Състоянието на горите — функции на горите

2.3.1.Социално-икономически функции

2.3.1.1.Горите осигуряват работни места, приходи и суровини за промишлеността и за произвеждане на енергия от възобновяеми източници.

Дърводобивът стои в основата на верига от отрасли като производството на мебели, строителството, книгопечатането и производството на опаковки. Горскостопанският сектор осигурява 8 % от общата добавена стойност в преработвателната промишленост. Икономическото значение на сектора в селските райони е изключително голямо, тъй като устойчиво управляваните гори предоставят основната част от дървения материал за дървопреработвателните отрасли. Произлизащите от горите суровини, стоки и услуги могат също така да бъдат сред най-важните фактори за икономическото възстановяване и екологосъобразния растеж в селските райони.

Дърводобивът за целите на промишлеността в Западна Европа отбеляза непрекъснат растеж от 1950 до 1990 г. и запази постоянно равнище след това до 2000 г. Въпреки по-високите разходи при обработването на дървен материал с малки размери и съответните промени в стопанисването на горите, тази тенденция стана възможна благодарение на новите технологии за обработка и производство, особено през седемдесетте и осемдесетте години на 20-ти век²⁰, а по-късно — благодарение на увеличеното рециклиране на хартия²¹. Подобна тенденция бе наблюдавана и в Източна Европа, като там нарастването на дърводобива бе последвано от стабилизиране около 1985 г.

Въпреки това обаче, на фона на увеличаващите се горски масиви и по-големите запаси от въглерод на хектар, степента на оползотворяване на горите на ЕС, изчислена като съотношението между сечта и прираста, бележи спад от 1950 г.²² до началото на нашия век. Оттогава насам към увеличеното търсене на продукти от дървен материал се прибавя и развитието на енергийното използване на дървесна биомаса.

Съществува потенциал за допълнителна устойчива мобилизация на ползването на дървесина в ЕС, като същевременно се отдава дължимото значение на всички други функции на горите. Отчитането на въпроси като конкурентоспособността на дървопреработвателните отрасли, икономическата жизнеспособност, околната среда, разпокъсаната собственост, организацията и мотивацията на собствениците на гори представлява обаче значително предизвикателство и ще наложи необходимостта от нови усилия за осигуряване на информация.

Достигането на заложената в пакета от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката цел за дял от 20 % на енергията от възобновяеми източници може да увеличи общото ползване на биомаса от селското стопанство и горите от 2 до 3 пъти²³, при повишена ефективност на производството и употребата на биомаса.

Според прогнозите на ИКЕ/ООН и ФАО²⁴ е възможно да възникне дисбаланс между предлагането и търсенето при едновременно посрещане на съществуващите и предвижданите нужди от материали и енергия от възобновяеми източници, ако делът на дървесината в състава на общото количество биомаса, използвана за енергийни цели, остане непроменен.

При разгледания сценарий се предполага²⁵, че поради непрекъснато нарастващото търсене съотношението между сечите и нетния годишен прираст би могло временно да надмине 100 % в някои европейски страни, което ще предизвика намаляване на запасите след 2020 г. Въпреки че не винаги временно увеличеното използване на горите е неустойчиво, като се има предвид, че тяхната възрастова структура е положително асиметрична в много държави-членки, то би могло да превърне горите от поглътител във временен източник на въглерод. Нарастващото ползване на горите може също да спомогне за намаляване на нестабилността на застаряващите насаждения, на ефекта от насищане в старите гори и на податливостта на горски пожари, бури и вредители, като по този начин ще неутрализира риска от превръщане на горите на ЕС в източник на въглерод.

Целенасочената и навременна информация за горите ще бъде от ключово значение при определяне на това каква роля има дървесината като суровина за дървопреработвателната промишленост и за производство на енергия. Съгласно горния сценарий, за да се съхрани наличието на устойчиви доставки на дървен материал, ще е необходимо:

• 
  да се разработят нови местни източници на дървесина, най-вече чрез разширяване на площта, предназначена за отглеждане и дърводобив;
  
• 
  да се мобилизира дървесината от съществуващи местни източници (гори и други), напр. чрез увеличаване на добива;
  
• 
  да се увеличи ефективността при добива и използването на дървесината;
  
• 
  да се внасят повече дървесни суровини.
  

В допълнение към продуктите от дървесина, несвързаните с дървесината стоки и услуги носят в някои европейски региони дори повече приходи, отколкото продажбата на дървен материал²⁶. Комисията²⁷ направи проучване на някои новаторски методи за определяне на стойността на горскостопанските продукти и услуги, които не се търгуват на пазара. Услугите, свързани със съхраняването на биологичното разнообразие, отдиха, улавянето на въглерода и запазването на речните басейни, са най-важните непазарни услуги на горското стопанство, но обикновено за тях не се заплаща, тъй като често се считат за обществено благо.

