Степен на сближаване на законодателствата

4.6.Консултация, поместена в Приложение I

Множество широкообхватни въпроси възникнаха по време на преразглеждането. Те отразяват регулаторните недостатъци и пропуски в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите. В повечето случаи, представени на вниманието на Комисията от различни заинтересовани потребители и фирми, проблемите възникват от това, че държавите-членки използват минимален брой клаузи и регулаторни варианти.

Тези проблеми са групирани в две категории: такива, които са общи за всички достижения на правото на Общността (напр. дефиниция на “потребител”), или за повече от една директива (напр. правото на оттегляне от договор), и такива, които са специфични за договора за продажба, който към момента е най-разпространеният потребителски договор.

По отношение на първата група, Комисията счита, че единната дефиниция на понятията “потребител” и “професионалист” е важна, тъй като тя позволява да се определи по-точно обхвата на достиженията на правото на Общността.

Един вариант с трайни последици е възможното въвеждане на общ принцип на добросъвестност и лоялност при договорните сделки. Включването на такъв принцип, който да действа като предпазна мярка, ще запълни евентуални регулаторни празнини за в бъдеще и ще осигури устойчивост на достиженията на правото на Общността занапред.

Редица въпроси се отнасят до директивата за некоректни клаузи на договори, която е единствената директива, приложима за всички типове потребителски договори, в обхвата на която се намират както стоки, така и услуги. Практическата важност на тези проблеми е доказана от значителния брой оплаквания, получени в европейските потребителски центрове във връзка с договорни условия.²⁴ В този контекст Комисията желае, наред с другите въпроси, да повдигне и този дали защитата, осигурявана от директивата, не трябва да се разшири, за да включи и индивидуално договаряните условия.

Обърнато е внимание и на други проблеми като например правото на оттегляне от договор, което е типично право на потребителя и е осигурено от няколко директиви, наред с условията за неговото упражняване.

Засегнато е и въвеждането на общи договорни средства за правна защита, включително общо право на обезщетение за вреди.

По отношение на продажбата на стоки, има някои важни въпроси относно изясняването и евентуалното разширяване на обхвата, като бъдат обхванати материалните блага като софтуерните продукти и данни. Други въпроси покриват ключови понятия като доставка, прехвърляне на риск и степенуването на средствата за правна защита. И накрая, повдигнати бяха и въпросите за възможното въвеждане на пряка отговорност на производителя и повишени търговски гаранции.

Приложение I описва поотделно всеки от следни проблеми:

1	Общ законодателен подход
2	Обхват на хоризонтален инструмент
3	Степен на сближаване на законодателствата
4.1	Дефинициия на понятията „потребител“ и „професионалист“
4.2	Действие на потребители чрез посредник
4.3	Въвеждане на общо условие за добросъвестност и лоялност при договаряне
4.4.1	Разширяване обхвата на приложение на критериите за определяне на некоректността на договорните клаузи
4.5	Правен ефект на списъка с некоректните условия
4.6	Обхват на критериите за определяне на некоректност: Цена и главен предмет на договора
4.7	Предвиждане на договорните последици поради необявена информация
4.8.1	Сближаване на продължителността на пробните периоди
4.8.2	Сближаване на модалностите при упражняване на правото за оттегляне от договор
4.8.3	Сближаване на съответните потребителски разходи при оттегляне от договор
4.9	Въвеждане на общи договорни средства за правна защита
4.10	Въвеждане на право на обезщетение
5.1	Разширяване на обхвата на приложение към друг вид договори
5.2	Публична разпродажба на употребявани стоки
5.3	Дефинициия на понятието „доставка“
5.4	Прехвърляне на риск
5.5.2	Срокове относно липсата на съответствие
5.5.3	Специфично правило относно повторно възникнали дефекти
5.5.4	Специфично правило относно употребявани стоки
5.6	Тежест на доказване
5.7	Изменение на реда на прилагане на средствата за правна защита
5.8	Уведомяване за липсата на съответствие
5.9	Отговорност на директните производители за липса на съответствие
5.10.1	Въвеждането на правила по подразбиране относно съдържанието на търговската гаранция
5.10.2	Условия за прехвърляне на търговската гаранция
5.10.3	Търговска гаранция за специфични елементи
6	Други въпроси

When answering the questions below, contributors are encouraged to motivate their answers. It should be noted that all options indicated are non-exhaustive; other solutions may also be put forward.

As indicated in section 4 above, there are different alternatives available to reviewing the consumer legislation.

Въпрос А1: Кой, според вас, е най-добрият подход към преразглеждането на законодателството за защита на потребителите? Възможност 1: Вертикален подход, включващ ревизиране на отделните директиви. Възможност 2: Смесен подход, съчетаващ приемането на рамков инструмент, насочен към хоризонтални проблеми, които са от значение за всички потребителски договори, като се ревизират съществуващите секторални директиви, когато е необходимо. Възможност 3: Запазване на статуквото: без преразглеждане.

Section 4.4 above highlights different options as to the scope of a possible horizontal instrument. One option would be to adopt a framework instrument with broad coverage, applicable to both domestic and cross-border transactions. Alternatively, the horizontal instrument could cover cross-border contracts only. A third alternative would be to limit the scope of application of the instrument to distance contracts concluded cross-border and domestically.

Въпрос А2: Какъв да бъде обхвата на евентуалния хоризонтален инструмент? Възможност 1: Инструментът би трябвало да се прилага за всички потребителски договори, независимо дали засягат вътрешни или трансгранични сделки. Възможност 2: Да се прилага само за трансграничните договори. Възможност 3: Да се прилага само за дистанционните договори, независимо дали са сключени трансгранично или на местно равнище.

Section 4.5 above discusses the degree of harmonisation that future consumer protection legislation should be based on. Current legislation allows Member States to adopt more stringent national rules through the use of minimum clauses. The resulting fragmentation of rules may create internal market barriers and deter consumers from shopping cross-border. Full harmonisation could represent an option for addressing this problem. A second option would be to keep the minimum harmonisation approach. Minimum harmonisation, as indicated above, could be combined with a mutual recognition clause or with the country of origin principle. However, this option would not simplify and rationalise the regulatory environment. Нормативното фрагментиране би продължило да съществува и да оказва негативното си въздействие върху доверието към вътрешниоя пазар у потребителите.

Въпрос А3: Какво трябва да е нивото на сближаване на редактираните директиви/новия инструмент? Възможност 1: Преразгледаното законодателство трябва да се базира на пълно сближаване, допълнено с клауза за взаимно признаване по въпроси, където не е постигнато пълно сближаване. Възможност 2: Преразгледаното законодателство да бъде базирано на минимално сближаване, съчетано с принципа на отчитане на страната на произход или с клауза за взаимно признаване.

4.1 Дефинициия на понятията „потребител“ и „професионалист“

Currently the directives do not have coherent definitions of the concepts of “consumer” and “professional”, although these are fundamental concepts for the application of the consumer acquis. There is no serious justification in terms of the specific purposes of the relevant directives. The uncertainty this causes is aggravated by the fact that the Member States use the minimum clause to extend the vague definitions in different ways. Several stakeholders advocate strongly in favour of consistent definitions of consumer and professional to avoid confusion. In this respect it is also important to ensure coherence with definitions used in other areas of Community legislation.

For instance, the Directive on Doorstep Selling defines consumer as a natural person who is acting for purposes “which can be regarded as outside his trade or profession”. The Directive on Price Indications refers to any natural person “who buys a product for purposes that do not fall within the sphere of his commercial or professional activity” and the Unfair Contract Terms Directive refers to “purposes which are outside his trade, business or profession”.

Differences between Member States can be noted for example when it comes to individuals buying a product to be used both privately and professionally, e.g. when a doctor buys a car and occasionally uses it to visit his patients. Several Member States have granted natural persons acting for purposes which fall primarily outside their trade, business or profession the same protection as consumers. In addition some businesses, such as individual entrepreneurs or small businesses may sometimes be in a similar situation as consumers when they buy certain goods or services which raises the questions whether they should benefit to a certain extent from the same protection provided for to consumers. During the review the widening of the definitions to cover transactions for mixed purposes should be considered.

Similarly the professional is referred to variously as “trader”, “seller”, “supplier” etc, depending on the directive. The definitions vary as well: The Distance Selling Directive, for instance, defines the “supplier” as “any natural or legal person who … is acting in his commercial or professional capacity”, whereas the Unfair Contract Terms Directive refers to a “seller or supplier” as a natural or legal person who “is acting for purposes relating to his trade, business or profession, whether publicly or privately owned”. To overcome the current inconsistencies the notion of “professional” could replace the variety of terms in the existing Directives and apply to all persons who are not deemed to be consumers.

Въпрос Б1: Как трябва да се дефинират понятията „потребител“ и „професионалист“? Възможност 1: Трябва да се уеднаквят съществуващите дефиниции в достиженията на правото на Общността, без изменение на техния обхват. Потребителите да бъдат определени като физически лица, чиито действия имат цели, които са извън тяхното занятие, търговска дейност или професия. Професионалистите да бъдат определени като лица (юридически или физически), чиито действия имат цели, свързани със тяхното занятие, търговската дейност или професия. Възможност 2: Понятията „потребител“ и „професионалист“ да се разширят, така че да включат физически лица, чиито действия имат цели, попадащи главно извън (потребител) или главно в (професионалист) тяхното занятие, търговска дейност или професия.

A consumer is not protected by the acquis when his/her contractual counterpart is another private person. The same goes for the case when an individual is represented by a commercial agent, broker or any other intermediary. A practical example of this is when a car dealer sells a second-hand car on behalf of one consumer to another consumer. It has been argued that in these cases consumers need similar protection as in an ordinary business-to-consumer contract since the other party will benefit from the professional expertise of the intermediary and some Member States have chosen to extend consumer protection to these situations.

However, it may be very difficult to establish clear criteria as to when the role of the intermediary is so strong as to warrant consumer protection. There may be a risk of unforeseen and negative knock-on effects on markets on which private persons trade with private persons.

Against applying consumer protection rules to private sellers it could also be argued that a private person might not realise that contracting a professional as her or his intermediary will put her or him in a position equivalent to a professional. On the other hand, a consumer who concludes a contract with a professional acting as intermediary for a private person may be more in need of protection than his contractual counterpart.

It should be noted that the notion of intermediary would not include trading platforms for sellers and consumers, e.g. on the Internet, where the platform provider is not involved in the conclusion of the contract. The role of intermediaries in electronic commerce, including search engines and auction platforms, is currently being examined in a different context and therefore not covered by this review²⁵.

Въпрос Б2: Трябва ли договорите между частни лица да се считат за потребителски договори, когато една от страните действа чрез професионален посредник? Възможност 1: Запазване на статуквото: защитата на потребителите не бива да се прилага към договори от типа „потребител с потребител“, когато едната от страните използва професионален посредник за сключването на договора. Възможност 2: Понятието „потребителски договори“ да включва ситуации, в които едната от страните действа чрез професионален посредник.

The consumer acquis on contract law does not include a general duty to deal fairly or to act in good faith. A general clause referring to the concept of (un-)fairness exists in Article 5 of Directive on Unfair Commercial Practices, which concerns marketing practices, but which does not apply to contracts²⁶. Article 3 (1) of Directive 93/13/EEC on Unfair Terms in Consumer Contracts constitutes a general clause referring to “(un-) fairness” and contains a definition of that term for the purposes of the Directive.

The main advantage of an overarching general clause for consumer contracts in the horizontal instrument would be the creation of a tool which would provide guidance for the interpretation of more specific provisions and would allow the courts to fill gaps in the legislation by developing complementary rights and obligations. It could therefore provide a safety net for consumers and create certainty for producers by filling gaps in legislation. In addition, a general provision may also be a useful tool when interpreting clauses contained in offers or contracts and it may as well respond to the criticism that certain directives or provisions are not time-proof. A general provision could be built round the phrase “good faith and fair dealing”. This includes the idea that they show due regard to the interests of the other party, considering the specific situation of certain consumers.

The disadvantage of such a general clause is that it does not encompass precisely the rights and obligations imposed on each party. Its interpretation may vary from Member State to Member State.

If included, such a general principle should apply from the negotiation phase to the execution of the contract, including remedies. It would also prevent the emergence of the kind of problems encountered with the current consumer protection directives, due to legislation being overtaken by technological and market developments.

Въпрос В: Трябва ли един хоризонтален инструмент да включва общо задължаване за професионалистите да действат в съответствие с принципите на добросъвестност и лоялност при договаряне? Възможност 1: Хоризонталният инструмент да предвижда съгласно договорното право на ЕС за потребителските договори професионалистите да следва да действат добросъвестно. Възможност 2: Запазване на статуквото: да няма обща клауза. Възможност 3: Да се добави обща клауза, която да се прилага както към професионалистите, така и към потребителите.

4.4.1 Extension of the scope to individually negotiated terms

The Directive on unfair contract terms currently applies to non-negotiated terms only, i.e. contractual clauses which the consumer has had no possibility to influence during the negotiation process. In practice, the Directive is in most cases applicable to pre-formulated contract terms used in mass transactions. In reality consumers often have only a very limited possibility to influence the content of a clause even if it theoretically is open to negotiations. A number of Member States have specific rules on the (un-)fairness of individually negotiated terms.

If it is decided to include individually negotiated terms, the test of unfairness could be reformulated so that it ensures that the competent authorities will take into account the actual ability of individual consumers to influence the terms of the contract. Alternatively, this test could be restricted to the list of terms annexed to the directive.

In the absence of specific rules, the unfairness of negotiated terms would be assessed under the principle of good faith (see 4.3).

Въпрос Г1: До каква степен дисциплината за некоректните договорни условия трябва да покрива и индивидуално договорените условия? Възможност 1: Обхватът на прилагане на директивата за некоректните договорни условия да се разшири, за да включи и индивидуално договорените условия. Възможност 2: Към индивидуално договорените условия да се прилага само списъкът от условия, приложен към Директивата. Възможност 3: Запазване на статуквото – правилата на Общността да продължат да се прилагат изключително към недоговорените или предварително формулираните условия.

The rationale behind the list attached to the current Directive on unfair contract terms is to provide guidance to the Member States as to what contractual terms can be challenged under the unfairness test. As the list has a purely indicative character, it may lead to divergent application in Member States.

It should be considered whether a term included in a list of unfair terms of a horizontal instrument should be considered unfair in all circumstances (black list) or unfair unless the examination of the specific circumstances of the contract (including any individual negotiation) shows the contrary (i.e. a rebuttable presumption of unfairness – grey list). These two options could also be combined, i.e. some terms would be considered unfair in all circumstances while other terms are presumed to be unfair. That option has been considered by the CFR researchers.

A comitology mechanism could be included in the horizontal instrument in order to update the list of terms.

Въпрос Г2: Какъв трябва да е статутът на списъците на некоректни договорни условия, включвани в хоризонталните инструменти? Възможност 1: Запазване на статуквото: да се запази актуалният указателен списък. Възможност 2: За някои договорни условия да се състави опровержима презумпция за некоректност относно някои договорни условия (сив списък). Такъв вариант би съчетал ориентация и гъвкавост по отношение на оценката на коректността. Възможност 3: Да се състави списък на условия – вероятно много по-кратък от съществуващия – които се считат за некоректни при всички обстоятелства (черен списък). Възможност 4: Комбинация от възможност 2 и 3: някои условия ще отпаднат изцяло, докато към други ще се прилага опровержимата презумпция за некоректност.

Under the Directive on Unfair Terms a non-negotiated contractual term is considered unfair if, contrary to the requirement of good faith, it causes a significant imbalance in the parties’ rights and obligations arising under the contract, i.e. the unfairness test. According to this test, the assessment of the unfair nature of the terms relates neither to the definition of the main subject matter of the contract nor to the adequacy of the price (as far these terms are expressed in plain intelligible language).

National laws typically allow the aggrieved party to avoid the contract only where he or she has had little choice as to whether to conclude the contract and the situation has been exploited by the contractual counterpart through charging an exorbitant price. An example of this would be where a consumer whose car breaks down in the middle of a rural area at night may agree to pay a disproportionate price for the repair.

Especially if the scope of the directive were to be extended to negotiated terms, the question arises as to whether the unfairness test should be widened to assess all core terms of a contract, including the main subject matter of the contract and the adequacy of the price.

Въпрос Г3: Трябва ли да се разшири обхватът на критериите за определяне на некоректността от директивата за некоректните договорни условия? Възможност 1: Критериите за определяне на некоректността да се разширят и покрият дефиницията за главен предмет на договора и адеквтност на цените. Възможност 2: Запазване на статуквото - проверката за ненекорекнтост да се остава в сегашния си вид.

Several Directives impose obligations on professionals to provide consumers with information before, at or after the conclusion of the contract. Failure to comply with these obligations is however regulated in an incomplete and inconsistent way. In several cases no remedies are available when information duties are ignored by professionals. Even an extension of the cooling-off periods for failure to provide information, as it is provided for in the Distance Selling and Timeshare Directives, may not be sufficient since the consumer loses his right to withdraw from the contract within three months. Consumer organisations quote the lack of information as one of the main problems in relation to distance selling, whereas business stakeholders deplore the complexity of the current situation.

The Commission is of the opinion that although the horizontal instrument should not cover the existence and the content of the information requirements, considering the varying purposes of consumer information in the different vertical directives, it could encompass provisions on the failure to fulfil information requirements. One possibility is that the horizontal instrument would provide for an extension of the cooling-off period for failure to comply with information requirements. Another solution would be to combine such an extension of the cooling–off period with general remedies for the most serious breaches of information duties (e.g. no information on price and address of the professional).

Въпрос Д: Какви договорни последици трябва да се предвидят за неспазване на изисквания относно достиженията на правото на Общността за защита на потребителите? Възможност 1: Да се удължи пробният период, като общовалидно средство за правна защита при информациионните изисквания, напр. до три месеца. Възможност 2: Да има различни средства за правна защита с цел да се обхванат различни групи информационни задължения: някои нарушения на предварително и договорно ниво ще предизвикат мерки (напр. некоректна информация относно цената на продуктада позволяваща на потребителя да избегне договора), докато друго неспазване изискванията за уведомяване се третира по различен начин (напр. чрез продължаване на пробния период или изобщо да няма договорна санкция). Възможност 3: Запазване на статуквото: договорните последствия от неспазването на изискванията за уведомяване да продължат да се регулират по различен начин за различните типове договори.

4.8.1 The cooling-off periods

The Directives on Timeshare, Doorstep Selling and Distance Selling give consumers the right to withdraw from the contract within a certain period. There are significant divergences in relation to the length of these periods, and as to the beginning and calculation of the periods (in calendar or working days). Such differences may be confusing for consumers and can create legal uncertainty in case of overlaps between Directives²⁷.

The horizontal instrument could provide for common rules on the time frames for all types of contracts for which a right of withdrawal exists, so as to increase legal certainty.

An alternative could be to group the directives into two categories, attaching to each of them a specific withdrawal period. The reason for this would be that different directives grant consumers a right to withdrawal for different reasons, e.g. to allow consumers to compare the price and quality of the products ordered in a door step situation with alternative offers or to allow consumers to see the product ordered at a distance.

Whichever of the two alternatives is chosen, the Commission is of the view that all periods should be uniformly counted in calendar days rather than working days to increase legal certainty. The concept of working days is differently interpreted by the Member States and varying national holidays may cause uncertainties for consumers and businesses.

Въпрос Е1: Трябва ли да има сближаване на продължителността на пробните периоди в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, като цяло? Възможност 1: Да има един пробен период за всички случаи, когато директивите за потребителите дават на потребителите право за оттегляне от договора, напр. 14 календарни дни. Възможност 2: Да се формират две групи от директиви и всяка да има различен пробен период (напр. 10 календарни дни при дистанционни договори и продажба по домовете, а 14 календарни дни за продажбата на туристически права за временно ползване на недвижимо имущество). Възможност 3: Запазване на статуквото: Да няма сближаване относно пробните периоди в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, а да бъдат регулирани от законодателството за определения сектор.

The modalities of exercising the right of withdrawal are currently regulated differently across the consumer acquis. There are also significant differences in the Member States’ transposition of the directives. In some countries consumers may choose how to notify the seller (e.g. by sending an email or simply by returning the good to the seller), whereas in others the consumer is obliged to use a certain procedure such as registered mail. Clarifying the rules on how to return products could increase consumer confidence in cross-border transactions. A recent Eurobarometer survey shows that, in relation to distance selling, 65 % of consumers consider that there are more problems with returning a good during the cooling off period when it was bought cross-border.

To clarify and simplify matters, the provisions on the modalities of exercising the right of withdrawal could be harmonised in the horizontal instrument.

Въпрос Е2: Как трябва да се упражнява правото за оттегляне от договор? Възможност 1: Запазване на статуквото: Държавите-членки са свободни да определят формата на предизвестието за оттегляне. Възможност 2: Да се въведе единна процедура за предизвестие за оттегляне във всички достижения на правото на Общността за защита на потребителите. Възможност 3: Да се изключат всички официални изисквания за предизвестие на оттеглянето. В такъв случай потребителят ще може да се оттегли от договора по различни начини (включително чрез връщане на стоката).

The effect on the contract when the consumer exercises his or her right of withdrawal is regulated differently for different types of contract in the acquis. The Doorstep Selling Directive provides only that withdrawal releases consumers from any obligations under the cancelled contract. Other legal effects are to be determined by national law. The Directive on Distance Selling provides instead that when the right of cancellation is exercised, the seller is obliged to reimburse the sums paid by the consumer free of charge as soon as possible and in any case within 30 days. The only charge that may be made to the consumer is the direct cost of returning the goods.

The horizontal instrument could harmonise the provisions on the effects of withdrawal. The rule that consumers should not bear any costs when exercising their right of cancellation could be spelled out more clearly and made general whereby the option for Member States to impose charges on consumers in the event of cancellation could be removed. In addition, the horizontal instrument could provide for a general time limit by which the professional would have to reimburse consumers who exercise their right to withdraw, as it is currently the case in respect of contracts concluded at a distance.

Въпрос Е3: Кои разходи да са за сметка на потребителя в случай на оттегляне? Възможност 1: Приложимите в момента регулаторни варианти да се отменят – в такъв случай потребителите няма да имат разходи от никакъв характер, когато упражняват правото си на оттегляне. Възможност 2: Да се обобщят съществуващите варианти: в такъв случай потребителите ще поемат едни и същи разходи, когато упражняват правото си на оттегляне, независимо от типа на договора. Възможност 3: Запазване на статуквото: да се запазят приложимите в момента регулаторни варианти.

The acquis does not provide for a general set of remedies available to consumers for all consumer contracts. Existing remedies are limited to particular types of contracts. The Directive on Sale of Consumer Goods for example, grants consumers some remedies, but not all of those remedies apply to all consumer contracts. The absence of general remedies at EU level creates a deficit in consumer protection.

According to a recent Eurobarometer survey, 71 % of consumers consider it harder to resolve problems such as complaints, returns, price reductions and guarantees when shopping cross-border. Common EU-wide remedies in the horizontal instrument could contribute to addressing this problem. However, this would not tackle the problems faced by consumers concerning the enforcement of rights against a person established in another country. Reduction of the price and termination of a contract could be construed as remedies of general application. Also the introduction of a general right to withhold performance in case of breach of a consumer contract could be considered. Under this option, if the consumer has not yet performed his or her obligations (typically the payment of the price) – the professional who is in breach of the contract cannot enforce his rights against the consumer until he performs correctly.

Въпрос Ж1: Трябва ли хоризонталните инструменти да предвиждат общи договорни средства за правна защита на потребителите? Възможност 1: Запазване на статуквото: съществуващото право предвижда средства, ограничени до конкретни типове договори (напр. за продажба). Общите договорни средства за правна защита трябва да се регулират от националното право. Възможност 2: Да се осигури набор от общи договорни средства за правна защита, в полза на потребителите в случай на нарушаване на потребителския договор. Тези средства следва да включват: право на потребителя да прекрати договора, да иска отстъпка от цената и да се оттегли от изпълнението.

In addition to the right to withhold performance and the right to reduction of price and termination of contract, the horizontal instrument could foresee a general right to damages for breach of a consumer contract. At the moment, the issue of damages is not regulated in the Community acquis, the only exception being the Package Travel Directive. The relationship between domestic rules on damages and the remedies provided for by the specific directives is unclear. Different solutions are possible. The horizontal instrument could merely introduce a general right to damages for consumers or it could specify that these damages should cover only purely economic damages or both economic and moral losses as in the Package Travel Directive.

Въпрос Ж2: Трябва ли хоризонталният инструмент да дава на потребителите общо право на обезщетяване при нарушаване на договора? Възможност 1: Запазване на статуквото: въпросът за договорните щети се ръководи от националното право, освен когато съществува разпореждане в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (напр. пакетни пътувания). Възможност 2: Да се предвиди общо право на обезщетение на потребителите – те да могат да претендират за обезщетение за всички нарушения, независимо от вида на нарушението и характера на договора. На държавите-членки се предоставя да решат кои видове щети да бъдат компенсирани. Възможност 3: Да се предвиди общо право на обезщетение за потребителите, както и че обезщетението ще покрива най-малко чисто икономическите (материални) щети, понесени от потребителя в резултат на нарушението. В този случай на държавите-членки се предоставя да регулират неикономическите загуби (напр. морални щети). Възможност 4: Да се въведе общо право на обезщетение на потребителите и да се предвиди, че обезщетението трябва да покрива както чисто икономическите (материални) щети, така и моралните.