Бащата: Докато го изядеш, аз щети сваря още едно.Оплакванията

Глава VI. Да бъдем добри родители
145
се избегне ескалацията на напрежението и пререканията, ответните оплаквания и протести, родителите трябва да
се научат да откликват на оплакванията, като ги при­
емат. Например:
Селма: Ти неми купуваш нищо.
М айка й Има нещо, което искаш дати купя ли?
А не\ Как не те е срам да говориш така А всички хубави дрешки, които ти купих миналата седмица Ти не оценяваш нищо, което правя за теб. Вината е твоя!
Джулиан: Ти никъде не ме водиш.
Бащата: А ти къде искаш да те заведа?
Не: Как да те заведа някъде, когато ти винаги се цупиш, където ида отидем?
Закари: Ти винаги закъсняваш.
Майката: Ти не обичаш да ме чакаш.
А не А ти не закъсняваш" никога, така ли Искаш ли дати припомня колко пъти аз съм те чакала?
Джесика: Теб не те интересува какво става с мен. Баща й Иска ти се да съм бил там, когато си паднала.
А не: Как можеш да говориш такива неща, след всички жертви, които съм направил, за да си добре?
„Никога“ и винаги са любимите думи на децата. Те обитават света на крайностите. Но родителите са научили, че сивият цвят се среща много по-често от белия и черния, могат научат и децата си да се въздържат да използват толкова силни думи.
Облеклото:
войната завръзките на обувките
В някои къщи родители и деца водят безкрайна война за връзването на обувките. Един баща ми каза „Когато

146
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
видя сина си с развързани обувки, самият аз се връзвам на фльонга. Искам да знам трябвали да го принуждаваме да си връзва връзките, или просто да го оставим да ходи както си иска Така той може би се чувства подобрено не трябвали да го научим да бъде спретнати отговорен Най-добре е да не обвързваме отговорността с връзването на връзките на обувките. По-добре е да си спестим разправиите, като купим на детето обувки без връзки или като връзваме връзките на по-малките деца без много приказки. Можете да бъдете сигурни, не рано
или късно вашето дете ще се научи да си връзва обув­
ките, освен ако връстниците му не ходят развързани,
Защото е модно.
Децата не трябва да ходят на училище с най-скъпите си дрешки. Те не трябва да се тревожат непрекъснато дали няма да се изцапат. Детето трябва да има свобода да тича, да скача, да играе на топка и това е по-важно от спретнатия му външен вид. Когато детето се върне от училище с изцапана фланелка, родителят може да отбележи Явно днес си имал напрегнат ден. Ако искаш да се преоблечеш, в банята има чисти фланелки. Няма полза да му кажете колко е размъкнато и мръсно и колко вие дошло до гуша да перете и гладите фланелки. Реалистичният подход не разчита детето да постави чистотата пред играта. Точно обратното - приема, че детските дрехи няма да останат чисти за дълго. Една дузина евтини тениски, които да перете ида сменяте, ще допринесе много повече задушевното му здраве, отколкото дванайсет беседи на тема чистота.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: