Книга на царете или Втора книга на царете глава 1 1їСлед смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля

1їА когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2їИ прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия, Амосовия син.

3їИ рекоха му: Так казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4їМоже би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка, що е оцелял.

5їИ тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

6їИ Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7їЕто, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне на своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8їИ така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9їИ царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

12їБоговете на народите избавиха ли ония, които бащите мм изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците, та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 Приклони. Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

17 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21їЕто словото, което Господ изговори за него:-Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря;Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

22їКого са обидил и похулил ти?И против Кого си говорил с висок глас.И си надигнал нагоре очите си?Против Светия Израилев.

23їГоспода си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл:С множеството на колесниците си възлязох азВърху височината на планините,Върху уединенията на Ливан:И ще изсека високите му кедри,Отборните му елхи;И ще вляза в най-крайното помещение по него,В леса на неговия Кармил.

24їАз изкопах, и пих чужди води;И със стъпалото на нозете сиЩе пресуша всичките реки на Египет.

25їНе си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това?А сега го изпълних,Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

26їЗатова жителите им станаха безсилни,Уплашиха се и посрамиха се;Бяха като трева на полето, като зеленина,Като трева на къщния покрив,И жито, препълнено преди да стане стъбло.

27їНо Аз зная жилището ти,Излизането ти и влизането ти,И убийството ти против Мене,

28їПонеже буйството ти против Мене,И надменността ти стигнаха до ушите Ми,Затова ще туря куката Си в ноздрите ти,И юздата Си в устните ти,Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29їИ това ще ти бъде знамението:Тая година ще ядете това, което е саморасло,Втората година това, което израства от същото;А третата година посейте и пожънете,Насадете лозя и яжте плода им.

30 И оцелялото от Юдовия дом,Което е останало, пак ще пуска корени долу,И ще дава плод горе.

31 Защото из Ерусалим ще излезе остатък,И из хълма Сион оцелялото.Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32їЗатова, така казва Господ за асирийския цар:Няма да влезе в тоя град,Нито ще хвърли там стрела,Нито ще дойде пред него с щит,Нито ще издигне против него могила.

33їПо пътя, през който е дошъл, по него ще се върне,И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

34їЗащото ще защитя тоя град, за да го избавя,Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в аратската земя.А вместо него се възцари сина му Есарадон.

1їВ това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него, та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2їТогава царят обърна лицето си към стената, та се помоли Господу, казвайки:

3їМоля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с верност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4їА преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него, и рече:

5їВърни се, та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом.

6їЩе приложа на живота ти петнадесет години; ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

7їТогава Исаия каза: Вземете низаница смокини. И взеха, та я туриха на цирея; и царят оздравя.

8їА Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом?

9їИ Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери -`да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне надире десет стъпала?

10їИ Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире.

11 И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слезнала върху слънчевия часовник на Ахаза.

12 В онова време вавилонският цар Веродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия бил се разболял.

13 И Езекия ги изслуша, и показа им цялата къща със скъпоценните си вещи - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад, и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

14 Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия, та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат, от Вавилон.

15 Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко, що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

16їТогава Исаия рече на Езекия: Слушай Господното слово:

17 Ето, идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе у Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

18 И ще отведат от синовете, които се излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.

19їТогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

20 А останалите дела на Езекия и всичкото му юначество, и как направи водоема и водопровода, та доведе вода в града, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

21їИ Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари сина му Манасия.

1їМанасия бе дванадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива.

2їТой върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ изпъди преди израилтяните.

3їУстрои изново високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваала и направи ашера, както Израилевият цар Ахаав беше сторил, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

4їТоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си.

5їИздигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

6їИ преведе сина си през огъня, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши голямо зло пред Господа, та Го разгневи.

7їИ ваяният идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

8їи няма вече да направя нозете на Израиля да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, напълно според закона, който слугата Ми Мойсей им даде.

9їНо не послушаха; а Манасия ги подмами да вършат по-лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните.

10їТогава Господ говори чрез слугите Си пророците, казвайки:

11 Понеже Юдовият цар Манасия стори тия мерзости, и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си направи и Юда да съгреши.

12 Затова, така казва Господ Израилевият Бог: Ето, Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, щото на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

13 И ще простра върху Ерусалим същата мерилна връв, която прострях върху Самария, и същия отвес, който прострях върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим, както избърсва някой едно блюдо, и като го избърше, обръща го наопаки.

14 И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели,

15 защото вършеха зло пред Мене и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха из Египет, до днес.

16 При това, освен греха, с който направи Юда да съгреши като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия.

17 А останалите дела на Манасия, и всичко, що извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

18 И Манасия заспа с бащите си, и биде погребан в градината на своята къща, в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Амон.

19 Амон бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим; а името на майка му бе Месулемета, дъщеря на Аруса от Иотева.

20їТой върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия.

21 Ходи напълно в пътя, в който ходи баща му, и служи на идолите, на които служеше баща му, та им се поклони.

22їИ остави Господа Бога на бащите си, и не ходи в Господния път.

23 А слугите на Амона направиха заговор против него, та убиха царя в собствената му къща.

24 Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

25їА останалите дела, които извърши Амон, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

26 И погребаха го в гроба му в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Иосия.
ГЛАВА 22

1їИосия бе осем години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.

2їТой върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

3їИ в осемнадесетата година на царя Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

4їИди при първосвещеника Хелкия, та му речи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете,

5їи нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -

6їна дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни, за да поправят дома.

7їОбаче, не държеха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.

8їТогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сефан: Намериха книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.

9їИ секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

10 Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

11їА царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

12 Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:

13 Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга, та да постъпват напълно според както е писано за нас.

14 И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. И тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

15 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

16їТака казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко, което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.

17 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.

18 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

19 Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

20 Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.
ГЛАВА 23

1їТогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

2їИ царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

3їИ царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета.

4їТогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи, направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

5їИ премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

6їЗанесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища.

7їСъбори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси на ашера.

8їИ доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който вход беше отляво на градската порта.

9їНо свещениците от високите места не възлизаха да служат при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си.

10 Царят оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха.

11їИ отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натан-мелех, което бе в храмовите предели, и изгори с огъня колесниците на слънцето.

12 Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон.

13 Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците,и за Мелхома, мерзостта на амонците.

14 И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

15 При това царят събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата.

16 И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати, та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово, прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща.

17 Тогава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда, та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.

18 Тогава царят каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

19 Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили, та бяха разгневили Господа, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

20 И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим.

21 След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасха на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета.

22 Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха,

23 каквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия.

24 При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.

25 Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Мойсеевия закон; нито след него настана подобен нему.

26 При все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил.

27 И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там.

28 А останалите дела на Иосия, и всичко, що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

29 В неговите дни египетският цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Ефрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон.

30 И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му.

31їИоахаз бе двадесет и три години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

32їТой върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

33 А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

34 И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.

35 А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, според както беше състоянието му, за да ги даде на Фараон-нехао.

36 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума.

37їТой върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

1їВ неговите дни възлезе вавилонският цар Навуходоносор; и Иоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него.

2їНо Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и прати ги против Юда, за да го съкрушат, според словото, което Господ говори чрез слугите Си пророците.

3їНаистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко, що бе извършил,

4їа още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да му прости.

5їА останалите дела на Иоакима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

6їИ Иоаким заспа с баща си; и вместо него се възцари син му Иоахин.

7їИ египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар, от египетската река до реката Ефрат.

8їИоахин бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Неуста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим.

9їТой върши зло пред Господа, съвсем както бе направил баща му.

10 В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора възлязоха против Ерусалим, та обсадиха града.

11 И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града;

12 и Юдовият цар Иоахин излезе към вавилонския цар, той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го хвана в осмата година на царуването си.

13 И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, който Израилевият цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал.

14 И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята.

15 Пресели Иоахима във Вавилон; и заведе пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците на царя и първенците от земята.

16 Всичките юначни мъже - седем хиляди души, и дърводелците и ковачите - хиляда души, всичките храбри войници, - тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон.

17 И вавилонският цар постави чича си Матания цар вместо него, като промени името му на Седекия.

18 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

19їТой върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

20 Защото от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.
ГЛАВА 25

1їИ тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

2їи градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

3їА на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

4їотвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

5їА халдейската войска преследва царя, та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

6їИ хванаха царя, та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

7їзаклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови, заведоха го във Вавилон.

8їА в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

9їта изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

10 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

13 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, коитоїбяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

15їНачалникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

16 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя: а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;

20 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

22 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

23 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

24 И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята, та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха, та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

28 и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота