Книга на царете или Втора книга на царете глава 1 1їСлед смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля

1їВ двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иоахаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.

2їТой върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.

3їЗатова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаила, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.

4їТогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.

5ї(И Господ даде избавител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по напред;

6їобаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).

7їЗащото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.

8їА останалите дела на Иоахаза, и всичко, що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

9їИ Иоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.

10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.

11 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.

12 А останалите дела на Иоаса, и всичко, що извърши, и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

13їИ Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите царе.

14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият цар слезе при него, та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!

15їА Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.

16 Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:

17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.

18їРече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.

19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.

20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята.

21 И неколцина израилтяни, като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът, та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.

22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.

23 Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;

24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад,

25 Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.

1їВъв втората година на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.

2їТой бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.

3їТой върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпил баща му Иоас.

4їОбаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.

5їИ щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

6їНо чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ, заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя грях.

7їТой изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе града Села с бой, нарече го Иоктеил, както се казва и до днес.

8їТогава Амасия прати човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза. Ииуевият син, да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.

9їА Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал, та стъпкал тръна.

10 Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда, та да паднеш, ти и Юда с тебе?

11 Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

12їИ Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

13 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Охозиевия син; и дойде в Ерусалим, та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

14 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

15 (А останалите дела, които извърши Иоас, и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16 И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).

17 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.

18їА останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис, та го убиха там.

20 И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.

21 Тогава всичките Юдови люде взеха Азария, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда, след като баща му царят заспа с бащите си.

23їВ петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, и царува четиридесет и една година.

24 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона, Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.

26 Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен, който да помогне на Израиля.

27 И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави от ръката на Еровоама, Иоасовия син.

28 А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

29їИ Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.

1їВ двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.

2їТой беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

3їТой върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

4їНо високите места не се отмахнаха; людете още жертваха и кадяха по високите места.

5їНо Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.

6їА останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

7їИ Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.

8їВ тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария, Еровоамовият син, и царува шест месеца.

9їТой върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.

11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

12 Това беше изпълнение на словото, което Господ говори на Ииуя, като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.

13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия, и царува един месец в Самария.

14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Салума, Явисовия син, в Самария, и го уби, сам се възцари вместо него.

15 А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

16їТогава Манаим порази Тапса и всичко, що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я, понеже не му отговориха; и разпра всичките бременни жени в нея.

17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, и царува десет години в Самария.

18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

19 Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

20 И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.

21 А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.

23їВ петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, и царува две години.

24 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него, та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си петдесет мъже от галаадците; и уби го, та сам се възцари вместо него.

26 А останалите дела на Факия, и всичко, що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, и царува двадесет години.

28 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

29 В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар, та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе жителите им пленници в Асирия.

30 А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея, Ромелевия син, и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.

31 А останалите дела на Факея, и всичко, що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.

33 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.

34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.

35 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.

36 А останалите дела на Иотама, и всичко, що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

37їВ онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.

38 А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.
ГЛАВА 16

1їВ седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.

2їАхаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,

3їно ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди преди израилтяните.

4їТой жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.

5їТогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.

6їВ онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат, та живееха там, гдето са и до днес.

7їЗатова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се повдигнаха против мене.

8їИ Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.

9їИ асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск, та го превзе, и отведе жителите му в Кир, а Расина уби.

10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.

11 И свещеникът Урия направи жертвеника точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеникът Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.

12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи до жертвеник, та направи принос върху него.

13 И върху тоя жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.

14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.

15 И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето, принасяно от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене, за да се допитвам до Господа.

16їИ свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.

17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.

18 И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.

19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20 И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.
ГЛАВА 17

1їВ дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.

2їТой върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

3їПротив него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

4їА след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

5їИ асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария, обсаждаше я три години.

6їВ деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

7їА това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

8їи бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.

9їИ израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

10 Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

15 Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог, та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействали и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа, та бяха Го разгневили.

18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

20їГоспод, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля, та да не следват Господа, и направи ги да извършат голям грях.

22їИ израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, гдето е и до днес.

24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим, та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог; затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.

27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.

28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде, та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

29 Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огъня за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

33їБояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда, казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпваха до днес, както постъпваха бащите им.

1їВ третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар Ахаз.

2їТой беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

3їТой върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:

4їсъбори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан.

5їНа Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;

6їзащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Мойсея.

7їИ Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.

8їТой порази филистимците до Газа и до околността й, от стражарска кула до укрепен град.

9їА в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.

10 След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.

11 И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове;

12 защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Мойсей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

17 Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.

18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.

19 Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?

20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш, та си въстанал против мене?

21 Виж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му, та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

22 Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?

23 Сега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

24 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

25 Без волята на Господа ли възлязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя, та я съсипи.

26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

27 Но Рапсак им рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

28 Тогава Рапсак застана, та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

29 така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.

30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

32 докле дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя, земя, изобилстваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

34їГде са боговете на Емат и Аршад? Где са боговете на Сефариум, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 Кои измежду всичките богове на разните страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи, та му известиха Рапсаковите думи.