Сеене и жънене Погледнах към мантията на смирението, към която сочеше. В цялата слава, която сега виждах, тя изглеждаше още по-невзрачна. Бях ужасен от това. Отгърнах я, за да видя облеклото си, което сега беше по-блестящо от преди. То така сияеше, че колкото повече го откривах, толкова групата пред мен избледняваше поради блясъка. Почувствах обаче как притеснението ми намаля при светлината на облеклото. Тогава реших да сваля мантията напълно, за да не бъда отблъскващ в присъствието на толкова много слава. Настана тишина. Замлъкнах за няколко секунди. Не виждах нищо поради светлината на облеклото ми. Не разбирах защо също не чувам нищо. Тогава извиках към Мъдростта. - Облечи си мантията - чух Го да казва. Направих го и започнах отново да виждам макар и смътно очертанията на Голямата зала. - Господи, какво стана? Защо всичко е отново така смътно? - Ти не можеш да Видиш нищо тук, без да носиш мантията. - Но сега е върху мен и все още не виждам много добре - възразих аз, чувствайки ужасно отчаяние. - Всеки път, когато свалиш смирението си, ще бъдеш заслепен за истинската светлина и ще ти отнеме известно време, докато започнеш да виждаш отново. Въпреки че започвах отново да различавам славата наоколо, това беше нищо в сравнение с преди. Зрението ми се възвръщаше, но много, много бавно. Беше мъчително. - Къде е Павел? - попитах аз. - Знам, че той щеше да ми каже нещо много важно. - Когато ти свали мантията, всички, които бяха тук, си тръгнаха. - Защо? Защо ще си тръгват само заради това, че съм си съблякъл мантията? Просто бях притеснен от вида си. От това ли се обидиха? - Не, те не се обидиха. Те знаеха, че ти не можеш да Ме видиш или чуеш чрез
64 тях без мантията, така че се прибраха по домовете си. Наскърбих се повече от всякога. - Господи, знам, че това, което щяха да ми кажат, беше много важно. Ще се върнат ли ? - Вярно е, че изпусна едно важно откровение, като свали мантията си. То щеше да ти помогне, но ако си научиш урока и никога не я сваляш отново, особено поради причината, поради която сега го направи, тогава ще си научил още един важен урок. - Господи, мисля, че научих този урок. Не помня някога да съм се чувствал така зле. Не може ли те да се върнат сега и да споделят това, което имаха за мен? - умолявах аз. - Всяка истина и всяка мъдрост идват от Мен. Аз говоря чрез хора, защото хората, които употребявам, са част от посланието. Докато ти стоиш смирен и облечен с мантията, Аз мога да ти говоря в слава. Когато я свалиш, ставаш духовно сляп и глух. Винаги ще ти говоря, ако ме призовеш, но ще трябва да променя начина, по който ще правя това. Целта Ми не е да те накажа, а да ти помогна да възстановиш зрението си по- бързо. Аз ще ти дам посланието, което имах за теб, чрез тези свидетели, но сега трябва да ти бъде дадено чрез враговете ти. Това ще дойде с изпитания и ще се наложи да се поклониш много ниско, за да го получиш. Това е единственият начин, по който можеш да си възвърнеш зрението толкова по- бързо, колкото е необходимо. Трябва да виждаш това, което предстои да дойде.
