Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Сега, след като изложих пред вас различните методи за пробуждане на състраданието, а също така и голямото му значение и сила, мога да ви представя и величествената практика Тонглен. Защото вече притежавате мотивацията, разбирането и инструментите да я приложите в своя полза и в полза на другите. Тонглен е будистка практика, но съм убеден, че всеки от вас би могъл да я прилага. Дори и да не сте религиозни, призовавам ви просто да опитате. За мен тя е една от най-резултатните практики.

Казано с прости думи, практиката „отдаване и получаване" - Тонглен - се състои в това, да поемем от другите техните страдания и болка, а да им дадем нашето щастие, благоденствие и умствен покой. Подобно на една от медитативните практики, които описах по-рано, Тонглен използва дишането. Както казва Геше Чекхава: „Даването и получаването трябва да се редуват. Това редуване трябва да бъде съобразено с дишането."

От опит зная колко е трудно да си представим, че поемаме страданията на другите, особено на болните и умиращите, без преди това да сме изградили у себе си устойчивостта и увереността на състраданието. Именно те ще дадат на практиката ви силата да облекчава страданията.

Затова винаги препоръчвам Тонглен практиката за другите да започва с работа върху нас самите. Преди да можем да изпращаме любов и състрадание на другите, трябва да ги разкрием, да ги задълбочим, да ги сътворим и подсилим у самите себе си, да се излекуваме от всякакво объркване или гняв, които могат да ни попречат да практикуваме с цялото си сърце.

С годините е създаден начин на преподаване на Тонглен, който много от учениците ми намират за добър и терапевтичен. Той има четири етапа.

Най-добре е тази, а и всяка друга Тонглен практика, да се започне с отпускане в природата на ума. Когато се отпуснем в природата на ума и виждаме всичко „пусто" и илюзорно, като че ли е сън, ние сме в състояние, което се нарича „върховна" или „абсолютна Бодхичита" - същината на просветления ум. Ученията сравняват абсолютната Бодхичита с неизчерпаемо съкровище от щедрост; а състраданието, когато се разбира в най-дълбокия му смисъл, се смята за естествено излъчване на природата на ума, за умелия похват, който възниква от сърцето на мъдростта.

Най-напред седнете и въведете ума у дома му. Позволете на мислите си да се успокоят, като нито ги призовавате, нито ги следвате. Ако желаете, можете да затворите очи. Когато се почувствате наистина спокойни и съсредоточени, мобилизирайте се леко и започнете практиката.

1. Тонглен на атмосферата

Всички знаем колко силно се влияем от настроенията и атмосферата на ума си. Опитайте се да ги доловите. Ако - докато вдишвате -почувствате, че настроението е мрачно или атмосферата потискаща, мислено абсорбирайте всичко нездраво, а когато издишвате, си представяйте, че излъчвате покой, яснота и радост, които така добре пречистват и лекуват атмосферата и околната среда в ума ви. Ето затова наричам този първи етап на практиката „Тонглен на атмосферата".

За да направите това упражнение, трябва да разделите себе си на две части - А и Б. А е онази част, която е цялостна, състрадателна, топла и любяща, като истински приятел, готова да заеме мястото ви, отговорна и открита пред вас, която не желае да ви съди, независимо от грешките и недостатъците ви. Б е онази част, която е била наранена, която се чувства неразбрана и объркана, гневна или укоряваща, която, може би, като дете е била третирана лошо или несправедливо, страдала е в някакви взаимоотношения или обществото се е отнесло зле към нея.

Поемете въздух и си представете, че А отваря сърцето си напълно, че топло и състрадателно поема цялата болка, всички страдания и отрицателни емоции от Б. Б, трогната от това, също отваря сърцето си и в тази състрадателна прегръдка изчезват всички страдания.

Когато издишвате, представете си, че А изпраща на Б цялата си целебна любов, топлота, доверие, утеха, увереност, щастие и радост.

3. 
   Тонглен в естествена ситуация
   
4. 
   Спомнете си случай, при който сте постъпили лошо, за който изпитвате
   

След това, докато поемате въздух, поемете и пълна отговорност за действията си в тази ситуация, без по никакъв начин да опитвате да оправдаете поведението си. Признайте пред себе си точно в какво сте сгрешили и с цялото си сърце поискайте прошка. Сега, когато издишвате, изпуснете с дъха си помирение, прошка и разбиране.

По този начин вдишвате упрек, а издишвате коригиране на злото, вдишвате отговорност, а издишвате прошка и помирение.

Това упражнение е много ползотворно и дори може да ви вдъхне смелост да се срещнете с човека, на когото сте навредили, да поговорите открито и да поискате прошка с цялото си сърце.

Представете си някого, когото смятате за много близък, особено ако сега той изпитва болка или страда. Когато вдишвате, поемете състрадателно цялата му болка и страдание, а когато издишвате, изпратете му топлина, изцеление, обич, радост и щастие.

Сега, точно както при практиката на любящата доброта, постепенно разширете кръга на състраданието си така, че да обхване и другите ви близки, след това тези, които са ви безразлични, тези, които не харесвате или с които имате проблеми, и най-накрая тези, които ви се струват чудовищни и жестоки. Нека състраданието ви стане универсално, да обхване в прегръдката си всички живи чувстващи същества, всички същества без изключение:

Чувстващите същества са безгранични като самата Вселена:

дано без усилия осъзнаят природата на ума си,

дано всяко едно същество от шестте сфери —

а те всички са били мои родители по едно или друго време -

да достигне до основата на изначалното съвършенство.

Тук изложих цялата подготовка за основната Тонглен практика, която, както ще се убедите, включва много по-богати представи. Тази предварителна подготовка въздейства върху отношението на ума и сърцето ни, подготвя ни, открива ни и ни вдъхновява. Тя не само ни дава възможност да излекуваме атмосферата на ума си, собствените си страдания и болки от миналото, да започнем да помагаме чрез състрадание на всички чувстващи същества - тя също така ни запознава с процеса на получаване и даване, който се разкрива напълно в основната Тонглен практика.

В Тонглен практиката на отдаване и получаване чрез състрадание ние поемаме различните духовни и физически страдания на всички същества - техните страхове, объркване, болка, гняв, вина, съжаление, съмнения и яд. Отдаваме им чрез любов цялото наше щастие, благоденствие, умствен покой, изцеление и удовлетворение.

1. Преди да започнете тази практика седнете спокойно и въведете ума у дома му. След това, като използвате един от методите, които описах -който намирате за най-подходящ за вас, - медитирайте съсредоточено върху състраданието. Призовете присъствието на всички буди, бодхисатви и просветлени същества, така че чрез благодатта и вдъхновението им в сърцето ви да се роди състрадание.

2. Представете си, колкото можете по-детайлно, някой ваш близък, който страда. Опитайте да си представите всички аспекти на страданията и болката му. Тогава, когато почувствате, че сърцето ви се изпълва със състрадание към този човек, си представете, че всичките му страдания се превръщат в гъст нагорещен лепкав дим.

3. Сега - с вдишването - си представете, че този гъст черен дим навлиза с дъха ви в самите корени на вкопчването в себе си. Там той унищожава напълно самовъзхищението ви, като по този начин пречиства отрицателната ви карма.

4. Сега си представете, че самовъзхищението ви е унищожено, така че сърцето на вашия просветлен ум, Бодхичита, е открито напълно. Когато издишвате, си представете, че излъчвате навън неговата блестяща, успо­кояваща светлина на покоя, щастието и доброто и я насочвате към страда­щия си приятел, като по този начин пречиствате отрицателната му карма.

Тук смятам за благотворно да си представите, че вашата Бодхичита е трансформирала сърцето ви, цялото ви тяло или същество в една блестяща вълшебна скъпоценност - скъпоценност, която може да изпълни желанията на всеки и да му осигури всичко, от което той се нуждае или за което копнее. Състраданието наистина е вълшебна скъпоценност, защото притежава свойството да дава на всеки точно това, от което той се нуждае, да облекчава страданията и да дарява удовлетворение.

5. И така, в момента, в който вашата Бодхичита започне да струи навън, за да докосне страдащия ви приятел, трябва да сте твърдо убедени, че негативната му карма наистина е пречистена, и да изпитвате дълбока трайна радост, че той е напълно освободен от страданията и болката.

След това продължете да дишате равномерно, като не спирате практиката.

Тонглен практиката, адресирана към ваш близък, ще ви помогне постепенно да разширите кръга на състраданието, докато обхване страданията и кармата на всички същества, да им предаде цялото ваше щастие, благоденствие, радост и умствен покой. Това е чудесната цел на тази практика и в по-широк смисъл - на целия път на състраданието.

Сега, струва ми се, вече ще бъдете в състояние да разберете как може да бъде насочена Тонглен практиката, за да помогне на умиращите, колко сила и увереност може да ни даде тя, когато започнем да им помагаме, и каква преобразяваща подкрепа може да осигури на самите тях.

Дотук изложих основната Тонглен практика. Сега си представете, че на мястото на страдащия ви приятел е умиращият. Преминете през същите етапи. В третия етап си представете как всички страни на страданията и страховете на умиращия се събират в кълбо горещ черен дим, който вдишвате. Както и преди, мислете, че чрез него унищожавате самовъзхищението и вкопчването в себе си, че пречиствате отрицателната си карма.

Представете си, както преди, че с издишването светлината на вашата Бодхичита изпълва умиращия с покой и добруване, че пречиства отрицателната му карма.

Ние се нуждаем от състрадание през целия си живот, но нима може да има друг момент, в който да се нуждаем от него повече, отколкото в момента на смъртта? Какъв по-хубав и утешаващ дар можете да предложите на умиращия, освен увереността, че някой се моли за него, че някой поема страданията и болката му върху себе си, че с практиката си пречиства отрицателната му карма?

Дори умиращият да не знае, че практиката ви е за него, вие пак му помагате, а и той помага на вас активно да развиете състраданието си и така да пречистите и изцелите самите себе си. За мен всеки умиращ човек е учител, който дава възможност на всички, които му помагат, да се променят, като развиват състраданието си.⁸

Възможно е да си зададете въпроса: „Като поема страданията и болката на другите, няма ли да навредя на себе си?" Ако чувствате колебание или не сте сигурни, че имате куража и силата на състраданието, за да практикувате Тонглен с цялото си сърце, не се тревожете. Просто си представете, че го правите, и си кажете наум: „Когато вдишвам, аз поемам страданието на моя приятел или на другите. Когато издишвам, им давам щастие и покой." Дори само това може да се окаже достатъчно, за да се създаде в ума ви подходящ климат за практикуване на Тонглен.

Ако се колебаете и не сте сигурни, че сте способни да изпълните цялата практика, можете да започнете с една малка молитва, като от сърце се стремите да помогнете на всички същества. Можете да се молите например така: „Нека бъда способен да поемам страданията на другите, нека бъда способен да им давам щастие и благоденствие." Тази молитва може да създаде благоприятни условия за пълноценното практикуване на Тонглен в бъдеще.

Трябва да знаете, че единственото нещо в Тонглен, което може да причини някаква вреда, е това, което причинява най-много вреда и на вас самите - вашето собствено его, самовъзхищението, вкопчването в себе си, които са коренът на страданието. Защото ако практикувате Тонглен възможно най-често, този вкопчващ се в себе си ум ще отслабне и вашата истинска природа - състраданието - ще получи възможност да се прояви. Колкото по-силно и по-голямо е състраданието ви, толкова по-голяма и силна ще бъде увереността ви. И състраданието отново ще се прояви като вашата най-сериозна защита и ресурс. Както казва Шантидева:

Това свято тайнство на Тонглен е познато на всички мистици учители и светци от всички традиции - когато живеят с него и се превъплъщават в него с истинското себеотдаване на мъдростта и състраданието, те изпълват живота си с радост. Сред нашите съвременници, посветили

живота си на помощта на болните и умиращите, е майка Тереза, която просто излъчва радостта от даването и получаването. Не съм чувал по-добър израз на духовната същност на Тонглен от следните нейни думи:

Всички ние копнеем за Небесата, където е Бог, но в нашите ръце е възможността да бъдем при Него още сега. Да сме щастливи с Него сега означава:

да обичаме като Него,

да помагаме като Него,

да даваме като Него, ;

да служим като Него,

да спасяваме като Него,

да сме с Него непрекъснато,

да Го докосваме, когато се проявява като страдание,

за да ни накара да се замислим.

Любов като тази е лекувала прокажените на Геше Чекхава. Може би ще бъде в състояние да ни излекува и от по-страшни болести - от неведението, което - прераждане след прераждане - ни пречи да осъзнаем природата на ума си и да постигнем освобождение.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДОЙДОХ НА ЗАПАД в началото на седемдесетте години и това, което най-много ме смути, а то ме смущава и досега, е пълната липса на духовни грижи за умиращите в съвременното общество. Както казах, в Тибет всеки имаше известни познания за най-висшите истини на будизма и някакви взаимоотношения с учител. Никой не можеше да умре, без обществото да положи нужните грижи за него, както на повърхността, така и на дълбоко ниво. Чувал съм много разкази за хора на Запад, умрели сами в мъки и разочарование, без никаква духовна помощ, и една от причините да напиша тази книга е желанието ми да предам целебната мъдрост на културата, с която съм израснал, на всички мъже и жени по света. Нима нямаме право, когато умираме, да се отнесат с респект не само към тялото, но и към духа ни? Не е ли нужно във всяко общество едно от най-важните права, гарантирано на всеки, да бъде правото да умреш заобиколен с най-добрите духовни грижи? Можем ли да се наричаме „цивилизация", преди това да е станало общоприета норма? Какво от това, че изпращаме астронавти на Луната, след като не знаем как да помогнем на хората да умрат достойно и с надежда?

Духовните грижи не са лукс за малък брой избраници - те са основно право на всяко човешко същество, толкова основно, колкото са политическите свободи, медицинската помощ и равните възможности. Един истински демократичен идеал би трябвало да включва като основна истина и духовните грижи за всеки човек.

Когато отида на Запад, аз се стъписвам от огромните душевни страдания, които възникват в резултат на страха от смъртта, независимо дали този страх се признава или не. Колко по-уверени щяха да се чувстват хората, ако знаеха, че когато умират, за тях ще се погрижат с любов и проницателност! А всъщност нашето общество е толкова безсърдечно в материалността си и отричането на всякакви духовни ценности, че хората,

когато се разболеят безнадеждно, се чувстват ужасени от перспективата просто да ги изхвърлят като ненужна вещ... В Тибет беше съвсем естествено да се молим за умиращите и да им осигуряваме духовни грижи. На Запад единственото духовно внимание, което се отделя на мъртвите, е присъствието на погребението им.

В момента на най-голяма уязвимост хората на нашия свят биват изоставяни почти напълно без подкрепа и надежда. Това положение е трагично и унизително, то просто трябва да се промени. Всички претенции на съвременния свят за сила и успех ще звучат неубедително, докато всеки не получи възможност да умре поне до известна степен в истински покой, или поне не се положат някакви усилия в тази насока.

Моя приятелка, току-що завършила известно медицинско учебно заведение, започна работа в една от по-големите лондонски болници. Още през първия й работен ден в отделението починали няколко пациенти. За нея това било голям удар. В подготовката й нямало нищо, което да й позволи да се справя с подобни ситуации. Нима това не е смайващо, като вземем предвид факта, че е била подготвяна да стане лекар? Един възрастен човек лежал в леглото си и гледал към стената. Бил съвсем сам, нямал нито приятели, нито близки, които да го посещават - той просто копнеел да поприказва с някого. Тя отишла при него. Очите му се напълнили със сълзи и гласът му треперел, когато й задал въпроса, който тя най-малко очаквала да чуе: „Мислиш ли, че Господ ще ми прости греховете?" Приятелката ми нямала представа как да отговори. Тя не била подготвена да отговаря на духовни въпроси. Нямало какво да каже, трябвало да се прикрие зад професионалното си положение на лекар. Наблизо нямало свещеник и тя просто стояла край стареца парализирана и неспособна да отговори на отчаяния му зов за помощ и подкрепа.

В объркването и болката си тя ме попита как бих постъпил аз на нейно място. Казах й, че бих седнал до стареца, бих взел ръката му и бих го оставил да говори. Много често съм се изненадвал от духовната дълбочина на нещата, които са в състояние да кажат дори хора, които твърдят, че не вярват в нищо, ако ги оставиш да говорят и ги слушаш с нужното състрадание и внимание. Всеки има своята житейска мъдрост и когато някой ни заговори, трябва да го оставим да я изрече.

Винаги съм се вълнувал от факта, че можеш да помогнеш на хората да си помогнат сами, като им съдействаш да открият своята истина, за чието богатство и дълбочина понякога те дори не подозират. Изворите на изцелението и осъзнаването са дълбоко у всеки от нас и нашата задача не е да налагаме на умиращия собствената си вяра и възгледи, а да му помогнем да открие своите.

Когато седите край леглото на умиращия, не забравяйте, че той притежава истински потенциал да бъде буца. Мислете си за буда-природата му като за блестящо и безупречно чисто огледало, а за угрижеността и болката му - като за тънък слой сива пара, който много бързо може да се премахне от повърхността на това огледало. По този начин ще съумеете да видите умиращия като достоен за обич и прошка, той ще предизвика безусловната ви любов, ще откриете, че това отношение ще го подтиква да се разкрие пред вас.

Моят учител Дуджом Ринпоче казваше, че да помогнеш на умиращ човек е все едно да подадеш ръка на някого, който всеки момент може да падне в пропаст. Чрез силата, спокойствието и дълбокото състрадателно внимание на вашето присъствие ще му помогнете да пробуди собствените си сили. В този най-уязвим и екстремен момент най-важно е качеството на вашето присъствие. Както пише Сесили Сондърс: „Умиращите свалят маската и обвивката на ежедневието и поради това са по-открити и по-чувствителни. Могат да доловят фалша и нереалното. Помня как един човек ми каза: „Не, не искам да ми четете. Искам само това, което е в сърцето и в ума ви."¹

Никога не заставам край леглото на умиращ, преди да съм практикувал, преди да съм видял себе си в свещената атмосфера на природата на ума. Тогава няма нужда да полагам усилия, за да намеря състрадание и автентичност, защото те вече са налице и се излъчват съвсем спонтанно.

Не забравяйте, че по никакъв начин не можете да вдъхновите човека пред себе си, ако преди това сами не сте намерили вдъхновение. Затова когато не знаете какво да направите, когато чувствате, че сте неспособни да помогнете по някакъв начин, медитирайте и се молете, призовавайте Буда или всяко друго божество, в чиято свещена сила вярвате. Когато застана край някого, който преживява тежки страдания, призовавам помощта на всички буди и просветлени същества, сърцето ми е напълно отворено към умиращия, а състраданието изпълва цялото ми същество. Призовавам пламенно присъствието на моите учители, будите и просветлените същества, с които съм имал връзка. Мобилизирам всеотдайността и вярата си и ги виждам над умиращия в цялото им величие - гледат го с любов и го обливат със светлина и благодат, пречистват миналата карма и настоящата му агония. И не преставам да се моля да бъдат спестени бъдещите му страдания, да намери покой и освобождение.

Правя това с най-дълбока концентрация и страст, после опитвам да се отпусна в природата на ума си и да оставя покоя и сиянието й да изпълнят атмосферата в стаята. Много пъти съм изпитвал страхопочитание пред това свято присъствие, което се възцарява съвсем естествено и на свой ред вдъхновява и умиращия.

Сега ще ви кажа нещо, което може да звучи изненадващо: смъртта може да вдъхновява. Аз самият съм се изненадвал от това, как молитвите ми променят атмосферата, а собствената ми вяра се задълбочава, след като видя какъв ефект имат те. Убедил съм се, че ако помагаме на умиращите, собствената ни практика става много по-силна.

Понякога виждам как и умиращият долавя тази атмосфера на дълбоко вдъхновение и е благодарен, че е дал възможност да достигнем заедно момента на истински и преобразяващ екстаз.
ДАВАНЕ НА НАДЕЖДА И НАМИРАНЕ НА ПРОШКА

Искам да подчертая два съществени елемента от духовната помощ за умиращите - даването на надежда и намирането на прошка.

Винаги, когато сте край смъртното легло на някого, говорете за постиженията и успехите му. Помогнете му да възприеме градивно отношение към миналото си, да се чувства щастлив с него. Съсредоточете се върху добродетелите, а не върху слабостите му. Умиращите твърде често са силно податливи към чувството за вина, съжалението, потиснатостта. Позволете му свободно да изрази всичко това, изслушайте го внимателно и признайте правотата на думите му. В същото време не пропускайте подходящия момент да му припомните за буда-природата му, да го насърчите да се отпусне в природата на ума чрез медитация. Напомнете му, че болката и страданието не са всичко, което присъства в него. Открийте най-умелия и деликатен начин да го вдъхновите и да му дадете надежда. Така вместо да мисли за слабостите и грешките си, човек може да умре в повече покой.

На въпроса „Мислиш ли, че Бог би простил греховете ми?" бих отговорил „Прошката съществува в самата природа на Бог. Тя вече е тук. Бог вече ти е простил, защото сам Той е прошка. Да се греши е човешко, да се прощава - Божествено. А самият ти можеш ли да си простиш?" Ето това е същественият въпрос.

„Измъчва те чувството, че не ти е простено и че не може да ти се прости, затова страдаш толкова. Но то съществува само в сърцето и ума ти. Не си ли чел какво пишат хората, преживели близки до смъртта състояния? Те казват, че се появява някаква златна светлина, която опрощава всичко. И много от тях са на мнение, че в края на краищата ние съдим сами себе си.

За да се освободиш от чувството за вина, поискай пречистване - от дълбините на сърцето си. Ако наистина го поискаш и преминеш през него, ще откриеш и опрощението. Бог ще ти прости, точно както бащата прощава на блудния син в чудесната притча от Библията. За да си помогнеш да намериш опрощение, припомни си добрите неща, които си направил, прости на всички в живота си и поискай прошка от всички, на които си причинил вреда."

Не всеки е последовател на някоя официална религия, но ми се струва, че почти всички вярват в опрощението. Бихте оказали неизмерима помощ на умиращите, ако им дадете възможност да погледнат на наближаващата смърт като на време за равносметка и помирение.

Окуражете умиращия да направи тази равносметка за близките и приятелите си, така че в сърцето му да не остане и следа от омраза или укор. Ако не може да се срещне с човека, от когото се чувства отчужден, предложете да му се обади по телефона или да му остави писмо, в което да поиска прошка. Ако все пак умиращият чувства, че този, от когото иска прошка, не е в състояние да я даде, не е добре да настоявате да се среща с него -отрицателният отговор само би изострил и без това тежките страдания. Понякога хората имат нужда от време, за да простят. Убедете умиращия да остави някакво писмо, в което иска прошка, и той ще умре с мисълта, че е направил всичко възможно. Виждал съм многократно как хора със закоравели от самоомраза и чувство за вина сърца откриват в себе си неподозирани сили и покой чрез един най-обикновен акт на искане на прошка.

Всички религии поставят ударение върху силата на опрощението и то никога не е така необходимо, никога не се усеща така дълбоко, както при смъртта. Чрез опрощението, което даваме и получаваме, ние се пречистваме от тъмнината на делата си и се подготвяме най-пълноценно за пътуването в процеса на смъртта.