Книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар

Там, където съществува тази информация, вероятното пристрастяване към хазарта изглежда варира от 0,3 % до 3,1 % за цялото население⁶⁷. Патологичното комарджийство (хазартна пристрастеност) се счита от някои специалисти за разстройство в контрола над импулсите⁶⁸ и следователно за него не се говори като за пристрастеност. Неотдавнашни изследвания обаче откриха сходни елементи между пристрастеността към хазарт и към вещества⁶⁹. Както е посочено в раздел 3.1, използваните при проучванията инструменти за тестване на хазартна зависимост позволяват да се идентифицират лицата, които имат тежки проблеми със своето поведение при игра. Съществуват противоположни гледища по отношение на потенциала за пристрастяване към хазарта по интернет. Независимо че хазартът на разстояние изпълнява критериите за наличност и достъпност, като така е по-лесно да се играе често, отколкото в хазартните зали, е трудно да се определи пряка връзка между хазарта на разстояние и вероятността от превръщане в пристрастен комарджия.

В сравнение с играта на място хазартът по интернет осигурява на операторите по-усъвършенствани възможности за проследяване на транзакциите на всеки играч. За разлика от проучванията на разпространението данните от хазарта по интернет позволяват да се проучи действителното поведение на играча. Въз основа на дългосрочен анализ на индивидуалната игрова дейност на случайна извадка от почти 50 000 играчи в казина по интернет от 80 държави и почти равна по брой извадка на участници в спортни залагания по интернет извършеното от отделението по пристрастяванията на Cambridge Health Alliance, филиал на Harvard Medical School⁷⁰ проучване на поведението при хазарта по интернет показа, че 99 % от потребителите на спортни залагания по интернет не демонстрират необичайно игрово поведение в сравнение с 95 % от играчите в казина по интернет⁷¹.

В подготвения за шведското председателство доклад през 2009 г.⁷² се споменава, че независимо от допускането в някои проучвания, че съществува положителна връзка между достъпността и пристрастеността към хазарта, наличните експериментални данни не винаги го потвърждават. От сравняването, където бе възможно, на резултатите от проучванията на разпространението отпреди 7—10 години (когато хазартът по интернет беше по-малко популярен) с резултатите от по-скорошни проучвания се оказа, че разпространението на пристрастеността към хазарта е останало едно и също⁷³.

Така също британското проучване на разпространението на хазарта, извършено за Комисията по хазарта през 2007 г., установи, че пристрастяването към хазарта по интернет в Обединеното кралство е по-ниско отколкото към някои видове игри на място и че то изглежда по-скоро свързано с въвеждането на нови и поради това по-привлекателни видове игри, независимо от това, дали се предлагат по интернет или на място⁷⁴.

Комисията отбелязва, че повечето уебсайтове за хазарт по интернет, установени и лицензирани в ЕС, имат интернет връзки към телефони за помощ или организации, работещи с играчите с хазартна зависимост. Независимо че 15 държави-членки са извършили национални или регионални проучвания за разпространението, има малко информация за съответната политическа реакция на тези проучвания (напр. започване на образователни кампании или допълнителни средства за помощ във връзка с превенцията или лечението) или за това, до каква степен играчите с хазартна зависимост имат достъп до медицинска помощ⁷⁵.

По различни начини регулаторните рамки във всички държави-членки са насочени към предпазване на малолетните и непълнолетните лица, т.е. децата и юношите, от опасностите на хазарта по принцип⁷⁶. Възрастовите ограничения за хазарта могат да са определени в закона или в условията на лиценза и операторите (включително продавачите на дребно/концесионерите) са задължени да извършват проверка на възрастта. Възрастовите ограничения в дадена държава-членка също могат да са различни в зависимост от хазартната услуга.

Системите за обработка на плащанията могат да бъдат ефективно средство за предотвратяване на достъпа на малолетни и непълнолетни лица до хазартните услуги по интернет. Независимо че лицата под 18 години могат да отварят банкови сметки, съществуват ограничения. Изисква се широк набор от документи и доказателства за самоличност и като правило малолетният или непълнолетният банков титуляр трябва да бъде придружаван в банката от родител или настойник (родителски контрол). Младите хора по принцип не носят законова отговорност за своите дългове, така че е малко вероятно да получат овърдрафт по банковата си сметка, а и издаването на кредитна карта за лица под 18 години не се разрешава. Следователно банката или доставчикът на финансови услуги ще предостави едно допълнително ниво на проверка на възрастта, преди млад играч да може да си открие игрална сметка при оператор по интернет.

• 
  Малолетните и непълнолетните лица и пускането на пазара на игри по интернет
  

• 
  бъде насочена към лица, чиято възраст е под разрешената на национално ниво за участие;
  
• 
  бъде излъчвана (по телевизия или радио) или съобщавана по време на определени програми, насочени към млади хора, по основните канали или за определени периоди от време преди и след такива програми;
  
• 
  включва или показва лице, което изглежда на възраст под разрешената за участие на национално ниво;
  
• 
  привлича деца или млади хора по друг начин, напр. като се свързва с младежката култура или се съобщава от знаменитост (напр. фланелки с името на оператор на хазарт по интернет); или
  
• 
  бъде показвана близо до места, посещавани често от деца (напр. рекламни билбордове близо до училища).
  

• 
  Други уязвими видове играчи
  

• 
  финансовото им състояние; играчи с ниски приходи;
  
• 
  тяхната липса на опит; по-специално млади пълнолетни лица (между 18 и 21 години) и/или тези, които не са наясно с опасностите, свързани с хазартната зависимост;
  
• 
  тяхна предишна зависимост или пристрастеност, свързана с използване на химическо вещество или поведение (използване на хазартни услуги на място);
  
• 
  техния лесен достъп до хазарт; агенти по продажбите или служители на доставчиците и подизпълнителите на хазартни услуги; както и
  
• 
  друго често излагане на хазарт и/или силни връзки със събития, свързани със залагания. това може да включва лица, заети в сектора на конните надбягвания, спортисти (аматьори и професионалисти), треньори, съдии, борсови агенти и др.
  

Всички държави-членки се стремят да предотвратяват измамите и нечестните игри. Националното законодателство е насочено към защитата на потребителите (от нечестни и престъпни оператори), на операторите (от нечестни играчи или обединения на играчите) и на организаторите на събития. Примерите включват: неразрешено използване на кредитни карти, което може да бъде свързано с кражба на самоличност, и манипулиране на резултат от мач или събитие, при което отделно лице или група от лица (обикновено свързани с организираната престъпност) се опитват да въздействат върху резултата (напр. при спортно събитие или игра на карти)⁷⁷. Измама е и заговорът на група играчи срещу друг играч (напр. фалшиви маси за покер).

Комисията идентифицира следните три вида измама, за които търси мнения:

• 
  Играчи, които не получават своите печалби. Типичните примери включват измамните „фалшиви лотарии“, при които нелицензиран незаконен оператор се свързва с потребители, като иска от тях да заплатят определена сума пари (такса за обработка) или да дадат лични данни (банкови данни) преди изплащането на печалбата. При такива измами често се извършва фалшиво позоваване на разрешение, дадено от европейските органи по хазарта⁷⁸.
  
• 
  Проблеми във връзка с кражбата на самоличност и защитата на данните. Те включват неразрешено използване на личната информация на друго лице с цел узурпиране на неговата самоличност и получаване по този начин на кредитни или други облаги от негово име или на достъп до ресурси.
  
• 
  Манипулиране на резултата чрез намеса в съответния софтуер на играта или чрез подкупване на лицата, участващи в организацията на играта или събитието.
  

(29) Според Вас какви са най-добрите практики за предотвратяване на различни видове измама (от страна на оператори срещу играчи, от страна на играчи срещу оператори и от страна на играчи срещу играчи) и за подпомагане на процедурите за обжалване?

Двата крайни случая на пране на пари са, от една страна, сложни транснационални операции, целящи да се прикрие престъпният произход на широкомащабни действия, така че хората и собствеността да изглеждат легитимни, и от друга страна, всяка дейност, чрез която плодовете на дадено престъпление се прикриват, маскират или човек се освобождава от тях независимо от сумата (изпиране от страна на извършителите — понякога чрез разходи — а също престъпления за финансиране на задоволяването на пристрастеността към хазарта).

По отношение на техниките за пране на пари съществуват много ограничени данни или доказателства, които да подсказват, че лицензираните оператори на хазарт по интернет в Европа участват в подобни дейности. Проблемът обаче очевидно е свързан с незаконните оператори. Комисията е наясно, че следните практики потенциално биха могли да бъдат използвани за такива цели:

• 
  Дружествата за хазарт по интернет биха могли да преведат печалбите или неизползваните средства обратно по сметка, различна от онази, от която е било направено първоначалното залагане.
  
• 
  Те биха могли да позволят на играч да регистрира множество сметки при един и същ оператор.
  
• 
  Игрите „от точка до точка“ като електронния покер, при който прехвърлянето на авоари може да се осъществи между електронни и човешки играчи със сравнително ниски разходи за тях в резултат на нарочни загуби. Подобни игри биха могли да позволят прехвърлянето на чипове („chip dumping“). Например: играч депозира средства с открадната кредитна карта и след това загубва чиповете на масата в полза на съучастник или на друга отворена от него сметка. Тези дейности могат да бъдат засечени предвид на това, че принципите са прости — играчите ще залагат големи суми на много слаби ръце (като очакват да загубят в полза на своя съучастник)⁷⁹.
  
• 
  Използването на електронно разплащане или подобни средства за заплащане като картите за съхраняване на стойност⁸⁰ (предизвикващи загриженост са онези с висок лимит на плащане, без проследяване след покупката и с недостатъчни проверки за опознаване на клиента). Това може да включва и плащане чрез мобилен телефон, като не са извършени нужните проверки за опознаване на клиента.
  

3-тата Директива за предотвратяване на прането на пари⁸¹ е приложима към финансовия сектор, както и към други сфери като казината (на място и по интернет).

Особен проблем при правоприлагането на разпоредбите на тази директива за хазартните услуги по интернет е това, че подобни уебсайтове често предлагат спектър от други хазартни услуги (не от типа казино) и операторът може да е лицензиран в повече от една юрисдикция.

В допълнение към тези общи принципи Комисията е наясно, че лицензираните оператори на хазарт по интернет и националните регулатори са установили набор от оперативни практики за борба срещу прането на пари. Сред тях са:

• 
  Дължима грижа за потребителите — само регистрираните играчи, които имат сметка при лицензирания оператор, получават правото да играят. Попълват се формуляри за кандидатстване със следната информация: 1) че играчът е навършил законно установената възраст, за да има право да играе, 2) неговата самоличност, 3) мястото му на установяване, и 4) негов валиден електронен адрес. Процесът на дължима грижа може да включва анализ на скоростта (депозиране/транзакции), географски анализ на риска, аномалии в поведението на играча, политика за огласяване на организирани в група играчи и възпиране на компютърните престъпления. Във всички случаи играчът трябва да се съгласи да предостави съответните лични данни, за да може да му бъде отворена сметка.
  
• 
  Проверки на плащанията — печалбите следва винаги да се изплащат на играча (баланс по сметката) по същия начин, по който парите са били получени първоначално (и по сметката, от която са били депозирани). Операторите трябва също да гарантират, че контролират номерата на кредитните карти и личните данни на играчите, които съхраняват в системите си. Освен това преките плащания между играчите са забранени.
  
• 
  Оперативни проверки — операторите използват списъци за проверка на възрастта и списъци, използвани от банките за идентифициране на терористи и политически значими личности (ПЗЛ), т.е. списъците за наблюдение на World Check⁸² и European Sports Security Association (ESSA⁸³). С цел да могат да идентифицират подозрителни дейности операторите пазят и статистически записи на игровото поведение, спрямо които трябва да се спазват правилата на ЕС за защита на данните. От тях се изисква да прилагат по-строго изискванията за дължима грижа, когато таванът на залозите е висок. Операторите трябва също да подават доклади относно подозрителни действия (Suspicious Activity Reports (SAR)) до националните органи за финансово разследване.
  

Сред другите престъпления, които могат да бъдат свързани с хазарта по интернет, са:

• 
  предоставяне на хазартни услуги от страна на незаконни оператори (напр. престъпни организации или лица). Според френски доклад относно компютърните престъпления и хазарта хиляда хазартни уебсайта са пряко управлявани от престъпни групи⁸⁴,
  
• 
  нелицензирани игри по интернет, предлагани от лицензиран оператор,
  
• 
  избягване на данъчното облагане (където има задължение за потребителя да заплаща данък върху печалбите, т.е. за избягване на данъчното облагане може да се говори основно във връзка с печалби от офшорни дейности).
  

Ограниченията върху хазартните услуги на национално ниво понякога се оправдават от политически цели като финансирането на дейности с нетърговска цел и такива от обществен интерес. Независимо че въведените за тази цел системи следва да отговарят на приложимите към държавната помощ правила, е целесъобразно да се отбележи, че според Съда на ЕС финансирането на подобни социални дейности не може да се използва като обосновка за ограничителна политика, а само като странична благоприятна последица⁸⁵. С тези ограничения се търси финансирането на дейности от обществен интерес, от които може да се възползва обществото като цяло. По-специално дейностите от обществен интерес, които по този начин към момента се облагодетелстват пряко в държавите-членки, са изкуствата, културата, спортът⁸⁶, младежките/образователните програми и благотворителните дейности.

Финансирането на дейности от обществен интерес чрез приходи от хазарт е организирано по различни начини. Организацията или дружеството, отговорно за дейностите от обществен интерес,:

(1) се лицензира⁸⁷, за да предлага хазартна услуга по интернет, насочена към подпомагане на „добро дело“, признато от съответния лицензиращ орган (напр. националния олимпийски комитет, националната асоциация за конни надбягвания, организацията на слепите хора и др.);

(2) получава пряко финансиране от държавен хазартен оператор (напр. националната лотария) в съответствие с размер, определен в лиценза или в нормативните актове, с които се регулира дейността на този оператор;

(3) получава непряко финансиране от държавен хазартен оператор чрез държавния бюджет, към който този държавен оператор е допринесъл;

(4) получава финансиране от един или повече частни хазартни оператори и участието в него се:

а) определя от лиценза или законодателството или

б) основава на доброволни вноски от операторите;

(5) получава финансова компенсация за използването на събитие, което организира и за което се правят залагания, дори ако организацията или дружеството не участва в организирането на самата хазартна дейност;

(6) получава финансиране от държавния бюджет, за който са допринесли както държавни, така и търговски хазартни оператори.

Комисията желае да се концентрира върху два въпроса:

Националните и чуждестранните спортни събития се използват от оператори по интернет, които представят привлекателен подбор на хазартни услуги на своите потенциални клиенти. Тези събития могат да се възползват от подобни хазартни дейности, тъй като последните предизвикват допълнителен интерес от страна на публиката, а е вероятно и да повишат медийното покритие на събитието. Съществува широко съгласие, че спортните събития, на които се основава хазартът, следва да получават подобаваща печалба от съответната хазартна дейност:

• 
  Предвид специфичния случай на конните надбягвания някои държави-членки дават изключителен лиценз за залаганията на тези надбягвания на организация или дружество, като целта е да се гарантира, че парите от този вид хазарт, като се извадят печалбите, таксите и оперативните разходи, отиват за конните спортове, кръстосването и отглеждането на конете. Националните структури се различават, но подкрепата за сектора на отглеждането на коне и конните спортове може да достига до значителните 8 % от общия оборот от залаганията в някои държави. Особеност на сектора на конните надбягвания в сравнение с други спортове е, че там основни зрители са комарджиите. Поради това неговото финансово оцеляване ще зависи в по-голяма степен отколкото при другите спортове от достатъчната част от приходите от хазарт, които се инвестират в него. Освен това в някои държави-членки традицията на конните спортове, кръстосването и отглеждането на конете, които се подпомагат чрез разпределяне на приходите от хазарта, играят и ще продължават да играят важна икономическа роля в селските райони и следователно могат да бъдат свързани с целите на регионалното развитие и териториалното сближаване.
  
• 
  Други спортове имат по-разнообразни приходи поради своята по-широка публика и/или поради факта, че са по-малко използвани за хазартни цели. Независимо от това, когато се предлагат хазартни услуги за организирано спортно състезание, държавите-членки са разглеждали въпроса дали организаторите (спортни организации, отбори и др.) следва да могат да генерират допълнителни приходи от употребата от страна на доставчици на хазартни услуги на техните снимки или събития. Предвид на факта, че хазартните услуги не биха оцелели без използването на подобни събития, се търси справедлива финансова компенсация за използването на събитията. Някои държавни оператори, които предлагат спортни залагания за професионалните спортове, по този начин са задължени да инвестират част от своите приходи в аматьорския спорт и така да помогнат за подкрепата на дейности от обществен интерес, с които се насърчава участието в спортни дейности по принцип. Комисията започна проучване на ЕС относно финансирането на аматьорския спорт, което следва да покаже истинското значение за аматьорския спорт на различните източници на финансиране, включително приходите от организирането на хазартни услуги⁸⁸.