Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОСТАТЪЧНА САТТВА
- ЕМПИРИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЪЩЕСТВУВАНЕ-РЕАЛНОСТ
| 38 ГЛАВА
“Дехабхимане галите виджнате параматман Ятра ятра мано яти татра татра самадхаях” “С изчезването на привързаността на тялото към всеки обект към който е насочен ума, както и при реализация на Висшия Аз, човек изживява Самадхи.” Атман е санскритска дума, която означава “без ум.” “Аманаската” е състояние, в което няма ум. То е състояние на не-ум. Ще го откриете в дживанмукти или мъдреци постигнали освобождение. ОСТАТЪЧНА САТТВА Дживанмукта е мъдрец постигнал освобождение (от оковите на раждането и смъртта) още докато е жив. Дори и при дживанмукта, въпреки че инстинктивният ум с нисшите желания е разрушен, духовният саттвичен ум не умира. Както цветята и плодовете са латентни в семето, остатък от саттва, причината за интелекта, лежи винаги в сърцето. Ако твърдите, че неговият ум е напълно унищожен веднага щом той постигне Гняна, състоянието на дживанмукти е невъзможно. Как би било възможно за него да изпълнява вявахара (светски дейности) без инструмент, т.е. ума? Един гняни отъждествява себе си с всепроникващия Брахман и използва своя ум и тяло като Негови инструменти за вявахара (светски дейности); един агняни отъждествява себе си със своето тяло. Има случаи на дживанмукти – като Раджа Джанака, който постига Гняна и който използва ума и тялото по този начин за добруването на човечеството като цяло. Шри Рама и Шри Кришна винаги са се уповавали на Брахман, дори когато са управлявали своите кралства. Винаги са били много осъзнати за своята съвършена сат-чит-ананда божествена природа, въпреки че са приели човешка форма. Използвали са умовете и телата си като свои инструменти, докато извършват разнообразни дейности. ЕМПИРИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЪЩЕСТВУВАНЕ-РЕАЛНОСТ Дори този свят не изчезва напълно както се предполага в състоянието дживанмукти. Емпиричният свят всъщност спира да съществува. Което, обаче, не означава унищожение. Съществуването, така да се каже, променя своята форма и цвят за Абсолюта. Емпиричното съществуване изчезва, а не цялото съществуване. Съществуването-реалност остава, но неговите ограничени форми изчезват. Външният фактор трябва да изчезне; пространствените и времеви възгледи за явленията трябва да изчезнат; причинното определяне на едно обстоятелство от друго трябва да изчезне; многообразието и единството трябва да изчезнат. Неизбежно е. Но, вселената с цялата своя реалност няма да изчезне дори за освободената душа. Тя просто ще промени своята форма, смисъл и значение. Нищо няма да изчезне с изключение на лъжливите представи, ограничения хоризонт, погрешните идеи и оскъдните възгледи. Фактите, реалността, съществуването, обаче, както винаги ще останат основополагащи; но гледната точка ще се промени. Умът на гняни не може да бъде определен като ум, а само като таттва (действителност). Именно умът се изменя чрез разнородните обекти. Умът на гняни, от друга страна, става чист, както медта превърната в злато чрез алхимичния процес. Умът на гняни е самата саттва, докато хора без Гняна ще последват пътя очертан от техните умове. Когато гняни вижда външността, той може просто да вижда, но вриттите може да не допуснат вишаякара (създаване на отношение към обект – б.ред.), какъвто е случая при хората със светски начин на мислене. Както умът е освободен от всякаква вишаякара в състояние на дълбок сън като цяло, при гняни умът е свободен от всякаква вишаякара в будно състояние. Светът му изглежда просто като сън. Той пребивава в Брахман дори докато работи. За онези, които са познали своето Себе, чистите васани, с които извършват карми, няма да ги доведат до прераждания. Умът на този гняни се нарича саттвичен, но умът без Гняна обикновено се нарича манас. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|