Книга е посветена на всички родители по света, Повишете своята финансова интелигентност!

Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.

Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш - повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.

Правя го за малките - заяви с мъченически тон той.

Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: "Не мога да си го позволя." А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: "Как мога да си го позволя?" Твърдеше, че изказването: "Не мога да си го позволя" затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. "Как мога да си го позволя?" обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.

Но най-вече смяташе, че думите "Не мога да си го позволя" са лъжа. И човешкият дух го знае.

- Духът на човека е много, много мощен - обичаше да казва той. - Той знае, че може да направи всичко.

Мързелът на ума, който твърди: "Не мога да си го позволя", предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:

Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:

0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:

Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:

- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.

"Не мога да си го позволя" поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. "Как мога да си го позволя?" отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с "Как мога да си го позволя?".

Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:

- Как можеше да си го позволите?

Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.

Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: "Не мога да имам това." Или пък: "Не мога да си го позволя."

Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:

- Как мога да си позволя да не работя никога повече?

И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, "Не можем да си го позволим", или "Престани да мислиш само за себе си". Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.

И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта "Какво ще ми донесе това?" Човекът пита:

- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:

- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?

Или пък:

нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: "Какво ще ми донесе това?"

Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма "Уолстрийт": "Алчността е добро нещо". Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.

Богатият татко го изричаше по друг начин:

- Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.

А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:

- Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно... така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.
Причина 4. Навици.

Животът ни е в много по-голяма степен отражение на нашите навици, отколкото на нашето образование. След като гледа филма "Конан" с Арнолд Шварценегер, един приятел каза:

- Много бих искал да имам тяло като на Арнолд Шварценегер. Повечето мъже закимаха в знак на съгласие.

- Чух, че като дете бил доста хилав и слаб - додаде друг приятел.

- Да, и аз съм го чувал - обади се трети. - Чух, че имал навика да тренира почти всеки ден.

- Не се и съмнявам, че го е правил.

- Не - обади се циникът на групата. - Обзалагам се, че е роден такъв. И защо не престанем да говорим за Арнолд и не си поръчаме бира?

Ето един пример как навиците контролират поведението. Помня като питах богатия си татко за навиците на богатите. Вместо да ми отговори направо, той реши да ми покаже чрез примери, както обикновено.

- Кога си плаща сметките баща ти? - попита той.

- На първо число на месеца - отговорих аз.

- Остава ли му нещо?

- Много малко.

- Това е главната причина за неговите проблеми - заяви богатият ми баща. - Има лоши навици. Плаща първо на всички останали, а на себе си - последен, и то само ако му е останало нещо.

- Което обикновено не се случва - добавих аз. - Но все пак трябва да си плаща сметките, нали? Да не искаш да кажеш, че не трябва да ги плаща?

- Разбира се, че не. Аз самият твърдо вярвам, че трябва да си плащам сметките навреме. Но плащам първо на себе си. Преди да платя на правителството.

- Ами ако нямаш достатъчно пари? Какво правиш тогава?

- Същото. Пак плащам първо на себе си, дори парите да не стигат. Моята колонка с активите е много по-важна за мен от правителството.

- Но те не те ли подвеждат под отговорност в такъв случай?

- Ако не си плащам. Слушай, не съм казвал да не плащаш. Само че трябва да плащаш първо на себе си, дори да имаш проблем с парите.

- Но как го правиш?

- Не зададе въпроса правилно. Не "как", а "защо"?

- Добре, защо?

- Мотивация - отвърна богатият татко. - Кой според теб ще се заоплаква по-гръмко, ако не платя - аз или моите кредитори?

- Няма съмнение, че твоите кредитори ще се разкрещят далеч по-силно от теб. - Това бе повече от очевидно. - Ти няма да кажеш нищо, ако не си платиш.

- Е, както виждаш, след като платя на себе си, натискът да си платя данъците и на кредиторите ще бъде толкова голям, че ще ме принуди да потърся други форми на приходи. Натискът да платя се превръща в моя мотивация. Работил съм на няколко места, създавал съм други компании, търгувал съм на борсата, изобщо съм правил какво ли не, само и само кредиторите да не крещят подире ми. Натискът ме кара да работя по-усилено, принуждава ме да мисля, с две думи - прави ме по-умен и по-активен, когато става дума за пари. Ако плащах на себе си на последно място, нямаше да изпитвам натиск, но щях да се разоря.

- Значи те е мотивирал страхът от правителството или другите, на които дължиш пари, така ли?

- Точно така. Знаеш ли, правителството наема големи грубияни за събиране на сметките му. Такива са всъщност всички, които събират сметки. И повечето хора се предават пред тях. Плащат им и никога не успяват да платят на самите себе си. Нали знаеш историята за 45 килограмовия слабак, който позволява да му ритат пясък в очите?

Кимнах.

Е, повечето хора позволяват на грубияните да им ритат пясък в очите. Аз обаче реших да използват страха от грубияните, за да стана по-силен. Другите стават по-слаби. Да си налагаш да мислиш как да изкарваш допълнително пари е като да ходиш в гимнастическия салон и да вдигаш тежести. Колкото повече натоварвам умствения си мускул, толкова по-силен ставам. И вече не се страхувам от онези грубияни.

Това, което казваше богатият татко, ми допадна:

- Значи, ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както във финансово, така и в умствено отношение? - Богатият татко кимна. - Но ако си плащам на последно място или изобщо не си плащам, ще отслабна. И хора като шефове, управители, данъчни инспектори и хазяи ще ме блъскат цял живот. Само защото нямам добри парични навици.

Богатият ми баща кимна.

- Също като 45 килограмовият слабак.

Арогантност е равна на его плюс невежество.

- Парите ми се правят от това, което знам. И се губят от това, кое то не знам. Винаги, когато проявя арогантност, губя пари. Защото когато съм арогантен, наистина си вярвам, че това, което не знам, не е важно - повтаряше често богатият татко.

Аз самият открих, че мнозина използват арогантността като прикритие за собственото си невежество. Срещам я често, когато обсъждам финансови въпроси със счетоводители или дори други инвеститори.

Те опитват да решават спорове с повишаване на тона. Става ми ясно, че не знаят за какво говорят. Не лъжат, но и не казват истината.

Доста много от хората в света на парите, финансите и инвестициите нямат абсолютно никаква представа за какво говорят.

Когато установиш, че си неосведомен в дадена област, започни да се образоваш, като намериш специалист или книга по темата.
Урок # 8

КАК ДА ЗАПОЧНЕМ

За да открием "сделката на своя живот" за един милион долара трябва да се обърнем към нашия финансов гений. Вярвам, че във всеки от нас се крие финансов гений. Проблемът е там, че той спи и чак; да го събудят. А той спи, защото нашата култура ни е възпитала д мислим, че любовта към парите е коренът на злото. Тя ни насърчава да изучим някаква професия, за да можем да работим за пари, но н* ни обяснява как да направим така, че парите да работят за нас. Тя ни учи да не се тревожим за финансовото си бъдеще, че нашата компания или правителството ще се погрижат за нас, когато се пенсионираме Става така обаче, че за това ще плащат нашите деца, обучени в съща та образователна система. Посланието е пак да работим здраво, д печелим пари и да ги харчим, а когато не ни достигнат, винаги може да вземем назаем.

За нещастие 90% от западния свят робува на тази догма, прост защото е по-лесно да си намериш работа и да работиш за пари. Ако вие не сте един от масата, тогава ви предлагам следните десет стъпки за пробуждане на финансовия гений във вас. Това са стъпките, които съм следвал аз самият. Ако искате да последвате някои от тях, ще бъде чудесно. Ако ли не, създайте си ваши. Вашият финансов гений достатъчно умен, за да си направи собствен списък.

В Перу се запознах с един човек, който от 45 години бе златотърсач. Попитах го как е толкова уверен, че ще открие златна жила.

- Навсякъде има злато - отговори той. - Но повечето хора не с обучени да го виждат.

Смятам, че това е така. Аз например мога за един ден да намеря четири-пет потенциално страхотно изгодни сделки в областта на недвижимото имущество там, където средностатистическият човек не би открил нищо. Същият ще бъде резултатът и ако двамата огледаме един и същ квартал. Причината е, че другите не са отделили време за развиване на финансовия си гений.

Предлагам ви следващите десет стъпки като процес за развиване на дадените ви от Господ сили. Сили, върху които имате контрол само вие самите.
1. Трябва ни много силна мотивация:

Силата на духа.

Ако попитате хората дали биха желали да бъдат богати или финансово независими, повечето биха отговорили с "да". Но тогава идва ред на действителността. Пътят изглежда прекалено дълъг и трябва да се изкачат твърде много височини. По-лесно е просто да работиш за пари и да даваш излишъка на своя брокер.

Веднъж се запознах с млада жена, която мечтаеше да плува в олимпийския отбор на САЩ. Действителността бе, че трябваше да става всяка сутрин в четири часа, за да плува три часа преди училище. В събота не ходеше да се забавлява с приятелите си. Трябваше да учи като всички останали.

Когато я попитах кое я зарежда с подобна свръхчовешка амбиция и жертвоготовност, тя отвърна простичко:

- Правя го за себе си и за хората, които обичам. Именно любовта ми помага да преодолявам всички пречки и лишения.

- Човекът или целта е съчетание от всички "искам" и "не искам". Когато ме попитат коя е причината да желая да бъда богат, аз отговарям:

- Това е комбинация от дълбоко емоционални "искам" и "не искам". Ще изброя някои от тях. Първо "не искам", тъй като те създават "искам". Не искам да работя цял живот. Не искам това, за което мечтаеха цял живот моите родители: сигурна работа и къща в предградията. Не искам да бъда наемен работник. Страшно неприятно ми беше, задето татко пропускаше всичките ми мачове, защото трябваше да се отдаде на своята кариера. Ужасно се почувствах, когато баща ми работи като вол през целия си живот, а след смъртта му правителството отне почти всичко, за което се бе старал толкова. След смъртта си дори не можа да ни остави плода на многогодишните си усилия. Богатите не правят така. Те оставят на своите деца плодовете на своите усилия.

А сега част от "искам". Искам да бъда свободен да пътувам по света И да живея по начина, който ми е приятен. Искам когато това стане възможно, да съм още млад. Искам просто да бъда свободен, да имам контрол върху времето и живота си. Искам парите да работят за мен.

Това са моите дълбоки, емоционални причини. Какви са вашите? Ако не са достатъчно силни, тогава действителността на пътя, който ви чака, може да се окаже по-голяма от причините. Много пъти съм губил пари, но именно дълбоките емоционални причини ми помагаха да се изправя и да продължа напред. Исках да бъда свободен на четирийсетгодишна възраст, но успях да го постигна след четирийсет и седмия си рожден ден, след много поучителни преживявания.

Иска ми се да можех да кажа, че е лесно. Не беше лесно, но не беше и трудно. Но ако липсва силна причина или цел, всичко в живота изглежда трудно.

Ако нямате силна причина, няма смисъл да четете нататък. Работата, която ви предстои, ще ви се стори прекалено много.

Силата на избора.

Това е главната причина за желанието на хората да живеят в свободна страна. Искаме да имаме властта да избираме.

Ние държим в ръцете си силата да изберем дали в бъдеще да бъдем богати, бедни или представители на средната класа. Навиците ни за харчене отразяват това, което сме. Бедните просто имат навици за харчене на бедни хора.

Като момче обичах да играя на "Монополи". Никой не ми каза, че това е игра само за деца, затова продължих да я играя и като възрастен. Освен това имах богат татко, който ми обясни разликата между актив и пасив. И така, още отдавна, като момче, аз избрах да бъда богат и знаех, че трябва да се науча само да се сдобивам с активи, истински активи. Най-добрият ми приятел Майк получи като подарък колонка с активи, но той също трябваше да избира: дали да се научи как да я поддържа. Много богати фамилии губят активите си през следващото поколение, тъй като никой не е бил обучен да се грижи за тях.

Повечето хора избират да не бъдат богати. За 90% от населението да бъдеш богат е "прекалено голямо главоболие". И затова си измислят неща от рода на: "Не се интересувам от пари.", "Никога няма да стана богат.", "Няма защо да се притеснявам, още съм млад.", "Когато изкарам някакви пари, тогава ще мисля за бъдещето.", "Моят/а/ съпруг/а/ се оправя с финансите."

Подобни твърдения ограбват своите привърженици от две неща: време, което е най-ценният актив, и възможност за учене. Фактът, че нямате пари, не би трябвало да бъде извинение да не учите. Всеки от нас избира всекидневно какво да прави с времето и парите си и какво да трупа в главата си. Това е силата на избора. Всички ние имаме избор. Аз просто избрах да бъда богат и правя този избор всеки ден.

ИНВЕСТИРАЙ ПЪРВО В ОБРАЗОВАНИЕТО: В действителност единственият реален актив, който притежавате, е вашият ум, най-мощното средство, което можем да доминираме. Всеки един от нас избира какво да трупа в мозъка си, щом поотрасне достатъчно. Може да гледате цял ден MTV или да четете списания, посветени на голфа, да посещавате курс по керамика или по планиране на финансите. Вие избирате. Повечето хора просто първо купуват инвестиции, вместо да инвестират в обучението си за инвестирането.

Неотдавна ограбиха апартамента на една приятелка, богата жена. Крадците взели телевизора и видеото и оставили всичките й книги. Всички ние също имаме този избор. И отново, 90% от населението си купува телевизори и само 10% - книги, посветени на бизнеса, или аудиокасети как да инвестираме.

И така, какво правя аз? Аз ходя по семинари. Харесвам, когато продължават поне два дена, тъй като обичам да се потопя в темата. През 1973 година видях по телевизията реклама за тридневен семинар на тема "Как да купуваме недвижимо имущество, без да притежаваме средства за изплащането на първата вноска". Дадох за този курс 385 $ и благодарение на него спечелих поне 2 милиона, ако не и повече. Но, най-важното, с него си купих живот. Не ми се налага да работя до края на живота си благодарение на този единствен курс. Всяка година посещавам поне два подобни курса.

Обичам да слушам аудиокасети на тази тема. Причината ли? Ами мога да върна записа веднага назад, ако поискам. Веднъж на една такава касета Питър Линч каза нещо, с което аз изобщо не се съгласих. Вместо да ставам арогантен и критичен, аз просто натиснах бутона за връщане и прослушах този петминутен откъс поне двайсет пъти. Най-вероятно - и повече. И изведнъж, благодарение на това, че не си бях затворил съзнанието, аз разбрах защо го бе казал. Беше истинско вълшебство. Стори ми се, че съм отворил прозорец към ума на един от най-великите инвеститори на нашето време. Осъзнах дълбочината и проникновението на огромните му познания и опит.

Новият резултат: все още мисля по стария си начин, но мога да гледам на същия проблем или ситуация и по начина на Питър. Вече имам две мисли вместо една. Разполагам с още един начин за анализиране на даден проблем или тенденция и това е наистина безценно. Днес казвам често: "Как би направил това Питър Линч или Доналд Тръмп, или Джордж Сорос?"

Единственият начин да получа достъп до обширната им умствена мощ е като проявя достатъчно смирение, за да прочета или изслушам това, което имат да кажат те. Арогантните или критични хора често са особи с ниско самочувствие, които се страхуват от поемането на рискове. Нали разбирате, ако научите нещо ново, ще трябва да направите грешки, за да проумеете напълно новата информация.

Ако сте стигнали дотук, арогантността очевидно не е сред вашите проблеми. Арогантните хора рядко четат или си купуват аудиокасети. Защо да го правят? Та те са центърът на света.

Твърде много "интелигентни" хора оспорват всяка нова идея, която се сблъсква с начина им на мислене. В този случай тяхната така наречена "интелигентност", комбинирана с "арогантността", дава "невежество". Всички познаваме хора, които са високообразовани или смятат, че са умни, но финансовите им отчети показват нещо друго. Истински интелигентният човек приветства новите идеи, тъй като те могат да се прибавят към синергията на другите, събрани до този момент.

Слушането е по-важно от говоренето. Ако не беше така, Господ нямаше да ни даде две уши и само една уста. Прекалено много хора мислят с устите си, вместо да слушат и да опитват да абсорбират новите идеи и възможности. Те спорят вместо да задават въпроси.

Аз не поддържам манталитета "Забогатявай бързо" на повечето играчи в казината и привържениците на тотото. Залагам на обучението, Ако искате да управлявате самолет, съветвам ви първо да вземете уроци. Винаги се шокирам от хората, които купуват недвижимо имущество или акции, но никога не инвестират в най-безценния си актив своя ум. Фактът, че сте купили една-две къщи все още не ви прави специалист по въпросите на недвижимото имущество.
3. Избирайте внимателно приятелите си:

С какъвто се събереш, такъв ставаш...

Силата на общуването.

Първо, аз не избирам приятелите си според финансовите им отче ти. Имам както приятели, дали обет за бедност, така и такива, които печелят милиони всяка година. Работата е в това, че аз се уча о всички тях и се старая да продължавам да се уча непрестанно от тях.

Признавам, че с някои от хората съм се свързал, защото имат пари.

Но не заради самите пари, стремях се към знанията на техните притежатели. Някои от тези хора ми станаха скъпи приятели, но не всички.

Бих искал обаче да отбележа нещо. Забелязах, че приятелите ми, които имат пари, говорят за пари. Нямам предвид, че се хвалят. Те се интересуват от тази тема. И така аз се уча от тях и те - от мен. Приятелите ми, чието финансово положение не е никак розово, не обичат да говорят за пари, бизнес и инвестиране. Често смятат, че това е невъзпитано или неинтелигентно. Така че, като виждате, аз се уча и от финансово затруднените си приятели. От тях научавам какво да не правя.

Имам неколцина приятели, спечелили повече от милиард долара за краткия си живот. Трима от тях споделят същото: техните бедни приятели никога не са отишли да ги попитат как са спечелили такава сума. Затова пък често ги питат за следните две неща: 1. заем, и 2. работа.

Предупреждение: Не слушайте бедни или изплашени хора. Аз самият имам такива приятели и ги обичам много, но те са олицетворение на Страхливото пиле в реалния живот. Станеви дума за пари, особено за инвестиции, и те извикват в един глас: "Небето пада!"

Разчитайте на тях да ви обяснят защо нещо не може да стане. Проблемът е, че хората ги слушат, но тези, които приемат сляпо информацията за края на света, са също "Страхливи пилета". Или, както се казва в старата поговорка: "Краставите магарета и през десет села се надушват".

На един от телевизионните канали излъчват редовно чудесно предаване, което дава безценна информация за инвеститорите. Там често пускат т. нар. "експерти". Единият експерт може да каже, че пазарът всеки момент ще се срине, а другият - че е пред голям разцвет. Ако сте умен, ще се вслушате в думите и на двамата. Нека съзнанието ви бъде отворено, тъй като и двамата имат своите основания. За жалост повечето хора чуват само "Страхливото пиле".

Почти всичките ми близки приятели в един или друг момент са опитвали да ме откажат от дадена сделка или инвестиция. Преди няколко години един приятел сподели вълнението си, че е открил 6% доход от сертификати за депозит. Аз му казах, че печеля 16% от правителството. На следващия ден той ми изпрати статия, обясняваща защо моята инвестиция е опасна. Аз получавам вече години наред по 16%, а той продължава да взема 6%.

Според мен едно от най-трудните неща при изграждането на богатство е да останеш верен на себе си и да не се изкушаваш да тръгнеш с тълпата. Тъй като на пазара обикновено именно тълпата се появява късно и съответно бива унищожена финансово. Ако дадена страхотна сделка се появи на първите страници на вестниците, в повечето случаи вече е прекалено късно. Търсете новите сделки. Или, както обича! да казват сърфистите: "Винаги има нова вълна." Хората, които хваща! късно вълната, обикновено не ги чака нищо добро.