Книгата се издава в две части. Съдържание Първа част


ЛИТЕРАТУРА към Предговора на книгата с наименование



страница4/7
Дата16.08.2017
Размер1.43 Mb.
#28023
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7

ЛИТЕРАТУРА

към Предговора на книгата с наименование:

СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА ЗА ХОРАТА НА 21 ВЕК”



 

1.  Гуревич, Л. Е., Чернин А.Д. Происхождение галактик и звезд. - Москва “Наука” 1987г.

2.  Гинзбург, В. Л., Современная астрофизика. -Москва. Наука.1970 г.

3.  Никитов, Н. Стефан. Древните цивилизации – загадки - находки - хипотези; - книга първа и книга втора. - София. Държ.Изд. “Народна просвета” 1979 г.

4.  Косидовски, Зенон. Царството на златните сълзи. - Варна 1967 г. (превод от полски);

5.  Белявский, В.А. Вавилон - легендарньIй и Вавилон сегодня. - Москва, изд. Наука,1971г.

6.  Берг, Л.С. НекоторьIе соображения о теории передвижения материков. Известия В.Г.О. вьп.№ 74,1947г.

7.  Стучевский, И.А. Храмовая форма царского хозяйства Древнего Египта.-Москва.изд. Н. 1962г.

8.  Попко, Мачей. Митология на Хетска Анатолия. Превод от полски. -София изд. - Б.худ. 1983г.

9.  Протохристов Хр. д-р, ст.нс. 100 години от полета на граф Цепелин. -София сп. Наука и техника г. 5, брой 8 изд. Литера прима. м. август 2000г.

10. Лакова, Искра д-р, н.с. Геолог институт при БАН. Метеоритите - посетители от Космоса.сп. Наука и техника.  Ноември 2000 г. София изд. Литера прима

11. Петков Иван, Зидаров Димитър, Бояджиева Клара, Велинов Тодор. Физика на Земята. -София. Изд.”Народна просвета” 1989г.

12. Топлийски  Димитър., Изменяли се климатът на Земята.-София, изд. Наука и изкуство. София.

13. Каменова Боряна. Целесъобразните години. Сп. Наука и Техника. -София февруари 2000г.

14. Каменова Боряна. Климатичната катастрофа - още една заблуда? Сп. Наука и техника-София . Април. 1999г.

15. Аракава,Х.,Изменение климата.Л.,Гидрометеоиздат.М. 1971г.

16. Будыко М., И., Изменение климата. Л. Гидрометеоиздат. 1974г.

17. Енергия и климат- сборник статий. Л. Гизд.Мет.изд.1981г.

18. Никитов, Стефан. Древните цивилизации - загадки, находки, хипотези. Държ. Изд. д-р Петър Берон. -София 1986 г.

19. Мутафчиев Кръстю. За произхода на HOMO SAPIENS. Част първа. Историческа справка Изд. къща. “Гуторанов и ШЕРИ М”.-София. 1992г.

20. Тошев Д. Страхил, Баев А.Иван, Маринов Г. Марин, Бончев П. Любомир, под ред. На проф. д-р. Нено Иванчев. Физика. Държ. Издат “Наука и изкуство” - София, 1987г.

21. Абдулаев Г.Б., Джифаров Т.Д., Сулемма О.Н., Минев Е.П., Дефектьй в епитаксиальных структурах типа соединений А3В5 со гетеропереходами” журнал. “ Физика и техника полупроводников, изд. Физ. Тех. ЛенинградскогоУн-та.с.1.1982т.8.Св.03;

22. Atkinson,R.J.C. Stonehenge,Hamish Hamilton. London.1956.

23. Мардиросян, Гаро Хугасов. Еко-катастрофи. - изд. къща ”Ванеса” - София 1995г.,Миинстерство на науката и образованието. Протокол №4 /26.10.1994г.

24. Калитгвеевский, Н. И., Волновая оптика. Изд. Висшая школа” -Москна 1978г.

25. Телеснин, Р. В., Яковлев В. Ф., Курс физики - електричество”. изд. Просвещение.-Москва, 1970 г.

26. Балански Георги. Как да пестим енергия. - държ. изд. “Техника” - София, 1987г.

27. Мардиросян Гаро Хугасов. От космоса срещу екологичните катастрофи. Издателство на Българска академия на науките (БАН), изд. къща “Ванеса”. - София,1993г.

28. Прищепов, Леонид д-р наук. Академик ВАСХНИЛ. Об електромагнитной еволюции биосферы. -М. Т. М. бр.12. 1985г.

29. ES Edmund Scientific, 1997’ Optics and Optical Instruments Catalog.

30. Алиханов Леонид.Собственые колебания земного шара. -М. изд. Т.М. 1982г. вьп. №10;

31. Дерменджиев, Владимир. Спокойното и активно слънце. Академично издателство “Проф.Марин Дринов” -София. 1997г.

32. Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. -София - Москва изд. PENSOFT. 2000;

33. Генрихович, Герберт Мартинсон. Что мый знаем о диноаврах?. - Ленинград. Изд. ПО-3.Ленуприздата. 1990г.

34. Петков Иван. Обща геофизика. Част1. - София. Изд.Наука и изкуство.  1968г.

35. Бакулин, Е.В.,Кононович, В.И. Мороз, П.И. Курс общей астрономии. - Москва. Изд. Наука, Физ.мат. лит. 1983г.

36. Парсамян, Е. С. Археоастрономия в Армений.Историко-астрономические исследования. Под. Ред. Гурштейн А.А.,Москва. Изд.Наука, Физ.Мат. лит. 1988г.

37. Григориев, Степан, д.т.н. академик ВАСХНИЛ, Об ассиметрии Земли, Луньй,Венерьй, и “правилах етикета “ планет..-Москва. