Книга на царете или Втора книга на царете глава 1 1їСлед смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля

1їТогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

2їА сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

3їА във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

4їАко речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; а ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

5їИ така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

6їЗащото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

7їЗатова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целият стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

8їИ когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, та ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха, та скриха взетото.

9їТогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

10їИ тъй, дойдоха, та извикаха към градските вратари, и известиха им, казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек, ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

11їИ вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.

13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

14 Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха, та явиха това на царя.

16 Тогава людете излязоха, та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.
ГЛАВА 8

1їА Елисей беше говорил на жената, чиито син беше съживил, като беше казал: Стани, та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята и ще продължи седем години.

2їИ жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

3їА в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

4їА царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

5їИ като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

6їИ царят запита жената, и тя му разказа работата. Тогава царят й определи един чиновник, комуто каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

7їА Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

8їИ царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си, та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

9їИ тъй, Азаил отиде, за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде, та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре друго-яче.

11 И втренчи погледа си в Азаила без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

12 А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огъня, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

13 И рече Азаил: Но що е слугата ти, куче, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

14 Тогава той тръгна от Елисея, та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

15 А на другия ден взе завивката и, като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, синът на Ахаава, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

17їТой бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

20їВ неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и остана независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

27 Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовият дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

28 И отиде на война с Иорама, Ахаавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

1їТогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици, та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро, та иди в Рамот-галаад;

2їи като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез при него, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.

3їПосле вземи съда с мирото, та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.

4їИ тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.

5їИ като стигна, ето, военачалниците седяха заедно; и рече: Имам дума към тебе, о, военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе, военачалниче.

6їИ той стана, та влезе в къщата. Тогава пророкът изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.

7їИ ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.

8їЗащото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;

9їи ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син, и както дома на Вааса, Ахиевия син.

10 А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.

11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един от тях му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.

12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.

13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си, туриха ги под Ииуя на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.

14 Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;

15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел, за да се цери от раните, които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града, за да отиде и извести това в Езраел.

16 Тогава Ииуй се качи на колесницата, та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.

17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: С мир ли идеш?

18 Отиде, прочее, конник да го посрещне и рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се, та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях, та рече: Така казва царят: С мир ли идеш? А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се, та иди отзаде ми.

20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но и той не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.

21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.

22 И Иорам, като видя Ииуя, рече: С мир ли идеш, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

23 Тогава Иорам обърна юздата, та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!

24 А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила, та устрели Иорама между плещите му така, щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.

25 Тогава рече Ииуй на военачалника си Видкар: Вземи, та го хвърли в оная част от нивата, която принадлежи на езраелеца Навутей; защото спомни си, че когато аз и ти яздихме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:

26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част от нивата ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.

27 А Юдовият цар Охозия, като видя това, побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се пусна подир него и рече: Поразете и този в колесницата. И поразиха го в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.

28 И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.

29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама, Ахаавовия син.

30 Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца.

31 И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: С мир ли идеш, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?

32 А той повдигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама-трима скопци.

33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.

34 И като влезе, та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.

35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.

36 И когато се върнаха,та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;

37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.

1їА Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма, та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, в които рече:

2їЩом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

3їто вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви, та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

4їНо те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

5їИ така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

6їТогава им писа второ писмо, в което рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

7їИ като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници, та му ги пратиха в Езраел.

8їИ един пратеник дойде, та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата да стоят до утре.

9їИ на сутринта излезе, та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

10 Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

11 И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

12 Сетне стана, та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

13 Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братята на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

14 И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи, та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

15 И като тръгна от там, събра се с Ионадава, Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце към мене, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, каза Ииуй, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече.

16 Дойди с мене, та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

17 И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария, догде ги изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

18 Тогава Ииуй събра всичките люде, та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

19 Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъства, защото имам да принеса голяма жертва на Ваала; никой, който отсъства, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

20 И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

21 И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

23 Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма между вас някой от слугите на Иеова, но да бъдат само служители на Ваала.

24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от тия човеци, които доведох в ръцете ви, животът му ще се вземе вместо неговия живот.

25 И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

26їизвадиха кумирите на Вааловото капище, та ги изгориха,

27 строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, както е до днес.

28їТака Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

29 Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, тоест, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

30 Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

31 Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

32 В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

33 от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

34 А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

35 И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

36 И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.
ГЛАВА 11

1їА Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана, та погуби целия царски род.

2їНо Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.

3їИ беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

4їНо в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.

5їИ заповяда им, казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате на служба в събота, нека пази стража при царската къща,

6їедна трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.

7їИ всички от вас, и от двата отдела, които оставяте службата в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.

8їИ да обкръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете, да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

9їИ тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят на служба в събота, и ония, които щяха да оставят службата в събота, - та дойдоха при свещеника Иодай.

10 И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.

11 И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.

12 Тогава Иодай изведе царския син, та положи на него короната и му връчи божественото заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изплескаха с ръце и казаха: Да живее царят!

13 А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,

14 и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде отстрана се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

15 И свещеникът Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.

16 И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.

17 Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.

18 И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.

19 Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.

20 Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.

21їИоас беше на седем години, когато се възцари.

1їВ седмата година на Ииуя се възцари Иоас, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

2їИ Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичкото време, когато го наставляваше свещеник Иодай.

3їОбаче високите места не се отмахнаха; людете още жертуваха и кадяха по високите места.

4їА Иоас рече на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всекиго, който преминава преброението, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом.

5їсвещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленото на дома, гдето се намери развалено.

6їНо понеже до двадесет и третата година на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленото на дома,

7їзатова цар Иоас повика свещеника Иодай и другите свещеници, та им рече: Защо не поправихте разваленото на дома? Сега, прочее, не вземайте вече пари от познатите си, но дайте събраното за разваленото на дома.

8їИ свещениците склониха нито да вземат вече пари от людете, нито да бъдат отговорни за поправяне разваленото на дома.

9їА свещеник Иодай взе един ковчег и като отвори дупка на капака му, тури го при олтара отдясно на входа на Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, туряха в него всичките пари, които се внасяха в Господния дом.

10 И когато виждаха, че имаше много пари в ковчега, царският секретар и първосвещеникът отиваха, та завързваха в мешци намерените в Господния дом пари, като ги и брояха.

11 И даваха преброените пари в ръцете на ония, които вършеха делото, които надзираваха Господния дом; а те ги иждивяваха по дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом,

12 и по зидарите и по каменоделците, и за купуване дървета и дялани камъни за поправяне разваленото на Господния дом, и за всяко иждивение за поправка на дома.

13 Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито какви да било златни съдове или сребърни съдове;

14їно даваха ги на работниците, и поправяха с тях Господния дом.

15 Освен това, не търсеха сметка от човеците, на които даваха парите, за да се разпределят на работниците, защото постъпваха честно.

16 Обаче, парите, принасяни за престъпление, и парите, принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците.

17 Тогава дойде сирийският цар Азаил, та воюва против Гет, и го превзе; и после Азаил обърна лицето си, за да дойде против Ерусалим.

18 Затова Юдовият цар Иоас взе всичките посветени неща, които бащите му Иосафат, Иорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищата на Господния дом и на царската къща, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим.

19 А останалите дела на Иоаса, и всичко, що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20їИ слугите му се подигнаха и, като направиха заговор, убиха Иоаса в къщата Мило, в надолнището към Сила.

21 Защото слугите му Иозахар, Симеатовият син, и Иозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Амасия.