ГЛАВА VIII НЯКОИ ТАЙНИ НА ПРИРОДАТА

„Не мисли, че вълшебството мое, От злобните демони на ада излиза. Презрени и проклети да са дръзналите, Мрачните Диви и Офити да викат. То идва от познанието на тайните сили, скрити в недрата на богатата природа, Ив тревите от килима й зелен. В движението на звездите над кулите, И върховете планински."

Тасо, стих XIV

„А към тези, които едно мислят, а друго говорят, Сърцето ми питае отвращение, като към вратите на ада."

Поуп

„Ако човекът престава да съществува от момента, в който влиза в гроба, тогава той ще е единственото същество, което природа­та или провидението е удостоила с лъжа, надарявайки го с качества, които той не може да развие."

В предговора към последния труд по астрономия на Ричард А. Проктър, озаглавен „Нашето място в Безпределността", се съ­държат следните необикновени думи: „Това тяхно незнание за мястото, което Земята заема в безпределността, довело древните до вярата, че небесните тела оказват благоприятно или неблагоп­риятно влияние върху съдбата на хората и народите, както и до посвещаването на седемте дни от седмицата на седемте планети от тяхната астрологична система."

В този цитат мистър Проктър прави две отчетливи твърде­ния:

1. Че древните не са осъзнавали мястото, заемано от Земята в безпределността.

2. Че те вярвали в благоприятното или неблагоприятното влияние на небесните тела върху съдбата на хората и народите.²²² Ние сме абсолютно уверени, че има поне едно убедително доказателство за познанията на древните относно движението, разположението и съотношението на небесните тела. Свидетелс­твата на Плутарх, професор Дрейпър и Джоует по този въпрос са достатъчно ясни. Ние ще попитаме мистър Проктър, как е могло да стане така (ако древните астрономи наистина са били толкова невежи по отношение законите на възникването и гибел­та на световете), че в откъслечните фрагменти от древните знания, които времето е съхранило за нас, се съдържа такава изобилна информация, която се потвърждава от най-съвременни­те научни открития. Мистър Проктър ни запознава с теорията за образуването на нашата Земя и последователните изменения, през които тя преминава, преди да стане обитаема от човека. В ярки тонове той рисува картината на постепенното превръщане на космическата субстанция в газообразни сфери, покрити с „течна, непостоянна обвивка"; кондензацията на двете; пълното уплътнение на земната кора; бавното охлаждане на цялата маса; картините на химичните реакции, съпровождани от въздействи­ето на високата температура на първичната земна материя; и накрая - появяването на човека.

Да се върнем сега към старинните записки, оставени ни от халдейските учени в херметическата „Книга на числата"²²³ и да видим какво ще открием в символичния език на Хермес, Кадмон или Тот, трижди великия Трисмегист: „В зората на времената ръцете на великия, невидимия, единствения били пълни с небесна материя, която той разхвърлял в безпределността, и изведнъж -о, чудо! Тя се превърнала в огнени и земни кълбета и се разпадала като подвижен метал (живак) на множество по-малки кълбенца, които започнали непрестанно да се въртят; някои от тях, които били огнени кълба, ставали кълба от земя, а кълбата от земя ставали огнени кълба; и огнените кълба изчаквали времето, за да станат кълба от земя, а последните им завиждали и чакали благоприятния момент, за да станат кълба от божествен огън." Можем ли да искаме по-просто обяснение на космическите превръщания, които мистър Проктър така елегантно излага?

Тук ние виждаме разпределението на материята в пространс­твото; след това нейната концентрация в сферична форма; отде­лянето на малките сфери от големите; въртенето около оста; постепенно изменение на сферите от некондензирани до консис-тенция на земя; и накрая - пълната загуба на топлина, което означава встъпване в стадия на планетната смърт. Превръщането на кълбата от земя в огнени кълба ще е разбираемо за матерна-листите на фона на данните за внезапното възпламеняване на звезда в съзвездието Касиопея през 1572 г. (от новата ера) и на друга звезда в съзвездието Змееносец през 1604 г., което било отбелязано от Кеплер. Не доказват ли халдеите с тези изречения дълбочината на своята философия, в сравнение с философията на нашите дни? Не показва ли това превръщане на кълбата от земя в кълба „от чисто божествен огън" безкрайното планетно съществуване, съответстващо на живота на човешкия дух зад пределите на смъртта? Ако световете, както твърдят астрономите, имат своите периоди: ембрионален, детски, юношески, зрелост, старост и смърт, не могат ли те, както и човекът, да продължат своето съществуване в сублимирана, ефирна или духовна форма? Маговете твърдят именно това. Те ни казват, че нашата плодо­родна майка-земя е подчинена на същите закони, както и всяко от нейните деца. В определеното време тя създава всички свои творения, а после, в пространството на времената, тя се готви за гробницата на световете. Нейното голямо физическо тяло бавно се разпада на атоми под действието на ненарушимия закон, който изисква от тях ново обединение в други комбинации. Нейният собствен, съвършен, животворящ дух се подчинява на всемирното притегляне, което го привлича към централното духовно слънце, от което в началото той е възникнал (за него ние имаме само смътна представа) и което ни е известно под името Бог.

„И небето се виждало в седем кръга, и планетите се появявали с всичките свои знаци във формата на звезди, и звездите се делели и множили по законите, скрити в тях, и тяхното въртене било свързано с въздуха и пораждало кръговрат чрез посредничеството на Божествения ДУХ."²²⁴

Ние хвърляме предизвикателство към всеки, който успее да открие поне едно изречение в трудовете на Хермес, доказващо неговата виновност за последвалия абсурд на Римската църква, приписваща си геоцентричната теория и гордостта, че небесните тела са били създадени просто за нашите потребности и удовол­ствия и че ние сме били достойни за това единственият син Божи да удостои тази песъчинка от космоса и да умре, изкупвайки греховете ни. Мистър Проктър ни разказва за течната и непос­тоянна обвивка от незастинало вещество, съдържаща в себе си „лепкав, пластичен океан", в който „се намира друг, вътрешен, въртящ се плътен глобус". От своя страна ние се обръщаме към „Адамичната магия" на Евгений Филалет, издадена през 1650 г., и на стр. 12 намираме следните редове, които са цитати от Трисмегист: „Хермес твърдял, че отначало Земята приличала на бълбукаща, клатеща се желеобразна маса; тя била не друго, а вода, сгъстила се под въздействието на Божествения дух".

В същия този труд Филалет разказва със своя необикновен и символичен стил: „Земята е невидима... за моята душа - това е така, и освен това окото на човека никога не е виждало Земята, и тя не може да бъде видима без особено изкуство. Да се направи този елемент видим е най-голямата тайна на магията... кол­кото до това замърсено огромно тяло, по което ние ходим, то е компост [органичен тор - бел. ред.], а не земя, но то съдържа и земя в себе си... с една дума, всички елементи са видими, освен един, а именно Земята, и когато ти достигнеш до такава степен на съвършенство, че да узнаеш защо Бог е направил Земята невидима, ти ще притежаваш великолепен първообраз, по който ще можеш да познаеш Самия Бог и по какъв начин той е видим, а по какъв - невидим."²²⁵

Дълго преди XIX в. мъдреците на Изтока се обръщали към невидимото Божество със следните думи: „Защото твоята Всемо­гъща Ръка създаде света от безформената материя" („Мъдрост­та на Соломон", XI, 17). В тези думи се съдържа много повече от това, което ние бихме искали да обясним - тази тайна е достойна да бъде търсена и е възможно в споменатата безформена материя (в предадамичната земя) да се крие „потенция", с която господата Тиндал и Хъксли биха били радостни да се запознаят.

За да се спуснем от общото към частното, от древната теория на еволюцията на планетите към растителните и животинските форми на живот (в противовес на теорията за особеното сътво­рение), как ще окачестви мистър Проктър следните думи на Хермес, ако не като изпреварване на съвременната теория за еволюцията на видовете?

„Когато Бог напълнил своите могъщи ръце с всичко това, което съществува в природата, и с онова, което я обкръжава, Той ги стиснал плътно и казал: „Приеми това от мен, о, свещена земя! На тебе е съдено да бъдеш Майка на Всичко, което поискаш", и разтваряйки своите божествени ръце, Той хвърлил надолу всичко, което е било необходимо за сътворението на нещата." Тук ние имаме първична материя, съдържаща в себе си „обещание и възможност за всеки бъдещ живот", като Земята се обявява призвана да бъде майка на всичко, което отсега ще се ражда от нейната утроба.

По-определено за това се е изказал Марк Антоний: „Приро­дата на вселената не намира по-голяма радост от това да изменя всичко съществуващо и да го проявява в различни форми. Това е нейното любимо занимание - да изиграе една игра и да започне друга. Материята лежи пред нея като парче восък и тя му придава различни форми и очертания. Сега тя е Създала птичка, след това от птицата - животно; сега цвете, после жаба... и тя се наслаждава на своите магически превръщания, както хората на собствените си фантазии."²²⁶ Преди някой от съвременните учите­ли да се е замислил за еволюцията, древните учели чрез Хермес, че нищо не възниква в природата внезапно, че тя никога не се развива със скокове и резки движения, че всичко в нейната работа е спокойно, последователно и хармонично и че там нищо не е неочаквано — даже жестоката смърт.

Именно това бавно развитие от предшестващите форми е било в основата на учението на Розенкройцерите и Илюминатите.

Трите Майки показали на Хермес тайнствения успех на своята работа много преди да са вдъхновили и да са се открили на средновековните алхимици. Сега, разтълкувано от езика на Хермес, тези три майки символизират светлината, топлината и електричеството (магнетизма); последните две са изменчиви, подобно на всички сили или агенти, които имат определено място в съвременните „корелации на силите". Синезий споменава за каменни книги, намерени в храма на Мемфис, на които било гравирано следното изречение: „Едно естество блаженства в друго, едно превъзхожда друго, едно подчинява друго, но всички те са единни."

Постоянното движение, присъщо за материята, е изразено в изречението на Хермес: „Действието е животът на Пта"; а Орфей нарича природата „Майка, която създава множество неща", или гениална, потайна, изобретателна майка.

Мистър Проктър посочва: „Всичко, което е на земята и вътре в нея, всичките й растителни и животински форми, нашите тела и мозъци са създадени от вещества, които са били привлечени от глъбините на заобикалящото ни пространствб". Херметистите и по-късните розенкройцери вярвали, че всички неща, видими и невидими, са били създадени от съревнованието на светлината с тъмнината и че всяка частица материя съдържа в себе си искра от божествената субстанция, или светлина, т.е. ДУХ, който (благодарение на своята тенденция да се освобождава от оковите и да се връща към централния източник) създава движение на частиците, а от движението се ражда формата. Цитирайки Робер дьо Флактиб, Харгрейв Дженингс казва: „Във всички минерали са заложени рудиментарни възможности за растения и растящи организми, всички растения притежават рудиментарни възмож­ности на сетивата, които могат (след векове) да им дадат възможност да се усъвършенстват и да се превърнат в подвижни нови създания, нисши или висши по своето развитие, осъществя­ващи добри или зли функции. Така и целият растителен свят може да премине (по заобиколни пътища) към по-висока степен от тази, която е заемал по-рано, позволяваща на изначалната искра от светлината да се разрасне и да затрепти с по-високи вибрации, да загори с по-ярък пламък и да се устреми напред към по-обширна информация, бидейки изцяло обхваната от планетните влияния, управлявани от невидимите духове (работ­ници) на великия Изначален Архитект."²²⁷

Светлината - първото, за което се споменава при сътворе­нието на света, се нарича от кабалистите „Сефира", или „Бо­жествен разум" - майка на всички сефироти, докато НЕПРОЯ-ВЕНАТА МЪДРОСТ е техният баща. Светлината е първото проявление и първата еманация на ВСЕВИШНИЯ и светлината е живот, казва евангелистът. Те и двете са електричество -душата, изпълваща цялата вселена, и светлината оживотворяват всички неща.

Светлината е велик маг, чиито всемогъщи и разнообразни вибрации по Божествената заповед на Архитекта раждат всяка форма и всяко от живите същества; от неговата огнедишаща утроба се раждат МАТЕРИЯТА и ДУХЪТ. Лъчите на светлината са източникът на всички физични и химични процеси, на всички космични и духовни феномени. Те оживотворяват и разрушават, те дават живот и предизвикват смърт и от тяхната изходна точка се раждат постепенно мириади светове, видими и невидими небесни тела. Именно от лъча на тази Първична Майка (според Платон) Бог „запалил огъня, който сега ние наричаме Слънце" („Тимей"), което не е причина нито за светлината, нито за топлината, а е само фокус, т.е. леща, благодарение на която лъчите на първичната светлина стават видими и осезаеми. Те се концентрират върху нашата Слънчева система и създават всички корелации на силите.

Това е достатъчно по повод първото изказване на Проктьр; а сега нека разгледаме второто.

Трудът, за който споменаваме, включва дванадесет урока, последният от които е озаглавен „Мисли за астрологията". Авторът придава на този предмет много по-голямо значение, отколкото нормално е прието сред хората от неговата класа, от което става очевидно, че той го е изучавал внимателно. Факти­чески той отива толкова далече, че заявява: „Ако ние приемем идеята за материята като обоснована, тогава сме длъжни да допуснем... че от всички заблуждения, в които са затъвали хората в своето желание да проникнат в бъдещето, астрологията е едно от най-заслужаващите уважение и може да се каже - най-резон­ното".²²⁸

Той допуска, че небесните тела действително управляват съдбата на народите по най-безпогрешен начин, доколкото без контролиращо и благотворно влияние на главното сред тези небесни тела - Слънцето, всяко същество на Земята би трябвало да загине. Той допуска също влияние на Луната и не вижда нищо странно в съжденията на древните (по аналогия), че ако сред небесните тела посочените две имат огромно влияние върху Земята, то по същата логика известно влияние биха могли да имат и другите. Естествено е да се предположи, че другите движещи се тела, известни на древните, също трябва да прите­жават особени сили. Наистина, професорът не вижда нищо безразсъдно в техните предположения, че влиянията, оказвани от движещите се планети, „могат да бъдат дори по-силни от влия­нието на самото Слънце." Според мистър Проктър астрономичес­ката система „се е формирала постепенно, вероятно по пътя на натрупването на опит". Някои влияния вероятно са били изяснени по пътя на наблюдението върху събитията или съдбата на този или онзи владетел, довеждайки астрономите до решението да приписват особено значение на конкретните планетни аспекти, които са съществували в момента на раждането на тези хора. Някои от тях вероятно са били измислени и по-късно са получили всеобщо признание, бидейки потвърдени от някакви случайни съвпадения.

Остроумната шега може да прозвучи красиво дори в научния трактат и думата „съвпадение" може да бъде употребена за нещо, което ние не желаем да приемем. Но софизмът не е труизъм: и в още по-малка степен е математическо доказателство, което един­ствено е длъжно да служи за маяк - поне за астрономите. Астрологията е толкова безпогрешна наука, колкото и самата астрономия при условие, че нейните интерпретатори са длъжни също така да бъдат безпогрешни, а това е именно толкова трудно достижимото условие, което винаги е препъни-камък и за двете. Астрологията трябва да усвои знанията на астрономията; а психологията - знанията, натрупани от физиологията. В астро­логията и психологията някой трябва да прекрачи зад пределите на видимия материален свят и да встъпи в трансценденталната област на духа. Това е една древна борба, съществуваща между школите на Платон и Аристотел, и не в нашия век на садукейски скептицизъм първата ще удържи връх над втората. Мистър Проктър със своя професионален критерий прилича на онзи човек от Нагорната проповед, лишен от милосърдие, който винаги е готов да привлече вниманието на хората към прашинката в окото на презирания съсед, без да забелязва гредата в собственото си око. Страхуваме се, че ако ние започнем да изброяваме неуспехите и нелепите заблуди на астрономите, те далеч ще надминат астроло­зите по броя на грешките. Последвалите събития изцяло оправдават Нострадамус [роден на 14 декември 1503 г., починал на 2 юли 1566 г. — бел. ред.], който бил подложен на същите насмешки от страна на тогавашните (и сегашните) скептици. В старинната книга на пророчествата, издадена през XV век (Гадания 1453 г.) ние четем сред другите предсказания на астролозите²²⁹, че:

„След два пъти по двеста години

Мечката ще нападне гаснещия полумесец,

Но ако Петела и Телеца се обединят

Мечката няма да победи.

След Два пъти по десет години пак

Нека Ислямът помни и се бои

Кръстът ще стои, а полумесецът ще запада,

Ще се разтвори и изчезне."

Именно след два пъти по двеста години от деня на това предсказание започна Кримската (кампания) война, по време на която съюзът на френския Петел и английския Телец стана пречка за исканията на руската Мечка. Войната завърши през 1856 г. и Турция (полумесецът) едва избегна гибелта. В текущата година (1876) се появиха най-неочаквани събития от политически характер; като два пъти по десет години са изтекли от момента на провъзгласяването на мира. Като че ли всичко дава надежда за изпълнението на старинното пророчество; бъдещето ще покаже дали наистина мюсюлманският полумесец, който отслабва пос­тепенно, „ще запада, ще се разтвори и изчезне", както това подсказват текущите събития [Руско-турската освободителна за България война действително започва година по-късно - 1877-1878 г. - бел. ред.].

Търсейки обяснението на противоречивите факти, с които (както изглежда) се сблъсква мистър Проктър в търсенето на знания, той трябва неведнъж да се връща към тези „любопитни съвпадения". Едно от тях, най-куриозното, е посочено от него под черта: „Аз няма тук подробно да се спирам на странното съвпа­дение, че действително халдейските астролози, без да са открили пръстена на Сатурн, са изобразявали съответния бог в пръстен и троичен... Те имали много посредствени познания в оптиката, за да могат да открият пръстените на Сатурн и Юпитер, което е очевидно от наличието на оптични инструменти в археологичните находки. Бел-асирийският Юпитер е бил изобразяван с четири крила, заобиколени от звезди. Възможно е обаче всичко това да са били обикновени съвпадения."

Накратко казано, именно теорията на мистър Проктър за съвпаденията в крайна сметка предизвиква мисли за чудеса, а не самите факти. Нашите приятели скептиците изглежда имат ненаситен апетит към съвпаденията. В предишната глава ние представихме достатъчно доказателства, за да покажем, че древ­ните са използвали толкова съвършени уреди, каквито ние сега имаме. Може ли да се твърди, че инструментите, които притежа­вал Навуходоносор, са били на същото ниво като съвременните, а същевременно знанията на неговите астрономи били наистина толкова нищожни, след като според глинените таблички, разче­тени от Раулинсон, Бирс-Нимруд - храмът на Боршип, е имал седем стъпала, символизиращи концентричните кръгове на се­демте сфери, всяка от които била направена от гледжосани плочки и метал така, че да съответства по цвят на планетата, която изобразявала? Отново ли е съвпадение, че древните строители са дали на всяка планета този цвят, който се оказал истинският, както показаха нашите по-късни телескопични отк­рития. Или е съвпадение и това, че Платон в „Тимей" разкрива своето знание за съхранението на материята, закона за запазване на енергията и корелацията на силите? „Последната дума на съвременната философия - казва Джоуето - това е непрекъсна­тостта и усъвършенстването, но за Платон това е било началото и основата на всяка наука."²³⁰

Сабеизмът²³¹ е бил неизменният основен елемент на древните религии и ние сме убедени, че ако тех ните митове и символи бъдат правилно и внимателно изтълкувани, ще бъде открита връзката им с най-точните съвременни астрономически данни. Дори повече от това: едва ли ще се намери научен закон, имащ отношение към физическата астрономия или физическата геог­рафия, който да не може да бъде видян в гениалните комбинации на древните митове. Те отразяват в символична форма както най-важните, така и по-незабележимите причини за движението на небесните тела; в тях е олицетворена природата на всеки феномен, а в митологичните биографии на олимпийските богове и богини добре запознатият с основите на съвременната физика и химия изследовател лесно може да разпознае някои от природ­ните закони, въплътени в маниера на държание и в поведението на античните божества. Атмосферното електричество в своето естествено и латентно състояние се олицетворява обикновено с полубогове и богини, чиято сфера на дейност е ограничена предимно на земята и които проявяват своя електричен темпера­мент само при случайните си полети в по-високите божествени области, при това винаги в строго съответствие с увеличаване­то на разстоянието от повърхността на Земята. Знамената на Херкулес и Тор никога не са били така смъртоносни, както по времето, когато боговете се издигнали над облаците. Не трябва да забравяме, че преди олимпийският Юпитер да бъде антропоморфизиран от гения на Фидий и (превърнат във всемогъщия Величайши Бог, Божеството на Боговете) да бъде представен за поклонение на простолюдието, в древната и неразбираема наука, наречена символология, той олицетворявал всички космически сили като цяло. Този мит не е бил така метафизичен и сложен, а по-скоро бил правдив и красноречив израз на физичните закони.

Зевс - мъжкият елемент на творението, заедно с Хтония-Веста (Земята) и Метис (водата), първи от Океанидите (женските принципи), според Прокъл и Порфирий били най-главните из­между живите същества. В орфическата теология - най-древната от всички, които се изразявали метафизически, той представля­вал ПОТЕНЦИЯ и ДЕЙСТВИЕ, непроявена ПРИЧИНА и ДЕ-МИУРГ (активен творец), като еманация на невидимата сила. В последстващите състояния на демиурга, в съчетание с неговите съпруги, ние намираме всички най-мощни елементи на еволюци­ята на Космоса - родствените химически елементи, атмосферното електричество, привличането и отблъскването и т.н.

Съдейки по неговите изображения и физически качества, ние можем да си дадем сметка, колко добре древните са били запознати с всички учения на физическата наука в тяхното съвременно развитие. Впоследствие (в разсъжденията на Питагор) Зевс става метафизична троица. Монадата, развиваща се от своето невидимо , активната причина, действието и разум­ната воля - взети заедно формират тетраксис. Впоследствие ранните неоплатоници оставили настрана първичната монада (поради нейната пълна непознаваемост за човешкия ум) и раз­мишлявали само за демиургичната триада на това божество, като видимо и познаваемо в неговите проявления; оттук и метафизичното продължение на тази представа за Зевс у Плотин, Порфирий, Прокъл и други философи. Тази триада била приета и от школата на иринейците във второто столетие; най-същес­твеното различие между неоплатоничното и християнското уче­ние се състояло в насилственото смесване на последното с непознаваемата монада, приведена в действие от творческата троица.

В астрономическия си аспект Зевс-Дионис има своето начало в зодиака, в древната слънчева година. В Либия той приема форма на овен и се отъждествява с египетския Амон, който ражда Озирис, бога телец. Озирис е също олицетворение на еманациите на Бащата-Слънце и сам е Слънчев Телец. Праотецът-Слънце е Слънчев Овен, както и Юпитер се явява в образа на овен, а като Юпитер-Дионис (или Юпитер-Озирис) той е представен като бик. Добре известно е, че това животно е символ на творческата сила. Кабалата дава допълнителни пояснения за произхода на това странно почитане на бикове и крави чрез посредничеството на един от нейните главни тълкуватели - Симон-Бен-Йохай.