27
Вървях по върха на стената, докато стигнах един пост. Изненадах се, когато видях
пазача в изискан костюм сякаш, издаваща, че е нещо като служител или свещеник. Той не се изненада от срещата и си помислих, че ме е взел за друг пазач.
-
Господине, защо тези хора са в затвора? - попитах аз.
Въпросът го шокира и забелязах страх и подозрение да го покриват като одеяло.
- Какъв затвор? - отговори той. - За какво говориш?
- Говоря за тези хора в двора на затвора - казах аз, чувствайки странна дързост. -
Вие очевидно сте пазач,
защото сте в стражевата кула, но защо сте облечен така? - продължих аз.
- Не съм пазач на затвор! Аз съм служител на Евангелието.
Не съм им пазач, а техният духовен лидер. Това тук не е кулата на пазачите, а домът на Бога! Синко,
ако смяташ да си правиш шеги, на мен не ми е до смях!
Той грабна пистолета си и сякаш бе готов да ме застреля.
- Моля, извинете за безпокойството - отговорих аз, като прецених, че той може наистина да се възползва от наличието на пистолета в ръката си.
Докато се оттеглях, очаквах всеки момент да чуя изстрел.
Човекът беше толкова несигурен, че можеше да стреля преди да помисли дали наистина се чувства заплашен.
Освен това беше и искрен. Той не осъзнаваше, че е пазач.
Сподели с приятели: 
