Книга е посветена на всички родители по света, Повишете своята финансова интелигентност!

Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи, през пасиви и отново в Разходи и в нищото

/ Дивиденти; Лихви; Наеми; Авторски права; МЛМ-бонуси*/РазходиАктиви

/ Акции, Бонове, Ценни книжа, Недвижими имоти, Интелектуална собственост, МЛМ-бизнес**/Пасиви

Имаме вертикално

Приходи /от: Дивиденти; Лихви; Наеми; Авторски права; МЛМ-бонуси*/ и отдолу Разходи, а под тях Активи /Акции, Бонове, Ценни книжа, Недвижими имоти, Интелектуална собственост, МЛМ-бизнес**/ и Пасиви на един ред
*Този приход има много предимства - не е свързан с големи инвестиции на пари, няма риск от загуба на капитал, може да се изгради в свободното време, получавате помощ и обучение, използвате връзките си с приятели от много държави, идеален е за хора, които искат да имат повече свободно време, за студенти, пенсионери, млади майки, инвалиди и други хора, които нямат капитал и са с ограничена физическа трудоспособност, или предпочитат да работят от къщи, тъй като се грижат за малко дете или болен.

** МЛМ-бизнесът е актив, който все още у нас е малко познат и недостатъчно оценяван. За сравнение един опитен мениджър, който работи на пълен работен ден и отсъства от къщи по 12-14 ч., у нас печели 1000-3000 лв., а един добър мрежар, който работи в удобно за него време от дома си, може да ' ечели 10000-20000 лв., даже повече - това е бизнес без таван на доходите.

Кийосаки е посветил цяла книга на МЛМ-бизнеса, наречен още Мрежов маркетинг - "Бизнес школа за хора, които обичат да помагат на другите -осемте скрити ценности на мрежовия маркетинг, освен че се правят много пари". Можете да си набавите тази книга от издателство "Анхира".

Очевидно тези схеми са опростени. Всеки има определени неизбежни разходи: за храна, за жилище и дрехи.

Схемите показват движението на парите в живота на бедните, представителите на средната класа и богатите. Движението на парите разказва историята. Историята за начина, по който човек управлява парите си, за това какво прави, след като се сдобие с тях.

Разказах историята за едни от най-богатите хора в Америка, за да илюстрирам един широко разпространен недостатък в мисленето - хората смятат, че парите ще решат всичките им проблеми. Ето защо изтръпвам, когато ме попитат как може да се забогатее по-бързо. Или откъде да се започне. Често чувам:

- Затънал съм в дългове, затова трябва да изкарвам повече пари.

Да печелиш повече не винаги решава проблема; всъщност това дори често го влошава. На фона на парите нашите човешки Недостатъци понякога стават още по-явни. Те често акцентират върху това, което не знаем. Ето защо в много случаи човек, чиито средства неочаквано нарастват - например от наследство, увеличение на заплатата или печалба от тотото - не след дълго се озовава в същата, ако не и в по-лоша бъркотия от тази, в която се намирал преди това. Парите само акцентират върху представата за движението на парите, която носим в съзнанието си. Ако според тази представа трябва да изхарчвате всичко, което получавате, най-вероятно повечето пари ще доведат до увеличаване на харченето.

Много пъти съм казвал, че в училище получаваме научни и професионални умения, които са много важни. Учим се да изкарваме пари с професионалните си умения. През шейсетте години, когато бях в гимназията, хората заключаваха автоматично, че учениците, които се справят добре с учебния материал, ще станат лекари. Често дори не питаха детето дали иска да стане лекар. Това се подразбираше от само себе си, тъй като именно тази професия даваше обещание за най-голямо финансово възнаграждение.

Днес лекарите са изправени пред финансови предизвикателства, които не бих пожелал дори на най-големия си враг: застрахователни компании, които вземат в свои ръце контрола над бизнеса, намеса на правителството и съдебно преследване заради професионални грешки, и това са само някои от проблемите. Днес децата мечтаят да станат баскетболни звезди, майстори на голфа като Тайгър Удс, компютърни гении, филмови и рок звезди, кралици на красотата или брокери на Уолстриит. Просто там са славата, престижът и парите. Ето защо е толкова трудно да мотивираш децата да ходят на училище в наши дни. Те знаят, че професионалният успех не е вече пряко свързан с успеха ти в училище, както е било преди.

Тъй като учениците завършват училище без да имат финансови умения, милиони образовани хора се справят с професията си успешно, но това не им спестява финансовите проблеми. Те започват да работят по-усърдно, но положението не се променя. Това, което липсва в образованието им е не как да правят пари, а как да ги харчат - какво да направят, след като ги изкарат. Ето това се нарича финансово умение - какво правите с парите, след като ги изкарате, как пречите на хората да ви ги вземат, за колко време ги задържате и колко усилено работят парите ви за вас.

Повечето хора не могат да кажат защо страдат финансово, тъй като не разбират движението на парите. Човек може да бъде високообразован, да успява в професията си и да е финансово неграмотен. Тези хора често работят повече, отколкото трябва, защото са се научили как да работят усърдно, а не как да накарат парите да работят за тях.

Проблемът е там, че апартаментът е тесен. Решават да спестяват, за да си купят свой дом, където да отгледат децата си. Идеята не е невъзможна, тъй като и двамата печелят, затова се съсредоточават върху кариерата си. Доходите им започват да се увеличават.

ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред

Има стрелка нагоре в Приходи, показваща, че те се увеличават.

И още една таблица:

ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред

Има стрелка нагоре в Разходи, показваща, че и те се увеличават.

Тогава и пасивите им се увеличават:

ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред

Има стрелка нагоре в Пасиви, показваща, че и те се увеличават.

Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Ражда се дете. Двамата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. Повече пари и още повече данъци.

По пощата пристига кредитна карта. Те я използват.

Обаждат им се от някаква компания, даваща заеми, за да ги уведомят, че най-големият им актив, тяхната къща, е увеличила стойността си. От компанията им предлагат заем при "специални условия", защото досега винаги са се представяли като достойни за доверие партньори. Освен това добавят, че най-умното, което могат да направят, е да изплатят веднага дълговете към кредитните си карти, където лихвите са много високи. Същевременно ги уверяват, че по този начин ще намалят и данъците си.

Двойката се вслушва в съвета им. И си отдъхва облекчено. Кредитите по картите са изплатени. Дълговете им вече са ограничени само до един - заема за покупката на дома. Ежемесечните им вноски стават по-малки, тъй като разсрочват изплащането на заема за трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.

Обажда се една съседка и ги кани да ходят заедно из магазините, за да използват намалението за празниците. Възможност да се спестят малко пари. Съпрузите си казват;

-Няма да купуваме нищо. Ще отидем само да погледаме.

Но за всеки случай пъхат чистата кредитна карта в портфейла.

Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Името й се променя, но финансовата дилема, пред която стоят, е същата. Те идват на моите представяния, за да чуят какво ще им кажа. И ме питат:

- Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?

Навикът да харчат, който са си изградили, ги кара да търсят все по-големи доходи. И дори не осъзнават, че истинската причина за финансовите им затруднения идва от това как точно решават да похарчат парите си. А в нейната основа лежат финансовата неграмотност и неразбирането на разликата между актив и пасив.

Парите, дори и ако са повече, рядко решават паричните проблеми. Интелигентността решава проблемите. Това ми напомня думите, които един приятел повтаря неуморно на задлъжнелите хора:

- Ако установите, че сте копали достатъчно, за да пропаднете в дупката... просто престанете да копаете.

Когато бях малък, татко разказваше за японците, които признавали три сили: силата на меча, на скъпоценността и на огледалото.

Мечът символизира силата на оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това е главната военна мощ в света.

Скъпоценността символизира парите. Както виждаме, има известна истина в поговорката: "Запомни златното правило. Правилата се правят от тези, които имат злато."

Огледалото символизира силата на самопознанието. Според японската легенда най-ценното от трите е именно самопознанието.

Представителите на бедната и средната класа прекалено често позволяват на силата на парите да ги контролира. Те просто започват да работят още по-здраво, без да си задават въпроса дали това, което правят, има смисъл. Така едно огромно мнозинство хора допуска страховитата мощ на парите да ги контролира. Тъй като тези хора не разбират парите, мощта на парите им се изправя срещу тях.

Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:

- Има ли смисъл всичко това?

Много често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещият в тях гении, повечето хора просто се движат в тълпата. Правят едно или друго, само защото всички постъпват така. Те се приспособяват, вместо да си задават въпроси. Често повтарят, без да се замислят, онова, което са им казали. Идеи като "Твоят дом е актив", "Домът ти е твоята най-голяма инвестиция", "Временно няма да плащаш данъци, ако задлъжнееш още повече", "Намери си сигурна работа", "Не прави грешки", "Не поемай рискове".

Говори се, че за повечето хора страхът от говорене пред публика е по-голям от страха от смъртта. Според психиатрите страхът от говорене пред публика се причинява от страха от критиката, от осмиването, от опасността да бъдеш отхвърлен от обществото. Страхът да бъдат по-различни не позволява на повечето хора да търсят нови начини за разрешаване на своите проблеми.

Ето защо моят учен татко казваше, че японците ценели най-много силата на огледалото, тъй като ние откриваме истината само когато се погледнем в огледалото като хора. И главната причина повечето от нас да се придържат към "безопасната игра" е страхът. Това се отнася за всичко, независимо дали става дума за спорт, взаимоотношения с хората, кариера, пари.

Същият този страх, страхът от отлъчване от обществото, кара хората да се приспособяват, без да поставят под въпрос всепризнатото мнение или популярните модни тенденции. "Твоят дом е актив."; "Работи по-здраво."; "Стреми се към повишение в работата."; "Някой ден ще стана вицепрезидент на компанията."; "Пестете пари."; "Един ден, когато ми увеличат заплатата, ще купя по-голяма къща."; "Куклата, която търсите, е изчерпана поради огромното търсене, но по някаква случайност пазя една за един клиент, който още не е дошъл да си я вземе."

Много големи финансови проблеми се причиняват от стремежа да се движим с тълпата. От време на време всеки има нужда да се погледне в огледалото и да прояви вярност по-скоро към вътрешната си мъдрост, отколкото към своите страхове.

Когато с Майк навършихме шестнайсет години, започнаха проблемите ни с училище. Ние не бяхме лоши момчета. Просто започнахме да се отделяме от тълпата. След училище и през почивните дни работехме за бащата на Майк. Често след работа двамата стояхме с часове на една маса с баща му, докато той провеждаше срещи и събрания със своите банкери, адвокати, счетоводители, брокери, инвеститори, управители и служители. Този човек беше напуснал училище на тринайсетгодишна възраст и сега управляваше, даваше указания и нареждания и задаваше въпроси на образовани хора. Те бяха на негово разположение и се притесняваха ужасно, когато той не одобреше действията им.

Този човек не бе вървял заедно с тълпата. Той мислеше винаги сам и мразеше думите:

- Трябва да го направим така, тъй като всички така го правят.

Мразеше също думите "не мога". Ако човек искаше да го накара да направи нещо, достатъчно бе да му каже: "Не мисля, че би могъл да направиш това."

Като присъствахме на неговите срещи, с Майк научихме повече, отколкото през всичките години, прекарани в училище и в университета. Бащата на Майк не бе учил в училище, но бе финансово образован и затова успяваше. Той ни повтаряше често:

- Умният човек наема хора, които са по-интелигентни от него самия.

Така че с Майк имахме възможността да слушаме с часове интелигентни хора и следователно - да се учим от тях. Но точно поради това двамата просто не можехме да приемем стандартните догми, на които ни учеха нашите учители. И именно оттам идваха и проблемите. Всеки път когато някой учител кажеше: "Трябва да имате добри оценки, за да се справяте един ден добре в живота", ние с него само повдигахме рамене. Дадяха ли ни съвет да следваме установените процедури и да не се отклоняваме от правилата, ние осъзнавахме как този учебен процес убива творческото начало. Започвахме да разбираме защо нашият богат татко ни обясняваше, че училищата са предназначени да създават добри служители, а не добри работодатели.

Понякога Майк или аз питахме учителите си какво е приложението на това, което учим, или защо никога не изучаваме парите и тяхното действие. На последния въпрос често ни отговаряха, че парите не са важни; че ако залягаме в учението и сме винаги сред първите, парите сами ще дойдат.

Колкото повече научавахме за силата на парите, толкова повече^се отдалечавахме от нашите учители и съученици.

Моят високо образован татко никога не ми е оказвал натиск за оценките. Често съм се чудил защо. Но започнахме да спорим за парите. Когато станах на шестнайсет години, аз вероятно имах много по-стабилни основи в това отношение от моите родители. Можех да водя сметки, да слушам данъчни специалисти, корпоративни адвокати, банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество и т. н. Баща ми разговаряше с учителите.

Един ден той ми обясни защо нашият дом беше най-голямата му инвестиция. Последва не особено приятен спор, в който му обясних защо според мен къщата не е добра инвестиция.

Следващата схема показва разликата в разбиранията между богатия и бедния ми татко в това отношение. Единият татко смяташе, че къщата му е актив, а според другия тя беше пасив.

Богатият татко: Актив, Пасив - Дом

АктивПасив

ДомБедният татко: Актив - Дом, Пасив

Актив

ДомПасиви

Пасив:

/ Погасяване на жилищен заем; Данък недвижими имоти; Застраховки; Поддръжка; Консумативи/АктивиПасиви

/ Заем за покупка на жилище/
Пасив: поле Приходи и под тях Разходи /със съдържание: Погасяване на жилищен заем; Данък недвижими имоти; Застраховки; Поддръжка; Консумативи/. Под тях в ляво поле Активи и до тях Пасиви, включващо Заем за покупка на жилище. Потока пари тръгва от разходи, през пасиви и отново през разходи заминава в нищото.

Днес все още приемам като предизвикателство твърдението, че къщата е актив. Знам, че за мнозина това е и мечта, и най-голямата им инвестиция. И действително е по-добре да притежаваш собствен дом, отколкото да не притежаваш нищо. Аз просто предлагам алтернативен поглед към тази популярна догма. Ако със съпругата ми решим да си купим по-голяма къща, ще бъдем наясно, че това няма да е актив, а пасив, тъй като ще вади още повече пари от джобовете си.

И така, ето моите аргументи. Не очаквам, че повечето хора ще се съгласят с тях, защото идеята за хубавия дом е винаги емоционално оцветена. А когато става дума за пари, силните емоции обикновено намаляват финансовата интелигентност. Знам от личен опит, че парите успяват да придадат емоционална окраска на всяко решение.

1. Когато става дума за къща, отбелязвам, че повечето хора работят цял живот, докато изплатят дома, който никога не притежават. С други думи, повечето хора купуват нова къща на всеки няколко години, като всеки път вземат нов трийсетгодишен заем, за да изплатят предишния.

2. Макар да получават някакво данъчно облекчение за изплащането на жилищен заем, хората плащат за всичките си останали разходи с парите, които им остават след плащането на данъците.

3. Данъци върху собствеността. Родителите на съпругата ми се шокираха, когато месечните данъци за собственост върху дома им достигнаха 1000 $. Това стана след като се пенсионираха и, тъй като увеличението се отрази зле върху пенсионния им бюджет, те бяха принудени да се преместят да живеят другаде.

4. Къщите не винаги увеличават стойността си с годините. През 1997 г. мои приятели задлъжняха с 1 000 000 $ за къща, която днес вече може да се продаде само за 700 000 $.

5. Най-големи са загубите от пропуснати възможности. Ако всичките ви пари са вързани в покупката на къща, ще ви се наложи да работите по-усилено, защото парите продължават да изтичат от колонката с разходите, вместо да се прибавят към приходите, класическият начин на движение на парите при средната класа. Ако една млада двойка реши да прибави пари още в самото начало към колонката с активи, тя ще си улесни живота по-нататък, особено когато започне подготовка за изпращане на децата в колеж. Дотогава активите им ще са нараснали и ще им помогнат да покриват разходите. Много често къщата служи само като нещо, което може да се ипотекира, за да се посрещат непрекъснато увеличаващите се разходи.

Накратко, крайният резултат от решението да се притежава къща, която е прекалено скъпа, вместо от самото начало да се инвестира в портфолио от ценни книжа, може да ви се отрази неблагоприятно поне по следните три начина.

1. Загуба на време, през което другите активи биха могли да увеличат стойността си.

2. Загуба на допълнителен капитал, който би могъл да се инвестира, вместо да се пропилява по скъпоструващата поддръжка на дома.

3. Загуба на обучение. Много често единственото, което хората слагат в колонката на своите активи, са техните спестявания, къща и план за пенсиониране. Тъй като нямат пари, които да инвестират, те не инвестират. Това ги лишава от опит в тази дейност. Повечето никога не се превръщат в т. нар. от финансовия свят "опитни инвеститори". А най-добрите инвестиции обикновено първо се продават на "опитните инвеститори", а те по-късно ги продават на хората, които играят "безопасно".

Не ви казвам да не си купувате къща. Искам само да разберете разликата между актив и пасив. Когато пожелая по-голяма къща, първо си купувам активи, които ще генерират притока от пари за изплащане на къщата.

Финансовото състояние на образования ми^татко демонстрира най-добре какво представлява животът на тичащия в омагьосан кръг. Разходите му винаги се покриват с приходите и така никога не му остава възможност да инвестира в активи. В резултат неговите пасиви, като погасяването на всевъзможни заеми, са по-големи от активите. Финансовото състояние на богатия ми татко, от друга страна, отразява резултатите от един живот, посветен на инвестирането и свеждането на пасивите до минимум:

Следващата схема казва повече, отколкото хиляда думи:

Финансово състояние на образования татко:

ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях малко поле Активи и голямо Пасиви на един ред

Финансово състояние на богатия татко:

ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред
Тази схема обяснява защо богатият ми татко става все по-богат. Колонката с активи генерира предостатъчно приходи за покриване на разходите, а остатъкът се инвестира отново в колонката с активи. Колонката с активи продължава да расте и следователно приходите, които произвежда, също нарастват.

И в резултат богатите стават още по-богати!

Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред. Влизащите в Приходи потоци преминават директно през разходи в Активи, които се увеличават и оттам се завъртат отново циклично в приходи, които също се увеличават. За сметка на това Разходите се намалят от излизащите в нищото и Пасивите също намалят, защото не се попълват от нищо.

Средната класа непрекъснато има финансови затруднения. Основният приход е заплатата, а когато заплатата се увеличи, увеличават се и данъците. Разходите се увеличават пропорционално с нарастването на заплатата; или пак стигаме до омагьосаната въртележка. Те смятат, че домът им е най-важният актив, вместо да инвестират в носещи приходи активи.

Възприемането на дома като инвестиция и философията, че увеличаването на заплатата означава автоматично по-голяма къща или възможност да се харчи повече, лежи в основата на дълговете, които разяждат днешното общество. Процесът на увеличаващите се разходи хвърля семействата в по-големи дългове и в по-голяма финансова несигурност, дори да прогресират в работата си и да получават повишения на заплатата на определен период от време. Този изпълнен с много рискове живот се дължи на липсата на финансово образование.

Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред. Влизащите в Приходи потоци ги увеличават, но се Увеличават и Разходите. Активите са малки, а пасивите се увеличават също. Освен това Разходите се намалят от излизащите в нищото потоци.

Масовата загуба на работа през деветдесетте години в резултат на съкращенията ни показа колко нестабилна финансово е средната класа. Общественото осигуряване се изправя пред непреодолими проблеми и на него вече не може да се гледа като на пенсионен източник. Средната класа е обхваната паника. Хубавото на случилото се е, че помага на много от тези хора да осъзнаят кое е в техен интерес и те започват да купуват акции. Увеличеният интерес към инвестирането е в голяма степен причина за наблюдаваното в момента надпреварване на Фондовата борса. Днес се създават все повече кооперативни фондове, които отговарят на нуждите На средната класа.

Кооперативните фондове са популярни, защото дават сигурност. Средностатистическият купувач на кооперативни фондове е прекалено зает със своята работа, с плащането на данъци и заеми, със спестяване на пари за обучението на своите деца и за изплащането на кредитни карти. Той няма време да се учи да инвестира и затова разчита на мениджъра на кооперативния фонд. Освен това, тъй като общият фонд включва много различни видове инвестиции, той си мисли, че парите му са на сигурно място, защото са инвестирани в различни неща. Тази група от образовани представители на средната класа се придържа към догмата "инвестирай в различни неща", съставена от брокерите и финансистите на кооперативните фондове.