Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| Когато съм на почивка на морето, обичам да посрещам първите лъчи на слънцето и да го изпращам вечер. Едно и също действие, а всеки път се възприема по нов начин.
Веднъж, когато посрещах изгрева, стоях до самата вода и дълго гледах слънчевата пътечка, която се простираше от слънцето към краката ми. Очарователно зрелище. Слънчевите вълни и шумът на морето те привличат и хипнотизират. Така ти се иска да тръгнеш по нея към самото слънце. И само нещо отвътре те спира да не го направиш. Вероятно, привързаността към този свят и страхът да не загубиш нещо. След това изминах няколко метра по брега и отново погледнах към слънцето. Пътечката още беше пред краката ми. Малко по-нататък имаше други хора, които също посрещаха изгрева. Докато ги гледах, си помислих, че пред всеки от тях има такава слънчева пътека. И всеки я възприема по свой начин. Така е и в живота. Всеки върви по свой път. А целта на всички е една и съща. И всеки, в края на краищата, намира онова, което е търсил. Търсил е интуитивно, подсъзнателно, минавайки през определени жизнени уроци. Единственото, с което човек винаги разполага по своя път и с което завършва този път, е неговата лична жизнена история, неговата съдба. Мисля, че ако хората се научат да приемат без агресия всички жизнени ситуации и да възприемат събитията като уроци, а не като стрес, да се учат от тях, тоест във всяка ситуация да правят позитивни изводи, животът би бил прекрасен. Има едно хубаво упражнение, което ви препоръчвам да правите редовно. Седнете удобно, отпуснете се, успокойте се. Спрете разума си, вътрешния си диалог. Мислено поставете пред себе си равно, блестящо светлосиньо поле. Сега си представете, че същата светлосиня светлина ви изпълва отвътре, като постепенно става по-ярка и по-светла. И в този момент се обърнете мислено към Висшата сила, към Бог. Не е важно дали вярвате в Бога или в Космическия разум, всяка представа за разумно начало във Вселената е достатъчна за подобно обръщение. Обърнете се към Висшите сили с една необичайна молба. Не ги молете за някакви лични облаги, дори и да не са материални, а духовни. Просто помолете тази сила да се влее във вас, да ви насочва, да прави чрез вас това, което е добро за Вселената. Помолете я за едно - да ви помогне да намерите онова единствено място в хармония с Вселената, което е предназначено за вас. Да станете точно такива, каквито трябва да бъдете, за да се впишете по най-добрия начин в системата на Света. Да достигнете онова съвършенство, мир и спокойствие, което ще ви позволи да познаете истинското щастие и свобода. Ако по време на тази молитва или веднага след нея ви се прииска да се раздвижите или да поседите в някаква необичайна поза, а може би просто да повървите, като дишате по специален начин, или дори да танцувате - не се съпротивлявайте. Това е продължение на вашата медитация, динамичната и част. Вселената може да откликне на вашата готовност за сътрудничество чрез вашето тяло. Хората, които достатъчно често практикуват подобни медитации, според специалистите могат точно да копират упражненията и елементите на различни системи за гимнастика, дихателните упражнения - всичко, което е открито от човешката мъдрост по време на вековното търсене на съвършенството на духа чрез съвършенството на тялото. Има и още една страна на горделивостта, която често остава незабелязана дори от религиозните дейци. Горделивостта не е само високомерно отношение към заобикалящия ни свят, което поражда агресия, насочена навън, но е и принизяване на самия себе си, неправилно отношение към самия себе си, което също поражда агресия. Различните религиозни школи учат на правилно отношение към другите хора, към заобикалящия ни свят, но не отделят достатъчно внимание на правилното отношение към самите нас. Голяма част от техните учения се основават на чувството за вина, страха и наказанието за греховете. Те учат да обичаме Бога, Първопричината за всичко на този свят, а любовта към Бога започва от любовта към самите нас като частица от Бога. Нали Бог се намира в душата на всеки от нас. И ако човек например се осъжда за някаква постъпка, той осъжда Бога, а това вече е проява на горделивостта. „Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си" - на това е учил Иисус Христос. Затова, за да постигнете света и вселенските закони, трябва да промените отношението си към самия себе си, а чрез самоизменението и самоусъвършенстването - и към заобикалящия ви свят. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|