Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за клас на издателство „Булвест 2000

№ 1

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 8 м пред старта се начертава 70–80 сантиметрова зона, успоредна на стартовата линия. На 15 м от старта срещу всяка колона се поставя ориентир. Избират се помощник-съдии.

     Описание и правила: При сигнал, първите участници от всяка колона стартират от висок старт и бягат, като прескачат зоните, заобикалят ориентирите и се връщат по същия начин. Когато стигнат до колоните, докосват следващите и застават последни. Същото изпълняват и останалите участници. Играта печели отборът, завършил пръв без нарушения. В случай че някой играч не прескочи зоната, за отбора се отбелязва наказателна точка.

     Методически указания:

     1. Обръща се внимание на играчите, че не трябва да спират пред зоните, а да ги прескачат в скорост.

     2. Между отделните изигравания да се изпълняват дихателни и разхлабващи движения.

№2

     Играта е описана в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 3. клас на издателство „Булвест 2000“, с.19.

     9. Подвижни игри

„Догони партньора“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по двойки, като в една двойка са ученици, с приблизително еднакви бегови възможности. Начертават се две успоредни линии, на разстояние 2 м. На първата линия застава единият от всяка двойка, а на втората – другият. На 15-20 м от първата линия се чертае и финална такава. Определят се помощник-съдии.

     Описание и правила: При сигнал от учителя всички играчи стартират от положение „висок старт“ и бягат. Първият ученик се стреми да стигне до финалната линия, без да бъде докоснат, а вторият се стреми да го докосне. При следващото изиграване си сменят ролите. След четен брой пробягвания се отчита победител за всяка двойка. Не се разрешава предварително тръгване, както и докосване след финалната линия.

1. Връщането до стартовата линия да става с ходене, дихателни и разхлабващи упражнения.

     2. На стартовата линия учениците се разреждат, за да не си пречат.

     3. Играта може да се организира и като отборна.

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на 3 или 4 равностойни отбора, които се подреждат един до друг в една редица на линия. Всеки отбор се преброява по номера. На 15­20 м от стартовата линия се начертава друга, успоредна на първата. Осигурява се 2 м разстояние между отборите. Определят се съдии, които да следят дали всички играчи отиват до линията и дали я настъпват.

     Описание и правила: Учителят извиква един номер и това е сигнал всички ученици с този номер да стартират, бягат до линията, настъпват я и се връщат обратно по местата си. Пристигналият пръв печели точка за отбора си. Играта продължава с извикване на другите номера. Печели отборът, събрал най-много точки.

     Методически указания:

     1. При подреждането учителят се стреми да разпредели учениците така, че тези с еднакъв номер да са със сравнително еднакви възможности.

     2. При отчитането на резултата отборите на глас сумират точките.

     Подходящи са и изучените вече в предишните класове игри „Врани и врабци“ (описана е в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 2. клас, издателство „Булвест 2000“, с. 22), „Разминаване в редици“ (описана е в Книга на учителя по физическо възпитание и спорт за 1. клас на същото издателство, с. 21)

№1

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на групи (според възможностите и пола), които се подреждат и разреждат в редици (една зад друга). Първата редица застава на линия, на 5–6 м пред останалите редици. Успоредно на тази линия се начертава друга линия на 10, 15 или 20 м и на нея се поставя ориентир срещу всеки ученик от първата редица.

     Описание и правила: При сигнал учениците от първата редица стартират от висок старт и бягат до ориентира, заобикалят го и се връщат на стартовата линия, където финишират. Прави се класиране на първите трима. След това стартират една след друга и другите редици. Състезанието се провежда 2-3 пъти и се прави окончателно класиране.

     Методическо указание:

     Учителят трябва да застане на старт-финалната линия.

     Вариант: Състезанието може да се организира без заобикаляне и връщане на старт-финалната линия, а с бягане и финиширане на 20–30 м напред.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по двойки според спринтовите им възможности. Използва се баскетболно игрище. Играчите от половината двойки застават един срещу друг на крайните линии на баскетболно игрище. Останалите играчи играят ролята на съдии и застават на мисленото продължение на централната линия извън игрището.

     Описание и правила: При сигнал застаналите на старт ученици тръгват със спринт към централната линия. Стремежът е всеки да бяга по-бързо от отсрещния играч, за да се срещнат и разминат в далечната за тях половина на баскетболното игрище. Не се разрешава тръгване преди сигнал за стартиране. Според мястото на разминаване (срещане) на двамата се определя победител от изиграването. Който е изминал по-дълъг път до мястото на срещата, печели състезанието. След това тези, които са били съдии, бягат, а бягалите стават съдии. Участията се редуват 4–5 пъти.

     Методически указания:

     1. При заставането на старта играчите се разреждат, за да не си пречат, и застават така срещу отсрещния, че да не се сблъскат. Уточнява се и кой от коя страна спрямо другия минава.

     2. След срещането на играчите не е необходимо да се бяга с максимални усилия, а с постепенно намаляване на скоростта.

„Надскачане по номера“

     Описание и правила: Учителят казва един номер, което е сигнал всички играчи с този номер да излязат отдясно на колоната си и с подскоци на един крак да се придвижат напред, да обиколят първите в колоните си, да се насочат към последните, да ги обиколят и тях и да се върнат на местата си. Разрешава се смяна на подскачащия крак. Останалите играчи нямат право да се преместват. Пристигналият пръв печели толкова точки, колкото са отборите. Вторият – с една по-малко и т.н. След това продължава извикването на други номера. Точките от всяко изиграване се сумират с предишните. Печели отборът, събрал най-много точки.

     Методически указания:

     1. Играта може да се играе от различни изходни положения – седеж, клек и др.

     2. Не се разрешава подскачащият да се придържа или да хваща някой от стоящите съиграчи.

     3. Разстоянието между колоните да е около 2 м.

      

Примерна щафетна игра № 3

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на няколко равностойни отбора, които се строяват в колони зад обща стартова линия. На 8–10 м пред всяка колона се поставя ориентир.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от всяка колона със скачане на един крак се придвижват до ориентира. Заобикалят го и на връщане бягат. Когато стигнат до отбора си, докосват ръката на следващия играч. Същото изпълняват и останалите играчи. Печели отборът, завършил пръв без нарушения. Не се разрешава смяна на краката.

     Методически указания:

     1. При всяко изиграване се редува скачащият крак.

     2. След всяко изиграване се дават разхлабващи и дихателни упражнения.

      „Парашутисти“

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на няколко равностойни отбора, които се построяват в редици. В средата на салона се поставят една до друга 2–3 пейки, а зад тях – постелки. Срещу всеки ученик (от единия отбор) на 1 м зад пейките върху постелката се чертае кръг с диаметър 60 см. Пейките се обезопасяват, като в краищата им сядат ученици.

     Описание и правила: При сигнал от учителя играчите от един отбор се засилват от няколко крачки, отскачат с един крак от пейките и се приземяват на постелките в очертанията на кръга. Като грешка се отчита неправилното приземяване и излизане извън кръга. Преброяват се грешните приземявания. След това участват последователно и другите отбори. След неколкократно изиграване се обявява победител.

     Методически указания:

     1. Учениците, които обезопасяват пейките, се сменят след всяко изиграване.

     2. Играта може да се усложни, като постелките се отдалечат, а кръговете – намалят.

     3. Посредством играта се усъвършенства не само приземяването, но и съчетаването на късо засилване, отскок и летеж.

     1. Приземяването трябва да става в трап с пясък, гимнастически постелки или специални скочища.

     2. Изпълнението на следващия ученик да започва след като предишният е напуснал трапа (скочището).

     1. Подвижни игри

     Познати са голям брой игри с основно движение хвърляне. Повечето от тях могат да повлияят положително на обучението в хвърляне на малка топка, като подобряват координацията на учениците, силовите им възможности и гъвкавостта на раменните им стави. Но са ограничени възможностите за усъвършенстване на хвърляне със засилване и кръстосана крачка чрез игри. Препоръчваме изучените и описани в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 1. клас игри „Кой ще хвърли най-далече“ и „Хвърлящи и бягащи“ (с. 45 и 47) и в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 2. клас „Кой ще улучи“ и „Улучи бухалките“ (с. 31) да се усложнят и да се играят във варианти. Освен тях препоръчваме и игрите:

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя по полов признак на 4 групи (2 с момчета и 2 с момичета). В коридорите на пистата за бягане застават играчите от една група. Осигуряват се толкова топки, колкото са играчите в една група. Определя се линия на хвърлянето. Прави се пробно пробягване, за да може всеки да си определи дължината на засилването и мястото на изхвърляне да съвпадне с линията.

     Описание: При сигнал от учителя играчите от групата се засилват и хвърлят. След като се приземи и последната топка, се отчитат трите най-добри постижения. Играчите бягат за топките и ги предават на следващите. След това същото изпълняват и другите групи. След няколко опита се организира финално хвърляне (поотделно за момчета и момичета) за определяне на победител.

     Методически указания:

     1. За по-голяма обективност при отчитането е добре да се използват топки с различен цвят, както и да се осигурят помощник-съдии.

     2. След като се играе с удобната ръка, играта се провежда с неудобната.

     2. Щафетни игри

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в няколко равностойни отбора и се строяват в колони зад обща стартова линия. Разстоянието пред отборите е размерено и метрите са записани с тебешир. Осигуряват се толкова топки, колкото са играчите. Избират се помощник-съдии.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите ученици от колоните хвърлят малка плътна топка с една ръка над рамо от място със стремеж да постигнат по-голяма дължина на хвърлянето. След като топката се приземи, съдията записва резултата. Същото изпълняват и останалите в отборите. Печели отборът, който е постигнал най-голяма сумирана дължина от всички хвърляния. След завършване на играта всички ученици събират топките.

     Методически указания:

     1. За да успяват съдиите да следят хвърлянията и да записват резултата, всяка смяна хвърля под сигнал от учителя.

     2. След всяко класиране съдиите се сменят за следващата игра.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. Разстоянието пред отборите е размерено и метрите са записани с тебешир. За всеки отбор се осигурява по една топка. Избира се по един съдия за всеки отбор.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от всяка колона хвърлят малка плътна топка с една ръка над рамо от място, със стремеж да постигнат по-голяма дължина на хвърлянето. Веднага след това бягат, за да я вземат. (Съдията записва резултата, като преди това го съобщава на глас.) След като вземе топката си, с бягане се връща и предава топката на следващия в колоната. Не се разрешава подхвърляне на топката от разстояние. Същото изпълняват и останалите играчи. Отборът, завършил пръв, получава толкова точки, колкото са отборите. Вторият – с една точка по-малки и т.н. Отборът, постигнал най-голяма сумарна дължина на хвърлянето, получава толкова точки, колкото е броят на отборите. Вторият – с една по-малко. Събират се точките по показател бързина с тези по показател дължина на хвърлянето и се обявява победител.

     Методическо указание:

     Предвид на това, че след приземяването топките ще се търкалят и ще е трудно да се следи коя на кой отбор е, за всяка колона се осигурява различна по цвят топка.

„Бягай, седни, бягай“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят на няколко групи според възможностите и пола. Подреждат се в редици (по групи) по късата страна на баскетболното игрище.

     Описание и правила: При сигнал от учителя „бягай“ учениците, които са на линията в положение „висок старт“, спринтират по права линия. В момента, в който последва команда „седни“, сядат. Така се редуват няколко команди „бягай“ и „седни“ до края на игрището. Целта на всеки играч е да пресече пръв крайната линия. Не се позволява бягане при сигнал „седни“. Другите редици изпълняват същото. След 2–3 изигравания накрая може да се подредят на стартовата линия най-добрите играчи от отделните изигравания, за да се определи победител за класа.

     Методически указания:

     1. Играта се провежда в салон.

     2. Командите трябва да се дават високо и ясно.

Щафетна игра № 6 („Ручей“)

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 10–15 м пред всяка колона се поставя ориентир.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от колоните бягат до ориентира, заобикалят го, връщат се до колоната, хващат за ръка втория. Двамата заедно бягат заобикалят ориентира, връщат се до колоната, хващат третия и т.н., докато се залови и последният играч. Победител е отборът, чийто играчи първи завършат участието си без нарушения. Ако някои играчи изпуснат ръцете си, целият отбор спира бягането, залавят се отново и възстановяват бягането си.

     Методически указания:

     1. Предвид на факта, че най-много се натоварва първият играч, при следващите изигравания участниците сменят местата си в колоните.

     2. Между изиграванията се дават дихателни упражнения.

„Обикновена сновяща топка“

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от колоните подават на съотборника отсреща, след което веднага бягат към него, за да заемат мястото му. Водещият от своя страна връща топката обратно на втория играч, който вече е начело на колоната и бяга, като се нарежда последен в колоната. Вторият играч подава топката на първия (който вече е на мястото на водещия) и т.н. Играта продължава, докато всички играчи вземат участие и колоните и водещите сменят местата си. Ако някой играч изпусне топката, то той я догонва и играта продължава. Не се разрешава подаване пред линиите. Победител е отборът, завършил пръв участието си.

     Методическо указание:

     Бягането да става отстрани, за да не се пречи на подаването.

„Сновяща топка с клякане“

     Описание и правила: При сигнал водещите подават на първите от отсрещните колони. След като я уловят, те я връщат на водещите и веднага след това клякат. Така подават топката и клякат всички играчи. Играта продължава, докато последният подаде на водещия.

     Методически указания:

     1. За водачи да се избират от всеки отбор ученици, които подават точно.

     2. При подреждането на учениците в колоните да се има предвид, че тези с по-малки възможности трябва да са в началото на строя.

     Вариант:

     Като организация играта може да се проведе по подобие на „Насрещна щафета“ с две срещуположни колони.

      Станционна комбинация № 1

     Предварителна подготовка и организация: В права линия, на разстояние 1,5 м една от друга се подреждат 5–6 стойки. На 2 м от последната и перпендикулярно на линията на стойките се начертава линия (или се използва някоя от линиите на игрище). На тази линия, на разстояние 1,5–2 м се поставят върху рингчета 3–4 топки. Трасето е с П-образна форма, а учениците са построени в колона.

     Описание: Учениците се придвижват зигзагообразно около стойките, взимат една от топките и тупкат 6 пъти със стремеж единия път топката да се тупне пред линията, втория – зад линията и т.н. След това топката се оставя върху ринга и по трасе, успоредно на това със стойките и отстоящо на 3–4 м от него, учениците се придвижват в баскетболен стоеж по права линия с ляво (дясно) рамо напред.

     Методически указания:

     1. Целта на дриблирането е учениците да усъвършенстват движенията на китката и да направляват топката редувано в посока напред и назад. Вместо напред и назад може да се използва вариант с тупкане вляво и вдясно от линията.

     2. За да не се получава струпване, всеки следващ ученик се насочва към свободна топка. Връщането да става според завършването на дрибъла, с възможност за изпреварване и нарушаване на първоначалния ред на учениците.

     3. В зависимост от терена и помагалата учениците могат да се организират в две (симетрични) станционни комбинации.

      

Станционна комбинация № 2

     Предварителна подготовка и организация: Използват се очертанията на волейболно игрище (едното поле). Учениците са строени в колона. Осигуряват се 4–5 топки, които се дават на първите 4–5 ученици.

     Описание: Първият ученик търкаля топката с удобната ръка по една от линиите на волейболното игрище до ъгъла. Там спира, хваща топката и дриблира на място, като едновременно с дрибъла кляка и се изправя. След това се придвижва по линията, перпендикулярна на първата, като търкаля топката с неудобната ръка. Когато стигне до ъгъла, отново спира, дриблира на място и кляка. Така четири пъти търкаля по правите на четириъгълника и четири пъти кляка в ъглите. Когато първият ученик премине средата на първата линия, тръгва вторият и т.н. В края на трасето топката се предава на следващия, който чака.

     Методическо указание:

     Целта на дрибъла с клякане е да се усъвършенства движението, като се натиска топката с различна сила.

     Само с елемента водене на топка на място е трудно да се подберат игри. Може да се играе вариант на играта „Спасявай се, както можеш“, който да се изразява в това, че на 2–3 места в игрището се поставят топки върху рингчета и гоненият може да се спаси, като вземе топката и дриблира на място с нея.

     3. Щафетни игри

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в няколко равностойни отбора. Всеки отбор се строява в две колони една срещу друга на разстояние 4–5 м. Осигурява се по една топка на отбор и се дава на първия играч от едната колона.

     Описание и правила: При сигнал играчите с топка я тупкат 5 пъти на място, след което я подават на отсрещния играч и застават последни в своята колона. Получилият топката също я тупка 5 пъти и на свой ред подава обратно топката и застава последен в своята колона. Останалите ученици изпълняват същото. Играта завършва, когато топките са отново в ръцете на първите играчи. Не се разрешава пристъпване напред и пропускане на играчи. Печели отборът, който пръв завърши участието си.

     Методически указания:

     1. С играта се цели по-бързо водене на топката на място.

     2. Играта може да се организира и във вариант с тупкане и подреждане в отсрещната колона и смяна на местата на двете колони.

     3. Ако броят на играчите в отборите е нечетно число, в едната колона учениците ще са с един повече и играта трябва да започне от тази колона.

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 6–8 м пред всяка колона се поставя на земята по един обръч и топка в него. На 5–6 м след първия обръч се поставя на земята втори обръч също с топка.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всеки отбор бягат до първия обръч, взимат топката и тупкат три пъти вътре в него. След това оставят топката и бягат до втория, където изпълняват същото. На връщане бягат по права линия встрани от обръчите и на стартовата линия докосват следващия играч. Печели отборът, който пръв завърши играта. Всеки играч дриблира с удобната за него ръка. Тупкането извън обръча се отчита като грешка.

     Методически указания:

     1. С играта се цели подобряване бързината на дриблиране и усъвършенстване насочването на топката.

     2. Играта може да се играе и във вариант с тупкане и на връщане.

      

Щафетна игра № 9

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в равностойни отбори и се подреждат в редици на две ръце разстояние. Осигуряват се по три топки на отбор и се поставят на земята до първия играч на всеки отбор. За всеки отбор се осигурява съдия.

     Описание и правила: При сигнал играчите до топките взимат една от тях, тупкат три пъти на място и подават на следващия играч. Веднага след това вземат втората топка, тупкат три пъти и я подават. С третата топка правят същото. Вторият и следващите играчи изпълняват същото. Ако някой изпусне топката, я догонва и възстановява играта от мястото на прекъсването. Играта завършва, когато последният играч постави на земята до себе си третата топка.

     Методически указания:

     1. Целта на играта е да се развива бързина и точност на дрибъла и подаването, както и разпределеност на вниманието.

     2. Играта е трудна за ръководене, поради невъзможност да се следи едновременно участието на много играчи.

     3. Може най-напред да се играе в по-лесен вариант – с две топки.

Примерна станционна комбинация

     Предварителна подготовка и организация: Оформят се две трасета с формата на буквата „П“. Класът се разделя на две групи. Всяка група се строява в колона срещу една от дългите страни на „П“-то. Двете колони са на разстояние 2 м. На 4 м пред всяка колона застава по един ученик, който владее добре ловене и подаване. На 6 м зад него се поставя ориентир. На другата дълга страна на „П“-то на разстояние 2–3 м се очертават по три зони („поточета“) с ширина 40–50 см. Осигуряват се по 3-4 топки за всяка колона, които се дават на първите трима-четирима ученици.

     Описание: Първите ученици от колоните подават топките на стоящите отпред ученици. Те им ги връщат. Едновременно с улавянето на топките тръгват и се придвижват с бягане и водене на топките. Когато стигнат до ориентирите, ги заобикалят и продължават да дриблират по другата дълга линия на „П“-то, като се стремят да не стъпват в очертаните зони, както и да не дриблират в тях. Необходимо е съгласуване на движенията на краката при преодоляване на „поточето“ и движенията на дриблиращата ръка. Когато преодолеят и последната зона, предават топката на следващия без топка участник от колоната. Когато първите ученици са зад подаващия, тръгват вторите и т.н. Учениците могат да се задминават по трасето.

     3. Щафетни игри – Придвижване с дрибъл е подходящ за щафетни игри елемент. С включването му обаче не трябва да се избързва. Ако навикът за дриблиране не е устойчив, състезателното дриблиране и изискването за бързина могат да влошат техниката. Подходящи са както игрите описани по-горе, така и следните примерни игри.

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на няколко равностойни отбора, които се строяват в колони зад обща стартова линия. На 10 м пред всеки отбор се поставя ориентир. По правата линия между старта и ориентира се чертае коридор с ширина 40 см и дължина 6 м (на 2 м от старта и ориентира). За всеки отбор се осигурява топка и помощник-съдия.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всяка колона дриблират с удобната ръка. Като стигнат до коридора, се стремят топката да се тупка в него. Заобикалят ориентира и на връщане дриблират до края на коридора. Оттам подават на следващия в колоната. Останалите играчи изпълняват същото. Печели отборът, чийто играчи са завършили първи участието си без нарушения.

     Методически указания:

     1. Посоката на заобикалянето на ориентира става в зависимост от дриблиращата ръка (външната ръка е с топката)

     2. Топките за всички отбори да са еднакво отскокливи (напомпани).

      

Щафетна игра № 11

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори, които се строяват в колони зад обща стартова линия. На 8 м пред всеки отбор се чертае равностранен триъгълник (със страна 3 м), като основата му е успоредна на стартовата линия. В средата на тази линия е поставена по една баскетболна топка върху ринг. За всеки отбор се осигурява помощник-съдия.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи бягат до триъгълниците, взимат топките и дриблират по очертанията на триъгълниците. Като направят пълна обиколка, оставят топките на същото място и бягат до старт-финалната линия. Докосват следващите играчи и застават последни в колоните си. Печели отборът, завършил пръв участието си без грешки. Ако играч изпусне топката си, то той я догонва и възстановява дриблирането от мястото на прекъсването му. След всяко изиграване помощник-съдиите се сменят.

     Методическо указание:

     Вместо триъгълник може да се начертае друга фигура.

В щафетните игри с елемент стрелба показателят за определяне на победител трябва да е преди всичко точността, но може да се отчита и по два показателя – бързина и точност.

      

Щафетна игра № 12 (стрелба в кош)

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в толкова отбора, колкото са кошовете. Всеки отбор се строява в колона на линия срещу един кош. Разстоянието на отборите до кошовете е еднакво, както и височината на всички кошове. Осигурява се по една топка за всеки отбор.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всяка колона стрелят в кошовете, догонват топките, подават ги на следващите и се строяват последни в колоните си. Същото изпълняват и останалите играчи. При сполучлива стрелба целият отбор отчита на глас поредното си попадение. Печели отборът, който пръв постигне определен брой кошове. При един опит играчите хвърлят само веднъж. Не се разрешава стрелба пред линията. При следващо изиграване отборите си сменят местата

     Методически указания:

     1. За обективност при отчитането може да се изберат съдии, които след всяко изиграване се сменят.

     2. Не се разрешава пропускане на опити от едни играчи и участие на други вместо тях.

„Покрай играча“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по тройки според възможностите им. Двама от играчите в тройките застават един срещу друг на разстояние 5–8 м. По средата (между тях) се чертае коридор с ширина 2 м. В него застава третият играч. Определят се (или се чертаят) граници на поле за игра на всяка тройка.

     Описание и правила: Двамата играчи си подават топката с вътрешната част на стъпалото, като се стремят тя да не бъде спряна или избита от средния играч. Победител е този ученик, който успее повече пъти да подаде на партньора си, без тя да бъде докосната или задържана от средния играч. При грешка ролите на средния и подаващия се сменят. Не се позволява подаване извън определеното поле.

     Методическо указание:

     За успешното протичане на играта е необходимо разстоянието между тройките да бъде 4–5 м.

     Играта е изучена с ловене и подаване на топка във 2. клас и е описана в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 2. клас (с. 63). При провеждането ù с подаване с вътрешната част на стъпалото е необходимо да се осигури по-голямо разстояние между колоните и да не се позволява топката да се подава във въздуха, а само по земята.

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в няколко равностойни отбора и се строяват зад обща стартова линия. Пред всеки отбор се подреждат по 4 стойки (плътни топки) в права линия на разстояние 3 м една от друга. На всеки отбор се осигурява топка и помощник-съдия.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всяка колона стартират с водене на топката с горната външна част на стъпалото. Обикалят около стойките и на връщане водят в права посока. От последната стойка подават топката на следващия. Останалите играчи изпълняват същото. Печели отборът, завършил пръв играта без нарушения. Не се разрешава воденето на топката по друг начин и подаване преди последната стойка.

     Методическо указание:

     Стойките се заобикалят с водене с външен спрямо тях крак.

„Лъч“

     Предварителна подготовка и организация: Играта се играе в познат за учениците район. Избира се място с добра видимост за старт-финал. Радиално от него се определят 5–6 лъча (отсечки) с различни азимути и дължини. В края на всеки лъч се поставя „вратичка“ (торбичка) и в нея – пощенски пликове с написани задачи, печати, листа от различни растителни видове, плодове (кестени, жълъди, орехи или др.). За всеки ученик се осигурява лист и химикалка, с които записват азимутите, крайните обекти и дължините.

     Описание и правила: При сигнал от учителя всички ученици стартират. Всеки определя азимут по данните от записаното на бележката, преминава по отсечката, отива до крайната точка, изпълнява задачата, написана в плика, и се връща на старта, за определяне на следващия лъч. Така преминава по всички лъчи, като реда (последователността) е по желание на играчите. Победител е този, който пръв открие всички крайни точки, изпълни задачите и се върне на старта.

     Методически указания:

     1. Първото изиграване може да се проведе по двойки, за да си помагат учениците.

     2. За по-голям интерес, за осъществяване на междупредметни връзки и да не се натоварят много учениците задачите в крайните точки могат да бъдат разнообразни, например: в една крайна точка – логическа задача, в друга – да изберат измежду 3–4 вида листа (плодове) тези от определен вид, в трета – да отгатнат гатанка и т.н.

     3. Дават се указания на отиване учениците да внимават да не се отклонят и да броят крачките, а на връщане да бягат.

      „Наклала е малка мома седенчица“ (Пловдивско)

     Хорото е изучено във втори клас под името „Седенчица“. Под това име и като „Пловдивско“ се среща описанието му в методическата литература. Играе се на хороводната песен „Наклала е малка мома седенчица“.

     Описанието на хорото и методиката за овладяването му е описана на с. 90–91 в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за 2. клас на издателство „Булвест 2000“. Към изученото във втори клас могат да се добавят допълнителни движения. Например на петия такт (ход напред и прибиране) от хват за длани, ръцете се повдигат до хват за длани със свити лакти, а на шестия такт (ход назад и прибиране) ръцете се залюляват назад и тялото се навежда леко напред. В четвърти клас хорото се изпълнява в естествен темп с музикален съпровод или като учениците пеят песента „Наклала е малка мома седенчица“.

Наклала е малка мома седенчица

     1. Наклала е малка мома, наклала е седенчица,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, малка мома,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, седенчица.

     2. Че повика всите моми, всите моми и ергени.

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, всите моми,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, и ергени.

     3. Не дойдоха всите моми, всите моми и ергени,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, всите моми,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, и ергени.

     4. Най е дошъл луд гидия, луд гидия с враня коня,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, луд гидия,

     тра-ла-ла, ла-ла-ла, с враня коня.

     Хорото се изпълнява бавно на тривременния такт 7/8 с удължено първо време. В сравнение с предвидените за изучаване във втори и трети клас „Самоковско хоро“, „Седенчица“ и „Тръгна Станка за водица“, хорото „Тръгнала Румяна“ е по-лесно и би трябвало да се изучава преди тях. Играе се с хват за рамо на хороводната песен „Тръгнала Румяна“.

     Тръгнала Румяна

     1. Тръгнала Румяна за вода студена, леле,

     тръгнала Румяна за вода студена.

     2. Все сутрин рано по ладовина, леле,

     все вечер късно по месечина.

     3. На среща и иде едно лудо младо, леле,

     на среща и иде едно лудо младо.

     4. То на Румяна тихо говори, леле,

     то на Румяна тихо говори.

     5. Кажи, Румяно, що да ти сторя, леле,

     кажи, Румяно, що да ти сторя.

     6. Стомни да ти счупя, други ще си купиш, леле,

     стомни да ти счупя, други ще си купиш.

     7. Хем по-хубави, хем по-шарени, леле,

     хем по-хубави, хем по-шарени.

     8. Хурка да ти счупя, друга ще си купиш, леле,

     хурка да ти счупя, друга ще си купиш.

     9. Хем по-хубава, хем по-шарена леле,

     хем по-хубава, хем по-шарена.

     Движение 1: ход вдясно отпред – на раз – стъпка с десен крак вдясно, на два- кръстосана стъпка с левия крак пред десния, на три – пауза.

     Движение 2: – люш вдясно – на раз – стъпка с десния крак вдясно, на два- отворена вътрешна свивка с левия крак, на три – пауза.

     Движение 3: – люш вляво – на раз – стъпка с левия крак вляво, на два – отворена вътрешна свивка с десния крак, на три- пауза.

      Описание на хорото

     1–2 такт: движение 1 – ход вдясно отпред;

     3 такт: движение 2 – люш вдясно;

     4 такт: движение 3 – люш вляво.

     Последователност___1.'>Последователност

     2. Изпълнение на движение 2 и 3.

     3. Изпълнение на цялото хоро.

     При разучаването на хорото ръцете не се залавят и играчите са подредени в редица(и), дъга или разпръснато, но не и в кръг. След като се усвоят стъпките, се играе в кръг с хват за длани и накрая – в кръг с хват за рамене.

     Учителят избира някое от характерните за областта, в която е училището, хоро и което е достъпно за учениците от четвърти клас. Освен практическото му разучаване се дава информация за особеностите на местните хора и отликите им от тези в други райони.