144
Хаим Гинът ♦
Детето и ниеда си изяде закуската и се заоплаква: Зъбите ми са уморени. На долните зъби още им се спи“.
Вместо
дай се смея, аз приех оплакването.
Майката: Аха, долните ти зъби не са се събудили още?
Рамона: Не, а пък този зъб е сънувал кошмар.
Майката: Я да погледна. О, милинка, той се клати.
Рамона: Ще паднели в овесените ми ядки?
Когато майка й я уверила, че
още не е толкова разклатен, настроението на Рамона се подобрило и тя хванала лъжицата и се заела с овесените ядки.
Бащата на Стан споделя следното Когато стане някой гаф, първата ми реакция е обикновено прекалено бурна и често води до скандал. После се
опитвам да овладея нещата, като умен човек, който знае
как да излезе от ситуацията, в която един мъдър човек никога не би попаднал. Напоследък реших да се държа като мъдър човека не като умен. Вместо да обвинявам децата си,
когато направят някоя грешка, аз им предлагам помощта си, Както се случи наскоро.
Синът ми Пол, който е десетгодишен, обича сам да си приготвя закуската. Една сутрин го чух да хленчи в кухнята. Решил да си вари яйца и изпуснал едното на пода. Вместо да му се развикам Я виж какво си направил Свинщина Не
можеш ли да внимаваш, аз казах Станал си тихо,
направил си хубава закуска, а едното яйце да вземе да падне, ей тъй на!“.
Пол {плахо): Да.
Баща му А ти си гладен.
Пол {по-ведро): Ами едно яйце остана в чинията.
Сподели с приятели: 
