Книга за родители. В осигуряване на най-добрата грижа на децата с бъбречни заболявания
Какъв да е типът на упражненията?
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Практически съвети
- ОСТРИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ, ПРОФИЛАКТИКА И ВАКСИНАЦИИ ПРИ ДЕЦАТА С БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
- Грипни епидемии, вируси и простуди
- Подготовка за грипните периоди
- Спешни случаи
- Децата с единствен бъбрек и трансплантираните трябва да бъдат особено предпазвани от травматизъм, 26 който би могъл да увреди единствения функциониращ бъбрек.
- August 26, 2011 / 60(33);1128-1132
- МАЛКИТЕ ХРОНИЧНИ ГЕРОИ как да създадем подходяща емоционална среда и да отговорим на нуждите на децата с тежки заболявания и техните семейства
- _________________________________________________________________________________
Какъв да е типът на упражненията? Често пъти тревогите на родителите относно включването на детето, което има бъбречна аномалия, в някакъв вид спорт са свързани с травмите - падане, удар и др. По данни на пациентска организация „The Voice of All Kidney Patients” процентът на бъбречни травми е по-голям при транспортни произшествия или падания, несвързани със спорта. В моята дългогодишна практика имам един единствен случай на самоампутиран единствен бъбрек и то при падане от батут! Някои видове спортни игри крият по-големи рискове за травми - футбол, борба, бойни изкуства, сноуборд и др. За деца с бъбречни аномалии и/или след оперативна интервенция са подходящи плуване, тенис, колоездене, танци, йога. Танцовата терапия днес има изключително широко разпространение. „ Детският танц е едно от най-главните средства, ако не и най-главното за възпитанието и развитието на детето. Защото никъде другаде по толкова всеобхватен начин не могат да се реализират идеалите за развитието в еднакво хармонична степен на тялото, духа и чувствителността.” –това са думи на проф. д-р Козме Мария де Бараняно.19Танцовата терапия се прилага не само като много ефективно средство на лечебно въздействие в сферата на здравеопазването, но и за профилактика и превенция в областта на педагогиката и социалната дейност. Все повече се акцентира върху нея и като действен фактор за ресоциализация и интеграция в обществото на лица с различни увреждания и проблеми и със специални образователни нужди. Децата, претърпели бъбречна операция, също е необходимо да спортуват. Това, разбира се трябва да става поне 6 месеца след операцията, но е доста индивидуално и зависи от вида на операцията. Практически съвети: Скъпи родители, учители, специалисти и приятели на детето с бъбречно заболяване, за да подкрепите детето и да подпомогнете неговото възстановяване и развитие, бихте могли уверено да се съобразявате и творите заедно с детето си, като имате предвид следното:
Разбира се, всичко казано дотук е много общо. Да, трябва да се насърчава двигателната активност при всички деца с бъбречни заболявания, но тя трябва да бъде съобразена с всеки конкретен случай, с проблемите на всяко едно дете - при всяко дете с аномалия на отделителната система болестта протича различно. При някои се налагат операции, при други се развива бъбречна недостатъчност, при трети има високи стойности на кръвното налягане, при четвърти има съчетание с други аномалии и т.н. Една тежка аномалия е спина бифида, тъй като при нея има съчетание на проблеми на отделителната система и пареза на долните крайници. В тези случаи е необходима специална рехабилитация и кинезитерапия. Съветвайте се с лекуващия лекар (детски нефролог и/или детски уролог) за степента на физическото натоварване и бъдете активни участници в игрите на децата си.
Top of Form ОСТРИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ, ПРОФИЛАКТИКА И ВАКСИНАЦИИ ПРИ ДЕЦАТА С БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Доц. д-р Маруся Лилова Началник Детска клиника при МБАЛ „Токуда Болница София“ Бъбречните заболявания са едни от най- честите заболявания в детската възраст. В тази статия се спираме на въпроси за възможните ефекти на вирусните инфекции при децата с бъбречни заболявания, както и на възможностите за профилактиката им посредством приложение на противогрипна ваксина. Грипни епидемии, вируси и простуди Какво да предприемем за децата с бъбречни заболявания и увреждания при грипни епидемии, вирусни и простудни заболявания? Грижите за децата с бъбречни заболявания от типа на инфекции на пикочните пътища и аномалии на отделителната система в случаите на грипни епидемии и други вирусни заболявания, не се различават съществено от грижите за децата без бъбречни проблеми. Необходима е консултация с личен лекар, педиатър или специалист – детски нефролог. Подходът се определя и от това дали се касае за дете с гломерулно заболяване20, бъбречна недостатъчност21, или с бъбречен трансплантант22 Във всички случаи не е желателно да се допуска дехидратация23 на детето и приложение на нефротоксични24 медикаменти, каквито могат да бъдат някои от температуропонижаващите средства, а именно нестероидните противовъзпалителни средства (например - ибупрофен,нурофен) и някои антибиотици (например аминогликозиди- гентамицин, амикацин). При подбора на медикаментите за лечение и тяхната дозировка трябва да се има пред вид състоянието на бъбречната функция на детето. В случаите, когато тя е намалена, трябва да се намали съответно дозировката на медикаментите, съобразно приетите за това указания, което е задача на съответния специалист (общо практикуващия лекар, педиатъра или детския нефролог). Защо и с какво грипните епидемии са опасни за децата с бъбречни заболявания и децата, претърпели операции на отделителната система? В хода на грипна или друга вирусна инфекция при децата с бактериални възпалителни заболявания на пикочните пътища (например - пиелонефрит, цистит) и операции на отделителната система, могат да настъпят усложнения, произлизащи от самата вирусна инфекция, както и във връзка с приложението на редица медикаменти за нейното лечение. Важно е да се избягва неконтролираното и необосновано приложение на антибиотици. Много често симптомите на обострената уроинфекция съвпадат по време и в известна степен се припокриват с тези на други локализации на инфекции като ангина, пневмония или стомашно- чревна. В тези случаи, ако има индикации за антибиотично лечение е уместно подборът на медикаментите да е такъв, че да покрива спектъра на най-честите причинители на различните по локализация инфекции. Вирусните инфекции рядко атакуват директно бъбреците, но често са в основата на обостряне на гломерулните заболявания като например нефротичния синдром и други гломерулонефрити. Те представляват проблем и за децата с бъбречна недостатъчност, поради понижения имунен отговор, което крие риск от по-тежко протичане с възможни усложнения като пневмонии, отит или влошаване на бъбречната функция. Подготовка за грипните периоди Как да се подготвят децата с бъбречни заболявания и увреждания, както и деца, претърпели операции на отделителната система за грипните периоди? Правилното отглеждане, включващо закаляване и добро хранене на децата, е от съществено значение. Избягване на контакт с много хора в есенно- зимните сезони също трябва да влезе в съображение, както и добрата лична и обществена хигиена. За предотвратяване или намаляване на риска от заболяване от грип може да се обсъди приложението на противогрипна ваксина. Този въпрос е много широко дискутиран и свързан с противоречиви мнения. Според препоръките на Световната Здравна Организация всички деца на възраст над 6 месеца до 18 години подлежат на противогрипна ваксинация. Има достатъчно богат световен опит, който показва, че по този начин се намалява рискът от усложнения, броят на посещенията при лекар, употребата на антибиотици, отсъствията на децата от училище и на родителите от работа, както и от разпространение на тези инфекции сред останалите деца. Тази ваксина е показана и за децата в стадий на хронична бъбречна недостатъчност, които са рисков контингент, поради незадоволителния им имунен отговор, децата с нефротичен синдром и подложени на имуносупресивно лечение25 . При тези болни има риск от по-тежкото протичане с възможни усложнения на грипната инфекция, поради което при тях е препоръчително противогрипна ваксинация да се прави един път в годината. Ваксини За или против ваксините при деца с бъбречни увреждания и заболявания. Защо? Съществува ли опасност за децата, претърпели операции на отделителната система, да се ваксинират непосредствено след операциите? Каква? Децата с бъбречни заболявания и увреждания подлежат на пълен обем на имунизации съгласно имунизационния календар на страната. При провеждането на ваксинациите децата трябва да са здрави, без данни за активна инфекция. В този смисъл непосредствено след проведена операция на отделителната система е много възможно детето да е с постоперативно развила се инфекция. Желателно е тя да се ликвидира и след това детето би могло да бъде ваксинирано, Възможно е също така към наскоро претърпяната оперативна травма да се насложат макар и редките и обичайно нетежки усложнения от приложената ваксина като общо неразположение, болка, локална реакция на възпаление и повишена температура. По този начин могат да се замаскират евентуалните постоперативни усложнения от страничните ефекти на ваксината. Някои ваксини (морбили, рубеола и паротит) не е подходящо да се прилагат след скорошно кръвопреливане, каквото може да се е наложило по време на оперативната намеса. Тъй като в повечето случаи за поставяне на дадена ваксина няма спешни индикации, а по време на остри заболявания поставянето на ваксина не е препоръчително, по-добре е да се изчака да премине острият постоперативен период и тогава да се направи съответната ваксинация. Рисковете от ваксинациите не са по- големи отколкото при всички останали деца. Децата с хронична бъбречна недостатъчност, тези които провеждат диализно лечение и чакащите трансплантация трябва да се имунизират редовно, така че да се избегне това да се случва по времето, когато ще се изисква имуносупресивно лечение във връзка с проведената бъбречна трансплантация. Децата, които са подложени на имуносупресивното лечение по повод на гломерулонефрити, в това число нефротичен синдром изискват специално внимание при провеждане на ваксинации с живи ваксини. При тези болни не трябва да се прилагат живи ваксини докато получават високи дози на кортикостероиди. Това е най- добре да става най- малко до 3 месеца след спиране на имуносупресивното лечение или при неговото намаляване под 20 мг дневно. В тези случаи е необходимо да се вземе мнението на специалиста (детски нефролог) за преценка степента на имуносупресия. Спешни случаи Как да постъпват родителите при спешни случаи и към кого да се обърнат? При спешни състояния е необходимо родителите да потърсят квалифицирана медицинска помощ. Това се определя от мястото, където живеят и наличните специалисти. Може да се обърнат както към личния лекар, който да прецени дали е необходима специализирана помощ или към педиатър. В случаите, когато се касае за усложнения, свързани с основното заболяване и ако състоянието позволява най- добре би било детето да се консултира със специалист детски нефролог или уролог. Желателно е по възможност това да е наблюдаващият детето тесен специалист, който е запознат със състоянието му . Родителите би трябвало да познават възможните най-чести и очаквани усложнения, свързани със спецификата на заболяването на тяхното дете. Те би трябвало да имат известни познания, за да могат адекватно да реагират на възможните възникващи спешни състояния. Децата с единствен бъбрек и трансплантираните трябва да бъдат особено предпазвани от травматизъм, 26 който би могъл да увреди единствения функциониращ бъбрек. Има известни особености в зависимост от характера и фазата на бъбречното заболяване. При някои деца се налага ограничаване на течностите и приема на сол с храната (остър гломерулонефрит, остра бъбречна недостатъчност, напреднала хронична бъбречна недостатъчност), да се контролира артериалното налягане в случаите, когато то е повишено, количеството на отделената урина и да се наблюдава нейният вид. За децата, на които се провежда активно медикаментозно лечение е необходимо родителят и хората, които полагат грижи за детето да знаят, че е абсолютно задължително да спазват назначенията от лекаря, а не произволно и неконтролирано да променят схемите за неговото провеждане. Децата с нормални показатели на бъбречната функция трябва да се гледат като здрави деца. За всички бъбречно болни деца е важно да бъде създаден навик:
