Книга е посветена на всички родители по света, Повишете своята финансова интелигентност!

През 1996 година пазарът на недвижимо имущество се съживи и всички обърнаха погледите си към него. Фондовата борса разцъфтя и всички се втурнаха към нея. Американската икономика се изправяше отново на крака. Започнах да продавам през 1996 година. Сега вече пътувах до Перу, Норвегия, Малайзия и Филипините. Инвестирането се бе променило. Бяхме излезли от времето на недвижимото имущество, поне що се отнася до купуване. Сега вече само наблюдавам как стойността в колонката с активи се покачва и най-вероятно ще започна да продавам в края на тази година. Зависи от това дали Конгресът ще приеме някои промени в законодателството. Подозирам, че някоя от шестте къщи ще се продаде и полицата за 40 000$ ще се превърне в пари в брой. Трябва да се обадя на счетоводителя си, за да го предупредя да потърси начини да предпази сумата.

Това, което искам да кажа е, че инвестициите идват и си отиват, пазарът преживява своите възходи и спадове, икономиката разцъфтява и се срива. Светът непрекъснато ни предлага невероятни възможности, всеки ден от нашия живот, но най-често ние просто не ги виждаме. Те обаче са тук. И колкото повече се променя светът, колкото повече се променят технологиите, толкова повече възможности ще ни се предлагат за подсигуряването на финансовата сигурност на семейството ни за поколения напред.

И така, защо да си правим труда да развиваме финансовата си интелигентност? Отново - само вие можете да отговорите на този въпрос. Аз знам защо продължавам да уча и да се развивам. Правя го, защото знам, че настъпват промени. И предпочитам да ги приветствам, вместо да се вкопчвам в миналото. Знам, че предстои разцъфтяване и сгромолясване на пазара. Искам да развивам непрекъснато финансовата си интелигентност, защото при всяка пазарна промяна някои хора ще падат на колене, молейки да бъдат взети на работа. Междувременно други ще поемат неприятната карта, която им подава съдбата - от време на време всички изтегляме такава карта - и ще я превърнат в милиони. Това е финансова интелигентност.

Често ме питат дали и аз съм изпадал в подобни ситуации. Не смея да използвам много примери от личния си опит. Страхувам се да не излезе, че се хваля. Определено нямам такова намерение. Давам тези примери само като илюстрация за истински и прости случаи. Използвам примери, за да ви докажа, че е лесно. И става дори още по-лесно, ако се запознаете добре с четирите стълба на финансовата интелигентност.

Аз лично използвам предимно две средства за забогатяване: недвижимо имущество и акции от малки компании. Използвам недвижимото имущество като основа. Имотите ми осигуряват постоянен приток на пари и от време на време - рязко покачване на стойността. Акциите от малки предприятия осигуряват бърз растеж.

Не препоръчвам нищо от това, което съм правил. Примерите не са нищо повече от примери. Ако възможността е прекалено сложна и не разбирам инвестицията, не се заемам с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да забогатеем.

Има пет причини да се използват примери.

1. За да се вдъхновяват хората да научат повече.

2. За да видят, че е лесно, стига основата да е стабилна.

3. За да разберат, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.

4. За да разберат, че има милиони начини за постигане на целите.

5. За да им бъде показано, че от тях не се иска да бъдат професори.

През 1989 година тичах за здраве из един прекрасен квартал в Портланд, щата Орегон. Беше предградие с малки, елегантни къщи. Очаквах всеки момент да видя от някоя от тях да изтича Червената шапчица и да се отправи към дома на баба си.

Навсякъде имаше табелки "продава се". Пазарът за дървен материал бе в ужасно състояние, Фондовата борса току-що се бе сринала, икономиката се намираше в депресия. Забелязах, че една от табелките "продава се" явно бе стояла по-дълго от останалите. Изглеждаше доста стара. И както си правех джогинг един ден, попаднах на собственика; той изглеждаше притеснен.

- Колко искате за къщата? - попитах аз. Собственикът се обърна и се усмихна неубедително.

- Направете вие предложение - отвърна той. - Повече от година опитвам да я продам. Никой вече не идва дори да я огледа.

- Аз ще я огледам - заявих бодро.

Половин час по-късно купих къщата за 20 000 $ по-малко от исканата цена. Тя бе симпатична постройка с две спални и с безвкусна украса на всички прозорци. Беше светлосиня, с акценти в сиво тук-там, и бе построена през 1930 година. Имаше красива каменна камина и беше чудесна за даване под наем.

Дадох на собственика 5 000 $ първоначална вноска за къща, която купувах за 45 000 $, но която струваше всъщност 65 000 $, само дето никой не желаеше да я купи. Собственикът се изнесе след една седмица, щастлив, че се е отървал от нея, и вътре се нанесе първият ми наемател, професор в университета. След изплащането на месечните вноски за погасяване на заема и другите разходи, аз слагах в джоба си едва 40 $ в края на всеки месец. Не беше особено вълнуващо.

След година засегнатият от депресията пазар на недвижимо имущество в Орегон започна да се възстановява. Калифорнийските инвеститори, с пращящи от пари джобове от все още процъфтяващия пазар на недвижимо имущество в техния щат, идваха на север и изкупуваха Орегон и Вашингтон.

Продадох къщичката за 95 000 $ на една млада двойка от Калифорния, която сметна, че прави изгодна сделка. Печалбата ми от 40 000 $ беше поставена в отсрочваща плащането на данъци полица и аз затърсих нещо, в което да вложа парите си. След около месец открих жилищен блок с дванайсет апартамента в Бивъртън, Орегон. Собствениците живееха в Германия, нямаха представа колко струва сградата и искаха да се отърват от нея. Предложих 250 000 $ за нещо, което струваше 450 000 $. Те се съгласиха на 300 000 $. Купих блока и го държах в продължение на две години. Като използвахме същия процес с отсрочваща плащането на данъци полица, ние продадохме сградата за 495 000 $ и купихме блок с трийсет апартамента във Финикс, Аризона. По това време вече се бяхме преселили да живеем там, за да се спасим от дъждовете. Подобно на пазара в Орегон преди време, пазарът на недвижимо имущество във Финикс се намираше в депресия.

Цената на блока във Финикс беше 875 000 $ и първата вноска беше 225 000 $.

Притокът на пари от него беше малко повече от 5 000 $ месечно. Пазарът в Аризона започна да се възражда и през 1996 година един инвеститор от Колорадо ни предложи 1.2 милиона долара за имота.

В крайна сметка двамата със съпругата ми решихме да изчакаме, докато разберем дали Конгресът ще промени закона за печалбата от капитала.

Предполагахме, че в такъв случай имотът щеше да поскъпне още 15-20%. Освен това 5000 месечно е добър приток на пари в брой. Давам този пример, за да покажа как една малка сума може да нарастне значително. И отново става дума за разбиране на финансови отчети, инвестиционни стратегии, на пазара и закона. Ако не са компетентни в тези области, хората очевидно ще трябва да следват стандартната догма да се играе и инвестира само на сигурно.

Проблемът със "сигурните" инвестиции е такъв, че печалбите от тях просто са по-малки. Повечето брокерски къщи не биха се занимавали със спекулативни транзакции, за да предпазят както самите себе си, така и своите клиенти. И това е една разумна политика. Истински привлекателните сделки не се предлагат на новаци. Често най-добрите оферти, които правят богатите дори още по-богати, се пазят за онези, които разбират правилата на играта. Технически е незаконно да предлагаш подобни спекулативни сделки на някой, който не е "врял и кипял" в тези неща, но, разбира се, това също се случва.

Колкото по-"врял и кипял" ставам, толкова повече възможности се изпречват на пътя ми. Друго от следствията на постоянното развиване на финансовата интелигентност е все по-честото представяне на възможности за печалба. И колкото по-голяма е финансовата ви интелигентност, толкова по-лесно ще ви бъде да преценявате дали сделката е обра. Интелигентността е тази, която може да засече неизгодната сделка или да я превърне в изгодна. Колкото повече научавам - а има да се учи много - толкова повече пари правя, просто защото с времето трупам опит и мъдрост. Имам приятели, които играят на сигурно, работят здраво в областта на своята професия и не постигат цялата тази финансова мъдрост, за чието натрупване е необходимо време.

Моята философия е да садя семена в колонката с активи, Това е моята формула. Започвам на дребно и садя семена. Някои израстват, други - не. Във фирмата си за недвижимо имущество имаме имоти на стойност няколко милиона долара. Онова, на което искам да наблегна, е, че повечето от тези милиони започнаха от дребни инвестиции от по 5 000 $ и 10 000 $. Имах късмета всички тези първоначални вноски да бъдат изплатени по време на бързо разрастване на пазара за недвижимо имущество, да се увеличат, освободени от данъци и многократно да служат за покупката на ново имущество.

Акциите и ценните ни книжа са защитени от фирма, която с моята съпруга наричаме "нашия кооперативен фонд". Наши приятели сключват сделки точно с хора като нас, които всеки месец разполагат с достатъчно пари, за да инвестират. Купуваме изложени на голям риск спекулативни частни компании, готови да разпродадат акциите си на Фондовата борса в Съединените щати или Канада. Ето един пример за това колко бързо може да се печели по този начин. Да речем, че купите 100 000 акции по 25 цента непосредствено преди акциите на компанията да бъдат предложени за публична разпродажба. Шест месеца по-късно акциите струват вече по 2 $. Ако се управлява добре, цената продължава да расте и достига 20 $ и повече за акция. Случвало се е нашите 25 000 $ за по-малко от година до достигнат 1 милион.

Това не е равнозначно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто си хвърляте парите в някаква сделка и след това само се молите. Идеята е да използвате техническите си познания, мъдростта и любовта към играта; само така ще намалите риска. Разбира се, риск съществува винаги. Но финансовата интелигентност увеличава шансовете за успех. Следователно онова, което е рисковано за един, не е толкова рисковано за друг. Това е първата причина, поради която непрекъснато насърчавам хората да инвестират повече във финансовото си обучение, отколкото в пазара на акции, недвижимо имущество и каквото и да било друго. Колкото сте по-умни, толкова по-голяма вероятност има да спечелите.

Типът акции, които купувам аз, са особено рискови за повечето хора и изобщо не ви го препоръчвам. Все пак аз играя тази игра от 1979 година и имам голям опит. Но ако осъзнаете защо инвестиции от този род са рисковани за повечето хора, може би ще успеете да промените живота си така, че няма да ви се струва рисковано да превръщате всяка година 25 000 $ в 1 милион.

Както вече стана дума, нищо от написаното тук не е препоръка. Използвам го само като пример за прости и възможни неща. Това, което правя, не е кой знае какво, и за средностатистическия човек няма да бъде трудно да си осигури пасивен доход от 100 000 $ годишно. В зависимост от пазара и умствените ви възможности, можете да го постигнете в рамките на пет до десет години. Ако живеете скромно, тези допълнителни 100 000 $ на година ще бъдат приятно допълнение, независимо дали работите. Ако желаете, можете да продължите да работите или да си вземете продължителен отпуск, и да използвате в своя полза данъчната система на правителството.

Моята лична база е недвижимото имущество. Обичам недвижимото имущество, защото е стабилно и промените в него са бавни. Искам основата ми да е солидна. Притокът на пари е стабилен и, ако се управлява правилно, има голям шанс да увеличи стойността си.

Стабилната база на недвижимото имущество ми позволява да правя по-големи рискове в спекулативните акции, които купувам. Ако осъществя големи печалби чрез акциите, плащам съответния данък и инвестирам остатъка в недвижимо имущество, като подсилвам в още по-голяма степен основата на активите.

И само още нещо за недвижимото имущество. Пътувал съм по цял свят и съм преподавал изкуството да се инвестира. Във всеки град чувам как хората казват, че човек не може да купи евтино имоти.

Моят опит показва друго. Дори в Ню Йорк и Токио има множество изгодни сделки, които повечето хора просто не забелязват. В Сингапур, където в момента цените на недвижимото имущество растат, все още могат да се намерят добри предложения.

Често чувам някой да казва: "Това не може да се направи тук." И тогава се чувствам длъжен да им напомня, че може би трябва да кажат: "Не знам как да го направя тук... засега."

Големите възможности не се виждат с очите, а с ума. Повечето хора така и не забогатяват, просто защото нямат финансово образование и не разпознават възможностите, които се намират току пред тях.

Често ме питат: "Как да започна?" В предишната глава дадох десетте стъпки, които следвах по пътя към финансовата си независимост. Но никога не забравяйте да се забавлявате. Това е само игра. Понякога печелите, друг път се учите. Но непременно се забавлявайте.

Повечето хора никога не печелят, тъй като се страхуват много да не загубят. Ето защо училището ми се струва толкова глупаво нещо. Там ни учат, че грешката е нещо лошо и ни наказват за нея.

Ние се учим да вървим като падаме. Ако не паднем никога, няма и да се научим да ходим. Същото важи и когато се учим да караме колело. Още имам белези по коленете, но затова пък мога да карам колело без да мисля.

Същото се отнася и за забогатяването. За жалост главната причина повечето хора да не са богати е страхът им от загубата. Победителите не се страхуват от загубата. Но губещите се страхуват. Провалът е част от процеса на успеха. Хората, които избягват провалите, избягват също така и успеха.

Гледам на парите като на партия тенис. Играя здраво, допускам грешки, поправям ги, правя нови грешки, поправям и тях и така ставам все по-добър. Ако изгубя играта, пресягам се през мрежата, ръкувам се с моя противник, усмихвам се и казвам:

- До другата събота.

1. По-разпространеният тип са тези, които купуват готова инвестиция. Тя може да бъде кооперативен фонд, недвижимо имущество, акции или ценни книжа. Това е чист и прост начин за инвестиране. За пример може да се даде онзи, който отива в магазина и си купува компютър.

2. Вторият тип са инвеститорите, които създават инвестиции. Те обикновено събират сами дадена сделка като хората, които купуват части за компютър и ги сглобяват сами. Аз нямам представа как да сглобявам компютър. Но знам как да сглобя частите на дадена възможност.

По принцип професионалните инвеститори са от втория тип. Понякога сглобяването на отделните компоненти може да отнеме години. А понякога те така и не се събират. Богатият татко ме насърчаваше да стана именно такъв тип инвеститор. Много е важно да се научиш да сглобяваш частите, тъй като големите печалби са именно тук. Но понякога има и огромни загуби, ако вълната се обърне срещу теб".

Ако желаете да бъдете от втория тип инвеститори, трябва да развиете три основни умения в допълнение на онези, необходими за придобиването на финансова интелигентност:

1. Как да откриете възможността, пропусната от всички останали. Вие виждате с ума си това, което другите пропускат с очите. Така например един приятел купи някаква запусната стара къща. На човек му настръхваха косите, като я погледнеше. Всички се чудеха защо я бе купил. За разлика от всички нас той бе видял, че към къщата има четири празни парцела. След като купи къщата, той я събори и продаде петте парцела на един строител, който ги купи за три пъти повече пари. Така спечели 75 000 $ за два месеца. Не са кой знае колко пари, но със сигурност са доста повече от минималната заплата и технически не е трудно за изпълнение.

2. Как да осигуряваме нужните пари. Средностатистическият човек ходи за тази цел само в банката. Вторият тип инвеститори трябва да знаят как да набират капитал; това може да се прави по много начини, без да се, намесва банката. За да започна, аз се научих как да купувам къщи, без помощта на банката. Безценни са не толкова къщите, колко то наученото умение да се осигуряват пари.

Много често чувам: "Банката не ми отпуска заем." или "Нямам пари, за да го купя." Ако желаете да бъдете инвеститор от втория тип, трябва да се научите да правите това, което спира повечето хора. С други думи, мнозинството позволява липсата на пари да им попречи да направят сделка. Ако успеете да се справите с това препятствие, ще бъдете с милиони пред другите, които не са придобили тези умения.

Неведнъж се е случвало да купя къща, жилищен блок или акции, без да имам и пени в банката. Веднъж купих жилищен блок за 1.2 милиона долара. Постигнах го с писмен договор между продавач и купувач. След това събрах 100 000 $ за депозита, като по този начин си осигурих 90 дни за намирането на останалата част от парите. Защо го направих ли? Просто защото знаех, че действителната стойност на сделката е 2 милиона долара. Така и не събрах парите. Вместо това човекът, който ми зае 100 000 $, ми даде 50 000 $, защото му намерих тази сделка, аз се оттеглих, а той зае моето място. Общото работно време - три дена. И отново по-важно е какво знаете, а не какво купувате. Инвестирането не е купуване; тук по-скоро става дума за познания.

3. Как да организирате умни хора. Интелигентните хора работят или наемат хора, които са по-интелигентни от тях самите. Когато има те нужда от съвет, изберете грижливо човека.

Има да се учи много, но наградата може да бъде с астрономически размери. Ако не желаете да научите тези неща, тогава е за препоръчване да станете инвеститор от първи тип.

Най-голямото ни богатство е това, което знаем. А онова, което не знаем, е най-големият ни риск. Риск има винаги, затова се научете да управлявате риска, вместо да го избягвате.

А НЕ ЗА ПАРИ

През 1995 година ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репортерка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксозен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Трябваше да поделя пространството със Зиг Зиглар. Той говори за мотивацията, а аз - за "Тайните на богатите".

- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър -заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? -Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

-Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо.

Прибра останалите си записки и побърза да излезе през голямата стъклена врата.

Поне на другия ден за мен излезе справедлива и ласкава статия.

Светът е изпълнен с умни, талантливи, образовани и интелигентни хора. Срещаме ги всеки ден. Те са навсякъде около нас.

Преди няколко дена забелязах, че колата ми не работи добре. Спрях в един автосервиз и младият монтьор я оправи за няколко минути. Той разбра какъв е проблемът само като се вслуша в звука на мотора. Бях изумен.

Тъжната истина е, че големият талант не е достатъчен.

Непрекъснато се шокирам от това колко малко печелят талантливите хора. Онзи ден научих, че по-малко от 5% от американците печелят повече от 100 000 $ годишно. Срещал съм изключително умни и високообразовани хора, които печелят по-малко от 20 000 $ на година. Един бизнесконсултант, специализирал в областта на медицината, ми обясни, че много от зъболекарите, лекарите и хиропрактиците водят непрестанна финансова борба. А дотогава си бях мислил, че още с дипломирането доларите започваха да текат в джобовете им. Въпросният бизнесконсултант ми каза:

- От голямото богатство ги дели само едно умение.

Тази фраза означава, че повечето хора трябва да научат и овладеят още само едно умение и приходите им ще започнат да нарастват експоненциално. Вече стана дума, че финансовата интелигентност е комбинация от счетоводство, инвестиране, маркетинг и право. Съчетайте тези четири технически умения и ще се убедите, че не е толкова трудно да правите пари с пари. Когато става дума за пари, единственото умение, което знаят хората, е да работят по-усилено.

Класически пример за синергията на уменията е младата писателка от вестника. Ако бе изучила прилежно умението на продажбата и маркетинга, приходите й щяха да нараснат драстично. Ако бях на нейното място, щях да завърша курсове за реклама на художествена литература и продажба. И вместо да работя във вестник, щях да си потърся работа в някоя рекламна агенция. Дори заплатата й там да е по-малка, тя щеше да научи как да общува и да рекламира с успех. Трябваше да отдели също така време, за да изучи изкуството връзки с обществеността, едно много важно умение. Щеше да разбере как да печели милиони от безплатно рекламиране. А нощем и през уикендите щеше да пише страхотния си роман. Когато го завърши, щеше да бъде по-добре подготвена да продава книгата си. И не след дълго щеше да се превърне в автор на бестселъри.

Когато написах първата си книга "Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище", един издател предложи да сменя заглавието с "Икономика на образованието". Отговорих, че с такова заглавие ще продам само две книги - една на семейството си и една -на най-добрия си приятел. Проблемът беше там, че те щяха да очакват да я получат безплатно. Бяхме избрали неприятното заглавие "Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище", защото знаехме, че това само по себе си бе солидна реклама.

Аз самият съм за образованието и вярвам в образователната реформа. Защо иначе щях да продължавам да настоявам античната ни образователна система да бъде променена? И така, избрах заглавие, което щеше да ми осигури достъп до повече радио- и телевизионни предавания, само защото предизвиквах полемика. Мнозина ме мислеха за голям ексцентрик, но книгата се продаваше много добре.

Когато през 1969 година завърших Търговската морска академия, образованият ми татко бе много щастлив. "Стандарт Ойл ъв Калифорния" ме взе на работа заради флотата си от петролни танкери. Бях втори помощниккапитан и заплатата ми беше ниска в сравнение с това, което получаваха моите съученици, но все пак това бе първата ми работа. Получавах 42000 $ годишно, включително заплащане за извънредните часове, и трябваше да работя само седем месеца, полагаха ми се пет месеца ваканция. Ако исках, можех да тръгна с някой кораб за Виетнам и да удвоя заплатата си, вместо да почивам цели пет месеца.