Книга пеит, сълдзи ронит Защо ти се нажалило, книга пеиш, сълдзи рониш? Ел за твойот мили татко

отново пушката си и блъсна съседната врата в ъгъла.

Отвори се широка стая с цяла редица прозорци насреща. Атанас влезе бързо

вътре с насочена пушка, след него влезе и шуреят му. Откъм съседната стая се

чуваше тропот и вик - водеше се там отчаяна борба. Надигна се страшен писък,

сетне утихна задавено и отеднаж настана тишина. А тук, върху нисък одър край

стената, седеше сам Хайредин Арап ага, току-що събудил се. Той беше с някаква

нощна капа, с разкопчана, шарена риза. В ъгъла срещу леглото му бяха подпрени

две пушки, на едно ниско столче там беше сложен силяхлъкът му с кама и револвер,

виждаха се и редица патрони под тънката жълта кожа. Агата гледаше изпод вежди

нахълталите в стаята му селяни, но и се ослушваше към другите стаи. Лицето му

иначе беше спокойно, сънно, ала под мургавината на кожата му бе избила бледност,

та изглеждаше като опърлен.

- Е, Арап ага ... Куче бесно! - викна или може би въздъхна срещу него

Атанас Кривиот.

Тогава агата пристисна презрително дебелите си - модри устни и понечи да

скочи. Хлътна бързо върху

кривата си нога Атанас, още еднаж и цял се стовари

върху турчина с едрото си тяло. Арап ага напразно се опитваше да се

измъкне. Кривиот сложи пушката си

на пода, сграбчи турчина за брадата, изви главата му

назад.

И закла агата в леглото му.

Селяните взеха само оръжието на петимата избити катили1. Атанас Кривиот

рече:

ограбили. Ние не сме за грабеж ...

Слязоха и седмината долу, в двора. Стояха там все на същото място двете

жени и ратаите на Арап ага. Атанас Кривиот им махна с ръка:

- Елате... - Сетне той продължи: - Само вие тука видехте що стана и ако се

разчуе за нас, ще знайме, че вие сте казали.

- Не бери грижа, Атанасе - викна един от ратаите. - От нас нема да излезе.

Ние ...

смогна аз да му откъсна главата. Изтребихме бесни песове, дете в майка беше

проплакало от них.

- Така, така, Атанасе ... Живи да сте, брате! .., Не берете грижа -

развикаха се един през друг ратаите и двете жени.

Излязоха от двора на кулата седмината въоръжени селяни, надигали сега по

две пушки, силяхлъци и всякакви други оръжия. Те още се виждаха надолу по пътя,

когато една от жените в двора викна:

- Ама що стоиме ние тука!

И току се спусна тя навън, накъм новото село, припна след нея и другата,

като подрънкваше с празното котле.

Малко по-късно откъм селото се зададе тълпа от петдесетина души мъже, жени,

деца. Скърбуцаха между тях няколко коли, клатеха глави дребни кончета, магарета.

Нахлуха всички в двора на кулата. Разбиха хамбарите, разбиха вратите и на

другите складове нататък към дъното на двора. Дигнаха всичко, що се намери тук

за храна, за облекло, и го пренесоха по къщите си, скриха го вдънземя, отведоха

и конете на Арап ага. Нямаше какво друго да се взема - останаха само голите

стени в кулата, разбитите врати и празните хамбари. Тогава тия възбудени люде

дигнаха и хвърлиха в трема долу, под стълбата между хамбарите, и убития в двора

турчин. Сетне напълниха долния кат на кулата със слама и я запалиха.

---

1 Катил - злодей, убиец.

джамия обгорелите трупове на Хайредин Арап ага и на четиримата му пазачи. Още

предния ден се разчу за убийството на Арап ага, но само това се знаеше, че бил

нападнат в кулата му от непознати люде, които са запалили и кулата. Настана

голям смут из чаршията, когато минаха там, през цялата чаршия, колите с избитите

турци. Същия ден заптиета и въоръжени преспански турци прекараха пак през

чаршията голяма група селяни - изполичарите на Арап ага и други някои селски

люде, които заптиета бяха настигнали по пътищата тоя ден - боси, окъсани селяци,

които вървяха като подплашено стадо между настръхналите въоръжени турци.

Наблъскаха ги всички в градския затвор - гладни, жадни, премалели от страх.

Между тях не беше ни Атанас Кривиот, ни шуреят му, ни друг някой от другарите

му.

бе събирал толкова свят за панаира, никога не бяха ставали толкова много покупки

и продажби, дошли бяха тоя път в Преспа и повече камилски кервани, та изкарваха

камилите на цели стада в околностите на града. Голяма беше залисията у всички -

минаха през чаршията колите с убитите турци, и заминаха, минаха и задържаните

селяни, замря, утихна за някое време пазарът, сетне пак всичко зашумя, завика,

раздвижи се нагоре-надолу. Шумно, с викот и тропот започна и другият ден. Никой

не забелязваше, че в чаршийската джамия се събираха турци. Още рано тоя ден те

бяха погребали убитите и сега пак се събираха в джамията, но мнозина от тях бяха

надигали оръжието си.

Най-напред всички се струпаха в самата джамия. Глух и някак далечен се

чуваше в полумрака между дебелите каменни стени гласът на главния ходжа. Той не

изричаше молитви, нито повтаряше изречения от корана, а с несдържана ярост

призоваваше правоверните да излязат в защита на своя дьовлет и падишах, на

своята мюсюлманска чест. В здрача под сводовете на джамията, над главите на

събраните тук османлии, застанали един до друг мълчаливи и неподвижни, се

виждаше широката бяла чалма на ходжата и мрачното му лице - мургаво, с хлътнали

бузи и дълбоки бръчки, обкръжено с прошарена, кръгло подстригана брада. Той не

ръкомахаше, не въртеше очи и глава и само гласът му се носеше из цялата джамия

пълен с гняв:

- ... Не давайте, което ви е дадено от самия аллах, счупете ръката, която

посяга да ви го вземе! Вие сте господарите на тая земя, а всички други, които

живеят тук по ваша милост, са ваши роби. Така е отредил аллах и това е неговата

воля. Но дали не сме предизвикали върху себе си неговия справедлив гняв? Който

се отдели от него и който погази неговия закон - ще загине. Има между нас

мнозина, които се отклониха от неговия път и от неговия закон. И ето вашите

презрени роби дигнаха ръка срещу вас. Правоверни! Вземете отново оръжието, което

ви е дадено от аллаха, за да побеждавате неговите душмани! Правоверни! Вървете

срещу душманите на истинската вяра!

Сетне целият двор на джамията се изпълни с възбудени турци, които се

събираха на големи групи и слушаха какво ще каже ту един, ту друг между тях.

Макар да беше голяма възбудата им, никой не повишаваше глас, не махаше с ръце.

Тук бяха и най-богатите преспански аги и бейове, около тях се трупаха бедни люде

с изпокърпени потури и джамадани, надянали изпомачкани калеври на боси нозе.

Сдържано, изтежко подхвърляха агаларите по някоя дума на гняв и недоволство, а

бедняците около тях се ежеха и ръмжаха, стискаха оръжие в ръцете си.

- На главата ни се качиха вече гяурите - рече Исмаил бей и гласът му като

че ли излизаше от огромния му корем. - Цялата чаршия е тяхна, а ето дигнаха и

оръжие срещу нас. Какво ще ги гледаме още? Удри свинята, да знае мястото си! ...

По-нататък Рамадан ага въртеше тъмните си кръгли очи, с едната ръка току

подръпваше дългите си мустаки, а другата ръка бе сложил върху силяхлъка си,

който беше пълен с револвери и ножове.

- Какво - ръмжеше той. - Московецът ги учи! Московецът ги кара да се дигат

против нас! Нашият най-голям душманин, а всички гяури и тия наши келеши са с

него...

Край шадравана сред двора бе застанал Кючук Кадри, препасан и той със

- Сто гяурски глави ще взема за Хайредин ага! Няма да питам ни каймаками,

ни паши. Тях Ицо Бабол с алтън ще ги купи ... - Той стисна кокалената дръжка на

ятагана си, който беше мушнат в силЯха му, и викна: - Кардашлар! Тръгвайте след

мене. С ръка на кривия си ятаган, с пушка в другата ръка Кючук Кадри се заклати

на късите си нозе към портата на джамията. Пред него се разтваряше широка пътека

между навалицата, а зад него се струпваха все повече турци и се блъскаха,

надпреварваха се кой да го настигне по-скоро. Той излезе пред широката порта на

джамията, огледа се, като да се колебаеше накъде да тръгне, и току се отправи

към чаршията. След него тропаха с кондурите си около стотина агалари и всички

бяха въоръжени. Никой не знаеше и не питаше накъде ги води Кючук Кадри, но

всички бързаха след него на гъста тълпа.

Преди тях още, като вледеняващ полъх, се разнесе слух из цялата чаршия, че

идат насам разярени въоръжени турци, но панаирджийската залисия не спираше. И

дори настъпи още по-голямо оживление - всеки бързаше в страха си да купи каквото

бе наумил или да продаде още нещо. Само по улицата, по която се зададоха

въоръжените турци, и навред, където минаваха, заглъхваше шум и глас, людете ги

гледаха с уплашени очи.

Кючук Кадри влезе право в магазина на братята Баболевци. Нахълтаха в

големия магазин и други от турците, сблъскаха се на двете му врати, не ги

побираше да влязат всички отеднаж. Магазинът беше пълен и с купувачи, които

замръзнаха от страх кой където бе застанал или се притискаха край стените да не

пречат на агаларите. Кючук Кадри мина през целия магазин, мина край Миро

Баболев, който виждаше, че става нещо нередно, ала не се и опита да спре

турчина, а другите турци, които се притискаха след КадриЯта, го изблъскаха чак

към стената зад него. Кючук Кадри влезе направо при Ицо Баболев, зад стъклената

преграда. На миндерчето там седеше и един битолски търговецевреин, който тъкмо в

това време бе извадил една голяма кесия с пари и се готвеше да плаща

за някакви току-що купени врешки, Ицо се приподигна па мястото си, като че

ли за да посрещне турчина или може би да се защити, но Кючук Кадри бързо насочи

пушката си в лицето му и гръмна. Лицето на търговеца в миг почерня, той се сви

на мястото си, сетне се по-люшна и падна, рухна без глас в нозете на Кючук

Кадри. Евреинът стоя един миг занемял и неподвижен, с кесията в ръката си, после

скочи и се дръпна назад, блъсна с гръб стъклената стена зад себе си, изпукаха

остро стъклата и се пръснаха със звън на пода. Погледна го Кючук Кадри с мътни

очи и току премести пушката в другата си ръка, пресегна се и дръпна кесията от

ръката му. И докато мушкаше кесията в пазвата си, прекрачи трупа на убития

търговец, надвеси се над масичката, дето Баболевци събираха през деня парите си.

Дръпна припряно едно чекмедже, звъннаха там купчини пари и Кючук Кадри сграбчи

от тях с цяла шепа, мушна в джеба на потурите си, после пак. На пода тупнаха и

се търкулнаха изпуснати монети. Нахълтаха в стъклената стаичка и други турци,

струпаха се и те около ниската масичка. Другите турци вън се нахвърлиха да

разбиват и грабят по целия магазин. Купувачите се разбягаха един през друг,

избяга вън и Сандо, по-големият син на Миро Баболев, избягаха и калфите. Само

Миро стоеше там до стената, видя как Кючук Кадри уби брат му и едва когато

започнаха турците да ограбват магазина, като че ли гърлото му изеднаж се отпуши,

нададе той пискливи викове:

- Аман, агалар! Що правите, защо правите така, агалар! Аман ...

През счупените стъкла на преградата се пулеше с пребледняло лице евреинът,

но там, зад преградата, нямаше вече турци. Сега те всички тарашуваха и се

блъскаха пред рафтовете по всички стени на магазина и колкото мушкаха по пазвите

си, в поясите, по джебовете си, много повече тъпчеха разни стоки и вещи по

прашния под. Сетне отеднаж, като по команда, грабителите се втурнаха към вратите

и се изсипаха вън, на двете улици пред магазина. А оттук, от тоя кръстопът, бе

започнала страшна бъркотия, която бързо обхващаше цялата чаршия. - По всички

улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи, дюкянджиите спущаха с трясък кепенците

на дюкяните си, многобройните сергиджии по улиците и пазарищата прибираха с

трескава бързина стоките си и в уплахата си често не знаеха с кое да се заловят

понапред. Чуваха се викове, вайкания, плач, викаха мъже, жени, деца:

- Бегайте бре, люде! Турци, турци! Убиват! Майчице!

Чуваха се и други викове по дюкяните, около сергиите:

- Затваряйте по-скоро! Пусни кепенците! Прибирай! Носи това, дигай това!

Остави, остави, огън да го гори! Избиха ни!...

Турците се струпаха на улицата за към атпазар, Кючук Кадри махна с ръка и

ги поведе нататък. Мнозина от тях се отбиваха ту в един, ту в друг от дюкяните,

които бяха останали отворени или полуотворени, и задигаха оттам едно или друго,

или пък вземаха нещо и току го захвърляха още там, в дюкяна или на улицата.

Повечето от дюкяните бяха оставени отворени или пък кепенците бяха набързо

спуснати и зееше отворена само вратата. По тесните тротоарчета бяха разхвърляни

всякакви стоки и разни други вещи - стопаните бяха се опитали да спасяват по

нещо или пък не са усетили как са изпуснали ключовете от дюкяна, тефтерите,

някаква дреха, как е паднал фесът от главата. Една бакалница стоеше цялата

отворена, с пълни врещи и сандъци чак на тротоара вън - стопанинът й оставил

всичко и избягал, без да се обърне да погледне поне още еднаж дюкяна си.

Бъркотията започна от тая улица, след като се чу изстрелът, с който Кючук

Кадри уби Ицо Баболев, Разбягаха се най-напред купувачите в магазина на

Баболеви, сетне всички се втурнаха да бягат. Като гледаха пред себе си това

подплашено човешко стадо, турците се спуснаха подире му с още по-голямо

настървение. Чуха се изстрели, засвяткаха ятагани. Някой от бягащите изпищя

отчаяно и когато тълпата отмина и се разля, изчезна по съседните улици, насред

улицата останаха два трупа - единият ничком, с подвити нозе, а другият се бе

проснал по-нататък по гръб, с разперени ръце и нозе. Турците минаха край тях и

като че ли се бояха да не ги настъпят, да не стъпят в кървавите локви край тях.

Малко по-нататък те настигнаха; един старец, съсякоха и него с ятаганите си.

Целият пазар, от единия до другия му край, беше пуст. Насреща, в началото на

доста широка улица, бе се струпал добитък - коне, волове, магарета, сритваха се

тук-там, въртяха глави, а над цялото стадо стърчаха неподвижни щръкналите

самари, кривите вратове и: плоски глави на две камили. По целия площад бяха

разхвърляни стоки, виждаха се съборени сергии, а на пътеката за към чешмата се

виждаше една стара преспанка, отпуснала се на колена и легнала цяла върху голям

куп навити платна, надиплени ризи, чорапи и други подобни вещи. Тя лежеше там,

прегърнала с двете ръце стоката си, косите й, доколкото се виждаха под черната

кърпа, отдалеко се белееха. Тя беше единственият човек, който се виждаше по

целия този широк площад. Останала бе да пази стоката си, легнала като квачка с

разперени крила върху платната, новите ризи и чорапи. Дюкяните наоколо бяха

затворени - успели бяха людете тук да затворят, затворени бяха здраво и широките

порти на ханищата, дето се криеха много люде, които не бяха успели да избягат по

махалите. Огледа Кючук Кадри площада с кръвясали очи, като победител напуснатото

от врага бойно поле, дигна пушката и я размаха над главата си:

- Кардашлар! Да вървим към затвора! Там са убийците на Хайредин ага. Да им

теглим ние сатъра, докато не са ги пуснали!

След Кючук Кадри тръгнаха не повече от тридесет-четиридесет души турци -

останалите бяха се пръснали из чаршията да грабят. Друга една тълпа от турци и

цигани, надигнали врещи, торби, кошове, нахлуваше в същото време в чаршията

откъм турската махала пак за грабеж. А когато Кючук Кадри и следващите го

агалари излязоха на улицата, където беше конакът на каймакамина и градският

затвор - срещу тях се зададоха две групи от по двайсетина заптиета и им

преградиха пътя.

- Назад, агалар - махна с ръка срещу тях юзбашията1 на заптиетата. - Какъв

е тоя бузгунлък2? Прибирайте се всички, така е заповядано!

---

1 Юзбашия - стотник

юзбаши, да турим под ножа тия гяури в затвора! Те избиха Хайредин ага и другите

наши османлии.

- Назад, Кючук Кадри! - махна сърдито юзбашиЯта. - Прибирайте се, че ето с

нас ще се разправяте. - После той изеднаж промени глас и израза на лицето си,

пристъпи към убиеца и му рече примирително: - Не може вече, Кючук Кадри. Каквото

сте направили досега, направено е. Повече не може, щом ние излизаме вече на

улицата. Хайде, кардашлар, вървете си.

Поогледа се Кючук Кадри, поразкърши рамена и току надяна пушката си на

шарения й ремък. Юзбашията не можеше да го пусне по-нататък - към затвора, - но

му даваше свободен път, да се прибере с тайфата си. И Кючук Кадри сви по една

съседна улица, наежените му другари мълчаливо го последваха.

Заптиетата се пръснаха по чаршията на малки групи. Оттук-оттам, като да

изникваха от земята, започнаха да се показват все още преплашени преспанци,

които се бяха изпокрили по зимниците и по други затулени места в дюкяните си,

разтвориха се и портите на ханищата. Двама чауши с по неколцина заптии тръгнаха

и по християнските махали. Те се спираха тук-там и подканяха:

- Излизайте, чорбаджилар. Върнете се в чаршията. Излизайте, ние сме тук,

никой няма и с ръка да ви докосне ...

Наизлязоха люде плахо, предпазливо, сетне се занизаха цели върволици към

чаршията. Дигнаха убитите с плач и вик, който бързо затихна. По дюкяните се

раздвижиха стопаните им, прибраха едно и друго, ругаеха и проклинаха, но и тук

се озъртаха все още уплашени, Оживението из чаршията се засилваше, улиците пак

се изпълниха с люде, които бързаха нагоре-надолу, но някак тихо, плахо, не се

чуваше шумна пазарна врява и викот, а повече тропот на бързи стъпки или тук-там

ще изтрака и ще отмине кола. Чуждите люде, които бяха дошли в Преспа за панаира,

се разотиваха. По всички пътища наоколо бяха потеглили кервани и бързаха да се

отдалечат от разтревожения град...

Рано следобед през чаршията минаха на голяма,

група общинарите, първомайсторите на еснафите и други някои от по-заможните

преспански граждани. Отиваха в конака да се оплачат на каймакамина за станалото

тая сутрин в чаршията. Когато минаваха пред дюкяна на Лазара Глаушев и Андрея

Бенков, поспря се тук председателят на общината и подвикна от улицата:

- Хайде, Лазаре, Андрея... Чакахме ви в общината, ама вие... Ще отидем да

се оплачем. Що е това чудо, що се върши в Преспа от лоши люде!

Излезе Лазар на вратата на дюкяна си, а зад него застана и Андрея Бенков.

Лазар рече:

- Нема да дойдем ние в конака. Нема полза. Надигна се врява сред спрелите

се тук преспански

първенци, наизлязоха люде и от съседните дюкяни.

- Как да нема полза ... - каза председателят на общината. - Да се оставим

да ни изпотрепат ли?!

- Не, не - отвърна Лазар и току повиши глас, да

се чуят думите му по далеко: - Не казвам аз да се оставим ... Ами кажете на

целия народ да затвори чар § шията и да не отваря, докато каймакаминът не залови

убийците на Ицо Баболев и на другите невинни люде. Надигна се още по-шумна

врява.

- Ама как... Ние против конака ли?... - поозърна се председателят и отмина,

Каймакаминът посрещна преспанските граждани прав сред стаята си и започна

той пръв да се оплаква:

- Бре, бре... Каква беля стана? Какъв джувап ще дам сега на валията и чак в

Стамбул ще ми искат джувап за тая работа! Кажете, чорбаджилар, кой уби Хайредин

ага и неговите хора, питайте между вашите, че както са се разлютили мюсюлманите

в града, може още по-голям бузгунлък да стане.

- Каймакам ефенди - започна председателят на църковната община, - днес

пострадаха невинни ...

- Знам, знам - прекъсна го каймакаминът. - Ицо чорбаджи беше добър човек,

приятел ми беше и бъдете рахат, аз ще заловя виновните.

- Видели са там, Кючук Кадри бил ... - започна пак председателят, но

каймакаминът пак го прекъсна:

- Знам, знам, чорбаджилар, кой е бил и кой не бил. Знам аз по-добре. . . и

бъдете рахат. ..

Така възразяваше той на всяка дума и преспанци нямаше какво повече да

кажат. Спогледаха се те и току тръгнаха да си вървят. Каймакаминът подвикна след

тях:

по-голяма беля може да

стане.

Преспанските агалари и бейове скриха на сигурно място Кючук Кадри за

но никой от тях нищо не призна, нищо не издаде. Каймакаминът нареди да ги

освободят и прати до валията в Битоля, доклад, в който писа: "Задържаните селяни

освободих, понеже не се намериха между тях виновни за убийството на Хайредин

Арап ага и хората му. Една голяма тълпа от разярени мюсюлмани нападна чаршията и

уби четирима християни. Това беше заради убития Хайредин ага и хората му.

Виновният Кючук Кадри не се намери в града. Вярвам, че не ще се намери вече

християнин да дигне ръка срещу мюсюлманин и ще настъпи пак мир и тишина в

поверената ми

кааза..."

Не последва никакъв отговор, никакво нареждане до каймакамина. Това лято бе

пламнало въстание в Босна и Херцеговина. После се чу за бунт в Стара Загора.

Битолският валия намери, че размирицата в Преспа беше благоприятно приключена.
**

ТРЕТА ЧАСТ

ДЯДО ИВАН
На Дунав сум било Оре, мале,

чудо сум се чудил с онаа руска войска!

Той напред що беше - много нишанджия,

вов лева рака коня узда държи,

вов десна рака - кръста, ем байрака,

воВ Дунав се фърли - на суво излезе,

турци да победи, мале,

Бугария да ослободи!

Народна песен

По Бургаско кърф се лей, окол Плевен, София. Седнал Осман да тагуе и во

раце перо ми зел, па си пише на султано:

- Слушай, царе, помощ давай!

- Слушай, пашо, Осмая пашо, не можам помощ да даам, от бугарските комити

патот ми е сегде фатен...

Народна песен

Невесто калеш мори убива, що кротко одиш леле на вода? Дали ти тежат

стомните, или ти тежи герданот?

- Нити ми тежат леле стомните, нити ми тежи герданот,

туку ми тежи леле меракот. Меракот ми е во Битола, во тия пусти зандани, во

тие тесни долапи, со тежки пранги на нозе, со белезици на раце...

Народна песен

I

След вечерята Ния и Неда седнаха да навиват прежда. Ния въртеше в малката

й нишката с равномерни движения. В къта, откъм другата страна на високата газена

ламба, седеше Лазар, разтворил получен днес цариградски вестник. По белите стени

на стаята смешно се кривяха три тъмни сенки. Насреща, в светлината на ламбата