Книга е посветена на всички родители по света, Повишете своята финансова интелигентност!

Умните инвеститори не се хващат само за момента. Ако пропусна! някоя вълна, те търсят следващата и заемат позиция. Подобен начин на действие обаче прави предпазливи повечето инвеститори, защото онова, което не е популярно, ги плаши. Плашливите инвеститори са като овцете, които се движат със стадото. Или пък алчността им ги кара да действат едва тогава, когато умните инвеститори вече са си взели печалбите и са се придвижили по-нататък. Умният инвеститор купува инвестицията тогава, когато не е популярна. Той знае, че печалбата му се прави, когато купува, не когато продава. Той чака търпеливо. Както казах, не той регулира пазара. Той е просто като сърфист -заема позиция в очакване на следващата голяма вълна.

Всичко това е " бизнес за вътрешни хора". Едни негови форми а незаконни, но други са законни. Единствената разлика е според това доколко сте се отдалечили от "вътре"-то. Най-добре е да имате приятели, намиращи се близо до вътрешността, тъй като парите се правЯт именно там. Те се правят на базата на информация. Несъмнено ще искате да научите за следващия бум, преди масата. Не казвам да го правите незаконно, но колкото по-рано научите, толкова по-големи шансове имате за по-голяма печалба с минимален риск. Затова са приятелите. Което също е финансова интелигентност.
4. Овладейте някоя формула и после научете нова:

Силата на бързото учене.

За да направи хляб, всеки хлебар изпълнява някаква рецепта, дор1 да е само в главата му. Същото се отнася за правенето на пари. Повечето хора са чували поговорката: "Човек е това, което яде". Аз имам вариант на същата поговорка, а именно: "Човек се превръща в това което учи". С други думи, внимавайте какво учите и усвоявате, защото умът ни е толкова мощен, че ние се превръщаме в това, което слагаме в главата си.

Така например, ако изучавате готварско изкуство, ще се стремите да готвите. Ставате готвач. Ако не желаете да бъдете повече готвач ще трябва да изучите нещо друго. Да речем, да бъдете учител. А онези, които се учат за учители, често се превръщат в учители. И т. н.

Избирайте внимателно какво ще учите.

Когато става дума за пари, мнозинството обикновено разполага с една основна формула, научена в училище. А тя е: "Работи за пари". И е преобладаващата формула в света. Заради това виждам как всеки дени милиони хора стават и отиват на работа, печелят пари, плащат сметки, балансират чековите си книжки, купуват малко кооперативни фондове и отиват пак на работа. Такава е основната формула или рецепта.

Ако сте се изморили от това, което правите, или не печелите достатъчно, тогава просто трябва да смените формулата, чрез която изкарвате пари.

Преди доста време, когато бях на двайсет и шест години, посетих един двудневен курс на тема "Как да се купуват просрочени ипотеки за покупка на недвижимо имущество". Там научих една формула. Следващата стъпка беше да проявя нужната дисциплина да приложа наученото. Повечето хора обикновено спират дотук. В продължение на три години, докато работех за "Ксерокс", посвещавах свободното си време на овладяването на изкуството да се купуват просрочени ипотеки. С тази формула спечелих няколко милиона долара, но днес това вече става прекалено бавно, а също се използва й от много хора.

И така, след като овладях тази формула, започнах да търся други. Не използвах винаги пряко информацията, получена от голяма част от курсовете, но винаги научавах нещо ново.

Повечето полувисши институти предлагат курсове по финансово планиране и покупка на традиционни инвестиции. Те са много подходящи за начало. Аз обаче винаги съм търсил по-бързо действаща формула. И точно поради това редовно печеля за един ден повече пари, отколкото мнозина изкарват за цял живот.

И още нещо. В днешния бързо променящ се свят не е важно толкова какво знаете, защото често онова, което знаете, е старо. Важно е колко бързо можете да учите. Такова умение е безценно. Безценно е за откриването на по-бързодействащи формули, рецепти, ако желаете, за правене на пари. Да работиш за пари е стара формула, родена по времето на пещерните хора.
5. Плащайте първо на себе си:

Силата на самодисциплината.

Ако не можете да се контролирате, не опитвайте да забогатявате. Може би е по-добре първо да се присъедините към Военноморските сили или към някой религиозен орден, за да се научите да се контролирате. Няма никакъв смисъл да инвестирате, да спечелите и после да пропилеете всичко. Именно липсата на самодисциплина е причина повечето спечелили милиони от тотото да се разорят скоро след това. И пак липсата на самодисциплина е причина веднага след повишението хората да отидат да си купят нова кола или да си направят околосветско пътешествие.

Трудно е да се каже коя от десетте стъпки е най-важна. Но тази вероятно се овладява най-трудно, ако вече не е част от личностната ви характеристика. Осмелявам се да твърдя, че именно липсата на самодисциплина е главният разделителен фактор между богати и бедни.

Казано простичко, хората с ниско самочувствие и ниска степен на търпимост за финансов натиск никога, повтарям - никога няма да станат богати. Както казах, урокът, който научих от богатия си татко бе, че "светът ще те блъска насамнатам". Светът блъска насамнатам не защото другите хора са грубияни, а защото на въпросния човек му липсват вътрешен контрол и дисциплина. Хората, на които им липсва вътрешна твърдост, често стават жертва на дисциплинираните хора.

В курса за предприемачи, който водя, постоянно напомням на хората да не се съсредоточават върху своя продукт или услуга, а върху развиването на управленски умения. Трите най-важни управленски умения, необходими за създаването на собствен бизнес, са:

1. Управление на парични потоци.

2. Управление на хора.

3. Управление на личното време.

Бих казал, че тези качества са необходими за всички, а не само за предприемачите. Те са важни за живота ви като човек, в семейството, бизнеса, благотворителната организация, града или нацията.

Всяко едно от тези умения се подсилва от овладяването на самодисциплината. Аз съвсем не приемам лековерно максимата "плащай първо на себе си".

Твърдението "плащай първо на себе си" идва от книгата на Джордж Класън "Най-богатият човек във Вавилон". От нея са продадени милиони екземпляри. Но въпреки че милиони хора вече повтарят тези думи, много малко ги прилагат на практика. Както казах, финансовата грамотност позволява на човек да разчита цифри, а цифрите могат да разкажат цяла история. Ако погледна отчета за приходите и баланса на човек, мога веднага да разбера дали той практикува наистина "плащай първо на себе си" или само го проповядва.

Една картина струва колкото хиляда думи. Затова нека сравним отново финансовите отчети на някой, който плаща първо на себе си и на някой, който не го прави.
Хора, които плащат първо на себе си

ПриходиРазходи

Данъци, Наем, ХранаАктиви

Инвестиции, СпестяванияПасиви

Работа
Схемата е стандартна: отгоре поле Приходи и под него Разходи и отдолу успоредно Активи и Пасиви

Потока се генерира от Работа, преминава през Приходи, Разходи /Данъци, Наем Храна/, оттам през Активи /Инвестиции, Спестявания/ се връща директно в Приходи

Изследвайте схемите и вижте дали ще забележите някакви различия. Отново става дума за разбирането на притока на пари, който казва всичко. Повечето хора гледат цифрите и пропускат историята. Започнете ли веднъж наистина да проумявате силата на притока на пари, скоро ще осъзнаете какво не е наред в долната схема, или защо 90% от хората работят усилено цял живот и когато вече не са в състояние да работят, се нуждаят от подкрепата на правителството във вид на социални осигуровки.
Хора, които плащат първо на всички други и често накрая не остава нищо за самите тях
ПриходиРазходи

Данъци, Наем, ХранаАктиви

Пасиви

Работа
Схемата е като горната.

А вие виждате ли ги? Първата схема отразява действията на човек, избрал да плаща първо на себе си. Всеки месец той вкарва пари в колонката с активи, преди да си плати разходите. И макар милиони хора да са чели тази книга и да са разбрали посланието "плащайте първо на себе си", те продължават да плащат последни на себе си.

Струва ми се, че чувам виковете на онези от вас, които вярват искрено, че всеки трябва да си плаща първо сметките. Дочувам и всички хора с чувство за отговорност, които си плащат сметките навреме. Не казвам да бъдете безотговорни и да не си плащате сметките. Повтарям само това, което пише в книгата - "плащайте първо на себе си".

Първата схема е точна счетоводна схема на това действие.

За разлика от втората схема.

Със съпругата ми сме имали множество счетоводители и банкери, за които беше голям проблем да приемат тезата "плащай първо на себе си". Тези професионалисти в областта на финансите всъщност правеха това, което правят масите, т.е. плащаха на себе си последни. Плащаха първо на всички останали.

В живота ми е имало месеци, когато, поради една или друга причина, притокът на пари е бил по-малък от сметките ми. И въпреки това продължавах да плащам първо на себе си. Счетоводителят ми викаше паникьосано: "Ама те няма да те оставят така! Ще те тикнат в затвора! Ще си съсипеш имиджа за кредитната карта! Ще ти спрат тока!" Въпреки това плащах първо на себе си.

- Защо? - ще попитате. Защото точно за това става дума в "Най-богатият човек във Вавилон". За силата на самодисциплината и на вътрешната твърдост. Или за куража. Както бе казал богатият ми баща през първия месец, в който работих за него, повечето хора позволяват на света да ги блъска насамнатам. Данъчният инспектор се провиква: "Плащай, защото иначе...!" И вие плащате на тях, но не и на себе си. Точно затова е написана тази книга - за да даде смелост на хората да тръгнат срещу течението и да забогатеят. Може и да не сте слаби, но когато става дума за пари, мнозина стават непривично мекушави.

Не казвам да бъдете безотговорни. Причината да нямам дългове в кредитните си карти и да нямам просрочени заеми е именно тази -плащам първо на себе си. Свеждам до минимум приходите си, тъй като не желая да плащам на правителството. Онези от вас, които са гледали видеозаписа "Тайните на богатите", знаят, че приходите ми идват от колонката с активите, чрез една фирма в Невада. Ако работя за пари, правителството ми ги взема.

Макар да плащам сметките си последни, аз съм достатъчно хитър

във финансово отношение, за да не позволя да се окажа в затруднено финансово положение. Разходите ми са по-високи от тези на 99% от населението, но за тях плащам не аз, а други. Те се наричат наематели. И така, правило 1, произтичащо от максимата да плащате първо на себе си, е да не задлъжнявате. Макар да плащам сметките си последни, аз правя така, че да трябва да плащам само малки, незначителни сметки.

Второ, когато все пак се случи да изпадна в парично затруднение, пак плащам първо на себе си. Оставям кредиторите и дори правителството да покрещят. Харесва ми, когато обърнат дебелия край. Защо ли? Защото така ми правят услуга. Вдъхновяват ме да изляза и да направя още пари. Така че аз плащам първо на себе си, инвестирам парите и оставям кредиторите да повикат. И без това обикновено им плащам веднага след това. Със съпругата ми имаме чудесни досиета на длъжници. Просто не се поддаваме на натиска и не теглим своите спестявания, нито продаваме акции, за да плащаме дълговете си. Това не е финансово интелигентна постъпка.

И така, отговорът е:

Не затъвайте в големи дългове. Нека разходите ви не бъдат големи. Изграждайте първо активите. И едва тогава купете голямата къща или мечтаната кола. Не е интелигентно да не се измъкнете от омагьосаната въртележка.

Когато сте финансово затруднени, не се поддавайте на натиска и не посягайте към своите спестявания или инвестиции. Използвайте натиска като вдъхновител на финансовия ви гений; нека той го стимулира да измисли нови начини за изкарване на повече пари и тогава си платете сметките. Така ще увеличите както способността си да правите повече пари, така и финансовата си интелигентност.

Многократно съм се оказвал във финансови затруднения и съм си използвал мозъка за създаване на повече приходи, като същевременно защитавам с всички сили колонката с активи. Счетоводителят ми си раздра гърлото да вика, но аз бях като верен войник и защитавах с кръвта си крепостта "Активи".

Бедните хора имат лоши навици. Един от тези лоши навици е това, което наричат невинно "бъркане в спестяванията". Богатите знаят, че спестяванията се използват само за създаване на още пари, а не и за плащане на сметки.

Знам, че звучи грубо, но, както вече казах, ако не сте жилави вътре в себе си, светът винаги ще ви блъска насамнатам. Ако не харесвате финансовия натиск, тогава намерете подходяща за вас формула. Една от тях е да си намалите разходите, да започнете да влагате пари в банката, да плащате още по-голям данък печалба, да се включите в безопасни кооперативни фондове и да дадете обет за средностатистичност. Но това нарушава правилото "плащай първо на себе се".

Правилото не насърчава самопожертването или финансовото въздържание. То не означава да платите първо на себе си и да умрете от глад. Човек трябва да се наслаждава на живота. Ако се опрете на финансовия си гений, ще можете да си осигурите всички сладости на живота, да забогатеете и да си плащате сметките, без да принасяте в жертва хубавия живот. Ето това е финансова интелигентност.
6. Плащайте добре на брокерите си.

Силата на добрия съвет.

Често виждам следното съобщение: "Продавам къща, без посредник". А по телевизията не е рядко да видиш някой да твърди, че е "брокер на недвижимо имущество, който взема по-ниски цени".

Богатият ми баща ме научи да правя точно обратното. Той смяташе, че на професионалистите трябва да се плаща добре и аз възприех неговата тактика. Днес имам скъпо платени адвокати, счетоводители, брокери на недвижими имоти и брокери. Защо ли? Защото, ако хората са професионалисти, техните услуги би трябвало да ви носят пари. А колкото повече пари правят те, толкова повече пари правя аз.

Това, което плащам на брокера, е нищожно в сравнение с парите, които правя благодарение на доставената от него информация. Много обичам, когато моите брокери изкарат много пари. Защото обикновено това означава, че аз съм спечелил още повече. Освен това добрият брокер ми пести времето, както в случая, когато купих незастроения парцел земя за 9 000 $ и го продадох веднага за повече от 25 000 $, за да си купя по-скоро Поршето.

Брокерът е твоите очи и уши за пазара. Той е там всеки ден, така че на мен не ми се налага да бъда там. В това време аз играя голф.

Освен това хората, които продават някакъв имот без посредник, очевидно не ценят особено времето си. Какъв смисъл има да опитам да спестя тази сума, когато за същото време ще мога да изкарам повече пари или да ги изхарча с хората, които обичам? Странно ми е, че толкова много от представителите на средната и бедна класа плащат по 15-20% бакшиш в ресторанта, дори да са били обслужени лошо, а се оплакват, когато трябва да платят 3-5% на брокера. Приятно им е да дават бакшиш на хората в колонката с разходи и задушават хората в колонката с активи. Това не е интелигентно във финансово отношение.

Всички брокери не са еднакви. За жалост повечето брокери са само търговци. Бих казал, че търговците на недвижимо имущество са най-лошият вариант. Те продават, но самите не притежават никакво или почти никакво недвижимо имущество. Съществува огромна разлика между брокера, който продава къщи, и брокера, който продава инвестиции. И това се отнася за всички видове брокери - на акции, бонове, кооперативни фондове и застраховки. Както в приказката, вие целувате много жаби, за да откриете вашия принц.

Когато правя събеседване с брокер, първото, което искам да разбера, е колко акции или имоти притежава и какъв процент плаща за данъци. По същия начин постъпвам и при избора на счетоводител. Моята счетоводителка има собствен бизнес. Професията й е счетоводство, но бизнесът й е недвижимо имущество. Предишният ми счетоводител нямаше бизнес, свързан с недвижимо имущество. Смених го, тъй като не обичахме един и същ бизнес.

Намерете си брокер, който взема присърце вашите интереси. Много брокери биха ви обучавали охотно и ще бъдат най-добрия ви актив. Просто бъдете справедливи и повечето ще ви отговорят със същото. Ако единствената ви мисъл е как да им орежете комисионните, защо ще остават да работят с вас? Логиката е съвсем проста.

Както вече стана дума, едно от управленските умения е управлението на хора. Мнозина управляват само хора, от които се чувстват по-умни и над които имат власт. Много управители си остават цял живот на едно средно ниво и никога не биват повишавани, защото могат да работят със свои подчинени, но не и с хората над тях. Истинското умение е да управлявате и да плащате добре на хората, които са по умни от вас в някои технически области. Ето защо компаниите имат борд на директорите. Вие също би трябвало да имате такъв борд. Това също е финансова интелигентност.

Силата на получаването на нещо за нищо.

Когато първите бели заселници пристигнали в Америка, те били смаяни от една, характерна за културата на някои индианци, практика.

Например, ако някой от заселниците настинел, индианецът му давал одеяло. Болният решавал, че това е подарък, и се обиждал, когато след като оздравеел, индианецът си го поискал обратно. Индианците на свой ред също се разстройвали, като откриели, че заселниците не искали да им го върнат. Най-обикновено разминаване между културите, породило неразбиране.

В света на "колонката с активите" за богатството е жизнено важно да действаш по принципа на индианците. Първият въпрос на истинския инвеститор е: "След колко време ще мога да си върна парите?" Той иска да знае също така какво получава безплатно. Възвръщаемостта на инвестицията е от изключително значение.

Открих малък апартамент на няколко пресечки от дома си с просрочен заем. Банката искаше 60000$, но аз ги намалих на 50 000, просто защото придружих предложението си с чек на тази стойност. Те разбраха, че говоря сериозно. Повечето инвеститори биха попитали;

- По този начин не се ли затваря много голяма сума в брой? И няма ли да бъде по-добре да се вземе заем?

В този случай отговорът е "не". Беше зимният сезон и моята инвестиционна компания искаше да дава въпросния апартамент под наем на любителите на снега и ските, които пристигат по това време в Аризона. И така, аз го давах за 2 500 $ на месец в продължение на четири месеца. През останалото време наемът е само 1 000 $. Върнах си парите за около три години. И сега притежавам този актив, който ми носи всеки месец известна сума.

Същото важи и за акциите. Често се случва брокерът да ми се обади и да ми препоръча да преместя солидна сума в акциите на дадена компания, която според него всеки момент ще предприеме нещо, увеличаващо стойността на акциите, като например изваждането на пазара на нов продукт. Аз премествам парите си там за една седмица до месец, докато цената започне да се покачва. Тогава изтеглям първоначално вложената сума и спирам да се тревожа за капризите на пазара, тъй като съм си върнал парите и те вече са готови да влязат в действие за нови активи. И така, моите пари се влагат.в нещо, след това се вадят и аз притежавам активи практически за нищо.

Наистина не мога да отрека, че съм губил пари, и то неведнъж. Но аз играя само с пари, които мога да си позволя да изгубя. Бих казал, че от десет инвестиции средно в два до три случая удрям голяма печалба, в пет-шест не става нищо, и при два-три губя. Но ограничавам загубите си само до парите, с които разполагам в съответния момент.

Хората, които мразят риска, влагат парите си в банката. Все пак е по-добре да имаш спестявания, отколкото да нямаш. Нужно е обаче много време, докато си вземеш обратно парите и в повечето случаи не получаваш нищо безплатно с тях.

При всяка своя инвестиция търся нещо допълнително, нещо, което да получавам безплатно. И рискът трябва да бъде ограничен. Има много книги, посветени напълно на тази идея, така че тук няма да се впускам в подробности. Рей Крок е продавал франчайзи за производство на хамбургери не защото е обичал хамбургери, а защото искал да получава безплатно имота под франчайза. Така че разумните инвеститори трябва да търсят нещо повече от възвръщаемост на инвестицията, а именно - активите, които получават безплатно, след като си върнат парите. Ето това е финансова интелигентност.

Силата на фокуса.

Детето на един приятел бе придобило неприятния навик да прахосва пари. Щом стана на шестнайсет години, разбира се, пожела да си има кола. Извинението: Родителите на всичките му приятели вече им били купили коли. Юношата поиска да изтегли от направените на негово име спестявания, за да плати първата вноска. Точно тогава ми се обади баща му.

- Мислиш ли, че трябва да му позволя да го направи, или най-добре просто да постъпя като другите родители и да му купя кола?

- Това може би ще намали напрежението в близко бъдеще, но на какво ще си го научил? Можеш ли да използваш желанието на сина си да има кола, за да го вдъхновиш да научи нещо?

Два месеца по-късно срещнах отново приятеля си.

- Е, синът ти купи ли си кола? - попитах аз.

- Не. Но аз му дадох 3 000 $ за нея. Казах му да използва моите пари, вместо събраното за висшето му образование.

- Е, много щедро от твоя страна.

- Не съвсем. Парите бяха придружени от едно условие. Използвах съвета ти да впрегна желанието му да си купи автомобил, така че да научи нещо.

- И какво беше условието?

- Ами, извадихме отново твоята игра "ПОТОЦИ ПАРИ". Играхме на нея и обсъждахме дълго как могат да се използват най-разумно парите. После му дадох квитанция за абонамент за "Уолстрийт Джърнъл", който му бях направил, и няколко книги за борсата.

- И какво стана?

- Казах му, че тези 3 000 $ са негови, но може да не си купи веднага кола с тях. Може да ги използва, за да купува и продава акции, да си намери свой брокер, и щом направи от тях 6 000 $, ще може да си купи кола с 3 000 $ от тях, а останалите да прибави в спестяванията за по-нататъшното си обучение.

- Какви са резултатите?

- Ами отначало късметът му се усмихна, но няколко дни по-късно той изгуби всичко, което бе спечелил. Тогава вече наистина се заинтригува. Днес от първоначалните 3 000$ са му останали само 1 000$, но затова пък интересът му нараства. Изчете всички книги, които му дадох, и отиде в библиотеката за още. Изчита жадно "Уолстрийт Джърнъл", следи индикаторите и вместо MTV вече гледа CNBC. Разполага само с 1 000$, но интересът и желанието му да учи са стигнали до небето. Знае, че ако изгуби тези пари, ще ходи пеш още две години, но не му пука. Струва ми се дори, че вече перспективата да има кола изобщо не го привлича, тъй като си е намерил по-забавна игра.

- А какво ще стане, ако изгуби всичките си пари? - попитах аз.

- Ще мислим, когато се случи. Предпочитам да изгуби всичко сега, отколкото да изчакам да стане на нашите години и тогава да рискува да изгуби всичко. Освен това с никои други пари не съм му осигурил такова добро образование както с тези 3 000$. Наученото сега ще му служи цял живот, а освен това като че ли придоби ново уважение към силата на парите. Струва ми се, че вече не харчи така безразборно.

Както казах в частта "Плащайте първо на себе си", няма смисъл да се стараете да станете богати, ако не сте овладели силата на самодисциплината. Макар процесът на създаване на приток на пари от колонката с активи на теория да е лесен, трудна е умствената твърдост при определяне посоката на парите. Поради външните изкушения, в днешния консуматорски свят е много по-лесно просто да издухаш тези пари през колонката с разходи. При липса на умствена непреклонност, тези пари изтичат в посоката на най-малкото съпротивление. А това вече означава бедност и финансови проблеми.