Книгата "Човекът социално животно"


Наказване на агресивните модели



страница3/3
Дата31.12.2017
Размер380.65 Kb.
#38049
ТипКнига
1   2   3

Наказване на агресивните модели. Вариант на темата за наказанието е свързан с наказването на друг човек. Твърди се, че агресивността на едно дете би могла да се намали, като му се показва агресивен модел, който свършва зле. Логиката тук е съвсем проста. Предположението е, че като наблюдава подобна гледка, човек по косвен път ще бъде наказан за собствената си агресивност и в резултат ще стане по-малко агресивен. Възможно е публичните екзекуции чрез обесване и телесни наказания в миналото да са били организирани от хора, които са разсъждавали точно така. Ефективно ли е това разсъждение? На пръв поглед данните от реалния живот не го потвърждават. Например според Президентската комисия по прилагането на законите съществуването и използването на смъртното наказание не намалява процента на убийствата. Нещо повече, средствата за масова информация, общо взето, представят агресивните хора като много привлекателни (например Бони и Клайд, Бъч Касиди или Сънданс Кид), въпреки че в края на краищата те биват наказани. Това създава у хората тенденция да се идентифицират с агресивните персонажи. Данните от контролирани експерименти дават по-точна картина. Обикновено в тези експерименти деца, разделени на групи, гледат филм, в който агресивен човек впоследствие бива или награден, или наказан за агресивността си. По-късно на децата се дава възможност да проявят агресивност при обстоятелства, подобни на тези, които са били показани във филма. Резултатите от експериментите са следните: децата, гледали филма, в който агресивният човек е наказан, проявяват по-малка агресивност от децата, гледали филма за агресивен човек, който е награден. Както споменахме по-рано, има някои данни, свидетелстващи, че децата, които са наблюдавали наказанието на агресивния герой от филма, проявяват по-малка агресивност от децата, наблюдавали агресивен филмов герой, който нито е награден, нито наказан. От друга страна — и това е особено важно за нашите разисквания — фактът, че са наблюдавали наказанието на модел за неговата агресивност, не намалява общото ниво на агресия до степен, по-ниска от агресивността на група деца, на които никога не е бил показван агресивен модел. С други думи, по-голяма част от изследванията показва, че агресивното поведение на едно дете се засилва, ако то види агресивния модел награден, а не се засилва, ако детето види модела наказан (но не е ясно дали агресивното му поведение ще намалее, ако то види модела наказан). Може би, ако на детето изобщо не се показват никакви агресивни модели, ще се постигне същият ефект. Значението на тези изследвания за представянето на насилието от средствата за масова информация вече бе обсъдено на друго място в настоящата книга.
Награждаване на алтернативни модели на поведение. Друга възможност, проверена в изследванията, е да не се обръща внимание на детето, когато то се държи агресивно, и да му се дава награда за неагресивно поведение. Тази тактика отчасти почива на предположението, че малките деца (а може би и хора от други възрастови групи) често се държат агресивно, за да привлекат вниманието на околните върху себе си. Те предпочитат да бъдат наказани, отколкото пренебрегнати. Парадоксално е, че в този случай наказанието за агресивно поведение може да се изтълкува като награда: „Гледайте, момчета! Майка ми ми обръща внимание всеки път когато ударя братчето си. Струва ми се, че ще го направя отново.” Това предположение е било проверено в експеримент, който Пол Б pay н и Роджърс Елиът провеждат в детска градина. На учителите се нарежда да не обръщат внимание на никакви прояви на агресивност от страна на децата. Същевременно учителите са помолени да бъдат много грижливи към децата и да им обръщат особено голямо внимание, когато те се държат по начин, несъвместим с агресивността — например, когато кротко си играят, разменят си играчки и са в добри отношения помежду си. След няколко седмици степента на агресивното поведение забележимо спада. В по-сложен експеримент Джоуел Дейвиц показва, че фрустрацията не предизвиква непременно агресивно поведение — дори тя може да стане причина за проявата на конструктивно поведение, ако в резултат на по-ранния опит такова поведение е станало приятно и привлекателно. Във въпросното изследване на децата се разрешава да играят на групи по четири деца. Някои от тези групи биват награждавани за конструктивно поведение, докато други биват награждавани за поведение с агресивен или състезателен характер. След това у децата умишлено се предизвиква фрустрация. Това се постига, като у тях се създава очакване, че ще им прожектират поредица развлекателни филмчета и ще могат да се забавляват. Експериментаторите стигат дотам, че дори започват да прожектират филм и раздават на децата захарни пръчки. В този момент се предизвиква фрустрацията: на най-интересното място експериментаторът внезапно спира прожекцията и прибира захарните пръчки. След това на децата се позволява да играят свободно. Тези деца, които са били научени на конструктивно поведение, проявяват много по-голяма активност с конструктивен характер и много по-малка активност с агресивен характер в сравнение с децата в останалите групи, Резултатите от този експеримент са доста окуражаващи. Няма изгледи, че родителите някога ще успеят да създадат на децата си обкръжение, което е напълно свободно от фрустрация. Дори това да беше възможно, то няма да е желателно, защото светът е пълен със ситуации, които предизвикват фрустрация; а дете, което е защитено от фрустрация, ще изпитва по-силна мъка и смут, когато все пак се сблъска със събития, причиняващи фрустрация. Възможно е обаче децата да се научат да реагират на предизвикващите фрустрация събития по конструктивен начин, който дава удовлетворение, а не с насилие и разрушение.
Развиване на емпатия към другите хора. Симор Фешбах отбелязва, че за повечето хора е трудно да причинят умишлено болка на друго човешко същество, освен ако по някакъв начин не успеят да дехуманизират своята жертва. „Така полицаят се превръща в „свиня”, а студентът — в „хипи”. Азиатецът се превръща в „жълт”, „хората от жълтата раса са коварни.” Както многократно отбелязах в настоящата глава, типът разсъждения, който Фешбах посочва, не само ни улеснява да извършим акт на агресия спрямо друг човек, но също гарантира, че ще продължим и в бъдеще да извършваме такива актове спрямо него. Да си припомним примера с учителката от Кент, щата Охайо, която след убийството на четирима студенти от Държавния университет в Кент, извършено от членове на Националната гвардия на Охайо, заявява пред Джеймс Мичънър, че всеки, който ходи бос по улиците, заслужава смърт. Този вид изявления може да бъде разбран само ако приемем, че го е направил някой, който е успял да дехуманизира жертвите в тази трагедия. Можем да съжаляваме за процеса на дехуманизация, но разбирането на този процес в същото време може да ни помогне коренно да го изменим. По-точно, ако е вярно, че на повечето хора е потребно да дехуманизират жертвите си, за да извършат спрямо тях краен акт на агресия, то тогава, като се развива емпатия сред хората,, ще става все по-трудно да се извършват актове на агресия. Действително Норма и Симор Фешбах откриват отрицателна корелация между емпатията и агресивността у децата: колкото по-голяма е емпатията, на която човек е способен, толкова по-рядко той прибягва до агресивни действия.
По какъв начин може да се развива емпатия у хората, е труден въпрос; в този момент още не сме напълно готови да го обсъдим, но в глави 7 и 8 ще се постараем да обясним как би могла да се култивира емпатията. Най-напред обаче трябва по-подробно да разгледаме другата страна на медала: дехуманизацията; този вид дехуманизация, който е свързан с предразсъдъка и причинява зло не само на жертвата, но и на потисника. Прочетете първия параграф на следващата глава и ще разберете какво имам пред вид.

В иж “Предразсъдъците”


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница