Мистика и мистични явления, отец Петър Янич, OCD 21

1 Веднага в началото нужно е да се различават понятия “мистика като феномен”, тоест като нещо което събужда общ интерес от така наречени “мистични феномени – явления” като извънредни явления които доста често придружават мистичния опит.

2 За Ню Ейдж виж приложения в материалите по курса: Ангеология и демонология, София 2014.

3 Сравни A. SOLIGNAC, “Mystique” в: DSp 1890-1891.

4 Във връзка с това на чуждите езици съществува много различни книги и статии. Така примерно за отношение между пара-мистични опити и наркотици може да се види в книгата: L. GARDET, Mistica, KS, Zagreb, 1983., стр. 12-20.

5 За явления подобни на християнската мистика при други религии виж L. GARDET, Mistica, KS, Zagreb, 1983.

6 Usp. J. DE GUIBERT, “Mystique” в: Revue d’ascetique et de Mystique 7 (1926) 3-16.

7 La mystique chrétienne et l'avenir de l'homme, Seuil, Paris 1977, стр. 9.

8 W. INGE, Christian mysticism, Methuen, London 1899.

9 Usp. F. RUIZ, Teologia mistica. Esperienza e dottrina, Teresianum, Roma 2002, стр. 8-9.

10 Много факти за история на това понятие предлага H. DE LUBAC, Corpus mysticum, Aubier, Paris 1949², стр. 47сл. Кратко изложение на тази история може да се види в: P. SAINZ RODRÍGUEZ, Espiritualidad española, Rialp, Madrid 1961, стр. 45 сл..

11 H. DE LUBAC, Exégèse médiévale Les quatre sens de l’Écrìture, Aubier, Paris 1959, I-IV, а особено II, стр. 396-408.

12 H. DE LUBAC, Corpus mysticum, Aubier, Paris 1949², стр. 47сл. (италиански превод Opera omnia XV, Jaca Book, Milano 1982, стр. 61 сл.).

13 Сравни J. DANIÉLOU, “La mystique de la ténèbre chez Grégoire de Nysse, в: Dictionnaire de Spiritualité, 1872-1885.

14 Това е “историческо-символични начин на описване на напредване на душата”: L. GARDET, Вече цитирано съчинение, стр. 71.

15 T. ŠPIDLIK – I. GARGANO, La spiritualità dei Padri greci e orientali, Borla, Roma 1983, стр. 26.

16 J. BOESSE – J. LACOUDRE, Padri greci e latini. Orientamenti del cristianesimo, в; M-M., DAVY, Esperienze mistiche in Oriente e in Occidente. Dottrine e profili, I, (подготвил L. BORRIELLO), LEV, Città del Vaticano 2000, стр. 330; виж също и CH. A. BERNARD, Il Dio dei mistici. Le vie dell’interiorità, San Paolo, Cinisello Balsamo 1996, стр. 113-152.

17 Сравни J. MARTÍN VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religioni, Jaca Book, Milano 2001., стр. 20-21.

18 Сравни F. RUIZ, Esperienza mistica..., o. c., стр. 5-9; J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 161-163..

19 J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 165.

20 Също

21 F. RUIZ, Teologia mistica…, o. c., стр. 9.

22 A. CH. BERNARD, “Teologia mistica” в: AA. VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 124; виж също и ID., “La conscience mystique, в: Mystique. Studia missionalia, 26 (1977) 87-115.

23 Сравни AA. VV. Vita cristiana ed esperienza mistica, Teresianum, Roma 1982., стр. 32-32.

24 Сравни F. RUIZ, Teologia mistica..., o. c., стр. 3-10.

25 J. JAEGEN, Mistični život milosti, Symposion, Split 1983., стр. 30.

26 Nuovo dizionario di spiritualità, San Paolo, Cinsello Balsamo, 1999., стр. 985.

27 E. ANCILLI, Vita cristiana…, o. c., стр. 24.

28 F. RUIZ, Le vie dello Spirito. Sintesi di teologia spirituale, Ed. Dehoniane, Bologna 1999., стр. 327.

29 ID., Teologia mistica..., o. c., стр. 11; A. L. CILVETI, Introducción a la mística española, Cátedra, Madrid 1974, стр. 15сл.

30 Теософия (гръцки theos: Бог; sofia: мъдрост), учене на за Бог без да се основава на догми или на някакви истини на вяра или някакви философски понятия; призовава се на есотерични предания; Теософия най-много обича да говори за прераждане на душите.

31 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 11.

32 Сравни Също, стр. 11-19; ID., Le vie dello Spirito…, o. c., стр. 315-366; J. MAMIĆ, “Mistično u odnosu na misterij i iskustvo u kršćanstvu” в: Obnovljeni život (52) 2 (1997) 172-178.

33 DSp, 4 (1960) 2004.

34 A. GUERRA, “Esperienza mistica oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 355.

35 Сравни A. GUERRA, “Esperienza mistica oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 356-357.

36 Опити могат да бъдат с различен интензитет и качество: от опит-впечатление (което е духовния опит на най-низкото качество, много повърхностно, в когото се търси духовни угаждания и наслаждения) до опита на една истинска среща с Бог Който сменя сърце и живот на човека и малко по малко довежда до християнската зрелост.

37 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 12 сл.; ID., Le vie dello Spirito…, стр. 322sl; сравни A. GUERRA, “Esperienza cristiana, oggi” в: Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 353-381; J. MOURUX, L’expérience chrétienne, Paris 1954.

38 Сравни F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 15; J. MAMIĆ, cit., стр. 177.

39 Сравни RUIZ, Le vie dello Spirito…, стр. 327-328; ID., Teologia mistica…, стр. 15-16.

40 Разяснение на това понятие дължи се на статията на J. MARITAIN, “Une question sur la vie mystique et la contemplation”, VieSpir 7 (1922-1923) 636-650.

41 Съзерцателния живот (vita contemplativa) е онази форма и начин на живот който на първо място слага общение с Бог чрез любов и предание чрез молитва, работа и мълчание. Това е стил на живота при когото външни апостолат е или второстепенен или напълно е изключен (примерно клаузурни кармилики, клариси...). Тези който живеят такъв живот не означава че трябва да имат и съзерцателен опит на молитва.

42 Hieronymus Jaegen (1841-1919) е немския мистик (директор на банка в Триер) и раб Божи. Той е бил подтикнат от професора по морално богословие Хам да напише книгата Das Mystische gnadenleben (Мистичния живот на благодат) в която описва своите мистични опити, а това може да помогне и на другите в тяхното търсене на Бога като и на разбиране на мистика и на мистичния живот.

43 Пак там, стр. 95.

44 Също.

45 Поради яснота трябва да се подчертае че в това да ли ние искаме или не искаме да приемем мистични благодати не е винаги меродавна само воля Божия, но, понякога и сътрудничество и съучастие на човека с вече приети (обикновени, или редовни) благодати. Значи, възможно е че Бог желае да ни води по пътя на мистични благодати, но, ако ние не сътрудничим достатъчно с Него, ако от своята страна не сме се подготвили, Бог поради нашата вина, няма да ни поведе по този път. (сравни също, стр. 39-44).

46 F. RUIZ, Teologia mistica…, стр. 33; Вж. I. BEHN, Spanische Mystik.Darstellung und Deutung. Patmos V., Düsseldorf 1957., стр. 8; 760-762.

47 Някои обяснения на понятия: свръхестествени явления, свръхестествени комуникации, извънредни или мистични явления, извънредни манифестации, мистични или извънредни явления са различни понятия които тук имат същото значение, значи, тук става дума за синоними. Използваме тези понятия на първото място защото ги използва св. Йоан Кръстни, но и да се избегне ненужно повтаряне. Йоан, някои път използва и понятие «благодат», «извънредни благодати», «свръхестествените благодати» в същото значение, въпреки че само в терминологически смисъл, а не и в доктриналния, тъй като той ясно различава «вътрешна» благодат от извънредни феномени като нещо второстепенно. Понятие „псевдомистичен“ и „пара нормален“ използваме за онези извънредни феномени които, струва се, нямат никаква връзка с автентични религиозни, християнски и мистични опит.

48 Горещо увлечение за извънредно и чудесно особено е присъстваща в света на окултно. Примерно в Италия на многобройни части телевизионни канали непрекъснато действат различни екстрасенси, медии, виждащи, лечители... Статистики показват че ¼ от италианци редовно консултира тези хора: чрез телевизионни предавания или лично да ходят при тях. В Щатите днеска има около 10.000 регистрирани врачки и окултисти с пълно работно време; а тези които не са на пълно работно време са около 175.000. В Велика Британия чак 40% от хората се консултира редовно с врачки или астролози (виж: M. TERESA LA VECCHIA, Antropologia del paranormale. Fenomeni fisici e psichici straordinari, PUG, Roma 2002., стр.5-12).

49 Виж F. M. DERMINE, Mistici, veggenti e medium. Esperienze dell'aldilà a confronto, LEV, Città del Vaticano, 2002., стр. 219-221; 443.

50 Между временно, вярно , е дошло до някои промени. Но все пък Конгрегацията не е променила своето мнение, но изглежда че е отворила вратата за нещо за което вече е говорила и е дала мнение. Всъщност за какво става дума: След като през 1995 г. Конгрегацията за доктрината на вяра е утвърдила че откровения на Васула са “плод на нейните размишление а нямат свръхестествено потекло ”, последвала са обжалвания от страна на някои богослови като и от сама Васула Риден. След това Конгрегацията е от Васула изисквала да отговори на 5 проблематични въпроси, които произлизат от нейните откровения. Тя е отговорила на тези въпроси и как се струва, Конгрегацията е била доволна от тези отговори. Но, същата Конгрегация не говори нищо за това че първото изявление (от 1995. г.) не е повече валидна, как обикновено твърдят тези които подкрепят Васула. Това е Конгрегация е била доволна с отговори на Васула на проблематични въпроси, не означава че това е потвърждение че откровения са автентични, защото ако нещо и не е в противоречие с “публично Откровение”, Църква и със здравия разум, само по себе си това все още не е достатъчно доказателство че “това” произлиза от Бог. Все пък това всичко може да бъде плод на “лични разлишления”. Св. Йоана Кръстни учи че е възможно човек да бъде просветлен от Свети Дух а все пък всички думи които във вътрешността се чуват да произлизат от чисто естествено действие (съзнание, под-съзнание, въображение; виж 2 ИПК 29).

51 Речи (гласове) могат да се чуят или с телесни уши, което е много рядко (audizioni) или отвътре (locuzioni).

52 Нещо може да бъде свръхестествено, т.е. да идва от бога (итал. soprannaturale). Това което се приписва на действие (способности) на ангелите (било добри или зли т.е дявола), не е нещо естествено, защото надминава естествено, защото надминава човешки способности и сили а още по-малко е свръхестествено. За това действие италиански език (и други романски езици) използват понятие preternaturale.

53 Тези само по себе си не принадлежат в “мистични феномени”, ако думата “мистика” вземем в нейното строго значение с всички нейни характеристики, как по-рано сме говорили. Тук ги споменавам не защото те биха имали някаква връзка с мистичния живот и с мистичния опит, но поради това защото става сума за “извънредни” а не редовни явления относно дарове. Тук няма да влизаме в различаване на „харизматични феномени “, т.е. явления които днеска не рядко се посрещат в харизматично движение и в някои молитвени групи, и между „дарове на Светия Дух“ и на Ново Заветно разбиране на „харизми“.

54 I, F. X. de Guibert, Paris 1992, стр. 13-15.

55 Мисли се на жилища за които говори св. Тереза Авилска в своето съчинение Замък на душата.

56 J. MARTÍN VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, cultura, religione, Jaca Book, Milano 2000., str. 72-73.

57 Виж: BENEDICTUS XIV, De servorum Dei beatificatione et sanctorum canonizaione, Prato 1840.

58 Св. Катерина Сиенска е в момент когато са й се започнали да се появяват стигми на ръцете е молила Господа да запази болките, но да премахне видими знакове, защото не е искала да бъде «нещо особено» в очите на другите.

59 Основни знакове на разпознаване на духовете намират се на следващата страница.

60 Виж 2Изк. 11, 6; 16, 10; 24, 6; 27, 4; 29, 11; 6 Z 8, 3-4; Ž 28, 10; “Мнение което е дал св. Йоан Кръстни за дух и за начин на молитва на една монахиня” в Кратки съчинения, S. IGNAZIO DI LOYOLA, «Regole per il discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª в: ID., Esercizi spirituali, nn. 332-333; CATERINA DA SIENA, Dialogo della divina Provvidenza, Bologna 1989, стр. 174).

61 Вж. G. D. MUCCI, Rivelazioni private..., o. c., стр. 27.

62 Epistula 16, 4

63 Dialoga IV, 17

64 Сравни S.Th II-II, q. 174, a. 6, ad. 3

65 S.Th II-II, q. 171, a. 1, ad. 4; q. 174, a. 3

66 K. RAHNER, Visionen und Prophezeiungen, стр. 27.

67 Пак там, стр. 30.

68 Богословско размишление на Й. Рацингер по отношение на частни явления, а във връзка с “Трета тайна от Фатима” е публикувана в L’Osservatore romano, 26-27 през юни 2000. Имаме и превод на български на това размишление на кард. Рацингер.

69 Пак там.

70 K. RAHNER, Visioni e profezie, Milano 1954., стр. 29.

71 Сравни Nuovo dizinonario di spiritualità, стр. 1671-1672.

72 I DUGANDŽIĆ, «Ukazanja, viđenja, objave. Teološka mogućnost i značenje tih nesvakidašjih pojava», в: Molitveno – pedagoški seminar, Меджугорие 1998, стр. 21-35.

73 B. SECONDIN, «Le rivelazioni private», в: Credere Oggi 13 (1993) 59-60.

74 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione, стр. 387.

75 Той обръща внимание и на опасности които могат да произлчзат от неправилно ползване на харизматични дарове. Ако лицето което се ползва с тях не е водена от любов и ако във всичко това на първото място не й е Божия слава и чест, подобни “дарове” могат да станат пречка на духовния път на духовно израстване, дори и причината за вечно осъждане: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:22-23; 3 Изкачване 30,5).

76 Сравни J. D. CASTELEIN, «Glossolalia and the Psychology of the Self and Narcissism» в: Journal of Religions and Health 23 (1984) 47-62; M. SZENTMÁRTONI, In camino verso Dio, San Paolo, Cinisello Balsamo 1998., стр. 153.

77 Сравни M. NIKIĆ, «Psihologija sugestije i snaga vjere», в: AA. VV., Vjera i zdravlje. Zbornik radova s interdisciplinarnog, multikonfesionalnog i internacionalnog simpozija, Zagreb 2005, стр. 13; V. L. CASTELLAZZI, «I gruppi di preghiera di guarigione. Un’interpretazione psicoanalitica», в Orientamenti Pedagogici, 46 (1999) 26-37). Освен това, медицина познава автентична изцерения за които не познава причини. Става дума за така наречена «спонтанно изчезване» когато лицето оздрави от някоя тежка болест и преди да са започнали терапии. Сравни G. DACQUINO, Credere e amare, Mondadori, Milano 2000, стр. 206.

78 S. DE FIORES, «Veggente», в NDS, стр. 1662.

79 J. CASTELLANO CERVERA, Spiritualita contemporanea, Teresianum, Roma 2001, стр. 99.

80 Също, стр. 98.

81 Мат. 7:16.

82 F. RUIZ, Teologia mistica. Esperienza e dottrina, Teresianum, Roma 2001, стр. 48.

83 V. MACCA-M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari», в DES, II, Roma 1990, 1002.

84 Сравни CH. A. BERNARD, Teologia spirituale, Ed. San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) 1997, стр. 520.

85 CH. A. BERNARD, Teologia spirituale, o.c., стр. 522.

86 Виж F. RUIZ, Le vie dello Spirito, Edizioni Dehoniane, Bologna, 1999, стр. 351; ID., Teologia mistica, o.c., стр. 50-51.

87 F. RUIZ, Teologia mistica, o.c., стр. 48.

88 Също

89 Изкачване, II, 23, 2.

90 Сравни G. P. PAOLUCCI, «Apparizioni» в DIM, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 1998, стр. 146.

91 Виж V. MACCA - CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577; J. AUMANN, Teologia spirituale, Edizione Dehoniane Roma, 1980, стр. 500.

92 G. P. PAOLUCCI, «Apparizioni» в: DIM, стр. 146-147.

93 V. MACCA-M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577.

94 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio. Elementi di teologia della vita spirituale, LDC, Leumann (TO) 1989, стр. 214.

95 Виж. J. AUMAN, Teologia spirituale ,o. c., стр. 500; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577.

96 V. MACCA – C. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577; Виж също Изкачване, II, 16-17

97 Виж J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 500; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 214; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 577.

98 Изкачване, II, 23, 4.

99 Relazioni, 4, 13

100 МЖ, 27, 2-3

101 Виж МЖ, 27, 4-5

102 Виж J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 500; V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 578.

103 Виж Замък, VI, 8, 2

104 FILIPPO DELLA SANTISSIMA TRINITÀ цитирано в: V. MACCA – C. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 578.

105 Виж J. AUMANN, Teologia spirituale, o. c., стр. 502. «Може да се смята, че физиологически и психологически, Божествените видения и говори не са нищо друго, освен човешки действия ,които са под влияние на свръхестествена сила. Всъщност, струва ми се, че е против Божествения промисъл да се мисли ,че Бог се задължава за постоянно чудо, създавайки нови механизми в определени субекти, докато в тях вече се намират механизми, които са съвсем достатъчни» (R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, Teresianum, Roma 1982, стр. 172). Бог използва това, което вече съществува.

106 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 213.

107 Изкачване , II, 23, 3

108 Виж AUMANN, Teologia spirituale, o. c., стр. 502; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 214.

109 Виж V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 578.

110 G. GOZZELINO, o. c., стр. 214.

111 J. AUMANN, o. c., стр. 502.

112 МЖ, 27, 6.

113 Също, 25, 1.

114 Изкачване, II, 28, 2.

115 Също, 23, 1.

116 Също, 28, 2.

117 Виж Изкачване, II, 24, 7; 26, 17; 29, 11; 30, 5

118 Също, 31, 2.

119 Изкачване, II, 23, 3.

120 Също, 25, 1.

121 Също

122 Виж V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche» в: DES, I, стр. 579.

123 Виж Изкачване, II, 25, 3.

124 Също, 26, 2.

125 Също, n. 3.

126 МЖ, 27, 6.

127 Изкачване, II, 27, 1.

128 Също

129 Виж Също

130 Също, 27, 2.

131 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 215; G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, ElleDiCi – La Civiltà Catolica, Leumann (To) – Roma 2000, стр. 9-10.

132 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 217; Виж също Изкачване, II, 27, 4.

133 Виж K. RAHNER, Visioni e profezie, Vita e pensiero, Milano 1955, стр. 17; ID., «Rivelazione privata» в: Sacramentum mundi, vol. VII, 225.

134 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 17.

135 DE RIBADENEIRA, Vita di sant'Ignazio di Loyola, Milano, Bompiani, 1947, 73 s, цитирано в G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 11-12.

136 Виж G. D. MUCCI, o.c., стр. 13; « Факта, че не се взимат като основа на вярата, не означава, че в личните откровения е отсъстващ доктриналния характер, който е присъстващ в явното откровение. Истина е ,че личните откровения са повече характеризирани с практична и конкретна насоченост, с цел да се подтиква или подкрепя растежа на аскетичния и вътрешен живот. Но, за да получат този пасторален резултат, за да предизвикват интерес и усърдие, личните откровения наблягат на един по-особен вид на публично откровение, слагат го в по-ясна светлина, свързват го с една друга истина и дават сила на любовта”. (Също, стр. 13-14).

137 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 15; «Кой би могъл да отрича – пише И. Конгар – че двете свети Терези (...), света Тереза Маргарита Мария, госпожа Акари (блажената Мария на Въплъщението) (...) не са дали на Църквата голям принос за познаване на Бога? Но, техия принос и каквото и да е било влияние и плодовитост, не е имало друга стойност, освен,че чрез него са били в съгласие с апостолското учение. » (Y. M.-J. CONGAR, Per una teologia del laicato, Morceliana, Brescia, 1966, 417, cцитирано в: G. MUCCI, o. c., стр. 15).

138 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o.c., стр. 217.

139 Р. ADNÉS, цитирано в: G. GOZZELINO, o. c., стр. 217.

140 K. RAHNER, Visioni e profezie, o. c., стр. 35. «Съществено, те не дават някакви нови догми, но нова разновидност . В своите твърдения те казват наистина само това, което вече се знае от преди чрез вярата и теологията, но въпреки това, те не са излишни. Това е като че ли от Небето се повтаря нещо, което вече е открито в Откровението. Това е нужно ,защото нещо, което в определена ситуация трябва да се прави като Божия воля, понякога не може логически да се разбере по ясен начин от основните принципи на догмата и от моралните закони, въпреки че се обяснява с анализа на сегашната ситуация.» (Също., стр. 33-34).

141 L. VOLKEN, Le rivelazioni nella Chiesa, Ed. Paoline, Roma 1963, стр. 234.

142 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 218-219: «Модерните набожности към Пресвето Сърце Исусово и към Пресвета Богородица се основават на историческо събитие и сигурно е, че не биха били разпространени по този начин без откровенията на св. Мария Маргарита Алакок и без големите явления на Мария. Влиянието на тези събития в Църквата е още живо и тяхната автентичност намира потвърждение в факта, че те силно подтикват вярващите да практикуват молитвата, често да приемат тайнствата, а особено да присъстват на литургия. Тези събития предизвикват – казва П. Аднес – в целия народ Божи, един, може да се каже шок, който лекува и който много често тайнствата, които за хората са станали нещо обикновено, не успяват да направят. И те са наистина провидение за народа Божи,защото събуждат хората ».

143 Виж G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 9; G. GOZZELINO, o. c., стр. 220-221. «Говорим за отвореност към тези феномени, за да не ги отхвърляме заради това, че сме лениви да се занимаваме с тях, или пък за да не ни създават допълнителни проблеми заради това,че трябва да ги проучваме. Отвореността трябва да бъде интелигентна в смисъл,че трябва да се вземе сериозно теологията на харизмите в Църквата. Отвореността трябва да бъде критична в смисъл, че не трябва да се приема без проверки. (Също.). Потвържение за такова отношение намираме в авторитета на догматическата конституция Lumen Gentium (12): «Същият Свети Дух,който осветява Божия народ и го води към добродетелите не само чрез тайнствата и службите, но “разпределяйки на всеки един собствените си дарове както се хареса на Него (1Кор 12:11), дава на вярващите също и специални благодати, с които ги прави подходящи и готови да приемат различни действия и служби, които са от полза за подновяване и за развитие на Църквата, според думите: ‘на всякой е дадена проява на Духа така,че да бъде за обща полза’ (1Кор 12:7). И тези харизми, извънредни или обикновени, и общи, защото са от полза за нуждите на Църквата, трябва да се приемат с благодарност и утеха. Но, извънредните дарове не трябва да се искат безразборно, нито да се очакват от тях плодове на апостолически дела; разсъждението за тяхната истинност и за тяхното редовно използване принадлежи на Църковния авторитет, от когото се очаква, преди всичко, да не загасва Духа, но да изпитва всичко, а да задържи това, което е добро. (виж 1 Сол 5:12. 19-21)».

144 Виж G. GOZZELINO, o. c., стр. 208; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 506.

145 Виж G. GOZZELINO, o. c., стр. 208.

146 J. AUMAN, o. c., стр. 506.

147 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 209.

148 Също.; Когато обясняват това познание, “някои говорят,че това се случва чрез ясновидение или чрез телепатия. Ясновидение е, когато човек може да разбере осветена ли е остията или не е. С феномена на телепатия се обяснява тогава,когато този, който се причестява, може да чете мисли тена свещеника ,който го причестява. И, както казва Маркоци, този случай се среща по-често. Но, има случаи, при които това не може да се обясни по този начин. Има случаи, когато ангелът, действайки върху човека , се усеща миризма, усещат се и особени духовни опити” (V. MARCOZZI, «Ierognosi», in DIM, стр. 631-632).

149 Виж Също.

150 Виж Също.

151 Също.

152 T. ALVAREZ, «Estasi», в: DES, II, стр. 946.

153 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 204.

154 Нормален екстаз - «Когато една функция на духа се използва много силно – пише T. Алварес – може да го ‘екстазира’ – да излезе на вън от себе си, концентрирайки го в предпочитаната функция и прожектирайки го към своя обект, без да се ‘фиксира’. Възможна ситуация и която обикновено често се случва в различни области е, когато човек се влюби (тук става дума за афективен екстаз), или може да става дума за естетическо или философско съзерцание .Това е нормален екстаз: духът е обхванат от обекта и загубва своята функция, и по някое време се отдалечава и от самия субект (човек) » (T. ALVAREZ, «Estasi» in DES, II, стр. 946).

155 «Духът ( съзнанието) ,може да бъде отдалечен от себе си по контрадикторен начин, понякога поради вътрешни причини (истерия, епилепсия...) или понякога от някоя сила ,която е произведена с насилие от вън (дрога, хипноза, внушение), винаги с явно унижение на личността на човека – (мании, някоя фиксирана идея, двойна личност), така се причинява насилие над човека и това го води до фантастични и нереални неща, като е ясно ,че това е нещо, което деформира човека» (Също.). Съществува и дяволски екстаз (A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, Ed. San Paolo, Cinisello Balsamo (MI)¹º 1997, стр. 896).

156 «Над-нормалния или свръхестествен екстаз се различава от другите два според съдържанието и според произхода си. Преди всичко според съдържанието, което е от свръхестествен вид: свръхестественият екстаз винаги обхваща нещо от Божествения обект, което се получава в разума във форма,в която не можеш да се излъжеш, или с един специален облик на опсесия”, която е подобна на посесия и така трябва да се гледа на този екстаз » . Случва се като дар или “вливане”, благодарение на особената активност на Бога, Който е присъстващ в човека и различен от него: подтикван от импулса на тази сила, духът “излиза от себе си”, поляризира се в Бога и в неговия дар» (Също, 946-947).

157 T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 947.

158 A. POULAIN, Delle grazie d'orazione. Trattato di teologia mistica, Marietti, Torino 1926, стр. 258.

159 Той “принадлежи към благодатите, които са дадени безплатно - gratis date, и поради това не предполага – поне не е необходимо – осветителна благодат в душата. Този екстаз има задача само да просветли интелекта, но не се докосва до волята, нито има, сам по себе си никаква осветителна сила – не осветява» (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 884).

160 Този “не е безплатна благодат - gratis data, но е много важен мистичен феномен, който в голям степен осветява този, които го приема» (Също.). Става дума за екстаз, «който е разбран в духовен смисъл и в него човек измества в Бога, в Исуса Христа, всички свои интелектуални, сетивни сили, и сили на волята. Чрез Исусовия дух, Бог може да обземе човека до такава голяма степен, че човек може да каже: “не живея повече аз, а Христос живее в мене” (Gal 2,20). Този екстаз може да изглежда от друга страна, тотална забрава на себе си и почти разнищване на собственото аз. » (J. SUDBRACK, «Estasi» in DIM, стр. 478).

161 «Нормално е ,че в моменти на екстази тялото затруднява духа. » (T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 947).

162 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 884.

163 Също., стр. 881-882. «Тази естествена слабост на човека не се отнася само за тялото, но преди всичко за психическото състояние на човека. Душата не е свикнала на толкова голяма светлина и любов, и се свива от тежестта на толкова голяма слава. Такава психическа слабост се пренася също и на тялото, и с изненада става отдалечение на сетивата. Екстазът на душата се е пренесъл и на тялото и по този начин се произвеждат външните феномени» (Също, стр. 886.)

164 Виж T. ALVAREZ, «Estasi» в: DES, II, стр. 950.

165 Също. «Света Тереза смята, че екстазът обикновено не надминава половин час и ако е много силен и преустановява цялата сетивност, неговото траене е още по-кратко. Но, както може да се види в живота на някои светци ,които са били в екстаз,случвало се е по същото време да са във въздуха – екстаз с левитация –и то повече часове, както е би ло в живота на св. Тома от Виланова или в живота на бл. Мария на Разпнатия Исус. Имало е при различни светци и екстази без левитации ,които са били и няколко дни. Св. Анджела Фолинска е била в екстаз три дни; св. Коломба от Риети – пет дни; Св. Игнатий Лойола, осем дни в пещерата Манреса; Св. Колета / 15 дни, а св. Магдалена де Паци е останала 40 дни без да се върне към себе си.». (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 888).

166 C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici» в: La Mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, Città Nuova, Roma 1984. стр. 401.

167 Левитациите на св. Франциск не са съвсем сигурни, защото нямат потвърждение от други, но само се говори за тях. При други ,като примерно при св. Доминик, св. Елисавета Унгарска ,св. ^ Също. «Света Тереза смята, че екстазът обикновено не надминава половин час и ако е много силен и преустановява цялата сетивност, неговото траене е още по-кратко. Но, както може да се види в живота на някои светци ,които са били в екстаз,случвало се е по същото време да са във въздуха – екстаз с левитация –и то повече часове, както е би ло в живота на св. Тома от Виланова или в живота на бл. Мария на Разпнатия Исус. Имало е при различни светци и екстази без левитации ,които са били и няколко дни. Св. Анджела Фолинска е била в екстаз три дни; св. Коломба от Риети – пет дни; Св. Игнатий Лойола, осем дни в пещерата Манреса; Св. Колета / 15 дни, а св. Магдалена де Паци е останала 40 дни без да се върне към себе си.». (A. ROYO MARIN, o. c., стр. 888).

^ C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici» в: La Mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, Città Nuova, Roma 1984. стр. 401.

^ Левитациите на св. Франциск не са съвсем сигурни, защото нямат потвърждение от други, но само се говори за тях. При други ,като примерно при св. Доминик, св. Елисавета Унгарска Едвига, св. Агнеса, Асизийска и при някои други, левитациите имат сигурно потвърждение. (виж V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993, стр. 34).

168 Виж J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207; A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1121; СТР. A. ORLANDI, I fenomeni fisici del misticismo, Ed. Gribaudi, Milano 1996, стр. 99-126.

169 J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734. «Има примери за фалшиви левитации които са се случвали в сеанси на спиритистии в практики на индийски факири. Известно е когато се човек намира в състояния на големите очаквания, като и в някои емоциални състояния или при силни сугестии, могат сравнително лесно да се случи заблуждение на очите на свидетели». (Също).

170 СТР. A. ORLANDI, o. c., стр. 124.

171 J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734.

172 Виж G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c., стр. 207; J. AUMAN, «Levitazione» в: DIM, стр. 734.

173 Виж I. RODRIGUEZ, «Stigmate» в: DES, III, 2414—2418; G. GOZZELINO, o. c., стр. 205; J. AUMAN, «Stimmate» в: DIM, стр. 1179.

174 Р. ADNES, «Stigmate» в: DS, XIV, Beauchesne Paris 1990, coll. 1211-1243; Виж също Fiamma, 2, 13-14.

175 Виж Р. ADNES, loc. cit.; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр..508; G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o.c., стр. 205. «Освен при св. Франциск от Асизи, феноменът на стигмите се явява и при св. Катерина Сиенска, св. Катерина Ричи, св. Мария Магдалена де Паци, св. Вероника Джулияни, Ана Катерина Емерик,св. Джема Галгани, Тереза Нойман, св. Падре Пио от Пиетрелчина... (...). Според историците, признатите случаи на стигматици са някъде към 400: от това 7 пъти са повече жените, отколкото мъжете» (Също., стр. 205-206). Но, не е лесно да се определи точния брой на тези ,които са имали стигми. Според Ж. Гитон този брой е някъде към 500; A. Имберт- Gourbeyre, е изброил 321 случаи, докато Тхарстон (известен учен) говори, че сигурните случаи на видими стигми ( при които не са забелязвани само болки, но където са присъствали и рани), са 50 или 60» (J. M. VELASCO, Il fenomeno mistico. Antropologia, culture e religioni, 1 vol., Jaca Book, Milano 2001, стр. 68).

176 J. M. VELASCO, o. c., стр. 68.

177 СТР. M. MARIANESCHI, La stimmatizzazione somatica. Fenomeno e segno, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 2000, стр. 172.

178 «Възможно е,когато един човек желае да изстрада Христовите страдания и когато има много живо въображение и силни възможности за концентрация , по този начин да си направи тези рани чрез самовнушение или чрез само-хипноза. Но в историята на светците ,които са имали стигми,се случва така ,че те обикновено са изненадани от този факт и желаят да го скрият, молейки Бог да скрие видимите знаци.» (G. GOZZELINO, o. c., стр. 205).

179 J. AUMAN, «Stimmate» в: DIM, стр. 1179.

180 G. GOZZELINO, o. c., стр. 205-206; Виж също J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 509-510.

181 Р. ADNES, loc. cit., coll. 1211-1243.

182 «От мистична гледна точка – пише П. А. Орланди – пронизването –

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!