Мистика и мистични явления Отец Петър Янич, OCD

1. «Мистика»: ползване и злоупотреба на едно не прецизно понятие (проблем на терминология)

Да споменем само някои: Като и всички думи които имат голямо значение: 'свобода', 'наука', 'демокрация', така също и 'мистика' има различни значения⁶. «Мистика», пише C. Tresmontant, «е един от най-сложни понятия на днешния френски език»⁷.

Това понятие има повече значения и това можем да намерим и в някои съвременни речници. Така примерно, речник на френски език дефинира «мистиците» като raffinent на религиозна материя, а raffiner, (tal. «affinare») означава да се изясни, изостри, изтънчи. Докато един испански речник под понятие «мистици» разбират «състояние на онзи който интензивно се посвещава на Бога и на духовни неща» (Casares). В Хърватски Riječnik stranih riječi на Братолюб Клаич за понятие «мистик» казва че това е «застъпник, привърженик на мистицизма». А за «мистицизъм» казва че е «вяра в тайното, свръхестествено, склонност към тайнствено». Според същия автор «мистика» би била «нещо тайно, загадъчно, свръхестествено, неразбираемо, не понятно; езотерична дисциплина в Католическата църква която разсъждава върху най-висшите форми на душевния живот».

С понятие «мистика» се означава и целия онзи свят на «неяснота», езотерия, окултно, странно, пара-нормално и пара-психологическо с което се занимава много различни нови духовни движения където цъфти културно не понасяне на една типично техническо – научна цивилизация, която не е способна да отговори на нужди и копнеж който е дълбоко вкоренен в човешко съзнание.

Понятие мистика има много широко значене така че може да се говори за мистика на философия, мистика на спорт, мистика на художество, мистици на политиката и подобно.

Нито на религиозно ниво понятие «мистика» не е еднозначен. На края на XIX век W. Inge е забелязвал 26 различни дефиниции, а на тях съответстват също така и различни понятия⁸. Причините на такава разнообразност са многобройни и разбираеми. Преди всичко това е че са многобройни явления които се приписват на това понятие; освен това, имаме и много различни видове на проучване на тези явления: медицинско, психологическо, философско, богословско, историческо, културно. След това тук е и многобройност на системите на интерпретация с много различни резултати на тълкувание и оценяване.

Поради това, докато тема за терминология, в някои други дисциплини се обсъжда само повърхностно или може би само поради някой обичай, тук тя има голямо значение по отношение, както на изходна точка така и по време на търсенето на всяка фундаментална част на мистика.

Можем да кажем че са две съществени части които определят и означават тази сфера на термините: мистика и съзерцание. И двете са използване и злоупотребяване в толкова много контексти и посоки, че само след дълги и внимателни обяснения можем да кажем че те изразяват онази християнска реалност която ние желаем с тях да изкажем.

С намерение да се улесни разбиране на понятия, автори въвеждат ново понятие: опит и мистични опит. Но и тези понятия не са достатъчно определени и имат повече значения като и понятия мистика и съзерцание.

Имайки предвид доста големи затруднения, много хора мислят че би било добре напълно да се откаже от понятие мистика като християнско понятие за да се говори за тайната на духовния живот. Те смятат че би трябвало да се използват онези понятия които веднага би показвали за спецификата на християнската благодат и на лично преобразяване което тя прави и да се от тези понятия вижда това което се случва: живеене на Божествено синовсвто на всички нива на съзнание⁹.

Тук ще споменем мненията на някои автори които ни говорят за това което е сложно и за недоверие което поради това владее между тях: «би трябвало, просто да се отрече от дума мистика в християнския говор» (H. Urs von Baltazar); «Проблем да се дефинира мистика е толкова стар колкото и опит да се открие този феномен. По отношение на много значение на това понятие, би било най-добре да се откажем от него. Но, страхувам се че за това вече е прекалено късно» (G. Feuerstein); «Същестуват думи в които са концентрирани знание, надежда и любов, идеали на много генерации и епохи; думи които искат да казват всичко онова което движи хората; и именно поради това че желаят да изразят всичко в опасността са да означават всичко, а да не кажат нищо (…) Между тях се включва и дума мистика. И това е една от онези думи в които човек желае да включи всичко в което той вярва и желае да бъде» (K. Rahner).

«Мистично» в романските езици е транскрипция на гръцка дума mystikos. В не християнски гръцки език това се е отнасяло на мистерии (ta mystika), тоест на култове на мистерийни религии, в които се този който се въвежда (инициира) (mystes) се е отъждествявал в процес на смърт – възкресение на бога който се е отнасял на определени култ. Всички тези думи, освен приложение mystikos («тайнствено»), формират, така да кажем, едно семейство на понятия които произлизат от глагола myô (да се затворят уста и очи), а тяхната обща характеристика е да се отнасят на тайни, окултни, относно мистериозни реалности¹⁰.

Дума «мистика» не се явява нито в Новия завет, а нито при Отците на Църквата. В речник на християнските навлиза в начало на III век. В течение на време усвояват се три значения които ще останат до нашите дни. «Мистично» на първо място означава общо религиозни символизъм и ще се използва, преди всичко, при Климент и Ориген, в негово типично алегорично значение на Свещено Писание от което произлиза духовни относно «мистични» смисъл, който е в съпротива с литерарно (буквално) тълкувание¹¹. Друга е използване в литургията и то посочва към християнски култ и на неговите различни елементи. Така св. Атанасий говори за «мистична чаша» когато говори за Евхаристично славене. В това културно обкръжение «мистично» има символични, тайни смисъл на християнски обред¹².

На трето место, «мистично», в духовен и богословски смисъл се отнася на тайни на християнство което не могат да се изкажат (Ориген, Методий Олимпски), най-дълбоки истини, значи обект на най-интимно познание.

И окончателно четвърто значение: «мистично богословие» като интимно познание на тайнствени нещата и богословско размишление върху тях.