисковете от и мерките за справяне с НБ;

    4. Статии във земеделските и други печатни издания.

АНЕКС 10



ШАРКА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ
ОПЕРАТИВЕН ПЛАН
ЗА БЪЛГАРИЯ


ПРИЛОЖЕНИЕТО Е ПРОЕКТ НА

ОПЕРАТИВЕН ПЛАН

ЗА БОРБА С ЩАРКАТА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София, 1997




ШАРКА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ

ОПЕРАТИВЕН ПЛАН
Настоящият материал представлява оперативен план за

борба и контрол с шарката по овцете и козите в България

на базиран на българското законодателство

Секция Предмет


1. Законова база

2. Финансово обезпечаване

3. Ръководство

4. Национален координационен център за борба с болестта

5. Контрол на местно ниво

6. Експертни групи

7. Кадрово обезпечаване

8. Постоянни инструкции

9. Диагностични лаборатории

10. Принудителна ваксинация

11. Програми за обучение

12. Публичност



1. ЗАКОНОВА УРЕДБА
Борбата с шарката по овцете и козите в република България се основава на следните законови актове:

- Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД)

- Наредба за основните мерки за борба с инфекциозните и паразитни болести.

- Инструкция за профилактика и борба с шарката по овцете и козите

Съгласно българското законодателство организацията , координацията, профилактиката и контрола върху шарката по овцете и козите се осъществява от Министерство на земеделието и горите и Националната Ветеринарно Медицинска Служба (НВМС).Министъра на земеделието и Националната Ветеринарна Служба,със съдействието на Централната епизоотична комисия към МЗГАР определят стратегията за предотвратяване избухването на шарка по овцете и козите в България.

1.1.Унищожаване на заразените и контактни животни и изплащане на компенсации.

Закона за Ветеринарната дейност упълномощава Министъра на земеделието и горите да нареди да се унищожат заразените от шарка по овцете и козите животни и на животни, за които има съмнение ,че са били в контакт с тях или са били изложени на риск от заразяване с вируса на шарката, както и продукти от такива животни и материали, които са контаминирани с вируса.

Финансовите компенсации за унищожените животни, за продуктите от животински произход и за материалите, които са били в контакт с болните животни се изплащат на собствениците в пълния им размер, съгласно чл.9 от Закона за ветеринарната дейност. Министъра на земеделието Министъра на финансите определят реда и начина за получаване на финансовите компенсации.

1.2. Мероприятия от общ характер при съмнение или доказване на шарка по овцете и козите.

На основание чл.8 от Закона за ветеринарната дейност и наредбата за обявяване на възникнали заразни заболявания, шарката по овцете и козите подлежи на незабавно обявяване. При доказване на шарка по овцете и козите в страната , Националната Ветеринарна Служба налага строга карантина,възбрана и контрол върху движението на животни, хора и превозни средства в района на огнището, предприема мерки за обезвреждане на животински продукти, трупове на умрели животни, селскостопанския инвентар и др.и разпорежда извършването на дезинфекции и дератизации с цел предотвратяване на разпространение на заболяването.

1.3. Определяне на заразената и наблюдавана зона

на основание чл.8 от Закона за ветеринарната дейност, по предложение на Централната епизоотична комисия към МЗГАР и със заповед на областния управител на засегната област около огнището се определят две зони, в които се налагат различни по степен на строгост мерки.



Зона A – заразената зона обхваща засегната населената територия в радиус до 3 км. Зона B - наблюдаваната зона покрива територията около заразената зона в радиус от 20 до 30 км.

Определянето на размера на зоната става въз основа на епизоотичната обстановка, икономическите и географски условия, независимо от административно териториалната структура на региона. Мерките за борба с шарката по овцете козите в отделните зони са посочени в Инструкция за профилактика и борба с шарката по овцете и козите

1.4. Ваксинация

В зависимост от епизоотичната обстановка и по предложение на Централната Епизоотична Комисия към МЗГАР и на НВМС, Министърът на земеделието може да упълномощи НВМС да принудителна ваксинация на всички овце и кози в заразената и наблюдавани зони.

1.5. Помощ от други ведомства

При възникване на шарка по овцете и козите в Р.България Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и другите министерства и обществени организации се задължават да оказват съдействие чрез техните поделения, съгласно чл.7 от Закона за ветеринарната дейност.


2. ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

2.1. Персонал

Финансовото обезпечаване на персонала ангажиран в борбата за ликвидиране на шарката по овцете и козите се осъществява със средства отпуснати от Държавния бюджет ,съгласно чл.8 от закона за ветеринарната дейност.Споменатите за ликвидиране на болестта специално се гласуват. финансови обезпечения .Финансовото обезпечаване за допълнително наетите (ветеринарни и санитарни) специалисти се извършва на договорна основа от НВМС. В него се включват разходите за пътни,дневни , квартирни пари и трудовото възнаграждение.

2.2. Оборудване и консумативи

Материално техническото обезпечаване на мероприятията по ликвидиране на възникнало огнище от шарка по овцете и козите се осигурява от НВМС,по начините споменати в т.2.1.

2.3. Убиване на животните, обезвреждане на труповете и заразените продукти и материали и обезвреждане на околната среда.

Дейностите пои този раздел се финансират от НВМС, по начина посочен в т. 2.1. 2.4. Финансови обезпечения

Собствениците на унищожени животни и на убити или заклани животни с диагностична цел се обезпечават от НВМС на база на тяхната пазарна стойност според оценка направена от специално упълномощена от Министъра на земеделието комисия.Обезщетението трябва да бъде изплатено в 30 дневен срок след убиване н животното.

2.5. Принудителна ваксинация

Стойността на ваксината и разходите свързани с нейното транспортиране, съхранение и приложение се покриват от източниците посочени в 2.1.


2.6. Граници на бюджетните средства

Разходите по мероприятията за ликвидиране на шарката по овцете и козите се покриват изцяло от Държавния бюджет, съгласно чл.9 от Закона за ветеринарната дейност.



3. РЪКОВОДСТВО

3.1. Съгласно Закона за ветеринарната дейност, отговорност за борбата с шарката по овцете и козите носи Министъра на земеделието и горите, който възлага организацията, координацията, ръководството и контрола на мероприятията на НВМС.

3.2.НВМС привежда в изпълнение оперативния план за борба с болестта, според стратегия предложена от Централната Епизоотична Комисия към МЗГАР, одобрена от Министъра на земеделието и горите.

3.3. Със заповед на Областния управител, на чиято територия е констатирано огнище от шарка по овцете и козите, се определят задълженията на Епизоотична по ръководството и контрола на мероприятията за ликвидиране на огнището. Областната епизоотична комисия е пряко подчинена на НВМС.



4. НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА БОРБА С ШАРКАТА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ

Националния координационен център за борба с шарката по овцете и козите се изгражда към НВМС / Приложение 1/ и има следните функции и задължения:

4.1. Да събира,обобщава и анализира информацията за епизоотичната обстановка по отношение на шарката по овцете и козите и поддържа постоянна готовност и информираност за борба със заболяването.

4.1.1. Ръководи, координира и контролира дейността на областните епизоотични комисии.

4.1.2. Осъществява връзка с диагностичните лаборатории

4.1.3. Поддържа връзка с международните институции (ФАО, МБЕ и Ветеринарния комитет на ЕС) относно епизоотичната обстановка извън страната.

4.1.4. Поддържа връзка с произвеждащи и търгуващи със селскостопанска продукция, Съюза на ловците и риболовците в България и др.

4.1.5. Ръководи финансовото обезпечаване на оперативния

4.1.6. Организира програмите за подготовка на кадрите

4.1.7. Осъществява информационната дейност във връзка със

4.2. Ръководи изпълнението на възприетата стратегия за борба с шарката по овцете и козите

4.2.1. Подсилва кадровия състав и наличната материална база на съответния областен координационен център,където е констатирано заболяването и осъществява връзка с другите ведомства за набиране на допълнителен персонал.

4.2.2.Определя заразената и наблюдавана зона координирано с регионалния център за борба с шарката по овцете и козите

4.2.3. Предоставя информация на средствата за масово осведомяване и на фирми занимаващи се със селскостопанска дейност.

4.2.4.Разпорежда използването на ваксината и определя зоните на ваксинация.

4.2.5.Договаря спешно финансово обезпечаване за покриване на разходите свързани с епизоотията.

4.2.6. При поява на шарка по овцете и козите в друга държава, ако е поискана помощ изпраща специалисти.

4.3. При необходимост специалисти от други области могат да бъдат назначавани.


5. ОРГАНИЗАЦИЯ НА БОРБА С ШАРКАТА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ НА РЕГИОНАЛНО НИВО

5.1. Защита срещу болестта шарка по овцете и козите на регионално ниво е задължение на Регионалните ветеринарно-медицински служби, която се ръководи от директор, пряко подчинен на НВМС. На територията на България има 28 РВМС (Приложение II).

5.2. При необходимост генералния директор на НВМС може да разпореди създаване на междурегионален център за борба със заболяването.

5.3. РВМС трябва да са снабдени с най-необходимото оборудване, което си обновява периодично.

5.4. РВМС има следните задължения:

5.4.1. поддържане на готовност и информационна обезпеченост на територията на центъра;



  • провеждане просветно-популяризаторска дейност за заболяването;

  • провеждане на учебни занятия за борба със заболяването поддържане на връзки с диагностичната лаборатория и готовност за транспортиране на проби;

  • поддържане на връзка с полицията, местната администрация, земеделски и търговски организации.

5.4.2. Ръководство и изпълнение на стратегията за борба с шарката по овцете и козите та територията на региона.

  • провеждането на предварителен преглед, извършване на епизоотологично проучване и осигуряване на транспортиране на пробите до диагностичната лаборатория;

  • поддържане на връзка с Националния център за борба със заболяването и оказване съдействие при определяне на размера на застрашената и предпазна зона;

  • поддържане на връзка с местната полиция за обозначаване на огнището и упражняване на контрол върху движението и затваряне на пазарите;

  • налагане на карантинни мерки в района на огнището и упражняване на контрол върху изпълнението им;

  • участие в оценката и унищожаването на заразените и контактни животнии обезвреждане на добитата продукция;

  • провеждане на мероприятия за оздравяване в огнището и в предпазната и наблюдавана зона;

  • изплащане на компенсации на собствениците на заклани животни;

  • извършване на прегледи на животни в застрашената и предпазна зона;

  • обезпечаване на необходимия персонал при възникване на шарка по овцете и козите.

5.5. При възникване на шарка по овцете и козите, РВМС имат следните задължения:

5.5.1. полицията е задължена да осигури охрана на огнището, да упражнява контрол върху движението, включително и върху колетните пратки. Ветеринарните служби имат право да изискват помощ от полицията, армията и местната администрация;

5.5.2. регионалната администрация е задължена да затвори кланиците и да закрие пазарите;

5.6. Директорът на РВМС може да поиска от допълнително кадрово обезпечение от НВМС.До пълното ликвидиране на огнището персоналът на регионалния център е на денонощно разположение на директора на РВМС.

5.7. РВМС е задължен да оказва помощ на експертната група по шарката по овцете/козите.

6. ЕКСПЕРТНИ ГРУПИ

6.1. Към НВМС има изградени експертни групи (диагностични екипи), формирани и състоящи се от:



  • експерт по диагностика на екзотични заболявания;

  • епидемиолог;

  • токсиколог;

  • патомографолог;

  • главен ветеринарен лекар от НВМС;

Имената и адресите на участниците в експертните групи са посочени в приложение IV.

6.2. В случай на поява или съмнение за възникване на шарка по овцете/козите, експертната група отива по възможно най-бърз начин на място за уточняване на диагнозата, извършва клиничен преглед на животните, взема материал за лабораторно изследване и го доставя възможно най-бързо в лабораторията за диагностика на екзотични инфекции. Пробата трябва да се достави в диагностичната лаборатория не по-късно от шест часа от взимането на материала.

6.3. Експертните групи имат право да убият или заколят с диагностична цел отделни животни, които се заплащат от НВМС съгласно Закона за ветеринарно-медицинска дейност и Наредбата за общите мерки.

6.4. С разрешение на НВМС експертните групи могат да извършат биопроба с цел уточняване на диагнозата.

6.5. Експертните групи са обезпечени с транспорт, дрехи и оборудване за вземане, съхранение и транспортиране на материала, предназначен за лабораторно изследване.

6.6. Експертните групи оказват съдействие на персонала на Регионалните ветеринарно-медицински служби за привеждане в действие на Оперативния план за борба с шарката по овцете и козите в епизоотичното огнище.

6.7. Експертните групи са пряко подчинени и отчитат своята дейност на НВМС.

7. ПЕРСОНАЛ

7.1. Списък с имената и адресите на на експертите, които имат опит в борбата с шарката по овцете и козите се съхранява в НВМС. Те могат да бъдат повикани при възникване на огнища от шарка по овцете козите (Приложение V).

7.2. При необходимост НВМС командирова в района на огнището специалисти от други Регионални ветеринарно-медицински служби и ветеринарни лекари от научни институти.

7.3. За ликвидиране на възникналото огнище, НВМС наема по договор и неветеринарни специалисти – дезинфектори, багеристи, кланични работници, пазачи и др.

7.4. За ликвидиране на възникналото огнище, НВМС може да изиска помощ от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Съюза на ловците и риболовците.

8. ДЕЙСТВАЩА НОРМАТИВНА БАЗА

8.1. Контролът и борбата с шарката по овцете и козите се осъществява в съответствие със Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредбата за общите мерки и Оперативния план и Инструкцията за контрол на шарката по овцете и козите (Приложение VI).



9. ДИАГНОСТИЧНИ ЛАБОРАТОРИИ

9.1. Лабораторната диагностика на заболяването се провежда в специализирана лаборатория към Централния ветеринарен научно-изследователски институт в София. Лабораторията е оборудвана с необходимите диагностикуми и разполага с обучен персонал за провеждане на изследванията. Списък с техните имена и адреси е посочен в

Приложение VII. Диагностичната лаборатория е подчинена на НВМС чрез Министерството на земеделието и горите. Методите, използвани за лабораторна диагностика на шарката по овцете и козите са в съответствие с международните стандарти.

9.2. Разработването на пробите в диагностичната лаборатория започва незабавно, независимо от деня и часа на тяхното получаване. НВМС трябва да бъде уведомена за резултатите от изследването.

9.3. НВМС обезпечава диагностичната готовност на лабораторията за диагностика на шарката по овцете и козите.

10. ПРИНУДИТЕЛНИ ВАКСИНАЦИИ

10.1. Стратегически резерв от 100 000 дози е в наличност в страната.

10.2. По преценка на НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка в страната в съседните страни, се обезпечават необходимите количества ваксина.Това се извършва с разрешение на министъра на земеделието и горите.
11. ПРОГРАМА ЗА ПОДГОТОВКА НА КАДРИТЕ

За подържане на постоянна готовност за борба с шарката по овцете и козите НВМС:

11.1. Периодически изпраща на специализация ветеринарномедицински специалисти работещи в диагностичните лаборатории за участие в съответни водещи институции.

11.2. Всяка година организира провеждането на курсове за техническия персонал работещ в лабораторията.

11.3. Провежда на всеки три месеца семинарни за епизоотолози на РВМС във връзка с борбата с шарката по овцете и козите.

11.4. Два пъти годишно организира курсове за обучение за областни и частно практикуващи ветеринарни лекари, като се набляга на основните клинични признаци, диагностиката, епизоотологията, профилактиката и защита от шарката по овцете и козите.

11.5. Провежда два пъти годишно специални опреснителни курсове с инспекторите по екзотични болести, на които се проиграват отделни етапи в борбата с появило се огнище на шарка по овцете и козите.

11.6. Изпраща на РВМС копие от Наредбата за общите мерки, инструкцията за борба с шарката по овцете и козите и Оперативен план.


12. ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

12.1. Ветеринарномедицинските специалисти от НВМС, РВМС и Съюза на ветеринарните лекари периодически организират и провеждат просветна и разяснителна дейност сред населението и животновъдите, чрез лекции, чрез местния печат и местната радиоуредба, чрез листовки и плакати, с цел да бъдат запознати с основните клинични признаци на шарката по овцете и козите и мерките за борба с нея.

12.2. Студентите по ветеринарна медицина ежегодно се запознават с особеностите на заболяването и мерките за профилактика и борба с него.

12.3. Съюзът на ветеринарните лекари в България организира лектори по проблемите на шарката по овцете и козите.

12.4. Важно е също и публикуването на изследвания в специализирани ветеринарномедицински издания и популярни статии в периодичния печат по проблемите на шарка по овцете и козите.
ПРИЛОЖЕНИЕ 11

НАЦИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА
ОПЕРАТИВЕН ПЛАН

ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОПЕРАТИВЕН ПЛАН ПРИЕТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА ЗА БОРБА С ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА В БЪЛГАРИЯ )


1. LEGISLATIVE BASIS
Профилактиката и борбата с пролетната виремия по шарана в Република България се основава на следните законови актове:


    • Закон за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/.

    • Правилник за прилагане на ЗВМД.

    • Наредба за профилактика и борба с някои заразни болести по рибите /ДВ.бр.ЗО от 16.Ш.2001 г., хармонизирана с Директива 93/53.

    • Наредба № 10 относно ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти ДВ.бр.42 от 23.05.2000 г.

    • Наредба относно здравните изисквания към аквакултури и продукти от тях при пласирането им на пазара /ДВ.бр.86 от 5.Х.2000 г., хармонизирана с Директива 91/67.

    • Програма за надзор върху здравословното състояние на рибите в рибовъдните обекти одобрена от Министъра на земеделието и горите на 21.12.2000 г

Съгласно посочените по-горе ормативни актове организацията, координацията, ръководството и контролът на мероприятията за профилактика и борба с пролетната виремия по

2

шарана в Република България се осъществява от Министерството на земеделието и горите и Главно Управление /ГУ/ на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/, а на регионално ниво от регионалните ветеринарномедицински служби /РВМС/.

Консултативна помощ оказва Централната епизоотична комисия към НВМС/ съгласно, чл. 28 ал.1 от ЗВМД.
1.1. 1.1. МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ СЪМНЕНИЕ ИЛИ ДОКАЗВАНЕ НА ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА

ЗВМД, Правилника за прилагане на ЗВМД и Наредбата за профилактика и борба с някои заразни болести по рибите дават право на Министъра на земеделието и горите да нареди да се унищожат оплодения хайвер, умрялата риба и риба показваща клинични признаци на заболяването, които се унищожават по начин гарантиращ унищожаването на заразния причинител.

На основание чл.27. от ЗВМД пролетната виремия по шарана подлежи на задължително обявяване. При съмнение и доказване на пролетната виремия по шарана в страната, ГУ на НВМС при Министерството но земеделието и горите налага строга възбрана, като останалата жива риба във водоема, отговаряща на изискванията на съответните стандарти, може да бъде оползотворена или преработена за човешка консумация, отпадъците от преработената риба се унищожават под контрол на държавните ветеринарномедицински органи, като използваната в тези процеси вода се обезврежда, водата от басейните се източва и рибовъдния обект, оборудването, хидротехническите съоръжения и инвентара се подготвят за почистване и се извършва дезинфекция.
1.2. 1.2. ПОМОЩ ОТ ДРУГИ ВЕДОМСТВА

При възникване на пролетната виремия по шарана в Република България, Министерството на вътрешните работи, Национално управление на горите, Изпълнителна агенция по

з

рибарство и аквакултури, Съюза на ловците и риболовците в Р. България и другите министерства и обществени организации се задължават да оказват съдействие чрез техните поделения, съгласно чл.ЗЗ от ЗВМД.


2. ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

2.1. ПЕРСОНАЛ

Финансовото обезпечаване на персонала ангажиран в борбата за ликвидиране на пролетната виремия по шарана се осъществява от НВМС, чрез средства отпуснати от Държавния бюджет и от собствени приходи, съгласно чл. 10 от ЗВМД. Финансовото обезпечаване на допълнително наетите ветеринарномедицински специалисти и помощен персонал се извършва на договорна основа от НВМС. В него се включват разходите за пътни, дневни, квартирни пари и трудовото възнаграждение.


2.2. ОБОРУДВАНЕ И КОНСУМАТИВИ

Материално техническото обезпечаване на мероприятията по ликвидиране на възникнало огнище от пролетната виремия по шарана се осигурява от НВМС, чрез посочените в т.2.1. източници на финансиране.


3. РЪКОВОДСТВО, КООРДИНАЦИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ)

3.1. Отговорност за борбата с пролетната виремия по шарана, съгласно ЗВМД носи Министъра на земеделието и горите който възлага организацията, координацията, ръководството и контрола на мероприятията на ГУ на НВМС.

3.2. ГУ на НВМС привежда в изпълнение оперативния план за борба с пролетната виремия по шарана.
3.3. Със заповед на Областния управител на областта на чиято територия е констатирано огнище от пролетната виремия по шарана се определят задълженията по ръководство и контрол на мероприятията за ликвидиране на заболяването, съгласно чл.29 от ЗВМД. Областната епизоотична комисия е пряко подчинена на ГУ на НВМС.

3.4. Когато заболяването е констатирано в рибовъден обект с общ водосборен район с други рибовъдни обекти и обхваща няколко области, заповедта за изпълнение на мерките на епизоотичната комисия се издава от Министъра на земеделието и горите.
4. НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА БОРБА С ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА

Националния координационен център за борба с пролетната виремия по шарана се изгражда от ГУ на НВМС, със заповед на ръководителя на НВМС./Приложение №1/. Той има следните функции и задължения:




  1. Да събира, обобщава и анализира информация за епизоотичната обстановка на пролетната виремия по шарана на база резултатите от програмата за надзор върху здравословното състояние на рибите в рибовъдните обекти и да поддържа постоянна готовност за борба със заболяването.

  2. Ръководи, координира и контролира дейността на областните епизоотични комисии.

  3. Осъществява връзката с лабораторията за борба с болести по рибите, намираща се в Централния научно -изследователски ветеринарномедицински институт в гр. София.

  4. Поддържа връзка с международните ветеринарни организации - Ветеринарния комитет на Европейския съюз, МБЕ и ФАО.

5

  1. Поддържа връзка със собственици и фирми произвеждащи селскостопанска продукция и с фирми и организации занимаващи се с търговия на селскостопанска продукция, Съюза на ловците и риболовците и Националното управление по горите към министерство на земеделието и горите.

  2. Ръководи финансовото обезпечаване на оперативния план.

  3. Организира рограмите за подготовка и преподготовка на кадрите.

  4. Осъществява информационната дейност във връзка с заболяването.

  5. Ръководи изпълнението на възприетата стратегия за борба с пролетната виремия по шарана.

  6. Подсилва кадровия състав и наличната материална база на съответната РВМС, на чиято територия е констатирано заболяването и осъществява връзка с другите ведомства за окомплектоване на необходимия персонал.

  7. Предоставя информация на средствата за масово осведомяване и на заинтересованите лица/ фирми, организации занимаващи се с рибовъдна дейност.

  8. При необходимост към Националния координационен център могат да бъдат привличани специалисти от други ведомства и ветеринарномедицински научни институти.


5. ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БОРБА С ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА НА РЕГИОНАЛНО НИВО

5.1. Готовността за борба с пролетната виремия по шарана на регионално ниво е задължение на РВМС, която се ръководи от ръководител, пряко подчинен на ГУ на НВМС. На територията на Р.България има 28 РВМС./Приложение №2/.

5.2. При необходимост ръководителя на НВМС, може да разпореди създаването на между регионален център за борба със заболяването.

5.3. РВМС трябва да са снабдени с най-необходимото оборудване, което се обновява периодично.

5.4. Регионалния ветеринарномедицински център има следните задължения:

5.4.1. Подържане на готовност и информационна обезпеченост на територията на центъра.

  1. провеждане на просветно-популяризаторска дейност за заболяването;

  2. провеждане на учебни занятия за борба със заболяването;

  3. поддържа връзка с диагностичната лаборатория и готовност за транспортиране на проби;

  4. поддържа връзка с полицията, местната администрация, собственици, производители, фирми и организации занимаваща се с рибовъдна дейност.

5.4.2. Ръководство и изпълнение на място на стратегията за борба с пролетната виремия по шарана на територията на региона.

  1. провеждането на предварителен преглед, извършване на епизоотологично проучване и осигуряване транспортирането на пробите до диагностичната лаборатория;

  2. Налагане на възбрана в района на огнището и упражняване на контрол върху изпълнението им;

  3. Участие в оценката и унищожаването на умрялата риба и риба показваща клинични признаци/ както и участие при провеждането на дезинфекциите на рибарника;

  4. Извършване на прегледи на риба в съседни рибовъдни предприятия.

5.5. При възникване на пролетната виремия по шарана, регионалните ведомства имат следните задължения:

5.5.1. НВМС има право да изисква помощ и съдействие от полицията и местната администрация на основание чл.ЗЗ. от ЗВМД /.

5.5.2. Ръководителят на регионалния ветеринарномедицински координационен център за борба с пролетната виремия по шарана може да поиска от Националния координационен център допълнително кадрово обезпечаване. До пълното ликвидиране на заболяването личния състав на регионалния център е на денонощно разположение на ръководителя на Регионалния координационен център

5.5.3. Регионалният координационен център е задължен да оказва помощ на експертната група по пролетната виремия по шарана /диагностичния екип).
6. ЕКСПЕРТНИ ГРУПИ

6.1. Към Националния координационен център има изградена експертна група /диагностичен екип/ в състава на която влизат:

  1. специалист по диагностика на заболяването;

  2. специалист по вирусни заболявания;

  3. гл. експерт от ГУ на НВМС;

  4. шофьор;

Към експертната група, в случай на нужда се добавят допълнително необходимите ветеринарномедицински специалисти.

Главният експерт от НВМС, остава в района на заболяването до изясняване на диагнозата.

Имената на участниците в експертната група са посочени в /Приложение №1.

6.2. При съмнение за възникване на пролетната виремия по шарана експертната група по възможно най-бърз начин отива на място за уточняване на диагнозата, извършва клиничен преглед на рибите/ взема материал за лабораторно изследване и го доставя възможно най-бързо в лабораторията за болестите по рибите. Пробата трябва да се достави в диагностичната лаборатория не по-късно от шест часа от взимането на материала.

6.3. . Експертната група е обезпечена с транспорт и оборудване за вземане, съхранение и транспортиране на материала предназначен за лабораторно изследване.

6.4. Експертната група оказва методична помощ на Регионалния координационен център за привеждане в действие на оперативния план за борба с пролетната виремия по шарана в епизоотичното огнище.

6.5. Експертната група е пряко подчинена, отчита своята дейност и отговаря пред ГУ на НВМС.
7. КАДРОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

7.1. В ГУ на НВМС води регистър с имената и адресите на специалистите, които имат опит в борбата с пролетната виремия по шарана и могат да бъдат използвани при възникване на заболяване от пролетната виремия по шарана. /Приложение № I).

7.2. При необходимост ГУ на НВМС командирова специалисти от други РВМС и ветеринарни лекари от научни институти. Могат да бъдат наемани по договор и частно практикуващи ветеринарномедицински специалисти на основание чл.19 от ЗВМД.

7.3. За ликвидиране на възникналото огнище НВМС ползва помощта на Министерство на вътрешните работи. Съюза на ловците и риболовците. Национално управление на горите и Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури.
8. ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ

8.1. Лабораторната диагностика на пролетната виремия по шарана се извършва в лабораторията по болести по рибите към Централния научно-изследователски ветеринарномедицински институт в гр. София. Лабораторията е оборудвана с необходимите диагностикуми и разполага с обучен персонал за провеждане на изследванията. Адресите и имената на работещите в лабораторията са посочени в /Приложение № З/. Диагностичната лаборатория е подчинена на ГУ на НВМС. Методите използвани за лабораторна диагностика на пролетната виремия по шарана са съобразени с възприетите стандарти посочени в Мануела на МБЕ.
8.2. Разработването на пробите в диагностичната лаборатория започва незабавно, независимо от деня и часа на тяхното получаване. За получените резултати от изследването незабавно се уведомява ГУ на НВМС.

8.3. НВМС обезпечава диагностичната готовност на лабораторията за диагностика на за болести по рибите.
9. ПРОГРАМА ЗА ПОДГОТОВКА НА КАДРИТЕ

За подържане на постоянна готовност за борба с пролетната виремия по шарана НВМС:



9.1. Периодически изпраща на специализация във референтни лаборатории на Европейския съюз ветеринарномедицински специалисти работещи в диагностичната лаборатория за болести по рибите).

9.2. Организира провеждането на опреснителни курсове с техническия персонал работещ в лабораторията за болести по рибите, не по-рядко от един път на две години.

9.3. Провежда опреснителни курсове с ветеринарномедицински специалисти,, на които чрез видеофилми и други нагледни материали се обръща внимание на основните моменти от клиниката, диагностиката, профилактиката и борбата с пролетната виремия по шарана.

9.4. Изпраща на РВМС копие от нормативните документи за профилактика и борба с пролетната виремия по шарана .
10. ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

10.1. Ветеринарномедицинските специалисти от НВМС, РВМС и Съюза на ветеринарните лекари периодически организират и провеждат просветна и разяснителна дейност сред населението и рибовъдите, чрез лекции, чрез местния печат, чрез листовки и плакати, с цел да бъдат запознати с основните клинични признаци на пролетната виремия по шарана и мерките за борба с нея.

10.2. Студентите които се обучават в двата ветеринарномедицински факултета в гр. Стара Загора и гр. София ежегодно се запознават с особеностите на заболяването и мерките за борба с него. И на двата факултета са предоставени видеофилми,

снимки и други нагледни материали и копия от нормативните документи за профилактика и борба с пролетната виремия по шарана.



10.3. Съюзът на ветеринарните лекари в България организира лектории по проблемите на пролетната виремия по шарана.

10.4. Всички научни новости по отношение на диагностиката и проблемите на пролетната виремия по шарана се публикуват, освен в специализирани ветеринарномедицински издания и в списание "Ветеринарна сбирка" и списание "Ветеринарномедицински новини", които са предназначени за практикуващите ветеринарни лекари.
Приложение 11.1
СПИСЪК НА ЛИЦАТА УЧАСТВАЩИ В НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С ПРОЛЕТНАТА ВИРЕМИЯ ПО ШАРАНА


  1. д-р Пенчо Каменов - Директор на Дирекция в ГУ на НВМС

  2. ст.н.с.д-р Ваня Чикова - ръководител лаборатория "Болести по рибите" към ЦНИВМИ

  3. д-р Красимир Златков - Директор на Дирекция в ГУ на НВМС.

  4. ст.н.с.Вяра Коларова - ЦНИВМИ

  5. д-р Александър Околийски - гл.експерт в ГУ на НВМС

  6. д-р Атанас Хвойнев - РВМС Смолян

  7. д-р Петър Матеев - гл.лекар РВЛ Гоце Делчев

  8. ст.н.с.д-р Йордан Гогов - ЦНИВМИ

  9. д-р Трифон Трифонов - гл.експерт в ГУ на НВМС

  10. д-р Иван Йорданов - гл.епизоотолог гр. Костинброд

  11. д-р Тихомир Тодоров - гл.експерт в ГУ на НМС

Приложение 11.2
СПИСЪК НА РВМС В Р БЪЛГАРИЯ


  1. Благоевград

  2. Бургас

  3. Добрич

  4. Габрово

  5. Хасково

  6. Кърджали

  7. Кюстендил

  8. Костинброд

  9. Ловеч

  10. Монтана

  11. Пазарджик

  12. Перник

  13. Плевен

  14. Пловдив

  15. Разград

  16. Русе

  17. Шумен

  18. Силистра

  19. Сливен

  20. Смоля

  21. София-град

  22. София (регион)

  23. Стара Загора

  24. Търговище

  25. Варна

  26. В.Търново

  27. Видин

  28. Враца

  29. Ямбол


Приложение 11.3
СПИСЪК

НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ "БОЛЕСТИ ПО РИБИТЕ" ЦНИВМИ – СОФИЯ


  1. ст.н.с.Пст.д-р Ваня Дамянова Чикова ръководител лаборатория "Болести по рибите" адрес: София кв."Малинова долина" ул.4 № 13 - 088/ 969668

  2. ст.н.с.Пст. Вяра Христова Коларова - Атанасова

адрес: София

ул.Тео Милев" 116, бл.57, ап.1б, дом.тел.715 716



  1. Соня Благова Такова - лаборант

адрес: София

ж.к/Пюлин" бл.718, вх.Г, ап.103, дом.тел. 270753



  1. Мила Георгиева Владимирова - работник специалист адрес: София

ж.к."Люлин" 1, ул. Христо Иванов № 111, бл.008, вх.а, ет.5, ап.20 - 088 - 480511

ПРИЛОЖЕНИЕ 12
Таблица на законодателство по хуманно отношение към животните




(a)ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ


Директива 91/628/EEC

Наредба No 4 за ветеринарните изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт

2000

2000

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/119/EC

Относно защита на животните по време на клане



Наредба No 27 за намаляване страданията на животните по време на клане

1999

1999

Директива 98/58/EC относно хуманното отношение към животните отглеждани за селскостопански цели


Наредба No 14. за изискванията за защита и хуманно отношение към животните, отглеждани в стопанства чрез интензивни технологии

2000

2000

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 88/166/EEC

(изменение на Директива на Съвета 86/113/EEC от 25 март1986 определяща минималните стандарти за защита кокошки носачки отглеждани в клетки




Наредба No 13 за минималните изискванията за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки в клетки


1999

1.01.2002

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 1999/74/EC определяща минималните стандарти за защита на кокошки носачки

Наредба за защита на кокошки носачки


2002

1.01.2003

Директива на Съвета 91/629/EEC определяща минималните стандарти за защита на телета

Наредба No 30 за минималните ветеринарни изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета

1999

1999

Директива на Съвета 91/630/EEC

определяща минималните стандарти за защита на свине



Наредба No 26 за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на свине

1999

1999

Директива на Комисията 2001/88/EC изменяща Директива 91/630/EEC определяща минималните стандарти за защита на свине

Наредба за защита на свине

2002

1.01.2005

Директива на Комисията 2001/93/EC изменяща Директива 91/630/EEC определяща минималните стандарти за защита на свине

Наредба за защита на свине

2002

1.01.2005

ОРГАНИЗАЦИОННА СХЕМА ПРИЛОЖЕНИЕ 13


НА

НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА - БЪЛГАРИЯ


Каталог: bulgarian -> eurozone -> negotiations -> Ch 07
negotiations -> Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни
negotiations -> Позиция за преговори глава 22
negotiations -> Конференция брюксел, 21 ноември 2000 за присъединяването conf-bg 54/00 към европейския съюз
negotiations -> Проект/27. 02. 2002 междуправителствена конференция за присъединяване на република българия към европейския съюз
negotiations -> Външни отношения
negotiations -> Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта
Ch 07 -> Конференция по присъединяване към ес – българия ––Брюксел, 25-ти ноември 2002 conf-bg 60/02 Документ, представен от Република България
Ch 07 -> Допълнителна информация Глава 7 Земеделие
Ch 07 -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница