О б щ и н а б е л о г р а д ч и к
3900 БЕЛОГРАДЧИК Тел.: 0936 / 31 – 61 УЛ. " КНЯЗ БОРИС І-ви " № 6 * KMET@BELOGRADCHIK.INFO * Тел./факс: 0936 / 32 – 48
Белоградчик, 2005 год.
СЪДЪРЖАНИЕ:
ВЪВЕДЕНИЕ ..…………………………………………………………………………………. 4
І. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА ……………………………………………………………… 8
-
Анализ на социално-икономическото развитие на Община Белоградчик …….. 8
-
Ръст на икономическото развитие …………………………………………………….. 8
-
Качествени характеристики на общинската икономика по сектори ………………… 8
-
Общински бюджет ………………………………………………………………………16
-
Анализ на тенденциите и процесите в социалната сфера ………………………... 21
-
Демографска характеристика на населението ……………………………………….. 21
-
Благосъстояние на населението и безработица ……………………………………… 26
-
Здравеопазване и социална политика .......................................………………………. 29
-
Образование ……………………………………………………………………………. 32
-
Техническа инфраструктура ………………………………………………………….35
-
Водоснабдителни мрежи ……………………………………………………………….35
-
Мрежи и системи за отпадни води …………………………………………………….35
-
Хидромелиорации ………………………………………………………………………37
-
Транспортни мрежи …………………………………………………………………….37
-
Енергийни мрежи и системи ………………………………………………………….. 37
-
Комуникации ……………………………………………………………………………38
-
Депа за отпадъци ………………………………………………………………………..38
-
Урбанизация …………………………………………………………………………….38
-
Техническа инфраструктура ........................................................................................... 39
-
Население .......................................................................................................................... 39
-
Жилищен фонд ................................................................................................................. 40
-
Анализ на състоянието на околната среда, природното и културно-историческото наследство …………………………………………………48
-
Околна среда ……………………………………………………………………………..48
-
Културно-историческо наследство ……………………………………………………. 57
-
SWOT анализ ............................................................................................................... 59
ІІ. стратегическа част …………………………………………………………………… 61
-
визия ……………………………………………………………………………………… 61
-
Стратегически цели ……………………………………………………………………. 62
-
Цели, приоритети и мерки за развитие на Община Белоградчик ………….......... 63
-
Съвместни дейности и проекти със съседни общини ……………………………… 68
-
Индикативна финансова таблица ……………………………………………………. 70
-
Мониторинг и актуализиране на Общинския план за развитие ……………….... 80
-
Мерки за публичност и прозрачност ………………………………………………… 83
ІІІ. ПРИЛОЖЕНИЯ ……………………………………………………………………………... 84
ВЪВЕДЕНИЕ
Една от най-съществените задачи на България през следващите няколко години е след приемането на страната в Европейския съюз от 01.01.2007 г. да се постигне и нейното пълноценно интегриране в Европейската общност. За успешната реализация на този интеграционен процес е необходимо социално икономическите условия в нашата страна да достигнат параметрите на водещите европейски държави. Това може да бъде осъществено само с целенасочена политика за регионално развитие, съобразена със специфичните особености на всеки планов район. Настоящият план за развитие на Община Белоградчик е част от тази многопластова политика за социално-икономическо сближаване и културен обмен със страните от Европейската общност.
Общинският план за развитие за периода 2007 – 2013 година е основният планов документ, който определя главните насоки за развитие на Община Белоградчик в дългосрочен аспект. Той е разработен като продължение на Стратегията за икономическо стабилизиране и развитие на Община Белоградчик 2001 – 2006 година, и се основава на изискванията на Закона за регионално развитие и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Настоящия ОПР е съобразен с целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие и Областната стратегия за развитие. В процеса на разработване на плана са правени предложения за включване на най-важните приоритети на общината в мерките на Регионалният план за развитие на Северозападния район за планиране.
Задачите стоящи пред Общинският план за развитие се изразяват в следното:
-
Да представи задълбочен анализ на социално-икономическото и екологично състояние на Община Белоградчик;
-
Да набележи главните стартегически цели за местното развитие за периода 2007 – 2013 година;
-
Да предложи реално изпълними мерки, които да доведат до постигане на тези цели;
-
Да очертае главните направления при разработване на секторните политики на местно ниво;
-
Да привлече всички заинтересовани страни при реализирането на заложените в плана мерки.
На практика в ОПР са заложени стратегическите направления по които предстои да се работи много по-дълго време от заложеният планов период. Приоритетите и мерките формулирани в стратегическата част на плана, са конкретните пунктове към които ще бъде насочен финансовият и човешки ресурс на общината, за да може в края на плановия период да бъде отчетен очаквания напредък в социално-икономическото развитие.
Община Белоградчик е разположена в Северозападна България, регион със слабо развити социална, икономическа и демографска сфери. Условията на пазарна икономика в страната диктуват изцяло ръста на икономическо развитие както за общината, така и за другите съседни общини. За периода 1996-2004 г. финансовите показатели на местния бизнес са под средните за страната. Като цяло развитието на района през последното десетилетие се характеризира с преобладаващо негативни тенденции в областта на икономиката, което рефлектира върху всички останали сфери на местното развитие.
Структурата на икономиката в Община Белоградчик се определя от отраслите: търговия и услуги, преработваща промишленост, горско, ловно и селско стопанство. Зетостта в микро и малки предприятия е 65 % , които осигуряват 84% от приходите в общинската икономика.
Основните продуктови производства от промишлеността на Община Белоградчик по подотрасли са следните:
-
лека промишленост: производство на опаковки, шивашко производство;
-
машиностроене: производство на жп елементи, телекомуникационни продукти.
Процесите на преструктуриране на икономиката, съпроводени с масови съкращения, затихват. Паралелно с това се забелязва овладяване или увеличаване на заетостта в отделни отрасли и дейности, което е свързано с икономическа активност и с успешно прилагане на програми, насърчаващи наемането на работна сила. Нивото на безработица в Белоградчик е трайно под средното за страната.
Заетостта е съсредоточена основно в сферата на услугите, търговията, текстилна промишленост. Увеличават се заетите в сферата на услугите в частния сектор, а заетите в индустрията и услугите от обществения сектор намаляват.
Според критериите заложени в Закона за регионално развитие Община Белоградчик попада в три от районите за целенасочено въздействие:
-
изостанал селски район;
-
изостанала планински район;
-
изостанал граничен район.
Това е регламентирано и с Решение № 3, прието с Протокол №2/27. 09. 2005 год. на заседание на Регионалния съвет за развитие на Северозападен район за планиране.
Разработването на насоките за бъдещото развитие на община Белоградчик е съобразено с Националната стратегия за регионално развитие, както и с приоритетите заложени в областната стратегия на област Видин. При изготвянето на настоящият план са отчетени целите и принципите залегнали в ключовите документи на Европейския съюз – Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг. Взети са под внимание и особеностите на финансовата политика на структурните фондове на ЕС, съответно направленията по които се отпускат средствата.
Плана за развитие е съгласуван и с прироритетите на националните и регионални секторни стратегии, като Националния план за развитие, Стратегията по заетостта, Националната стратегия за насърчаване развитието на МСП, Националната стратегия и регоналния план за развитие на екотуризъм, Националната стратегия по опазване на околната среда и Общинската програма за опазване на околната среда.
визия :
Община Белоградчик – модерна европейска община и привлекателен туристически център с прекрасна природа, съвременна техническа инфраструктура, приветливи, чисти и благоустроени селища, стабилна и конкурентноспособна икономика, благоденсдтващи жители и съхранено духовно и културно-историческо наследство.
Визията за развитие на Община Белоградчик изисква осъществяването на целенасочени мероприятия в един доста дългосрочен план. За да се достигнат всички показатели формулирани в нея е необходимо да се набележат дългосрочни стратегически цели, които да очертаят пътя за развитие и да акцентират върху ключовите аспекти на местната социално икономическа политика през планирания период.
На базата на изводите направени от социално-икономическия анализ и SWOT анализа са изведени следните стратегически цели:
-
Утвърждаване на Община Белоградчик като най-атрактивна туристическа дестинация в Северозападна България.
Интензивно развитие на туристическия сектор и утвърждаване на Община Белоградчик, като най-атрактивната туристическа дестинация в Северозападна България. Разнообразяване и обогатяване на туристическото предлагане и покриване на международните стандарти за качество на услугите в отрасъла. Насърчаване на развитието на екологичния, селски, ловен, трекинг, пещерен и други видове туризъм, включително модерните направления в сектора, като SPA туризма.
-
Опазване и подобряване състоянието на околната среда, в съответствие с европейските и международни изисквания.
Съхраняване и подобряване качеството на компонентите на околната среда и опазване на богатото биологично и ландшафтно разнообразие на района. Изграждане на система за ефектно и щадящо експониране на природните забелжителности в общината. Максимално използване на природния и културно-историческия потенциал на района за устойчиво развитие на туризъм.
-
Повишаване на качеството на живот и създаване на привлекателна и достъпна жилищна среда.
Благоустрояване на всички населени места в общината. Подобряване качеството на живот на местните жители и изграждане на достъпна градска среда, чрез цялостна реконструкция и доизграждане на елементите на техническата инфраструктура – транспортна, ВиК, комуникационна, спортна, паркова и туристическа. Осигуряване на финансова обезпеченост на дейностите в социалната сфера, общественото здравеопазване и образованието.
-
Стимулиране развитието на местната икономика, основана на гъвкави и конкурентоспособни малки и средни предприятия в сферата на услугите, леката и преработвателна промишленост, развитие на биологично земеделие и животновъдство увеличаване на трудовата заетост.
Създаване на благоприятни условия за ускорено развитие на малките и средни предприятия и за по-голяма отраслова диверсификация на местната икономика в рамките на принципите за устойчиво развитие. Привличане на външни инвестиции в переспективни и екологосъобразни производства. Повишаване на квалификацията на работната сила и създаване на реален пазар на труда. Стимулиране на трудовата заетост и предприемане на ефективни мерки за ограничаване на безработицата особено сред младите хора.
Възстановяване на традиционни за района селскостопански производства и прилагане на методите на биологичното земеделие и животновъдство, като предпоставка за повишаване на конкурентноспособността на местната селскостопанска продукция. Стимулиране развитието на малки и средни предприятия за производство на хранителни изделия от сертифицирана екологично чиста селскостопанска продукция за европейския пазар.
-
Изграждане на институционален капацитет за подобряване на процеса на управление.
Изграждане на модерна и ефективно функционираща местна администрация. Създаване на капацитет за разработване и управление на проекти съобразени с условията на структурните фондове на ЕС. Прилагане на добри практики в сферата на административното обслужване. Въвеждане на съвременни информационни технологии за обслужване на бизнеса и гражданите.
-
укрепване на трансграничното и транснационалното сътрудничество.
Укрепване на традициите в трансграничното сътрудничество със Сърбия и Черна гора. Изграждане на работни групи за съвместно разработване и реализиране на проекти. Задълбочаване на добросъседските отношения и разбирателството между българската и сръбската общности.
Провеждане на целенасочена политика за реална евроинтеграция на местно ниво и приобщаване на Община Белоградчик към културата на обединена Европа. Изграждане на добри партньорства с други общини от държави членки на ЕС.
Като краен резултат от успешната реализация на мерките предвидени в настоящият общински план за развитие се очаква повишаване на стандарта на живот в общината. Друга важна насока в която планът ще окаже положително въздействие е подобряването на бизнес климата и сериозно увеличаване на инвестициите в развитие на туризма.
І. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА
Община Белоградчик е разположена в Северозападната част на страната, непосредствено до държавната граница с Република Сърбия. От север, изток и юг граничи с общините Макреш, Димово и Чупрене. Територията, която заема е 409 кв. км.
Територията на общината заема части от западния Предбалкан и западна Стара планина. Релефът преминава в хълмист и планински на юг и на запад с ясно изразен наклон на север – североизток. В най – източната част на общината в посока северозапад – югоизток, успоредно на старопланинската верига се простира Ведернишкия рид, дълбоко нарязан от притоците на река Лом. Северно от него е Белоградчишкия Венец и Рабишката могила. Средната надморска височина на територията е около 600 м.
Общината е включена в административните граници на област Видин. Броят на населените места в общината е 18, обединени в 10 кметски наместничества и 3 кметства - с. Рабиша, с. Стакевци и с. Боровица. Населението им варира от 30 до 460 души. Селата са разпръснати, а някои са съставени от по няколко отдалечени една от друга махали - Граничак, Раяновци и др.
-
Анализ на социално-икономическото развитие на Община Белоградчик
-
Ръст на икономическото развитие
Община Белоградчик е разположена в Северозападна България, регион със слабо развити социална, икономическа и демографска сфери. Условията на пазарна икономика в страната диктуват изцяло ръста на икономическо развитие както за общината, така и за другите съседни общини. За периода 1996-2000 г. финансовите показатели на местния бизнес са под средните за страната. Като цяло развитието на района през последното десетилетие се характеризира с преобладаващо негативни тенденции в областта на икономиката, което рефлектира върху всички останали сфери на местното развитие. Икономическият потенциал на общината и развитието на местният бизнес в значителна степен се определят от следните фактори:
-
териториален обхват;
-
равнище и динамика на икономическото развитие;
-
отраслова структура на икономиката;
-
степен на изграденост на техническата и социална инфраструктура;
-
заетост и безработица.
Малките и микро предприятия в пограничните региони имат проблеми, които се дължат на периферното им разположение по отношение на националното стопанство, т.е. на неравномерното развитие на търговията, недостатъците на техническата и икономическа инфраструктура, слабото развитие на трансграничното партньорство, информационните мрежи и контакти. Тези недостатъци, както и всеобщите проблеми на малките и средни предприятия оказват негативно влияние върху темповете на растеж и конкурентността на бизнеса на територията на Община Белоградчик.
-
Качествени характеристики на общинската икономика по сектори
-
Отраслова структура на икономиката
Структуроопределящите отрасли на местната икономика са:
-
селско стопанство;
-
хранително-вкусова промишленост;
-
дърводобив и дървообработване;
-
лека промишленост - производство на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, производство на ПЕ фолио и опаковки от него, производство на телефонни апарати и резервни части за тях.
Преминаването към пазарно ориентирана икономика през последните 15 години е оказало значително негативно влияние върху местния бизнес. Устоялите на силната вътрешна и международна конкуренция малки и средни предприятия са представители главно на леката и хранително-вкусовата промишленост, както и дребни предприемачи с бизнес в сферата на услугите.
-
Промишленост
Сравнително по-добре устоява на шоковете на пазара Винзавод “Магура”, който произвежда бели и червени шампанизирани и трапезни вина и ракии, както за вътрешния пазар, така и за износ.
Фирма “ТРАНСКОМ`С“ е с основна дейност – производство и реализация на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, както и за железниците на Сърбия и Македония. Фирмата оперира във фрагментен сектор, където няма фирми-гиганти, доминиращи на пазара и това е една благоприятна възможност за нейното развитие. Основната стратегия за бъдещото развитие е разширяване дейността на фирмата и активно участие в изграждането на инфраструктурните проекти за ЖП транспорта, които са с приоритетно финансиране от международни финансови институции.
СД “Живков, Лилов, Нешев и Сие“ е с предмет на дейност - производство на полиетиленово фолио и опаковки от него. От 2000 г. фирмата започва да произвежда и опаковки от натронова хартия, а от 2001 г. в производствената листа на фирмата са включени и опаковки от полипропилен основно за шивашката промишленост. През 2003 г. дружеството защитава пред РИОСВ – Монтана, програма за управление на дейностите по отпадъците от полиетилен и започва дейност по рециклирането им. Във фирмата работят 24 души.
Фирма “ В.А.Т.” – ООД е с предмет на дейност – производство на телефони, домофони и телефонни аксесоари. Работят 5 души.
Структурата на местната икономика се допълва от частната фирма “ ЕКО КОМ “ ООД гр. Белоградчик, която се занимава с внос и износ на оборудване за хранително-вкусовата промишленост, дърводобив и дървопреработване, производство на дървени въглища и брикети от тях, мелничарство, производство на хляб и автомобилен транспорт.
Фирмата ЕТ “Дилекс - Красимир Петров” е специализирана в производство на месни деликатеси, приготвени от пилешко месо. През 2004 г. фирмата откри цех в с. Боровица, чиято продукция се изнася и в страните от ЕС.
Освен комунално-битовата дейност, с която се занимава общинска фирма “ БКСД “ ЕООД, тя има сформирани групи за производство на тротоарни плочки и бетонови отливки.
Добри условия има в общината за развитието на дърводобива и шивашкото производство.
Държавна дивечовъдна станция “Миджур” е с предмет на дейност дивечовъдство, дърводобив и ловен туризъм. Тя разполага с добре оборудвани бази в селата Чупрене, Стакевци, Раяновци и Язово, които предоставят добра възможност за развитието на ловен туризъм от чуждестранни фирми. В дивечовъдната станция работят около 32 души.
Държавно лесничейство простира дейността си на три общини - Белоградчик, Димово и Ружинци и обхваща 45 населени места. Предмет на дейността са: дърводобив, залесяване и охрана на горите. В предприятието работят 33 души.
Фирма “ СЕКОМ “ ЕООД е с предмет на дейност дърводобив и работи по програмата на Социалното министерство за доставка на твърди горива на социално слаби граждани.
Шивашката промишленост е представена от няколко шивашки фирми,които произвеждат изделия основно на ишлеме.
“Ведерник“ АД е фирма, която работи над 35 год. в производството на дамско облекло. Работи основно на ишлеме за фирми от Европейския съюз. Технологията на производството е съвременна-тип конвейрна и отговаря на изискванията на съвременното производство. Окачествяването на произвежданата продукция е тристепенно, за да отговаря на Европейските стандарти за качество.
Фирма “Мадона Стил” произвежда бельо, главно на ишлеме, за фирма “Дона Самър”-Италия. Във фирмата работят 68 души.
“Борич“ ЕООД е общинска фирма, която произвежда олекотени юргани, спално бельо, спални чували, възглавници, дюшеци, покривки, калъфи за матраци и др. Освен основното производство се изпълняват и различни поръчки на ишлеме, свързани с производство и доставка на изделия за търговската мрежа и оборудване на хотели.
-
Търговия
Търговията като отрасъл на икономиката претърпя съществени промени за последните години и в нашата община. В настоящия момент в общината бизнес климатът в търговията на дребно се влошава поради по-неблагоприятните оценки за настоящата и очаквана бизнес ситуация. Намаляват продажните цени,но въпреки това очакванията за продажбите не са оптимистични. Оценките за финансовото състояние също остават неблагоприятни. Недостатъчното търсене на пазара и конкуренцията са най-големите проблеми в отрасъла.
Стопанската конюнктура в търговията на дребно през последната година е песимистична. Влошава се финансовото състояние на търговците,намаляват очакванията за продажби. Основни фактори, които затрудняват търговската дейност, се явяват както конкуренцията, така и финансовите затруднения на фирмите. Сериозен проблем е търсенето. Въпреки многото проблеми, най-голям е броят на фирмите, заети в търговията и ресторантьорството, което е характерно за общини с голяма безработица и силна обеднялост, имайки предвид факта, че тези дейности изискват влагането на по-малко първоначални инвестиции и гарантират по-бърза възвращаемост на оборотните средства.
Общината, като селскостопански район, обуславя развитето и на хранително-вкусовата промишленост. Развива се главно хлебопроизводството, производство на широк асортимент тестени и сладкарски изделия и на безалкохолни напитки.
Фирма ЕТ “ Антони – Антон Антов “ е с предмет на дейност – производство на хляб и хлебни изделия, ръчно точени кори, сладкарски изделия. Фирмата разполага с производствени помещения, съобразно евро изискванията към хлебопроизводителите, както и със собствен транспорт.
Фирмите ЕТ ”Вили-99”, ЕТ” ФАЛ “ и ЕТ “Полмо“ са с предмет на дейност производство на хляб и хлебни изделия, ръчно точени кори и търговия.
-
Туризъм
Туризмът се очертава като един от най-приоритетните отрасли на националната икономика с големи възможности за интензивно развитие. През последните години се забелязва ясна тенденция към ускорено развитие на сектора и нарастване на делът му в БВП на страната. Налице са повишени инвестиции в инфраструктурата и подобрения в правната и институционална рамка за него. Значително се увеличава броят на МСП в сектора.
Тези процеси обаче остават встрани от Северозападния регион и в частност от района на Белоградчик. През последните 15 години Белоградчик загуби славата си на атрактивна туристическа дестинация. Въпреки добрите традиции, наличието на природни дадености и богато културно историческо наследство, този отрасъл формира сравнително малка част от нетните приходи от продажби в общината. Местният туристически бизнес е представен основно чрез микро-фирмите, предлагащи хотелиерски услуги и заведенията за обществено хранене. В общината няма регистрирани местни туристически агенции и туроператори.
За периода 2000 – 2005 г. се отчита известна тенденция към увеличаване броя на туристическите обекти и размера на реализираните приходи от отрасъла. През 2004 и 2005 година се забелязва и нарастване на инвестиционния интерес както към съществуващата туристическа база, така и към изграждането на нова такава. Посредством проведени тръжни процедури общинската администрация е отдала отстъпено право на строеж за изграждане на хотели върху три общински имота. Също така са закупени сградите на бившите хотели “Белоградчишки скали” и “Балкантурист”, като са заявени намерения от новите собственици за тяхното реновиране и преустройство в модерни обекти.
Общинското ръководство работи усилено по посока възвръщането на позициите на региона на туристическия пазар. В тази насока се разработват проекти целящи повишаване качеството на туристическото предлагане и разнообразяване на пакета от туристически услуги. Политиката на общината е също така да привлича инвестиции в подобряване на туристическата инфраструктура и за изграждане на модерна база за настаняване.
На територията на Общината има категоризирани общо 36 заведения за хранене и развлечения, като техният брой значително се е увеличил през последните пет години.
Към настоящият момент легловата база е от 184 категоризирани легла.
-
хотел /бивш Туристически дом/– 84 легла
-
частна квартира – “Рай” - 10 легла
-
семеен хотел –“Мадона” - 26 легла
-
самостоятелни стаи с. Извос – 6 легла
-
вила “Албацита”– 10 легла
-
хотел “Св. Валентин” - 16 легла
-
мотел “Рабиша” /до входа на пещера Магура – 16 легла
-
ловен дом Стакевци – 16 легла
Оказва се, че легловата база е крайно недостатъчна както като количество, така и в качествено отношение. Изброените места за настаняване са с по една или две звезди. Няма обекти с по-висока категория. Друг проблем на туристическото предлагане е липсата на съпътстващи атракции, които биха привлекли туристите да останат в града. В повечето от хотелите се предлага единствено нощувка и храна и никакви допълнителни туристически услуги. В града няма достатъчно спортни съоражения, липсва плувен басейн. Това също не стимулира туристите да се задържат в града.
-
Стратегия за развитие на туризма
За развитието на туризма в региона се разчита на неговото богатото природно и културно-историческо наследство. Тук няма условия за масов туризъм от типа на големите курортни комплекси и по тази причина усилията са насочени към развитието на разнообразни форми на алтернативен туризъм. Като една от най-съвременните форми на общуване с Природата, екотуризма способства за изграждане на устойчиво равновесие между ползуването и опазването на природните дадености. Наблягайки върху тази форма на природоползуване, общинската администрация смята, че ще даде своя принос за съхраняването на прекрасната българска природа за идните поколения. В тази връзка общината е инициатор на предложението за обявяване на нова защитена територия - природен парк “Белоградчишки скали”, което би повишило интереса на туристите (особено чужди) към региона на Белоградчик.
За развитие на туристическия отрасъл, Община Белоградчик има изготвени следните планови документи:
-
Проект за потенциалното развитие на екотуризма в Белоградчишкия регион – екологична защита на пещера “Магура” – разработен е по поръчка на общината от консултантска фирма “Валдизайн”.
Акцент на разработката е оценката на природните ресурси на региона и методите за тяхното устойчиво ползване в посока подобряване на социално-икономическото състояние в региона. В тази връзка проекта е изпълнил следните задачи:
-
извършена е инвентаризизация на природните ресурси и оценка на тяхното състояние;
-
категоризирани са според възможностите за действия в посока развитие на екотуризъм;
-
набелязани са прироритети за развитие на разнообразни форми на туризъм и конкретните мерки които е необходимо да се предприемат за да се реализират приоритетите.
В проекта са разработени няколко програми за комплексно използване на ресурсите. В тези програми са предвидени неотложни, краткосрочни и дългосрочни действия свързани с подобряване на туристическата инфраструктура и качеството на туристическото обслужване, административното осигуряване на туризма и провеждане на атрактивни рекламни кампании за популяризиране на възможностите за екотуризъм в района около Белоградчик. Акценти на проектната разработка са скалният комплекс “Белоградчишки скали” и пещера “Магура”, като обекти с най-сериозен туристически потенциал. Концепцията която предлага проекта е тези два обекта да се експонират и предлагат като цялостен комплексен туристически продукт.
Проекта съдържа и програми за организиране на зелени училища и за култивиране на лечебни растения, като елементи допълващи туристическото предлагане в общината.
Част от дейностите предлагани в проекта вече са реализирани, например благоустрояването на пещера “Магура” и изграждане на екопътеки сред Белоградчишките скали. За други се разработват проекти и се търси финансиране.
-
Концепция за туристическото развитие на Община Белоградчик
Целта на Концепцията е да се изготви цялостен анализ на предпоставките и пречките за развитие на туризма в Община Белоградчик и на база на този анализ да се разработи цялостна стратегия за развитие на отрасъла. Концепцията съдържа SWOT анализ на проблема “туризъм” и на капацитета на общината да разработва отрасъла, както и множество конкретни препоръки за предприемане на действия за подобряване на туристическата среда и за създаване на организация, която да координира усилията на местната власт и предприемачите за превръщането на Белоградчик в атрактивна туристическа десдтинация. И тази концепция посочва като благоприятни переспективите за развитие по-скоро на т. нар. “меки” форми на туризъм – еко, селски и алтернативен, отколкото на масов туризъм.
-
Регионален план за развитие на екотуризма в Западна Стара планина
Регионалният план е част от Националната стратегия за развитие на екотуризма и е включен в петгодишния Национален план за развитие на екотуризма. Основната задача на този документ е да отрази действителните потребности и възможности, свързани с развитието на екотуризма на територията на екорегиона, да организира усилията за анализ на приоритетни области на развитие, както и за планиране на адекватни мерки за тяхното реализиране. В качеството си на планов документ, отразяващ приоритетите и стратегическите цели за развитие на екорегиона като цяло, Планът следва да бъде интегриран в общинските и областните стратегии. По този начин ще се създадат реални предпоставки за прилагане на единна политика по отношение на екотуризма в региона, като същевременно се отчита интересът на местната общност и се гарантира нейната съпричастност.планът представлява документ, чрез който местните и регионални власти получават възможността да наблюдават и гарантират реализацията на стратегическите приоритети в областта на екотуризма, работейки в партньорство със заинтересованите страни – НПО, бизнеса и местната общност.
-
Природонаучен музей - Белоградчик
Природонаучният музей в града отваря врати за посетители през 1975 год. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната. Експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още 2500 (общо 3000).
В музея на малка площ, неговите гости могат да се запознаят с най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Експонатите са подредени на екологичен принцип, което позволява да се добие ясна представа за взаимоотношенията в природата.
Главният проблем свързан с изложбата е че тя е базирана върху остаряла концепция за интерпретация на природата. Експонатите не се поддържат в достатъчна степен, а и много от тях не са качествени. Липсват каквито и да било съвременни средства за представяне на богатото биоразнообразие на региона.
По отношение на сградата - фасадата и покрива на музея са ремонтирани по проект “Красива България” през 2001 година. Състоянието на конструкцията обаче е лошо и съществува реален риск сградата да се срути в недалечно бъдеще. Друг важен недостатък на сградата е че не предлага дотъп на инвалиди до експозиционната част.
До музея има път за автомобили и паркинг, но те също са в лошо състояние. Няма удобен достъп от паркинга до сградата - при дъждовно или снеговито време идващите от паркинга туристи (главно групи) се налага да вървят по кална пътека до сградата на музея. Има изградена малка тоалетна която обаче е абсолютно неподходяща да се ползва от туристи.
Пешеходната алея (почти единственото място за разходка), водеща от града до музея вече също е с амортизирана настилка, която на места е нарушена вследствие на ремонти на водопроводната мрежа. Осветлението по алеята вече на практика не съществува. Няма достатъчно пейки, а съществуващите са в жалко състояние.
Съществуват две указателни информационни табели, насочващи посетителите към музея но и двете са стари и непредставителни.
-
Исторически музей - Белоградчик
Уреден е в Пановата къща - 1810 год., която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население - етнографска група торлаци.
Експозицията е в добро състояние, но също си струва да се мисли за прилагане на модерни методи за презентация на културните традиции и история на региона.
Сградата на музея е в добро състояние и привлича вниманието с типичната възрожденска архитектура. И тук стои проблема за достъпа на хората с увреждания до експозицията.
Липсват указателни табели насочващи посетителите, както и информационно табло показващо, че това е сградата на историческия музей.
Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегическите пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската а впоследствие и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците през ХІV век. Използвана е от тях като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 год. За последен път, като военно съоражение е използвана по време на Сръбско-Българската война през 1885 год.
До крепостта отива автомобилен път и пред крепостта има уширение което се ползва като паркинг. Екскурзоводите които обслужват туристите се помещават в малка сграда (каса), където се продават и рекламни материали. В близост има изградена тоалетна и питейна чешма.
Има монтирано ефектно осветление на крепостта, което все още е запазено. От централната порта на първият външен двор до вторият двор се достига по утъпкан път без специална настилка. От там до вътрешният двор се отива по стълбище с настилка от цепен камък. Тази пролет е монтиран парапет към стълбището. На няколко места в крепостта са поставени пейки но няма сенници или навеси.
Информационното обслужване на крепостта не е на необходимото равнище. Сградата на касата е малка и непригодна да изпълнява функциите на посетителски център. Информационните табла са твърде стари и неинформативни – не е направена подходяща за туристите интерпретация на обекта. Липсва информация на чужди езици.
Указателните табели за крепостта не са достатъчно на брой и не са добре видими за посетителите. Няма табели указващи пътя на туристите решили да се качат пеша до крепостта.
Под северната и южната стена на крепостта са изградени пешеходни алеи.
|