Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите и най-трудни за разбиране книги на Библията, без които съвременния облик на Свещеното писание е невъзможен.

Когато се обръщаме към тези книги от Стария завет, много често можем да срещнем претенция от рода – защо ми е на мен, на руснаците, украинците и китайците да четем тези древни еврейски книги? Техните названия не са ни разбираеми. Всичко звучи така далечно от мен и най-главното, тук се проследява едно постоянно предпочитание на Бога. Като че ли Бог постоянно обича само евреите, а всички останали ненавижда. Това е едно от най-главните препятствия за хората, защо им е тежко да разберат древните Старозаветни книги. Голяма част от книгата си пророк Исая действително посвещава на това, да пророкува за унищожението на народите, окръжаващи Израrл. За какво? Защо? Какво значение има това за нас и най-главното, по какъв начин Бог, Който е сътворил небето, земята и човека, изведнъж решава да прояви определено предпочитание към Израел и нелицеприятно отношение към всички останали народи. Но да караме всичко по реда си.

От 14-та до 19-та глави на книгата си Исая посвещава пророчествата, които предсказват не особено приятната участ на някои чуждестранни народи. Тези пророчества съвпадат със смъртта на цар Ахаз. Както знаем, Ахаз бил един от най-беззаконните юдейски царе. Той почитал Асирия, пренесъл жертвеника на бога на Ашур в Божия храм, но накрая починал. В 700-та год. пр. Хр., в началото на седмото столетие пр. Хр., на престола се възкачва цар Езекия. Самото име на този цар вече вдъхновява. Езекия означава „Господ е моя сила“. Този цар наистина е праведен. За него пише 4 Царе и преди всичко говори как той възстановил храмовата служба; празнувал с народа библейските празници; в Юдея започнала да се възстановява духовността. В годината на смъртта на Ахаз Исая получава пророческо видение за филистимците - дългогодишни врагове на Израел, които се били настанили на юг от Израrл, на не голям провлак, който и до днес се нарича „секторът Газа“. Думата „филистимец” произлиза от древно-еврейската дума „pleshtim”, която означава „завоевател“. В ханаанската земя са нахлували различни завоеватели, но тези конкретно наричали „хората от морето“. Те дошли от остров Крит и се настанили на югоизточния провлак на Средиземно море и основали градовете Газа, Ашкелон, и Ашдод. Интересно, че когато след 70-та година император Тит разрушил храма, римляните решили да преименуват областта Юдея с някакво обидно за евреите название. И в края на краищата нарекли тази земята „Палестине“, т.е., „Земя на филистимците“ - на името на филистимците, намираща се в района на Газа, Ашкелон и Ашдод, започвайки от 13-ти, даже от 14-ти в. пр. Хр. И по времето на съдиите, и по времето на цар Саул, и по времето на цар Давид те причинявали на израелския народ не малко неприятности.

След смъртта на цар Ахаз пророк Исая говори за това, че този народ скоро ще престане да съществува. И това пророчество се изпълнило. В резултат на промяна на политическия климат филистимците напълно се разсеяли в новия свят на Близкия изток и престанали да съществуват като държава. Но остава открит един много важен въпрос: „Защо все пак Старият завет разделя света на две непримирими страни, враждуващи помежду си - Израел и другите народи. Преди всичко това разделение е свързано с това, че Бог поръчал на израелския народ определена мисия, давайки му закона Си, Тора, на планината Синай. Още - поръчал на израелския народ да Му построи храм. Именно с тая мисия, с формирането на тази задача, Исая започва пророческата си книга. Говорихме как Исая показва Божието желанието, което се заключава в това, че Божият дом на планината, Неговият храм, се извисил и бил по-високо от храмовете на всичките езически божества. И сега възниква въпрос: „А може ли съгласно този старозаветен закон да се спасят не евреи“? Отговор: „Не могат да се спасят – нито не евреи, нито израелтяни“. Какво да правят тогава? Много просто – съгласно Стария завет всеки, който желае да се спаси, трябва да се присъедини към израелския народ.

Книгата на пророк Исая 15 и 16 глави говорят за съдбата на Моав. Моавците били братовчеди на израелтяните. Те били потомци на Лот, племенника на Авраам. Заедно с братята си - амонците, моавците се родили при много неблаговидни обстоятелства. Бащите на тези народи – Моав и Бен-Ами, били родени в резултат на кръвосмешателство между Лот и двете му дъщери. За голямо съжалени Моав особено се съпротивлявал на Божиите вести. Именно неговият цар – Валак решил да призове Божия пророк Валаам, за да прокълне Израил, когато израелтяните се придвижвали към ханаанската земя. При това още в самото начало било уговорено, че израелтяните не трябва да встъпват в конфликт нито с моавците, нито с амонците, нито с едомците, които били техни роднини по линията на Авраам. Те трябвало само да преминат през техните земи. Но моавците се съпротивили. В края на краищата Валаам, подкупен от моавските князе, решил да приложи твърде смъртоносно оръжие, което за съжаление подействало и се оказало много болезнено за съдбата на Израил.

Изкушение. Именно Валаам придумал да доведат моавски блудници, които да съблазнят израелските мъже, да се прилепят към Ваал-Фегор. Моавците били източник на изкушения за израелтяните по всяко време. Точно от Моав произлиза страшният култ към Молох. Молох бил моавско божество на плодородието, което трябвало да умилостивяват всяка пролет, за да има достатъчно нормално, не толкова горещо лято, а по-късно, през есента, да има добри дъждове. Действително моавците живеели на територията на съвременна Йордания, в която ежедневно се усеща сериозен недостатък на прясна вода. Но да се молиш по такъв начин получаването на дъжд, е просто немислимо. Статуята на Молох нагрявали до червено и на ръцете му хвърляли новородени момченца. Точно заради това в Лев. 18-20 глави често се повтаря, че всеки израелтянин, който само помисли да даде, само посмее да даде на Молох от децата си в жертва, трябва непременно да бъде наказан. Моав, с божествата и с култовете си, които се съпровождали с разврат, бил източник на едно от най-главните изкушения за израелския народ. При все това имаме и друг пример. Когато семейството на Елимелех емигрирало в Моав и той, и двамата му сина – Маалон и Хелеон умрели там. Заедно с неговата вдовица Ноемин, се върнала Рут, която въпреки всичко казала на свекърва си: „… твоят Бог е мой Бог и твоят народ е мой народ“. Рут познала истинския Бог и решила да Го следва. Разкъсала връзките си с народа, в който се култивирали всички тези безобразни и богопротивни религиозни култове. Моавката Рут е прабаба на цар Давид, баща на нашия Спасител и Месия. По този начин, на практика, Господ допуска много важна истина - всеки човек, който иска да Го следва, трябва да избере кое за него е приоритет. Затова тук, в Стария завет, Бог не се занимава с каквото и да е предпочитание, може да не даде какво да е преимущество на една националност над друга. Бог желае да покаже истината Си и в Стария завет Той дава на Израел поръчение да изпълни тази мисия. По-късно, чрез пророк Исая, в по-задните глави, виждаме как Господ поръчва на Израел да реализира този план. И ще поговорим до колко този план бил реализиран. Но в тази част на книгата си Бог по определен начин показва съдбата на окръжаващите народи. Преди всичко заради това, тези окръжаващи ги народи да се замислят какво ги очаква. Точно както Бог изпрати пророк Йона в Ниневия и ниневийците се покаяха, Бог очаква моавците, сирийците, етиопяни и египтяните. Именно за тези народи е дадено пророчество и Бог очаква тези народи да се покаят. Това става по интересен начин.

В 19-та гл. Исая описва съдбата на Египет. И отново тук влизат в действие две сили. От една страна Бог показва как могъществото на Египет ще бъде низвергнато. И това исторически става. Действително, във второто хилядолетие преди нашата ера Египет бил най-мощното царство от трите люлки на цивилизацията в Близкия изток – долината на Нил, Месопотамия, Мала Азия. Египет бил най-могъщият. Подчинена му била ханаанската земя, от него треперели хетите, от него се страхували вавилонците. Но в първото столетие ситуацията се променила. В 7 в. пр. Хр. асирийците започнали да притискат египтяните. По-конкретно, асирийският цар Сенахирим, предприел няколко удачни похода към Египет и стигнал чак самата й до столица – древен Мемфис. Но интересното е, че пророчеството за Египет започва не с пророчеството за разрушаване на Мемфис от Сенахирим, а с думите:

„… Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски и сърцето на Египет ще се стопи в него“ Исая 19:1.

Тези думи се преплитат с историческите събития. В ст. 2 се казва следното:

„Ще въоръжа египтянин против египтянин и ще се бият брат против брата…“ Исая 19:2.

Наистина, защо на асирийците се удало да победят египтяните? Защото Египет бил раздиран от междуособни войни. Но какво прави Бог? Защо Бог е толкова загрижен за Египет, че Сам предприема някакви определени опити за унищожението му.

Египет е родоначалник на съвременния атеизъм. Достатъчно е да си спомним думите на фараон, които казал в отговор на молбата на Моисей, да пусне израелския народ. Когато Моисей казва на фараон: „… тъй казва Господ, Бога на Авраам, Исаак и Яков: пусни Моя народ, за да Ми послужи“, фараонът му отговаря: „Кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна синовете на Израиля?“. Именно върховното божество на Египет е абсолютно неразбираемият, безличен Natur, от когото произлиза гръцката дума “натура“, която се превежда като „природа“. Именно природата е творческата сила във всички атеистични идеи. Но Египет не е безнадежден, макар че постепенно запада. Tой претърпява поражение от Асирия; после е разгромен от вавилонските войски; по-късно, при Александър Македонски, попада под окупация и никога повече не става независима държава. Някогашната славата на неговите фараони отива в небитието, а пирамидите остават неми паметници и свидетели за миналото съществуващо величие. Съвременен Египет престана да е национална египетска държава и стана арабска република. Но независимо от това, Бог е оптимистичен и търси египтяните. Ето какво е казано в Исая 19:20 „Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в египетската земя, защото те ще викнат към Господа от потисниците, и Той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави“.

За Бога другите народи не са безразлични. За Бога не са безразлични и египтяните. Исая казва, че само когато египтяните започнат да викат към Господ, Бог ще избави и тях също. Интересно, това пророчество се изпълнило буквално. Днес съвременните египтяни ги наричат „копти“ и съставляват малцинство от населението на Египет. Повече от 100 млн. души населяват поречието на Нил. От тях 95% са араби, потомци на завоевателите от Арабия, дошли в Египет в началото на 7 в. сл. Хр. При това колената на египтяните, потомци на техните фараони, са коптите. Днес в Египет те са единствените християни.

Удивително, но съвсем същото пише Исая и за най-големия враг на Израел по неговото време – за Асирия.

Исая 14:24 казва „С клетва казва Господ Саваот: Както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25. За да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини…“.

Това се е случило. За изпълнението на това пророчество ще поговорим в следващата ни лекция. Асирия действително стигнала до пълен упадък. В 612 год. пр. Хр. Ниневия бил напълно разрушен, но за асирийците Бог казва:

„В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни – в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу. В оня ден Израел ще бъде трети с Египет и Асирия; благословение ще има посред земята“ Исая 19:23, 24.

За Бога никой народ не е безразличен. Но Бог желае всички народи на тази земя да Го познаят, да изследват истината Му от Него и Неговата ръка няма да се скъси за великите благословения, които Той е предназначил за всеки, който следва светите Му принципи.