При всеки подобен симптом, хората, които се грижат за тези деца в детските заведения трябва да сигнализират на родителите. Навици в това отношение трябва да се създават и на самите деца. Те трябва да познават основните симптоми на своето заболяване, ако са в по-голяма възраст и да реагират на тях като съобщят своевременно на родителите си или на персонала, който се грижи за тях. Родителите трябва да вземат под внимание здравословния проблем на детето при негово професионално ориентиране. Например – дете с единствен бъбрек не бива да упражнява екстремни спортове като например парашутизъм. Не всички бъбречни заболявания имат неблагоприятна еволюция, но усилията на родителите, хората, които се грижат за тези деца, както и на самите деца трябва да бъдат в насока да не се допуска увреждане на бъбречната функция или ако има такова, да се забавя неговата прогресия. Литература: From the American Academy of Pediatrics. Policy Statement Recommendations for Prevention and Control of Influenza in Children, 2011–2012. Committee on Infectious Diseases . Pediatrics Vol. 128 No. 4 October 1, 2011 pp. 813 -825 Prevention and Control of Influenza with Vaccines: Recommendations of the Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP), 2011 Weekly August 26, 2011 / 60(33);1128-1132
Szilagyi PG, Rodewald LE. Missed opportunities for immunizations: a review of the evidence. J Public Health Manag Pract 1996;2:18--25. General Recommendations on Immunization Recommendations of the Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP) December 1, 2006 / 55(RR15);1-48 МАЛКИТЕ ХРОНИЧНИ ГЕРОИ как да създадем подходяща емоционална среда и да отговорим на нуждите на децата с тежки заболявания и техните семейства Автор: Емел Митева Клиничен психолог в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ _________________________________________________________________________________ Живеем във време на технологично развитие, в което напредъкът в медицинската технология предвещава на семействата и здравните специалисти голям оптимизъм по отношение лечението на различни заболявания. На нас обаче тепърва ни предстои да опознаваме огромното емоционално влияние, което болестта и лечението могат да окажат върху живота на хората. Всяка диагноза неизменно предизвиква страхове и тревоги по отношение на предстоящи функционални загуби, промени във външния вид, болка, дискомфорт и отделяне от близките ни и обичани хора поради постъпване в болница. Разбираеми са сътресенията в семейната душа, особено когато става дума за дете с хронично бъбречно заболяване, дете, в което са инвестирани надежди и очаквания, грижи и отговорности - бъдещето на тази душа. Диагностицирането на подобна сериозна болест, на когото и да е в семейството, оказва дълбоко влияние върху децата, променяйки надеждите, очакванията, доверието и сигурността им. В такава ситуация семействата се изправят пред проблема как да балансират протичането на болестта с практическите и емоционалните нужди на членовете си. Много често онова, което се губи, когато някой е сериозно болен, е гласът на най-младите членове на тези семейства – децата. Децата и тежките заболявания Сериозните болести в детството могат да оставят траен отпечатък за детето, семейството и приятелите му. Болните деца често имат усещане, че все по-малко се справят със всекидневните си задачи, тъй като трябва да се съобразяват с режима на лечение и да посрещат несигурността дали някога ще станат възрастни, които на свой ред да отгледат деца. Неизбежно се променят практическите и емоционални изисквания към детето, както и взаимоотношенията на детето с членовете на семейството и връстниците. Може да се наложи децата да прекарват време извън семейството и за тях да се грижат приятели или специалисти, които не разбират уникалните детски нужди – страховете от тъмното или коя играчка да вземат в леглото. Провокираните страхове често не могат да се назоват или определят от децата. Несигурността около болестта може да остави малките момчета и момичета с плашещи мисли, желания, чувства на гняв, негодувания и страх от лична отговорност. Детските рисунки често отразяват големите им тревоги за телесно осакатяване, а чрез игрите преработват преживявания, правят открития, изработват и повтарят действия, като по- този начин придобиват сигурност или контрол над ситуацията с цел намаляване на страха. Така удрянето на „непослушната кукла майка” може да изразява гняв към болестта и към тези, които са безсилни да я спрат, а може да бъде и детският начин да се самонакажеш или да се освободиш от заболяването/диагнозата/. Внимателно подредените на куп играчки и поставянето им в оградено пространство при някои деца е начин за създаване на ред и контрол над това, което детето преживява като непоносимо объркване... и т.н. Въпреки, че тези тревоги се променят в зависимост от това, кой всъщност е болен, общото е, че някакво събитие извън контрола на семейството променя очакванията на детството и капацитета на родителите да защитят децата си от травми. Децата се научават да наблюдават родителите си, да различават страха и несигурността, да познават кога да останат тихи и да отреагират страха, тревогата и гнева, вместо да ги изразят на глас. Несподелени, въпросите остават без отговор, страховете растат и добронамереното убеждение, че предпазваш другите, ограничава достъпа до даващите сигурност и подкрепа семейни взаимоотношения. Първият възможен помощник за всеки родител е разговорът и откровеният контакт с детето. Разговорът с детето – ключ към емоционалния комфорт Болните деца често се усещат като бреме и се опитват да скрият болките си. По подобен начин децата, чиито родители, братя, сестри или баби и дядовци са болни, са под натиска на изискването да изглеждат нормално, да оставят впечатления у родителите си, че се справят, и у връстниците, че се приспособяват добре. Много е важно да се обсъждат с членовете на семейството, които преди това са се консултирали със специалисти-лекари и психолози, детските вербални и невербални послания и да се обръща внимание на „страшните” въпроси, които децата може би имат. Възможността да се споделя онова, което знаеш, да се назовават страховете, скръбта и гневът помага на децата да изградят съгласувана история на преживяванията си и да придобият по-голям контрол върху живото си. Казаното до тук ще се опитам да илюстрирам със случай от клиничната ми практика. Никола е на 13 години с хронично белодробно заболяване от бебе, чието състояние изисква стриктен режим на лечение, хранене и престой в болницата. Той всеки път се сблъсква и го тревожат постоянно, когато е хоспитализиран с едни и същи въпроси:
Родителите и специалистите се сблъскват с това, какво точно да обяснят и как да споделят даденото заболяване с детето, как да го защитят от болката и вредата, и в същото време да го подготвят да се справи с реалността, така че пораствайки, то да бъде уверено в себе си. Консултацията с клиничен психолог, който има опит, би могла да помогне на родителите при разговорите с децата. Такива разговори са ценни не само за родителите, но и за медицинския персонал – разбирането на проблема от детето може да допринесе за това медицинските манипулации да станат по-приемливи и „по-безболезнени” за децата. Децата невероятно добре обработват информацията и следят емоционалния тон вкъщи. Ако не им се дава достатъчно информация, те развиват собствени истории, които вероятно са по-плашещи от това, което е всъщност. Важно е да отбележа, че прикриването на информация засилва тревожността при децата, не обратното. “Ако скрием, децата няма да се тревожат” е погрешен подход, който може да породи по-големи проблеми. Въпреки познавателните ограничения, децата са наясно със сериозността на болестта от много ранна възраст и когато им се даде възможност, проявяват желание да обсъждат това, което знаят. В семейства, в които се говори и обсъжда за заболяването, се наблюдават по-малко депресии у болните деца, а също и при братята и сестрите, които са здрави. За това е необходимо:
Когато болните деца информират братята и сестрите си за хроничната бъбречна вреда, това може да ги предпази от техните догадки за болестта и да им помогне да се приобщи към другата половина от семейството, т.е.всички да са заедно, а не както обикновено вниманието е насочено изцяло към болните деца. Също така е важно да се обърне внимание и на разбиранията и чувствата на здравите деца в семейството. Здравото дете има нужда да разбира случващото се в семейството, има нужда да получава внимание. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|