Извънбюджетни сметки и фондове
Бюджетните приходи и разходи дават представа само за част, макар и основната, от местните финанси. За 2005 г. извънбюджетните сметки и фондове на община Белоградчик са представени в таблица № 7.
ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ И ФОНДОВЕ
Таблица № 7
Извънбюджетни сметки
|
Салдо
01.01.04г.
|
Приходи
|
Всичко
к.2 + к.3
|
Разходи
|
Салдо
31.12.04г
к.4-к.5
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
Специална сметка за приходи от приватизация
|
|
30 000
|
30 000
|
30 000
|
|
Фонд за покриване на разходи от приватизация
|
51
|
2 700
|
2 751
|
2 700
|
51
|
Специален фонд за инвестиции и ДМА
|
14 834
|
25 800
|
40 634
|
40 500
|
134
|
ВСИЧКО
|
14 885
|
58 500
|
73 385
|
73 200
|
185
|
Плануваните приходи от приватизация са планувани в размер на 30 000 лв., от обособени части от общински предприятия. Използването на специалния фонд за инвестиции и придобиване на ДМА, ще стане при нужда от покриване на инвестиционни цели, придобиване на ДМА със социално предназначение и др.
-
Анализ на тенденциите и процесите в социалната сфера
-
Демографска характеристика на населението
-
Брой и динамика на населението:
Броят на населението в общината е количествен показател, отразяващ демографските и социално-икономически изменения в общината. Промените в броя на населението имат важно стопанско значение защото определят в крайна сметка трудовите ресурси и потреблението /размера на вътрешния пазар/.
Броят на населението в община Белоградчик се формира от неговия естествен и механичен прираст. Естественото движение на населението, изразяващо се чрез социално-биологичните явления раждаемост и смъртност, както и с тяхната естествена функция – естествения прираст, се характеризира с ясно изразени тенденции на намаляване на раждаемостта и смъртността, като намаляването на раждаемостта става с по-бързи темпове. В резултат на това намалява и естествения прираст. Този процес обаче протича твърде неравномерно.
Постоянно население според преброяванията по години и населени места.
Таблица № 8
Населено място
|
1934г.
|
1946г.
|
1956г.
|
1965г.
|
1975г.
|
1985г.
|
1992г.
|
2001г.
|
Община
|
14 632
|
14 513
|
13 650
|
12 862
|
12 555
|
11 095
|
9 921
|
8 278
|
Белоградчик
|
1 923
|
2 192
|
3 444
|
5 178
|
6 898
|
7 256
|
6 635
|
5 838
|
Боровица
|
776
|
790
|
663
|
538
|
337
|
296
|
263
|
244
|
Вещица
|
485
|
456
|
332
|
240
|
178
|
125
|
94
|
91
|
Върба
|
325
|
321
|
247
|
137
|
85
|
57
|
58
|
43
|
Гранитово
|
884
|
795
|
609
|
461
|
306
|
203
|
195
|
124
|
Граничак
|
330
|
307
|
241
|
142
|
88
|
75
|
58
|
29
|
Дъбравка
|
736
|
703
|
577
|
414
|
252
|
190
|
167
|
130
|
Крачимир
|
302
|
308
|
266
|
191
|
128
|
95
|
79
|
58
|
Ошане
|
626
|
695
|
576
|
404
|
275
|
175
|
154
|
104
|
Праужда
|
796
|
726
|
612
|
443
|
303
|
196
|
153
|
130
|
Пролазница
|
420
|
418
|
272
|
176
|
93
|
55
|
46
|
28
|
Рабиша
|
1 296
|
1 286
|
1 173
|
1 026
|
880
|
711
|
616
|
447
|
Раяновци
|
1 306
|
1 367
|
1 125
|
793
|
573
|
363
|
318
|
201
|
Салаш
|
1 460
|
1 293
|
1 117
|
895
|
600
|
468
|
379
|
275
|
Сливовник
|
260
|
267
|
173
|
118
|
73
|
35
|
54
|
47
|
Стакевци
|
1 827
|
1 769
|
1 552
|
1 194
|
848
|
518
|
442
|
308
|
Струин дол
|
387
|
330
|
242
|
150
|
115
|
78
|
54
|
39
|
Чифлици
|
493
|
490
|
429
|
362
|
203
|
200
|
156
|
142
|
Раждаемостта в общината като социално-биологично явление се определя от редица демографски и социално-икономически фактори.
Увеличаването на раждаемостта през първите години на социалистическия период се дължи главно на следвоенната демографска компенсация на раждаемостта и на навлизането в най-продуктивната детеродна възраст на родените през периода 1920 – 1926 година жени, които по абсолютен брой представляват най-многобройните поколения през след освобожденския период на България.
Сравнително бързото спадане на раждаемостта от 1950-та до края на 60-те години е свързано преди всичко с дълбоките социално-икономически и културни изменения в страната. В резултат на тях новите семейства се ограничават с едно, две и в редки случаи с три и повече деца.
От факторите, които най-много допринасят за намаляване на раждаемостта през този период е масовото включване на жената в общественото производство, силно нарасналата социална и териториална подвижност и интензиваната миграция на големи групи от населението от селата към градовете. Рязкото намаляване на детската смъртност, повишаването на средната възраст за встъпване в брак и бързо наложилият се модел на семейство с едно до две деца оказват също сериозно влияние върху този процес. Съществено значение трябва да се отдаде и на повишаване на сексуалната култура и въвеждането и все по-широкото използване на предпазни медицински средства.
В последните 30 години се наблюдава и един друг характерен процес – коефициента на раждаемостта при градското население се увеличава, съотнесен към коефициента при селското население. Обективна причина за това е процесът на урбанизация и значителното застаряване на селското население.
Рязкото спадане на раждаемостта през последните години се дължи и на стопанската криза, в която изпадна страната вследствие на смяна на системата от планова към пазарна икономика. Към момента раждаемостта в община Белоградчик е по-ниска от средната за страната.
Смъртност – факторите, които влияят върху показателя смъртност в общината са жизнено равнище на населението, условия на труд, медицинско обслужване, социална несигурност и др.
През последните 90 години в показателя смъртност настъпват големи промени. В първите десетилетия след Освобождението тя е много висока /18 – 31 %/ за страната. Главните причини са – ниско жизнено равнище и лошото медицинско обслужване. Тенденция към намаляване смъртността показва след 1920 година. Смъртността е намалена до нейния биологичен предел в резултат на създаване на мрежа от болнични заведения – Районна болница, преструктурирана в последствие в Многопрофилна болница за активно лечение и Медицински център. През последните години в резултат на застаряване на населението и намаляване на раждаемостта се наблюдава нарастване на смъртността. Върху този показател оказва влияние и нездравословния начин на живот, нездравословното и еднообразно хранене. За съжаление доходите на населението особено в селата не позволяват здравословен начин на живот. Основните причини за високата смъртност са: сърдечно съдовите и раковите заболявания, както и болестите на дихателната система.
Коефициентът на смъртността в общината е по-висок от средния за страната. Друг важен показател е коефициентът на детската смъртност, който е отражение на жизненото равнище на населението.
Пряка последица от динамиката на смъртността е промяната в продължителността на живота у нас. Средният показател за продължителността на живота за последните две години е 71,2 г. докато в началото на века е била 42 г. Продължителността на живота при мъжете е около 68 години, а при жените – 74,7 години. През последните 5 години се забелязва общо намаление на живота на българина.
Естественият прираст е важен показател за движението на населението. През последните две десетилетия естествения прираст се крепи повече на задържането на смъртността отколкото на увеличаването на раждаемостта. Поради ниската раждаемост естественият прираст в общината е нисък.
Териториалното разпределение на населението е тясно и непосредствено свързано с природо-географските условия и в най-голяма степен с развитието и отрасловата структура на икономиката, селското стопанство и транспортната инфраструктура. Развитието на икономиката в общината - създаването на Телефонния завод и шивашкото предприятие “Ведерник” през 60-те години на миналия век предизвикват и съответно движение и прегрупиране на населението и трудовия потенциал. Тези изменения са свързани с бързото нарастване на материалната и духовна култура на хората. Всичко това обуславя и съществени изменения в териториалното разпределение на населението и неговата гъстота по територията на общината.
Процентът на градското население от своя страна характеризира степента на урбанизираност на дадена територия..
-
Качествена характеристика на населението
Възрастовата структура се квалифицира според възпроизводствените и според трудовите възможности. С относително запазен възпроизводствен потенциал се отличава единствено населението в общинския център – гр.Белоградчик.
Максимален дял население в надтрудоспособна възраст има в селата на общината. Населението в подтрудоспособна възраст има най-висок дял в общинския център. Населението в трудоспособна възраст е концентрирано също в град Белоградчик.
Общият брой на трите групи население, свързан с тяхната работоспособност /към 01.01.2004 г. е представен в долната таблица.
Възрастова структура на населението в Община Белоградчик
Таблица № 9
Подтрудоспособна
възраст
|
Трудоспособна
възраст
|
Надтрудоспособна възраст
|
Общо
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
1 186
|
627
|
559
|
4 272
|
2 309
|
1 963
|
2 405
|
902
|
1 503
|
7 863
|
3 838
|
4 025
|
Възрастови съотношения през 2004г. в община Белоградчик:
Таблица № 10
Община
Белоградчик
|
Съотношения
|
0-14 / 15-64
|
65+ / 15-64
|
0-14, 65+ / 15-64
|
65+ / 0-14
|
60-64 / 15-19
|
22,2
|
37,6
|
59,8
|
169,8
|
97,0
|
Възрастовите съотношения показват, че общината има по-нисък дял на населението в подтрудоспособна възраст и по-висок относителен дял в надтрудоспособна възраст – 1 486 към 2 405. В трудоспособна възраст населението е 4 272 души. Ниският процент на населението в подтрудоспособна възраст и високият в надтрудоспособна, оказват отрицателно влияние върху формиране на трудовите ресурси в общината.
През последните години се наблюдава тенденция на намаляване броя на трудовите ресурси спрямо населението в общината. Намалява относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст. Това е неблагоприятна тенденция, тъй като тази възрастова група осигурява бъдещите трудови ресурси. Силно изразена е тенденцията на относително увеличаване на населението в надтрудоспособна възраст. То е почти една трета от цялото население /2 405/7 863/ и свидетелства за застаряването му. Относителния дял на населението в трудоспособна възраст в селата е по-малък, а на нетрудоспособна възраст – по-голям от средните за страната. В резултат процесът на застаряване на населението и ограничаване на трудовите ресурси е много по-ясно изразен в селата, отколкото в града. Главна причина за това е урбанизацията.
Образователната структура отразява образователното равнище на населението и оказва влияние върху качеството на трудовите ресурси. Върху тази структура влияние оказва преди всичко социално-икономическото развитие на страната като цяло.
В образователната структура има значителна териториална диференциация. В Белоградчик са съсредоточени почти цялата част от специалистите с висше и полувисше образование. Причините за това са демографски и социално-икономически (условия за труд, обществена среда и др.).
Главните етнически групи в общината са българи и роми.
Ромската етническа група съставлява 1/7 от населението на общината, като съществува ясно изразена тенденция към увеличаване на ромската етническа общност. Главните причини за това са високата раждаемост, специфичните етно-културни характеристики на тази група и сравнително слабата миграция на ромите.
Между етническите групи като цяло има етническа търпимост.
Естествено и механично движение на населението през 2003г. в община Белоградчик
Таблица № 11
Община
Населено място
|
Население към 2003 г.
|
Живородени
|
Починали
|
Естествен прираст
|
Механичен прираст
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Община
|
7863
|
3838
|
4025
|
63
|
41
|
22
|
172
|
90
|
82
|
-109
|
-49
|
-60
|
-55
|
-44
|
-11
|
Белоградчик
|
5684
|
2819
|
2865
|
54
|
34
|
20
|
56
|
37
|
19
|
-2
|
-3
|
1
|
-88
|
-61
|
-27
|
Боровица
|
230
|
103
|
127
|
1
|
-
|
1
|
6
|
4
|
2
|
-5
|
-4
|
-1
|
3
|
2
|
1
|
Вещица
|
76
|
37
|
39
|
2
|
2
|
-
|
2
|
2
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-6
|
-4
|
-2
|
Върба
|
39
|
20
|
19
|
-
|
-
|
-
|
1
|
1
|
-
|
-1
|
-1
|
-
|
0
|
0
|
0
|
Гранитово
|
112
|
58
|
54
|
-
|
-
|
-
|
8
|
4
|
4
|
-8
|
-4
|
-4
|
3
|
1
|
2
|
Граничак
|
21
|
12
|
9
|
-
|
-
|
-
|
2
|
-
|
2
|
-2
|
-
|
-2
|
0
|
0
|
0
|
Дъбравка
|
114
|
50
|
64
|
-
|
-
|
-
|
6
|
2
|
4
|
-6
|
-2
|
-4
|
1
|
1
|
0
|
Крачимир
|
45
|
17
|
28
|
-
|
-
|
-
|
2
|
2
|
-
|
-2
|
-2
|
-
|
0
|
0
|
0
|
Ошане
|
93
|
49
|
44
|
2
|
2
|
-
|
6
|
2
|
4
|
-4
|
-
|
-4
|
1
|
0
|
1
|
Праужда
|
117
|
56
|
61
|
-
|
-
|
-
|
2
|
1
|
1
|
-2
|
-1
|
-1
|
-3
|
-1
|
-2
|
Пролазница
|
24
|
13
|
11
|
-
|
-
|
-
|
3
|
3
|
-
|
-3
|
-3
|
-
|
1
|
1
|
0
|
Рабиша
|
379
|
175
|
204
|
2
|
1
|
1
|
13
|
7
|
6
|
-11
|
-6
|
-5
|
-8
|
-6
|
-2
|
Раяновци
|
180
|
89
|
91
|
2
|
2
|
-
|
9
|
5
|
4
|
-7
|
-3
|
-4
|
-1
|
0
|
-1
|
Салаш
|
240
|
110
|
130
|
-
|
-
|
-
|
32
|
10
|
22
|
-32
|
-10
|
-22
|
16
|
7
|
9
|
Сливовник
|
37
|
18
|
19
|
-
|
-
|
-
|
3
|
-
|
3
|
-3
|
-
|
-3
|
0
|
0
|
0
|
Стакевци
|
279
|
121
|
158
|
-
|
-
|
-
|
12
|
5
|
7
|
-12
|
-5
|
-7
|
10
|
7
|
3
|
Струин дол
|
43
|
23
|
20
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
3
|
2
|
1
|
Чифлик
|
150
|
68
|
82
|
-
|
-
|
-
|
9
|
5
|
4
|
-9
|
-5
|
-4
|
13
|
7
|
6
|
-
Благосъстояние на населението и безработица
Сподели с приятели: |