2.3.1.2.Горите защитават населените места и инфраструктурата

Горите са ключов елемент от европейския пейзаж. Много планински райони в Европа биха били необитаеми, ако не са горите, които предотвратяват свлачищата, калните реки, падащите камъни и лавините в близост до пътища, железопътни линии, обработваеми земи и цели населени места. Тези защитни гори трябва да бъдат управлявани по специален начин, така че да осигуряват устойчива и непрекъсната растителна покривка. В Австрия 19 % от общите горски площи са описани в Закона за горите от 1975 г. като защитни гори. Във френското законодателство в областта на горите се прави разграничение между няколко вида защитни гори: „forêts de montagne, forêt alluviale, forêt périurbaine ou littorale“.

Горите, управлявани с цел отдих и развлечение (в това число дейности като ловуване, почивка, любуване на пейзажа, бране на горски плодове и гъби, които рядко биват предлагани на пазара) повишават стойността на намиращите се в съседство имоти, насърчават туризма, допринасят за здравето и благосъстоянието и са част от европейското културно наследство.

2.3.2.Функции, свързани с околната среда — екосистемни услуги

2.3.2.1.Горите предпазват почвите

Горските райони допринасят за съхраняване на пейзажа и за плодородието на почвите. Горите предотвратяват ерозията на почвите и опустиняването, особено в планините или в полусухите райони, най-вече като намаляват оттока и понижават скоростта на ветровете. Те също така обогатяват²⁸ и увеличават дълбочината на почвите, върху които растат, благодарение на своите дебели и тънки корени, които водят до по-бързо рушене на скалите и чието разлагане е важен източник на почвена органична материя, и така допринасят за плодородието и производителността на почвата и за поглъщането на въглерода. Тази функция се подпомага от усилията за залесяване и повторно залесяване, които водят до увеличаване на площта на горите в ЕС, както и от естественото възобновяване на горите, нарастващия дял на смесените гори и машините за събиране на реколтата, които предпазват почвата. От друга страна, мерките за увеличаване на добива като скъсяването на периодите на редуване и използването на горскостопански остатъци от дърводобива, пънове и корени може да увреди и изтощи почвата и да доведе до нови емисии на парникови газове при определени условия на парцела²⁹ и в зависимост от състоянието на околността.

2.3.2.2.Горите регулират запасите от прясна вода

Горите играят важна роля за съхранението, пречистването и освобождаването на вода към повърхностните водни обекти и подпочвените водоносни слоеве. Тяхната пречистваща роля, заедно с тази на горските почви³⁰, се състои в разлагане и поглъщане на по-голямата част от пренасяните с дъжда замърсители във въздуха. Горските почви служат за буфер на големи количества вода и така намаляват риска от наводнения. Много държави-членки се възползват от водорегулиращата роля на горите за осигуряване на питейна вода. В Белгия горският район на Ардените е основният водоизточник за Брюксел и Фландрия. В Германия две трети от „Wasserschutzgebiete“³¹ за добив на висококачествена питейна вода се намира под горската покривка. В Испания водосборните райони по горните течения на реките са получили специален природозащитен статус поради способността им да повишават качеството на водата.

2.3.2.3.Горите съхраняват биологичното разнообразие

Горите са ключов елемент от европейската природа и са дом на най-големия брой гръбначни животни на континента. Няколко преобладаващи дървесни видове (напр. обикновеният бук и каменният дъб) на практика се срещат изключително само в Европа и придават отличителен характер на европейските гори. Хиляди видове насекоми и безгръбначни животни, както и много растения, живеят в горски местообитания, в които преобладават тези дървета. Съхраняването на биологичното разнообразие (от генетичното разнообразие до разнообразието на ландшафта) повишава устойчивостта и способността за адаптация на горите³². Видовете горски местообитания, обявени за зони по Натура 2000, обхващат площ от 14 милиона хектара, т.е. 20 % от цялата сухоземна мрежа по Натура 2000.

Незасегнатите от човешка дейност гори³³³⁴ са около 9 милиона хектара — приблизително 5 % от общата горска площ в региона на ЕИП³⁵. Такива горски местообитания са били източник на много от култивираните растения, диворастящите плодове и лекарствата, които използваме днес, и трябва да продължат тази си функции в услуга на бъдещите поколения. Горите в Югоизточна Европа, Скандинавските държави и Финландия и Балтийския регион са дом на едри хищници като вълка, мечката и риса, които са изчезнали почти навсякъде другаде в ЕС.

Благодарение на активното управление на горите и като се имитират естествените смущения, могат да се създадат разнообразни структури на местообитанията, които от своя страна благоприятстват по-голямото разнообразие на видовете³⁶, което е невъзможно при пълната липса на управление.

Неотдавнашната оценка на природозащитния статус на най-уязвимите местообитания и видове в Европа, защитени по силата на Директивата за местообитанията³⁷, сочи, че тревните местообитания, местообитанията във влажните зони и крайбрежните местообитания са най-застрашени, докато една трета от горските местообитания от интерес за Общността³⁸ имат благоприятен природозащитен статус. Статусът обаче варира в зависимост от региона и не се наблюдават общи тенденции. Докладите за изпълнение на целите на ЕС за 2010 г. относно биологичното разнообразие сочат, че броят на някои популации от горски птици се е стабилизирал след отчетен спад, докато количеството изсъхнали дървета в повечето европейски страни остава под оптималното равнище от гледна точка на биологичното разнообразие³⁹. Трябва също да се отбележи, че не всички опасности за биологичното разнообразие идват от горскостопанския сектор.

При неотдавнашното проследяване на биологичното разнообразие на горите на ниво ЕС⁴⁰ бе предложена базова линия с хармонизирана и сравняема информация за богатството на видовете дървета, структурата на насажденията, видовете гори, изсъхналите дървета и приземната растителност. При отчитане на резултатите е взет предвид фактът, че възрастта на повечето разгледани гори е между 60 и 80 години и те се състоят главно от един до два вида дървета, като видовете достигат понякога повече от 10. Не трябва обаче да се забравя, че цялостното биологично разнообразие не зависи само от видовете дървета, но и от структурата на насажденията и свързаната с нея степен на осветеност.

2.3.3.Ролята на горите за регулиране на климата

2.3.3.1.Горите като поглътители и източници на въглерод

Горите са важно звено от глобалния цикъл на въглерода поради способността им да извличат CO₂ от атмосферата и да го задържат в своята биомаса и почва, изпълнявайки ролята на поглътител. Техният прираст неутрализира нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата. От друга страна, деградацията на гората и/или преустройването ѝ в земя за други цели може да причини значителни емисии на парникови газове заради възможността от възникване на пожари, загниване на биомасата и/или минерализация на почвената органична материя, което превръща горите в източник на CO_2.

Националните инвентаризации на горите са най-важният източник на данни, който позволява да се направи преценка за това дали горите са поглътител или източник на CO₂. Към момента националните инвентаризации на горите сочат, че прирастът на европейските гори е по-голям от сечите. При това положение горите на ЕС натрупват въглерод и следователно „горските земи“ понастоящем действат като нетен поглътител на въглерод⁴¹. Те извличат 0,5 милиарда тона CO₂ годишно, докато емисиите на парникови газове от промишлеността в ЕС-27 се равняват на 5 милиарда тона CO₂ еквивалент годишно⁴². При все това, съвкупността от последиците от изменението на климата (напр. много чести силни бури⁴³), преобладаващите по-възрастни насаждения и евентуалното непредвидимо увеличение на дърводобива може да окаже въздействие върху способността на горите да поглъщат въглерод.

В това отношение е важно горите да могат да доставят възобновяеми материали и енергия, които да бъдат използвани като заместител на продукти и енергийни източници с високо съдържание на въглерод. По-голямото количество въглерод в стоящата маса на горите и продуктите от дървен материал, както и намалената употреба на изкопаеми горива, означава по-малко парникови газове в атмосферата.

В дългосрочен план се очаква чрез стратегия за устойчиво управление на горите, насочена към поддържане или увеличаване на запасите от въглерод в горите и същевременно към осигуряване на устойчив годишен добив на дървесина, целулозни влакна и енергия, да се постигнат най-трайните положителни резултати по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата⁴⁴.

2.3.3.2.Горите като регулатор на местния и регионалния климат

Евапотранспирацията от цялата растителност осигурява около 2/3 от общо отделяната влага от сушата към атмосферата⁴⁵. Горите не само задържат, но и отделят във въздуха огромни количества вода, която допълва прииждащата влага от океана към вътрешността на сушата⁴⁶. Така горите играят важна роля за циркулацията на въздуха и кръговрата на водата⁴⁷ на сушата и може да окажат влияние върху смекчаването на последиците от изменението на регионалния климат, опустиняването и проблемите с осигуряването на вода.

Като изменя кръговрата на водата, обезлесяването оказва пряко въздействие върху глобалните и местните тенденции при ветровете и климата. В някои сухи райони обаче горите, за разлика от други растителни видове, могат да доведат до по-голям недостиг на вода поради по-интензивната евапотранспирация. Това се отнася особено много за бързо растящите видове дървета, които се нуждаят от много вода, както и за разновидностите, засадени на неподходящи места⁴⁸.

Наличната информация за въздействието на горите върху климатичните тенденции е по-скоро международна, отколкото европейска. Би било добре да има повече изследвания, насочени към подобни въздействия в Европа. Въпреки това без дългосрочни наблюдения няма да може да се определи кои промени са в резултат от изменението на климата.

Въпрос 1:

Смятате ли, че на запазването, балансирането и укрепването на функциите на горите трябва да се отдели повече внимание? Ако да, на какво равнище трябва да бъдат взети мерки — ЕС, национално или друго? Какви действия трябва да се предприемат?

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 399.64 Kb.

Сподели с приятели: