Кн яз борис і-ви


Начално училище “Васил Левски”



страница6/17
Дата21.01.2018
Размер3.04 Mb.
#49140
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
Таблица № 23



В училището се обучават 238 ученика, разпределени в 11 паралелки:

- 1 подготвителен клас;

- 2 паралелки І клас;

- 2 паралелки ІІ клас;

- 3 паралелки ІІ клас;

- 3 паралелки ІV клас

Средната пълняемост на паралелките е 21 деца.
Общия брой на персонала – непедагогически 6 и педагози 16, в т.ч. с образователна степен: “магистър” – 11, “бакалавър” – 2, “специалист” – 3 бр. Всичките педагози са правоспособни за началната степен на обучение. Водени от интереса на учениците и програмата на МОН в училището се предвижда организиране на групи за СИП –“ Математика”, “Английски език”, “Изобразително изкуство”, “Български език и литература” и “Екология”. Организирани са и следните извънкласни дейности за сборни групи:


    1. вокална група;

    2. секция футбол;

    3. секция шах;

    4. библиотека.

Таблица № 24




1995г.

2005г.

Брой ученици в училището

390

238

Брой паралелки

18

11

Брой педагогически персонал

25

16

Брой непедагогически персонал

7

6


  • Основно училище “Васил Априлов” – с. Рабиша

В училището учат 56 ученика, разпределени в 4 поднормативни паралелки от по 2 слети класа. І – ІІІ клас – 16 ученика, ІІ-ІV – 18 ученика, V – VІІІ клас – 12 ученика, V- - VІІ клас – 10 ученика, за което е необходимо решение на ОбС. Училището разполага с общежитие, в което живеят 24 деца от селата Раяновци, Ошане, Струин дол, Вещица, Салаш, Стакевци и от гр. Белоградчик.

В училището има 8 педагози, от които с образователна степен:

- “магистър” – 5;

- “специалист” – 3.

Таблица № 25




1995г.

2005г.

Брой ученици в училището

70

56

Брой паралелки

6

4

Брой педагогически персонал

14

8

Брой непедагогически персонал

6

-


  • Средно образователно училище “Христо Ботев”

В училището учат 401 ученика, разпределени в 18 паралелки. Средната пълняемост на паралелките е 22 ученика.

Квалификационния състав на учителската колегия отговаря на изискванията за съответната училищна степен. От 33 учители, 30 са “Магистър”/ от които 8 с ПКС/ и 3 “Специалист”. Училището се обслужва от 8 души непедагогически персонал.

До настоящия момент обучението в училището е непрофилирано. Учениците от гимназиалния курс се насочват към задължителноизбираеми учебни предмети, по желание.

В училището има и модерно оборудван компютърен кабинет с достъп до “Интернет” чрез сателитна връзка.
Таблица № 26




1995 г.

2005 г.

Брой ученици в училището

500

401

Брой паралелки

24

18

Брой педагогически персонал

45

33

Брой непедагогически персонал

13

8



  • Професионална гимназия “А. С. Попов”

В училището учат 111 ученика, разпределени в 5 паралелки със следните специалности: ”Промишлена естетика и дизайн в електрониката”- ½ паралелка, “Съобщителна техника” – ½ паралелка, “Телекомуникационна техника” – 1 паралелка, “Организация и управление на туризма” – 3 паралелки. Средната пълняемост на парелелките е 22 ученика.

В училището работят общо 11 педагози, от които 10 със степен “магистър” и 1 “специалист”, външни лектори – 5 със степен “магистър”. Непедагогически персонал – 5 броя.

Таблица № 27




1995 г.

2005 г.

Брой ученици в училището

184

111

Брой паралелки

11

5

Брой педагогически персонал

15

11

Брой непедагогически персонал

14

5

Във връзка с гореизложеното, като приоритетни задачи за развитие и усъвършенстване на образованието на територията на Община Белоградчик се очертават:




  • Привличане и задържане на децата в училище;

  • Рационализиране на училищната мрежа на общообразователните училища, обслужващите звена и детски градини;

  • Запазване и утвърждаване на развитието на всички училища на територията на общината;

  • Повишаване на възпитателната роля на просветните институции-училища и детски градини с цел насочено усвояване на социални знания и умения, за отстояване правата, изпълнение на задълженията и поемане на отговорности от учащите се, като членове на обществото;

  • Оптимизиране на ръководния екип в системата на средното образование;

  • Подобряване качеството на обучение по ЗИП и СИП, като на всеки учител се предоставя възможност да избира учебници, учебно-помощна и друга литература и да разработва своя стратегия за успешна образователна дейност, поемайки отговорност за качеството на образователния резултат;

  • Засилване контактите на училищата, обслужващите звена и детските градини със законни български и чуждестранни неправителствени организации, с цел спонсорирането им от тях, както и осигуряване на безплатно столово хранене и лекарствени средства за деца и сираци, полусираци и деца със социално слаби родители.



  1. Техническа инфраструктура


3.1. Водоснабдителни мрежи
В Община Белоградчик има водоснабдителна система, която включва планински речни водохващания и почти изцяло гравитачни мрежи. Водоизточниците са река Чупренска, река Реплянска /за водохващане Репляна – Чупрене/ и река Стакевска за водохващане от Стакевския балкан

В общината само с.Сливовник не е водоснабдено. В него живеят 34 души.

Водопроводните мрежи (външни и вътрешни) са крайно остарели и амортизирани. Изпълнени са от азбестоциментови тръби преди повече от 35 години. Само 18 км. от довеждащия водопровод от Стакевския балкан до гр. Белоградчик е от стоманени тръби, изпълнен през 1989 година. От водоснабдителна група Репляна – Чупрене са водоснаснабдени освен община Белоградчик и общините Чупрене и част от Ружинци и Димово, общо 18 населени места. Дължината на водопровода е 185 км., от които 82 км.външни водопроводи и 103 км.вътрешна мрежа. Само за община Белоградчик тя е съответно 109,7 км. общо, от които 46 км. външнш /довеждащи/ водопроводи и 63,7 км. вътрешна мрежа.

Дължината на водопровода от Стакевския балкан е 21 км. довеждащ водопровод.

Пречиствателни станции за питейна вода няма. Има изградени само утаители и хлораторни на водопроводите след водохващанията на р.Чупренска и р.Стакевска.

Водата от водохващане Репляна – Чупрене често пъти по показател “мътност” не отговаря на БДС “Вода за пиене”.

Необходимо е да се изготви проект и изгради пречиствателна станция за питейната вода.

Непрекъснато стават аварии и по довеждащете водопроводи и по водопроводните мрежи в населените места. Загубите на питейна вода са значителни. При отстраняването на авариите в града и селата се руши уличната настилка. Реализират се големи загуби на питейна вода. Външните /довеждащи/ водопроводи и вътрешната водопроводна мрежа в града и селата се нуждаят от реконструкция, състояща се в подмяна на етернитовите тръби с нови полиетиленови тръби.


3.2. Мрежи и системи за отпадни води
Канализационна мрежа има изградена само в град Белоградчик и частично в с. Рабиша. Изградената градска канализация се зауства в два дола, единият в регулационните граници, а другият на самата регулация. През 2004, 2005 год. се изграждат колекторите на градската канализация, които отвеждат отпадните води извън регулационните граници на града, към мястото на бъдеща пречиствателна станция за отпадни води.

Отпадните води на този етап са предимно битови. В града няма развита промишленост. Телефонния завод, които работи с много малък капацитет има изградена собствена пречиствателна станция.

Водите от колекторите на градската канализация се заустват в дол /бившата градска река/, след което свободно се изливат в язовир “Дъбравка”. Язовира е изграждан преди 40 години от АПК за напояване и след отпадане на нуждата като такъв е бракуван. В момента е общинска собственост.

Необходимо е изготвяне на проект и изграждане на пречиствателна станция за отпадните води на града.

Водопроводната и канализационна мрежа се експлоатира от район Белоградчик на "ВиК ЕООД " – Видин

Фигура № 4


    1. Хидромелиорации

През 80-те години на ХХ век в Община Белоградчик са изградени напоителни системи от Рабишкото езеро и язовирите при с.Раяновци, Ошане. Също язовирите при с.Салаш и с.Дъбравка.

Към настоящия момент напоителните системи са унищожени и не функционират.


    1. Транспортни мрежи

Белоградчишката община е с ниска транспортна съоръженост. Тя се обслужва единствено чрез автомобилен транспорт, ползващ пътна мрежа от по-голяма част са републикански /третокласни/ и по-малка част са общински /четвъртокласни/ пътища. Дължината на републиканските пътища е 86,36 км, а на общинските 55,24 км. В непосредствена близост до територията на града преминава траневропейския път Е-79, който осигурява главна пътна връзка с останалите части на страната.

Състоянието на пътната мрежа се характеризира с малка ширина на настилката, липса на банкети, тежки ситуационни геометрични елементи, стари съоръжения с недостатъчна ширина, неподдържана и много лошо състояние настилка.

Достъпът до общината и гр.Белоградчик с ж.п.транспорт е също ограничен чрез гара Орешец (свързана с гр.Белоградчик чрез 11 км път). Допълнителни затруднения за удобна връзка на гр.Белоградчик с гарата създават теренните особености, най-вече през зимата.

Откриването на нов граничен контролно-пропусквателен пункт при Белоградчишкия проход до с.Салаш ще има осезателен социален ефект и ще стимулира икономическите и туристически връзки със съседните страни.

Съществуващата пътна мрежа в община Белоградчик се нуждае от модернизиране, реконструкция и ново строителство с цел осигуряване на кратки по време и разстояние връзки между Белоградчик, населените места и туристическите обекти в общината.




    1. Енергийни мрежи и системи

Община Белоградчик е захранена от републиканската електро енергийна система с две районни подстанции 110/20 кV. В района липсват електропроизводствени мощности. Неелектрифицирани населени места няма. Електрозахранването е изпълнено въздушно с електропроводи 20 кV и трафопостове 20/0,4 кV. Мрежата НН е почти изцяло въздушна. В населените места е изградено улично осветление. Голяма част от уличните осветителни нела в града и част от селата са подменени с енергоспестяващи. Състоянието на съоръженията обаче не отговаря на изискванията за сигурно и качествено електрозахранване. Мрежата НН е амортизирана със сечения на проводниците, които не отговарят на съществуващото натоварване и големи загуби на напрежение и енергия, което води до некачествено електрозахранване и висока аварийност. Изграденото външно осветление е недостатъчно и в доста лошо състояние. Същото се поддържа от местното "Електроснабдяване", а изразходваната електрическа енергия се заплаща от общината. От 2001 година започна поетапна подмяна на уличните осветителни тела в града и селата с енергоспестяващи. По-лошо е положението с оветлението на скалите и крепостта "Калето". Голяма част от кабелите липсват. Възстановено е осветлението само на крепостта.





    1. Комуникации




  • Телекомуникации

Телефонните, телексни и телефаксни услуги се осъществяват от три аналогови АТЦ намиращи се в гр.Белоградчик, с. Стакевци и с. Рабиша. Същите обслужват и селата намиращи се около тях. Общият брой телефонни постове в общината е около 3700, като се доближава до максималният брой, който може да бъде обслужван от съществуващите централи.

С изключение на няколко гранични села, територията на цялата община има покритие на действащите в момента два национални мобилни оператора – М-тел и Глобал.




  • Радиотелевизионно покритие

Общината е покрита с качествен радио и телевизинен сигнал. До гр. Белоградчик е изградена една от най-големите в страната радио релейна и телевизионна кула. До селата Стакевци, Салаш и Ошане има изградени ретранслатори. Цялостното състояние на общината по отношение обслужването й с радио-телевизионeн сигнал може да се окачестви като добро.

Достъп до кабелна телевизия има само в общинският център – гр. Белоградчик.




Главен интернет доставчик на територията на общината е БТК. През 2005 година е открит i – център, в който се предлагат редица услуги. През 2004 година фирма “BG NET” започна да предоставя достъп до кабелен интернет с по-добро качество на връзката и значително по-висока скорост. По този начин се повиши качеството на този вид комуникации в общината.


    1. Депа за отпадъци

На територията на Община Белоградчик се експлоатира единствено депото за битови и строителни отпадъци в местността “Фусино селище” в землището на с. Дъбравка, на 4 км от гр. Белоградчик. Депото функционира повече от 25 години и вече е достигнало 1/3 от проектният си капацитет. Депото не отговаря на съвременните нормативни изисквания за изграждане и експлоатация на този вид съоражения и се предвижда до края на 2009 година да бъде закрито, след въвеждане в експлоатация на ново регионално депо за битови отпадъци – Видин. Има изготвен “План за привеждане на действащото в Община Белоградчик депо за битови и строителни отпадъци в съответствие с нормативните изисквания”, който е утвърден от РИОСВ – Монтана с Протокол № 22 / 11. 05. 2005 год. Планът включва конкретни мерки за предотвратяване на замърсяването до периода на закриване, провеждане на процедура по закриване и рекултивиране на депото и дейности за осъществяване на следексплоатационен мониторинг на закритото съоражение.




  1. Урбанизация

Община Белоградчик заема територия от 409 026 дка / 409 км2 /. Общата територия включва :



  • 203 308 дка земеделски територии / 49.7 % / ;

  • 194 494 дка горски територии / 47.5 % / ;

  • 1 115 дка територии на транспортната и техническа инфраструктура / 0.3 % / ;

  • 10 109 дка населени места и други урбанизирани територии / 2.5 % /.

Тази територия е разделена на 18 землища, в съответствие с броя на населените места. Най-големи землища имат селата Стакевци, Салаш и Раяновци – съответно 71.8 км2, 49.7 км2 и 48.5 км2.. Шест населени места имат землища над 20 км2 : Крачимир – 25.7 ; Рабиша – 24.5 ; Праужда - 23.6 ; Гранитово – 22.5 ; Белоградчик – 22.1 и Боровица – 21.7 .


4.1. Техническа инфраструктура
Най-високо усвоената територия на общината, като съотношение на територията на населените места и изградените пътни мрежи към общата територия на землището, са землищата на гр. Белоградчик и с. Чифлик / съответно 7.35 и 7.17 % /. Следващи са териториите на землищата на селата Върба, Вещица и Дъбравка / съответно 4.99, 4.48 и 4.38 % / . Сравнително висок е този процент за землищата на селата Рабиша, Боровица, Граничак, Раяновци и Гранитово. Може да се отбележи, че усвояването на територията е сравнително силно около общинския център и намалява към периферията.

Пътната мрежа в общината е с дължина 141.6 км и се състои от третокласни / 86.4 км – 61 % / и общински / 55.2 км – 39 % / пътища. Степента на изграденост на пътната мрежа е 346.2 км / 1 000 км2, което е повече от този показател за северозападна България / 319.4 км / 1 000 км2 / и средно за страната / 336.0 км / 1 000 км2 /. Настилката на пътищата е 100 % асфалтова, но в много лошо състояние. Всички населени места са електрифицирани. Водоснабдени са 17 населени места. Без централно водоснабдяване е с. Сливовник.

Оформени производствени територии в селищата на общината няма, с изключение на гр. Белоградчик, който има три промишлени зони с обща площ 245 дка или 15 % от територията на града. В няколко села / Рабиша, Раяновци, Стакевци, Боровица / има територии на единични промишлени предприятия с обща площ около 100 – 120 дка. Състоянието на тези територии общо взето не е добро с някои изключения.

Политиката на тяхното бъдещо развитие, би трябвало да се насочи, при подходящи условия, към тяхното преструктуриране и обновяване, в т.ч. и освобождаване на части от тях за други градски нужди като озеленяване и обществено обслужване.


4.2. Население
На територията на общината са разположени 18 населени места, от които 1 град. Освен тях съществува една вилна зона и няколко махали. Най-голямото населено място естествено е общинският център – гр. Белоградчик, с население към 2005 година 6 120 души. Три от селата са с население над 200 жители – Рабиша / 384 /, Стакевци / 259 / и Салаш / 258 / ; пет села са между 100 и 200 жители – Боровица / 196 /, Раяновци / 152 /, Чифлик / 132 /, Праужда / 108 / и Дъбравка / 102 / ; останалите села са под 100 жители, като най-малките са Граничак / 19 / и Пролазница / 17 /.

Характерно за развитието на процеса на урбанизация на общината е, че той протича много бурно до осемдесетте години на двадесетия век и почти замира в последните 20 –25 години.

До 1985 – 1995 година населението на града стремително нараства, за сметка на населението в селата, като достига до 7 000 души. През годините 55 –95 увеличението на града е със среден темп над 20 % на десет години, какъвто е и средения темп намалението на селата. Съотношението градско – селско население съответно се променя бързо в този период, като от 15 / 85 % през тридесетте години, около 1970 година то вече е 50 / 50 %. През 1995 година това съотношение е 71.4 / 28.6 % / средно за страната 67.8 / 32.2 % /, през 2003 година – 74.1 / 25.9 % / средно за страната 69.8 / 30.2 % /, а през 2005 година – 75.1 / 24.9 % .

В същото време общият брой на населението в общината отпелязва бавно намаление, като до 1985 година то е равномерно с около 5 – 10 % на 10 години, като достига 11 000 души. В периода 1985 – 1995 година намалението вече е над 12 %. В периода 1995 – 2005 година намалението е над 15 %, а средо-годишното намаление за последните 10 години е около 1.7 %, при средно за страната – 0.73 %. Това показва темп на намаление 2.5 пъти по бърз от този за страната.

Гъстотата на населението на територията на общината през годините също е променлива : за 1995 г. – 23.6 жит / км2 / средно за страната – 75.5 жит / км2 / ; за 2003 г. – 20.6 жит / км2 / средно за страната – 70.3 жит / км2 / ; за 2005 г. – 19.9 жит / км2.. Ясно се вижда, че гъстотата на населението в общината е почти 3.5 пъти по малка от средната за страната.

Най-гъсто населено естествено е землището на гр. Белоградчик. Средната гъстота на землищата на селата е 4.2 жители на км2.. Над 10 жители на км2 е гъстотата за землищата на с. Рабиша и с. Чифлик / съответно 15.6 и 13.9 /. Землищата на селата Боровица, Вещица, Дъбравка и Салаш са с над 5 жители на км2 / съответно 9.0, 7.0, 6.0 и 5.2 /. За землищата на Сливовник, Ошане, Праужда и Върба този показател е над 4 жители на км2 / съответно 4.9, 4.7, 4.6 и 4.1 /. Останалите землища са под 4 жители на км2.. Отново може да се отбележи по-силно груиране около общинския център и намаляване към периферията.

Ако се погледне отношението между броя на жителите и територията на населеното място, също може да се отбележат някои особености. Пак естествено най-гъсто е населен града. За селата този показател е средно 214 жители на км2 от населеното място. Гъстотата на населението в населените места е далеч над средния показател за две от селата – с. Рабиша / 440 / и Стакевци / 433 /. Пет села са над и около средния показател – с. Праужда / 332 /, с.Салаш / 281 /, с. Ошане / 278 /, с. Боровица / 272 / и с. Крачимир / 240 /.
4.3. Жилищен фонд
Изградеността на жилищния фонд е един от показателите определящ степента на урбанизация.

Анализирайки общите данните за общината и сравнявайки ги със средните за страната и бившата област Монтана / за последната година за която имаме пълни данни – 1995 / може да се отбележат няколко момента :


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница