358
както небето е без брегове и граници,
защото на небето
наистина душата ти принадлежи,
а пък земята притежава нейната телесна форма.
От примката на злите духове спаси ме,
те разкъсват душите, отрупани от провинения!
Да може моята душа в тялото ми да остане,
а тялото ми с нея да се слее!
Да може да остане в зеницата на окото божествено тялото ми скрито с
името Шар-Шар-Шапру-Ари-Ка,
който почива в Нубия
[1]
, северозападно от светилището Апт.
Оттам излита той към изток.
О, ти, Амон! Бик могъщ! Бог с форми многобройни!
Ти, господарю на двата Уджат, със зеница ужасяваща,
знай! Роден съм аз, лъчение ярко, от две божествени очи. Шар-
Шар-Хет едното от очите се нарича,
а другото: Шапу-Ирка,
но името му истинско е: Шака-Амен-Шаканаса.
То стои на челото на Тум и светлината на земите две!
Да пребивавам остави ме на
тази земя на правда и хармония,
за да не бъда в жестоката самотност изоставен,
защото аз сега съм жител на вселената,
където безсилно окото не долавя нищо.
Ан е името ми.
Да мога аз сред духовете посветени, могъщи и съвършени да живея!
Душата ми божествена в тялото
огромно бездиханно да почива,
което в Саис лежи, градът свещен на Нейтх…
Сподели с приятели: