Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък

317Сравни Изкачването , II, 17, 7.

318 Също.

319 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio,o. c., стр. 202.

320 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49.

321 Сравни Изкачване, II, 10, 3.

322 Също, n. 4.

323 Изкачване, II, 23, 3.

324 Също, 16, 5.

325 E. ANCILLI, art. cit., стр. 476-477; сравни също Изкачване, II, 11, 6.17, 9; III, 13, 6.

326 Изкачване, II, 11, 2.

327 Също, n. 6.

328 Изкачване, II, 16, 2.

329 Също, n. 3.

330 Изкачване, II, 16, 3; 17, 4.

331 Сравни Изкачване, II, 16, 5.10.14; 17, 6-7

332 Също, 17, 9.

333 Сравни V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, o. c., стр. 19.

334 Изкачване, II, 11, 5.

335 Също, 23, 4.

336 Също, 24, 6.

337 Също, n. 7.

338 Изкачване, II, 21, 7.

339 Тъмната нощ, II, 23, 6

340 Също, II, 23, 7.

341 Също, II, 23, 8.

342 Изкачване, II, 24, 7.

343 Виж E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», в: AA.VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, II, стр. 475.

344 « Чистата, благоразумна, проста и смирена душа, трябва да се съпротивлява с голяма сила на откровенията и на виденията, като че ли става дума за опасни изкушения, защото не е нужно да ги желаем, но напротив, трябва да се отказваме от тях, за да напредваме към любовното единение» (Изкачване, II, 27, 6).

345 Сравни E. ANCILLI, «Le visioni e le rivelazioni», art. cit., стр. 477; Изкачване, II, 19 за цяло; II, 30, 5.

346 Изкачване, II, 23, 3.

347 Сравни също, 11, 1-2. И тук е валидно също това, което е било казано за телесните видения: «Колкото повече (тези думи) са външни, толкова по-голямо е съмнението, че те произлизат от Бога.» (Също.).

348 Сравни също, 16, 6; III, 7, 1.

349 Сравни също, 23, 1; 28-31.

350 Сравни също, II, 16, 4; 17, 7; III, 10, 1-2.

351 Сравни също, III, 8, 3-5.

352 Също, II, 28, 2; 29.

353 Също, 28, 2; 30.

354 Също, 28, 2; 31. Те са « заедно думи и дела» казва св. Тереза (Замък, VI, 3, 5).

355 Сравни Изкачване, II, 31, 2.

356 Също, n. 1

357 Също, n. 2.

358 Също, 23, 3.

359 Също, 25, 1.

360 Също

361 Също, 20, 5. Нарича всички тези неща «дълбоки пропасти на духа», и «ако пожелаем да се ограничим върху това, което ние разбираме за тях, или върху нашето усещане, е все едно да приемем , че искаме да стиснем с ръка въздуха и прахта, която се намира в нея: въздухът избягва и не остава нищо» (също, 19, 10).

362 Също, 19, 2-14

363 Също, n. 13.

364 Също, 20, 2.

365 Също, n. 3.

366 Също, 29, 8.

367 Също, 25. 3.

368 Също, 26, 2.

369 Също, n. 3.

370 Също, n. 5.

371 Сравни също, n. 10.

372 Също

373 Също, 27, 1.

374 Също, n. 2. «Той, всъщност, обикновено разкрива на някои лица мъките, които трябват в живота да поднесат, това което трябва да се случи на това или онова лице, на това или онова царство и така нататък» (също).

375 Също

376 Също, n. 4.

377 Също, n. 5.

378 Също, n. 3.

379 Също, 23, 3.

380 Също

381 Също, 32,2.

382 Също

383 Също, n. 3.

384 Също, n. 4.

385 Сравни Живи пламък, 2, 13.

386 Сравни Нощ, I, 2, 3; II, 1, 2; 2, 3; Духовна песен, 13, 2. 4. 6. 7. 19; 14, 2. 18. 20; 26, 17; Духовна песен A, 12, 1. 3. 5. 6; 13, 1. 18. 19. 20; 17, 11-12.

387 Сравни Изкачване, II, 26, 14. 17.

388 Cравни Изкачване, II, 17, 4.

389 Cравни Духовна песен, 13, 7.

390 Живи пламък, 2, 13.

391 A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 880; сравни също Живия пламък, 2, 2-13. «Така се е случило със св. Франциск, който е бил ранен от серафим, произвел в душата му пет любовни рани. И знаците на тези рани са се проявили също и в тялото, където са му били отпечатани от ангела като ефекти на това ,което е приел в духа.» (Живи пламък, 2, 13).

392 Cравни също

393 Нощ, II, 1, 2.

394 Духовна песен, 13, 2.

395 Духовна песен, 13, 6.

396 Сравни Нощ, I, 2, 3; II, 2, 3.

397 Изкачване, II, 26, 14

398 Същото

399 Същото, n. 17. Така, понякога дяволът чрез «внушение представено с фалшивост и с голяма яснота греховете на другите, злините на другите души, има цел да ги клевети, а душата мисли как трябва с много голямо усърдие да ги препоръчва на Бога, защото мисли, че те се намират в заблуждение » (същото). Тук дяволът може да заблуди душата, която мисли ,че прави всичко за Бога, а всъщност е в заблуждение, защото следва свои преценки, които са под влияние на дявола, мислейки че тези преценки са съвсем точни.

400 Cравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 108.

401 Също, стр. 129.

402 Също, стр. 125-126.

403 Изкачването, II, 27,6.

404 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 95.

405 Тези извънредни факти могат лесно да бъдат плод на болна и неуравновесена фантазия която навсякъде вижда свръхестествен интервент на Бога. (сравни Изкачване, II, 29, 8).

406 GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 100-101.

407 Изкачване, II, 19,14.

408 Също

409 Също, 22, 7. – много известен откъс цитиран и в Катехизис на Католическа църква.

410 Също, n. 5.

411 Също, 27, 4.

412 Също, n. 3.

413 Сравни също, 26, 18. Св. Йоан е съвсем ясен в своето учение: «Душата трябва веднага с яснота, искреност, изцяло и просто да каже на духовния ръководител за всички неща ,които приема по свръхестествен път, всичко без значение от какъв вид» (също, 22, 16).

414 F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49.

415Изкачване, II, 26, 18

416 Също, 29, 5.

417 Също,18, 2.

418 Също, n. 7.

419 Също, 29, 12.

420 Изкачване, II, 22, 19.

421 Р. GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 163.

422 Изкачване, II, 19, 14.

423 Също, 22, 19.

424 Cравни Живот, 18, 2.

425 Мат 7:16.

426 Cравни Живот, 20; Relazioni, 4, 13; Замък, VI, 4-6; 8, 3. 7.

427 Замък, VI, 3, 1.

428 Фондации, 8, 9.

429 Cравни V. MACCA – M. CAPRIOLI, «Fenomeni straordinari» в: DES, II, стр. 1009.

430 Сравни Живот, 28; Замък,VI, 8.

431 Това не означава, че той не говори за плодовете и ефектите от тези феномени, които могат да послужат за различаване истинските от фалшивите.

432 Сравни GABRIELE DI S. M. MADDALENA, o. c., стр. 30; F. RUIZ, Teologia mistica, o. c., стр. 49; Изкачване, II, 27, 6.

433 Cравни F. RUIZ, Teologia mistica, стр. 49.

434 Сравни G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, Elle Di Ci – Civiltà Cattolica, Leumann – Roma 2000, стр. 21.

435 Виж V. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», в: Rivista di Vita Spirituale 42 (1988), стр. 161.

436 F. RUIZ, Teologia mistica,Teresianum, Roma 2001, стр. 49.

437 V. MARCOZZI, Fenomeni paranormali e doni mistici, Ed. Paoline, Cinisello Balsamo (MI) ²1993, стр. 8. Като паранормални феномени смятаме «всички тези феномени, които, въпреки че имат естествена причина, излизат извън обичайните прояви. С тези се занимава, или би трябвало да се занимава- парапсихологията». Мистичните феномени-- в християнски смисъл са онези, които са предизвикани от неща, които са необикновени или свръхестествени. Те за обект на студия на учени и на богослови (също, стр. 7).

438 Също, стр. 9.

439 Редовен критерий е индиректния, т.е., да се разпознава според плодовете, както казва Исус в Евангелието: «По плодовете ще ги разпознаете...всяко добро дърво дава добри плодове; всяко лошо дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове... Значи, чрез плодовете можете да ги разпознаете » (Мат. 7:15-20). Така примерно, знаци на Божя дух са: съгласие Откровение, смирение, послушание, мир, търпение в страдание, забрава на себе си, свобода на духа, желание да се последва Христа, любов без интереси и така нататък, докато тенденциите, които говорят ,че става дума за фалшивост, са лицемерие, измислица, двуличие, надменност, тщеславие, самодостатъчност, непослушание, безпокойство, смущение, обърканост в душата и тези знаци говорят за злия дух. След това, знаци на човешкия дух са: егоцентризъм в съзнанието, както и в съществуването, търсене на компенсации и така нататък (сравни B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 78-85; J. AUMAN, Teologia spirituale, o. c., стр. 474-487; A. ROYO MARIN, Teologia della perfezione cristiana, o. c., стр. 1015-1021).

440 B. GOYA, o. c., стр. 86.

441 Също

442 G. GOZZELINO, Al cospetto di Dio, o. c.,стр. 233.

443 Цитирано в C. BECATTINI, art. cit., стр. 419.

444 B. GOYA, Direzione spirituale, стр. 76.

445 Също, стр. 76-77.

446 Също, стр. 86.

447 V. MACCA, art. cit., стр. 156-157; сравни също Замък, VI, 9, 14- 15; Основавания, 8, 6; Изкачване, II, 18, 8.

448 Също, стр. 157.

449 Виж B. GOYA, Direzione spirituale, стр. 86; V. MACCA, art. cit., стр. 160.

450 G. DAQUINO, Credere e amare, Mondadori, Milano 2000, стр. 87-88. «В екстатичните психоневрози влизат и тези, които психиатрите в Израел наричат “синдром на Ерусалим”. От този синдром се разболяват всяка година няколко стотици поклонници. Те, по време на посещение на Светия град и на различни свети места, изпълнени с прекален мистицизъм,се случва да се идентифицират с някое лице от Стария или Новия Завет; така някои от християните твърдят за себе си, че са Йоан Кръстител или някои от апостолите или самия Исус Христос; докато някои от евреите смятат, че са Давид, Аврам или някои от пророците. Възникването на тези симптоми е свързвано с толкова силна емоция и някои хора имат толкова голямо желание за идентификация да живеят в своето прекалено мистично въображение » (също, стр. 88).

451 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в: AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, o. c., стр. 178.

452 Също, стр. 179.

453 Също

454 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 41.

455 «Знае се, че в нашите сетивни сили дяволът може да действа директно. Но често няма нужда да се позоваваме на дявола, за да обясним определени явления. Не е невъзможно да става дума за халюцинации» (GABRIELE DI S. M. MADDALENA, Visioni e rivelazioni…, o. c., стр. 101).

456 V. MACCA, art. cit., стр. 158.

457 Сравни също

458 A. BRENNINKMEYER, Traitement pastorales des névrosés, Lyon-Paris 1947, стр. 60, цитирано в V. MACCA, «Vita spirituale e fenomeni straordinari», art. cit.,.стр. 158.

459 Също.

460 M. SZENTMÀRTONI, In camino verso Dio. Riflessioni psicologico-spirituali su alcune forme di esperienza religiosa, San Paolo, Cinisello Balsamo (MI) 1998, стр. 180.

461 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр.

462 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», в AA.VV., Vita cristiana ed esperienza mistica, стр. 173.

463 V. G. MACCA, «Vita mistica e fenomeni straordinari», art. cit., стр. 162.

464 Сравни C. BECATTINI, art. cit., стр. 439.

465 Също, стр. 440.

466 Също

467 V. MACCA, art. cit., стр. 162,

468 Сравни R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici», art. cit., стр. 173.

469 M. SZENTMÁRTONI, In cammino verso Dio, o. c., стр. 181.

470 Виж F. RUIZ, Le vie dello Spirito, o. c., стр. 342.

471 V. MACCA, art. cit., стр. 163.

472 По това отношение пише J. B. SAINT - JURE: «Колкото по-вече Бог въздига душата със свръхестествено действие, толкова по-вече й дава светлини ,които влага в нея, и тези светлини й дават да види по-ясно своите недостатъци, своите грехове, своята недостатъчност. Докато демонът не действа така: той, напротив, следва обратния път-- доколкото това му е възможно, скрива нейните несъвършенства и нейната слабост, за да й покаже предполагаеми добродетели, които тя всъщност няма, и по този начин душата е заблудена: така той я убеждава, че е достойна да има тези видения. С това нямаме намерение да кажем ,че на една душа, на когото Бог наистина е дал някои свръхестествени феномени, не може да бъде и след това поразена от надменност, и че дяволът не може да я изкушава със суети: разбираемо е, че може да се случи и това. Но, само искаме да кажем, че тези благодати сами по себе си, не дават душата да става по-надменна, но да става по-смирена» (J.-B. SAINT-JURE, L'homme spirituel ou la vie spirituelle traitée par ses principes, vol. I, Paris, Lecoffre, 1889, стр. 317, цитирано в G. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 62-63).

473 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87.

474 M. SZENTMÁRTONI, In camino verso Dio, o. c., стр. 180.

475 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87. Св. Павел когато говори за харизми казва че «на всекои е дадена особена проява на Духа за обща полза» (1 Кор 12, 7).

476 L. J. GONZÁLEZ, Guidati dallo Spirito. Accompagnamento Spirituale di Stile Integrativo, Libreria Editrice Vaticana, Città del Vaticano 1998, стр. 187.

477 B. GOYA, o. c., стр. 87.

478 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c., стр. 32.

479 B. GOYA, Direzione spirituale, o. c., стр. 87.

480 G. D. MUCCI, o. c., стр. 33.

481 Също.; сравни също св. Игнатий Лойола, «Regole per discernimento degli spiriti», 1ª e 2ª serie, в: ID., Esercizi spirituali, nn. 313-336.

482 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1068. «Всъщност е абсолютно невъзможно едно и също тяло да се намира по едно и също време на две места; и значи, че за да се яви в тяло на земята, трябва да изостави небето, а това не е много вероятно. Св. Тома допуска такова явяване в тяло само за Исус Христос-- на св. Павел, когато се е намирал по пътя към Дамаск» (също).

483 Замък, VI, 1, 6.

484 A. ROYO MARIN, o. c., стр. 1068.

485 Сравни V. MACCA - M. CAPRIOLI, «Comunicazioni mistiche», в: DES, I, стр. 577.

486 R. ZAVALLONI, «Grazia e fenomeni mistici» art. cit., стр. 169.

487 F. LIVERZIANI, «Le apparizioni della Vergine Maria tra il soprannaturale e il paranormale» in La Ricerca Psichica. Studi di parapsicologia sulla sopravivenza e sul sacro, Istituti Editoriali e Poligrafici Internazionali, Pisa – Roma VI/1 (2000), стр. 58. Според този автор «явления на Пресвета Богородица могат да се случат, в едно и също време по три различни начина: 1) лично на Мария от Назарет, майката на Исус, която живее в небето; 2) може да се случи по този начин да се концентрират и насочат всички човешки мисли върху Мария; 3) тези, които приемат явлението – едни човек или повече - да имат способността за приемане- по особен начин да могат да приемат явлението.» (също, стр. 58-59).

488 Също, стр. 59.

489 За отношенията между халюцинации и видения виж G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, o. c.,стр. 51-60; C. BECATTINI, «Esperienza mistica e fenomeni mistici: linee di interpretazione psicologica» в: AA.VV., La mistica. Fenomenologia e riflessione teologica, o. c., стр. 402-404; B. CALLIERI, «Esperienza mistica e psichiatria: elementi per una riflesssione» в: La mistica, o. c., стр. 455.

490 Сравни. F. LIVERZIANI, art. cit., стр. 59.

491 G. D. MUCCI, Rivelazioni private e apparizioni, стр. 57-58. По отношение на това-- казва F. Liverziani, -- въпреки че някои претендирани явления на Мария могат да се дефинират като халюцинации, това не означава, че веднага трябва да се се изключиот тях какъвто и да било божествен елемент. Вместо строгата логика –или-или, той не прави такива строги граници за толкова изтънчени реалности. «Там,където доминира било духовното, било паранормалното, всяка реалност се предава на другата и това се случва винаги, поне в един относителен смисъл, може би и минимален (...). Явленията на Богородица, въпреки че имат свръхестествен произход, имат и един пара нормален аспект (...). Богородица е като слънце, което сияе поради изобилието на енергия, и чиито лъчи се разпространяват навсякъде, където им се отвори път. Но, както светлината на слънцето е затъмнена от облаците на нашата атмосфера, така светлината на проявата на Мария може да остане затъмнена от облаците на нашите човешки предубеждения, на нашето незнание, на нашите страсти (...)» (F. LIVERZIANI, «Le apparizioni della Vergine Maria tra il soprannaturale e il paranormale» в: La Ricerca Psichica, VII/1(2000), стр. 66-67). «Значи, ако явлението не е придружено с чудесен знак, който надминава естествените закони и редовни събития, и ако всичко може да бъде обяснено като естествено или парапсихологическо, няма още богословски причини за да се порицава в едно такова видение възможността, че произлиза от Бога. Голяма грешка е, когато прекалено бързо се охарактеризира, без разпознаване, като възможно или невъзможно фактът да произлиза от заблуждение на дявола или от човешка илюзия. Ето защо много богослови, а на първо място К. Ранер, изискват определена "снизходителност " по отношение на опита на виждащите, смятайки, че могат да се приемат, че произлизат от Бога, въпреки че не се приемат всички детайли. Също трябва да се знае, че ако е призната автентичността на определено видение от Църквата(според външните критерии), това не означава, че веднага трябва да приемем всеки детайл и съдържание на видението»: I. DUGANDŽIĆ, «Ukazanja, viđenja, objave. Teološka mogućnost i značenje tih nesvakidašnjih pojava» в: Molitveno – pedagoški seminar, Informativni Centar Mir, Međugorje 1998, стр. 28. Може да се види още K. RAHNER, Visionen und Prophezeiungen, Questiones disputatae 4, Freiburg 1958, стр. 26. Известни са случаи в които са се потвърдили индивидуални грешки в автентични видения и откровения на светците. Виж стр., 77, бележка 94 и стр. 78, бележка 102 на тази теза.

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: