130
50 ГЛАВАЗА ДА НЕ СЕ ТЪРПИ НАКАЗАНИЕТО(ПАПИРУС НУ)На шията си прешлените
наредих аз на небето, както на земята.
Ра след деня на смут и изтребления изгражда и нарежда той за закъснелите колоната от прешлени високо над краката им.
Ето и Сет с помощта на своите йерархии на шийните ми прешлени възвръща живостта на времето отдавнашно.
Тях нищо нека не помръдне!
О, дайте сила на съществото ми да устои пред убийците на моя баща небесен!
На моите две земи аз влизам във владение и ето Нут самата съединява шийните ми прешлени…
И те по вид са, както бяха някога във времената, когато беше
богинята Маат невидима все още,
когато боговете, плуващи в пространствата небесни,
не бяха се родили още.
Наистина на богове велики съм наследник!
132
52 ГЛАВА[1]ЗАКЛИНАНИЕ ПРОТИВ НЕЧИСТОТИИТЕНенавист! Отвращение!
От тях не хапвам нищо,
защото са за мен погнуса, отвращение,
нечистотии наместо дарове за моя дух!…
Да не изпитвам никога това желание!
Да не ги докосна никога с ръцете си и със сандалите си върху тях аз да не стъпя.
— От какво ти ще живееш?
— Аз
виждам, боговете към мене идват,
те седем наречени за мене хляба носят и тези хлябове ми дават сила да живея,
те същите, които някога на Хор и на Тот били са носени…
„Какво желаеш да ядеш?“ — запитват боговете.
„Да мога под свещеното дърво на моята богиня Хатор аз да ям“ — отвръщам!
„Да може моят
ред да дойде сред тези духове, способни да политват и върху даровете да се спускат!
Полята в Джеду на мен да бъдат дадени!
Да мога да напредвам в Хелиопол!
Храната ми? Това са хлябове, омесени с пшеница бяла.
Питието ми? Това е бира, от пшеницата червена правена.
(И) формите на
моя баща и на моята майка,
да бъдат тук доведени на моята врата пазители!“
Ето чрез речта всесилна на устата ми напред напирам и разширявам пътя си,
и там оставам, където моето сърце ми казва!
