Книга европейска рамка за корпоративно управление зелена книга


Дялово участие на служители



Изтегляне 478.68 Kb.
страница3/3
Дата25.07.2016
Размер478.68 Kb.
#5083
1   2   3

2.8. Дялово участие на служители

В рамката за корпоративно управление трябва да бъде отчетен интересът на служителите, свързан с дългосрочната устойчивост на дружеството, за което те работят. Служителите могат да участват в делата на дружеството, като бъдат информирани, консултирани или участват в съвета на директорите. Тяхното участие може обаче да има и финансово измерение, по-специално когато служителите станат акционери. В някои европейски страни дяловото участие на служителите има богати традиции60. Преобладава мнението, че подобни схеми служат за повишаване на ангажираността и мотивацията на работниците, увеличаване на производителността и намаляване на социалното напрежение. Но дяловото участие на служителите крие и рискове: ако компанията фалира, те биха могли да загубят както работата, така и спестяванията си. Все пак като инвеститори служителите биха могли в значителна степен да допринесат за увеличаване на дела на дългосрочните инвеститори.

Въпрос:


  1. Трябва ли да бъдат взети мерки за насърчаване на дяловото участие на служителите на равнище ЕС и какви да бъдат те?

3. Принципът „изпълнение или обяснение“ — наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление

Проведената сред дружествата и инвеститорите анкета сочи, че за повечето от тях принципът „изпълнение или обяснение“ представлява подходящ инструмент на корпоративното управление. Съгласно този принцип дружеството, което решава да не спази препоръките на кодекса за корпоративно управление, трябва да посочи подробни, специфични и конкретни причини за това. Най-важното предимство на посочения принцип е неговата гъвкавост; той позволява на дружествата да адаптират своите практики на корпоративно управление спрямо специфичната си ситуация (като се отчита техният размер и акционерна структура, както и секторните особености). Също така се смята, че въпросният принцип повишава отговорността на дружествата, като ги насърчава да поставят под въпрос целесъобразността на своите практики на корпоративно управление и им поставя цели. Ето защо този принцип среща широката подкрепа сред регулаторни органи, дружества и инвеститори, както бе потвърдено от публикуваното през есента на 2009 г. проучване на системите за наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление в държавите-членки61.

Въпреки това цялостното въвеждане в ЕС на принципа „изпълнение или обяснение“ не протича безпрепятствено. Горепосоченото проучване разкри съществени слабости в прилагането на въпросния принцип, които намаляват ефикасността на европейската рамка за корпоративно управление и ограничават нейната полезност. Ето защо са необходими определени корекции с цел по-ефективното прилагане на кодексите за корпоративно управление. Решенията не трябва да променят из основи принципа, а да оптимизират неговото функциониране, като подобрят информационното качеството на отчетите. Въпросните решения обаче не засягат евентуалната необходимост от укрепване на някои изисквания на равнище ЕС посредством включването им в законодателни актове вместо в препоръки.

3.1. Подобряване на качеството на обясненията, давани в декларациите за корпоративно управление

Според цитираното по-горе проучване общото качество на декларациите за корпоративно управление на дружествата, неспазващи препоръките на кодекса за корпоративно управление, е незадоволително. Обясненията в тях служат на инвеститорите да направят своя избор и да оценят стойността на дружеството. Проучването обаче сочи, че в над 60 % от случаите, при които дружествата не са отчели препоръките, не е било предоставено подходящо обяснение. Дружествата са посочили единствено, че не са спазили препоръките, без да предоставят допълнително обяснение, или даденото обяснение е било твърде общо или ограничено.

В редица държави-членки вече се наблюдава бавно, но все пак постоянно подобряване на въпросната ситуация. Дружествата трупат опит, като благодарение на водената от публични и частни органи (надзорни органи на финансовите пазари, фондови борси, търговски камари и т.н.) образователна дейност бе подобрено качеството на представяните обяснения. Съществуват обаче възможности за допълнително оптимизиране посредством въвеждане на по-конкретни изисквания относно информацията, която се публикува от дружествата, отклонили се от препоръките. Изискванията трябва да бъдат ясни и точни — много от съществуващите трудности са породени от погрешното разбиране на естеството на необходимите обяснения.

Добър пример за точно формулирани изисквания към дружествата е даден в шведския кодекс за корпоративно управление, който предвижда, че „в своя отчет за корпоративното управление дружеството посочва ясно кои правила от кодекса не са били спазени, обяснява причините за всеки случай на неспазване и описва взетото вместо това решение“62. Наистина би било целесъобразно да се изисква от дружествата освен причините за неспазването на въпросната препоръка да посочват и точно описание на приложеното вместо това решение.



3.2. По-добро наблюдение на корпоративното управление

Наблюдението на публикуваните от дружествата декларации за корпоративно управление изглежда не е достатъчно изчерпателно. В повечето държави-членки отговорността за прилагане на задължението за публикуване се нови от инвеститорите, които в зависимост от културата и традициите на своята държава-членка често не полагат необходимите усилия. Надзорните органи на финансовите пазари, фондовите борси или останалите контролни органи функционират съгласно различни правни рамки и прилагат различни практики. В повечето случаи те изпълняват само формална роля, включваща проверка дали декларацията за корпоративно управление е била публикувана. Малко държави-членки разполагат с публични или специализирани органи, които да проверяват изчерпателността на предоставената информация (особено на обясненията).

Принципът „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, фондовите борси или други органи63, получат правото да проверяват дали наличната информация (и особено обясненията) е достатъчно полезна и изчерпателна. Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да присъждат оценки на избраните от дружествата решения. Органите биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-висока прозрачност. Би могло да се предвидят и официални санкции в най-сериозните случаи на неспазване64.

Наблюдението би могло да бъде подобрено посредством например включването на декларацията за корпоративно управление към определението на регулираната информация по член 2, параграф 1, буква к) от Директива 2004/109/ЕО и следователно подчинявайки я на правомощията на компетентните национални органи, посочени в член 24, параграф 4 от въпросната директива.

По отношение на различните практики, разработени от контролните органи, съществува огромен потенциал за подобряване и разширяване на настоящия обмен на най-добри практики.

Въпроси:


  1. Смятате ли, че дружествата, отклонили се от препоръките на кодексите за корпоративно управление, трябва да бъдат задължени да предоставят подробни обяснения за тези отклонения и да описват взетите алтернативни решения?

  2. Смятате ли, че контролните органи трябва да имат право да проверяват информационното качество на посочените в декларациите за корпоративно управление обяснения и да изискват от дружествата при необходимост да допълват обясненията? Ако отговорът е положителен, в какво по-точно трябва да се изразява тяхната роля?

4. Предстоящи стъпки

Държавите-членки, Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и другите заинтересовани страни се приканват да представят своите становища по предложенията, изложени в настоящата зелена книга. Отговорите следва да се изпращат на Комисията най-късно до 22 юли 2011 г. на следния адрес: markt-complaw@ec.europa.eu. Като продължение на настоящата зелена книга и въз основа на получените отговори Комисията ще вземе решение за последващите действия. Всички последващи законодателни или незаконодателни предложения ще бъдат придружени от изчерпателна оценка на въздействието, в която ще бъде отчетена необходимостта от избягване на непропорционалната административна тежест за дружествата.



Получените становища ще се публикуват в интернет. Важно е да се прочете специалната декларация за защита на личните данни, приложена към настоящата зелена книга, в която се посочва как ще се обработват личните данни и коментарите.

Приложение 1: Списък на въпросите

Общи въпроси

  1. Трябва ли мерките на ЕС в областта на корпоративното управление да са съобразени с размера на котираните дружества? По какъв начин? Трябва ли да бъде установен диференциран и пропорционален режим за малките и средните котирани дружества? Ако отговорът е положителен, съществуват ли подходящи дефиниции или прагове? При наличието на такива, моля посочете начините за тяхното адаптиране спрямо условията при МСП, като отговорите на посочените по-долу въпроси.

  2. Необходими ли са мерки в областта на корпоративното управление, предприети на равнище ЕС спрямо некотираните дружества? Трябва ли намесата на ЕС да акцентира върху насърчаването на разработването и прилагането на доброволни кодекси за некотираните дружества?

Съвет на директорите

  1. Трябва ли ЕС да се стреми към осигуряване на ясно разграничаване между функциите и задълженията на председателя на съвета на директорите и главния изпълнителен директор?

  2. Трябва ли профилите на директорите, включително и на председателя, да бъдат по-точно определени в политиките за набиране на персонал, за да се осигури необходимата компетентност и подходящо многообразие на състава на съвета на директорите? Ако отговорът е положителен, как най-ефективно следва това да бъде постигнато и на какво равнище на управление, например на национално, европейско или международно?

  3. Трябва ли котираните дружества да оповестяват дали прилагат политики за многообразие и ако отговорът е положителен, дали да посочват заложените в тях цели и основно съдържание и дали да докладват редовно за постигнатия напредък?

  4. Трябва ли котираните дружества да бъдат задължени да осигурят по-добър баланс между половете в управителните органи? Ако отговорът е положителен, по какъв начин?

  5. Смятате ли, че на европейско равнище трябва да бъдат въведени мерки за ограничаване на броя на мандатите, заемани от един директор без изпълнителни правомощия? Ако отговорът е положителен, как следва то да бъде формулирано?

  6. Трябва ли котираните дружества да бъдат насърчавани да се подлагат редовно на външни оценки (например на всеки три години)? Ако отговорът е положителен, как може да се осъществи това?

  7. Трябва ли задължително да бъдат оповестявани политиката за възнагражденията, годишният отчет за възнагражденията (отчита се начинът на прилагане на политиката за възнагражденията през последната година) и на размерът на индивидуалните възнаграждения на директорите със или без изпълнителни правомощия?

  8. Трябва ли политиката за възнагражденията и отчетът за възнагражденията да бъдат задължително гласувани от акционерите?

  9. Съгласни ли сте, че съветът трябва да одобрява и да поема отговорност за „склонността на дружеството да поема на риск“ и да я отчита надлежно пред акционерите? Трябва ли тези споразумения за оповестяване да обхващат и съответните ключови рискове за обществото?

  10. Съгласни ли сте, че съветът трябва да осигурява ефективността на правилата за управление на риска на дружеството, както и пропорционалността им спрямо неговия рисков профил?

Акционери

  1. Моля посочете съществуващите правила на ЕС, които според вас могат да допринесат за неподходящата липса на далновидност на инвеститорите, и предложете варианти за тяхното изменение с оглед предотвратяване на подобно поведение.

  2. Трябва ли да бъдат взети мерки във връзка със структурата за стимулиране и оценката на резултатите на лицата, управляващи портфейли на дългосрочните институционални инвеститори, и какви да бъдат те

  3. Трябва ли чрез законодателството на ЕС да бъде повишена ефективността на осъществяваното от институционалните инвеститори наблюдение върху управителите на активи по отношение на стратегии, разходи, търговия и ниво на заинтересованост към дружеството, в което се инвестира? Ако отговорът е положителен, по какъв начин?

  4. Необходими ли са правила на ЕС, налагащи определена степен на независимост на ръководните органи на управителите на активи (например от тяхното дружество майка), или други (законодателни) мерки на ЕС за по-добро оповестяване и управление на конфликтите на интереси?

  5. Кой е най-добрият начин за улесняване на сътрудничеството между акционерите?

  6. Трябва ли в законодателството на ЕС да бъдат въведени изисквания за повишаване на прозрачността на услугите на делегираните съветници, например по отношение на техните аналитични методи, конфликти на интереси, техните политики за преодоляване на такива конфликти и/или прилагането на етичен кодекс? Ако отговорът е положителен, как следва да се постигне това?

  7. Необходими ли са според вас други (законодателни) мерки, например ограничаване на възможността делегирани съветници да предоставят консултации на дружества, в които се инвестира?

  8. Необходим ли е технически и/или правен европейски механизъм, който да подпомага емитентите при идентифицирането на техните акционери с оглед подобряване на диалога по въпросите на корпоративното управление? Ако отговорът е положителен, смятате ли, че той ще бъде полезен и за сътрудничеството между инвеститорите? Моля пояснете (например преследвани цели, предпочитан инструмент, честота, степен на изчерпателност и разпределение на разходите).

  9. Смятате ли, че миноритарните акционери трябва да получат допълнителни права, за да могат ефективно да отстояват своите интереси в дружествата, при които един акционер има преобладаващо или контролиращо дялово участие?

  10. Смятате ли, че миноритарните акционери трябва да бъдат по-добре защитени срещу сключването на сделки между свързани лица? Ако отговорът е положителен, какви мерки може да бъдат предприети?

  11. Трябва ли да бъдат взети мерки за насърчаване на дяловото участие на служителите на равнище ЕС и какви да бъдат те?

Наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление

  1. Смятате ли, че дружествата, отклонили се от препоръките на кодексите за корпоративно управление, трябва да бъдат задължени да предоставят подробни обяснения за тези отклонения и да описват взетите алтернативни решения?

  2. Смятате ли, че контролните органи трябва да имат право да проверяват информационното качество на посочените в декларациите за корпоративно управление обяснения и да изискват от дружествата при необходимост да допълват обясненията? Ако отговорът е положителен, в какво по-точно трябва да се изразява тяхната роля?

Приложение 2: Списък на мерките на ЕС в областта на корпоративното управление

  • Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети, Директива 86/635/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции и Директива 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1—7).

  • Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38—57).

  • Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17—24).

  • Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12—23).

  • Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията от 15 февруари 2005 година относно ролята на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, и относно комитетите на надзорния съвет (ОВ L 52, 25.2.2005 г., стр. 51—63).

  • Препоръка 2004/913/ЕО на Комисията от 14 декември 2004 година за насърчаване на установяването на подходящ режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 55—59).

  • Препоръка 2009/385/ЕО на Комисията от 30 април 2009 година за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 28—31).



1Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „За Акт за единния пазар. За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ — COM (2010) 608, окончателен/2, стр. 27.

2Виж Заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. на уебсайт
http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/115346.pdf.

3Допитването относно „оповестяването на нефинансова информация от страна на дружествата“ приключи през януари 2011 г.; виж уебсайт http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2010/non-financial_reporting_en.htm.

4Виж също публикацията на ОИСР „Corporate Governance and the Financial Crisis - Conclusions and emerging good practices to enhance implementation of the Principles“ (Корпоративното управление и финансовата криза – заключения и нови добри практики за по-добро прилагане на принципите), февруари 2010 г.

5Доклад на Комитета за финансовите аспекти на корпоративното управление („The Cadbury Report“), 1992 г., стр. 15, виж уебсайт http://www.ecgi.org/codes/documents/cadbury.pdf.

6Принципи за корпоративно управление на ОИСР, 2004 г., стр. 11, виж уебсайт
http://www.oecd.org/dataoecd/32/18/31557724.pdf.

7Списък с мерките на ЕС в областта на корпоративното управление е поместен в приложение 2.

8При този подход, ако дружеството реши да се отклони от кодекса за корпоративно управление, то трябва да посочи причините за това и частите от кодекса, които то не е приложило.

9COM(2010) 284, виж също Становище за получените мнения — Резюме на отговорите, получени във връзка със Зелената книга на Комисията относно корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията, на уебсайт
http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2010/governance/feedback_statement_en.pdf.

10Виж горепосочената зелена книга, раздели 3.5 и 5.5.

11Проучване на практиките по наблюдение и прилагане на корпоративното управление в държавите-членки, виж уебсайт http://ec.europa.eu/internal_market/company/docs/ecgforum/studies/comply-or-explain-090923_en.pdf.

12Съществуват обаче някои изключения, според член 41, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87) държавите-членки могат да разрешат на МСП, чиито акции се търгуват на борсата, да не създават отделен одиторски комитет.

13Виж например „Code de gouvernement d’entreprise pour les valeurs moyennes et petites“, декември 2009 г., Middlenext, на уебсайт http://www.middlenext.com/.

14Виж например „UK Corporate Governance Code“ на уебсайт
http://www.frc.org.uk/corporate/ukcgcode.cfm.

15Принципът за намаляване на административната тежест на малките и средните предприятия е застъпен и в текущия преглед на счетоводните директиви (директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ ЕИО на Съвета), въпреки че той е насочен основно към некотираните дружества, както и в Зелената книга относно одитната политика (COM(2010) 561), виж уебсайт
http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2010/audit/green_paper_audit_en.pdf.

16„Corporate Governance Guidance and Principles for Unlisted Companies in Europe“, European Confederation of Directors’ Associations (EcoDa), виж уебсайт
http://www.ecoda.org/docs/ECODA_WEB.pdf.

17Например в Белгия „Buysse Code — Corporate governance recommendations for non-listed enterprises“ (http://www.codebuysse.be/downloads/CodeBuysse_EN.pdf); във Финландия инициативата на Централната търговска камара „Improving corporate governance of unlisted companies“ (http://www.keskuskauppakamari.fi/content/download/19529/421972); и в Обединеното кралство „Corporate Governance Guidance and Principles for Unlisted Companies in the UK“, Institute of Directors (http://www.iod.com/MainWebsite/Resources/Document/corp_gov_guidance_and_principles_for_unlisted_companies_in_the_uk_final_1011.pdf).

18Настоящата зелена книга не оказва влияние върху определите чрез националното законодателство функции, изпълнявани от различните дружествени органи, и участието на служителите в управителните органи.

19Следва да се отбележи, че някои държави-членки са предвидили правила за участието на служителите в управителните органи.

20„Enhancing stakeholder diversity in the Board room“, поредица „The Erfurt meetings“, № 1, март 2008 г., издавана от European Citizens’ Seminars e.V. (Ерфурт, Германия).

21Heidrick & Struggles, „Corporate Governance Report 2009 — Boards in turbulent times“, анализ на 371 водещи дружества, проведен в 13 страни по данни на съответните фондови борси.

22Виж Heidrick & Struggles.

23Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.“ — COM (2010) 491 окончателен.

24За подробности виж работния документ на службите на Комисията относно равенството между половете и ръководството на предприятията, SEC(2011) 246 окончателен.

25Европейска комисия, База данни за жените и мъжете на ръководни длъжности
http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=764&langId=en.

26„Women matter“, McKinsey & Company 2007 г., 2010 г.

27Виж горепосочения работен документ на службите на Комисията.

28„Women matter“, McKinsey & Company 2008 г.

29Adams and Ferreira „Women in the boardroom and their impact on governance and performance“, в Journal of Financial Economics 94 (2009 г.).

30Woolley, Chabris, Pentland, Hashmi and Malone, „Evidence for a Collective Intelligence Factor in the Performance of Human Groups“, Sciencexpress, 30 септември 2010 г.

31„Women matter“, McKinsey & Company 2007 г.; „Female Leadership and Firm Profitability“, Finnish Business and Policy Forum — EVA 2007 г.; „The Bottom Line: Connecting Corporate Performance and Gender Diversity“, Catalyst 2004 г.

32Виж Adams and Ferreira.

33„Контролирано предприятие“ съгласно определението от Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и изменение на Директива 2001/34/ЕО. Виж също взаимоотношенията между предприятие майка и дъщерно предприятие, описани в член 1 от Директива 83/349/ЕИО относно консолидираните счетоводни отчети.

34Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията от 15 февруари 2005 г. относно ролята на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, и относно комитетите на надзорния съвет.

35ОИСР „Corporate Governance and the Financial Crisis: Conclusions and emerging good practices to enhance implementation of the Principles“ (Корпоративното управление и финансовата криза – заключения и нови добри практики за по-добро прилагане на принципите), 24 февруари 2010 г., стр. 20.

36Виж Higgs, D. „Review of the role and effectiveness of non-executive directors“, януари 2003 г.

37Препоръки на Комисията 2004/913/ЕО, 2005/162/ЕО и 2009/385/ЕО.

38Доклади на Комисията SEC(2007) 1022 и (2010) 285.

39Декларация на Европейския форум по корпоративно управление от 23 март 2009 г.

40Вж. въпрос 7.1. Участвалите в допитването като цяло изразиха мнението, че стимулите за директорите трябва да бъдат добре структурирани с оглед насърчаване на дългосрочните и устойчивите резултати на дружествата. Мнозинството обаче не подкрепи приемането на законодателни мерки относно структурата на възнагражденията в котираните дружества. Все пак някои от участвалите лица заявиха, че биха приветствали повишаването на прозрачността на политиките за възнагражденията на директорите на котираните дружества и тяхното гласуване от акционерите.

41Например устойчивост на инвестициите на дружеството спрямо изменение на климата, финансови или други последици вследствие на законодателство в областта емисиите на парникови газове.

42Уебсайт на ЕС за защита на критичната инфраструктура:
http://europa.eu/legislation_summaries/justice_freedom_security/fight_against_terrorism/jl0013_en.htm

43Според анкетите на Комисията.

44Така например ангажиментът на типичните краткосрочни институционални инвеститори, каквито са хедж-фондовете „активисти“, може да е полезен, действайки като катализатор за промяна в управлението и повишаване на осведомеността сред акционерите.

45Виж UK Stewardship Code.

46Инвеститори, които са поели дългосрочни задължения към своите бенефициери, като например пенсионни фондове, животозастрахователни дружества, държавни пенсионни или инвестиционни фондове.

47За целите на настоящата зелена книга понятието „институционални инвеститори“ се разбира в неговия по-широк смисъл, т.е. всяка институция, чийто предмет на дейност е инвестиране (включително) за сметка на клиенти и бенефициери.

48Paul Woolley, „Why are financial markets so inefficient and exploitative — and a suggested remedy“, в The Future of Finance: „The LSE Report“, 2010 г.

49Положителни отговори бяха получени предимно от инвеститори, управители на активи, сектора (за финансови услуги) и специалисти от бранша.

50Виж също параграф 7.3.4 от Общественото допитване относно преразглеждането на директивата относно пазарите на финансови инструменти: http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2010/mifid/consultation_paper_en.pdf

51На 31 януари 2010 г. комитетът по отговорностите на акционерите към ICGN (ICGN Shareholder Responsibilities Committee) публикува покана за предоставяне на мнения относно стандартните договорни условия за споразумения между собственици и управители на активи. http://www.icgn.org/policy_committees/shareholder-responsibilities-committee/-/page/307/.

52За по-подробна информация виж работния документ на службите на Комисията „Преглед на функционирането на Директива 2004/109/ЕО: нови въпроси“, придружаващ Доклада на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Функциониране на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, SEC(2009) 611, стр. 88—94.

53Този въпрос бе повдигнат и в рамките на Зелена книга Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията COM(2010) 284, обхващаща обаче единствено финансовите институции.

54В рамките на проведеното във връзка с Директивата за прозрачността допитване Комисията вече разгледа риска от злоупотреби с т. нар. „празен вот“. Изводите от допитването бяха, че проблемът произтича от регистрирането на датата на записа („record date capture“).

55За повече подробности виж Пазарен анализ на режимите на прозрачност в акционерните дружества в Европа, ЕЦБ T2S Taskforce on Shareholder Transparency, 9 декември 2010 г.:
на уебсайт http://www.ecb.int/paym/t2s/progress/pdf/subtrans/mtg7/2010-t2s-tst-questionnaire-response-analysis.pdf?d6cc9adf38f63d24897c94e379213b81

56Директива 2004/109/EО.

57В рамките на предвидения за 2011 г. преглед на Директивата за прозрачността Комисията възнамерява също да въведе изисквания за оповестяване на дългосрочните икономически позиции, имащи сходни икономически последствия като притежанието на акции.

58Виж член 43, параграф 1, буква 7б от Четвъртата директива 78/660/EИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества и Седмата Директива 83/349/EИО на Съвета от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети.

59Виж становището на Европейския форум по корпоративно управление относно правата на миноритарните акционери.

60Съобщение относно рамката за насърчаване на финансовото участие на служителите, COM(2002) 364, доклад PEPPER IV: „Benchmarking of Employee Participation in Profits and Enterprise Results in the Member and Candidate Countries of the European Union“, 2008 г.

61Проучване на практиките по наблюдение и прилагане на корпоративното управление в държавите-членки, виж уебсайт http://ec.europa.eu/internal_market/company/ecgforum/studies_en.htm.

62Виж http://www.corporategovernanceboard.se/the-code/current-code, точка 10.2.

63Тук не се разглежда ролята на одиторите, тъй като в отделна зелена книга вече бе започнато допитване за ролята на задължителния одит , виж уебсайт
http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2010/audit/green_paper_audit_en.pdf.

64Както това бе сторено например в Испания — виж Проучването на практиките по наблюдение и прилагане на корпоративното управление в държавите-членки, стр. 63.

BG BG

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1

Изтегляне 478.68 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание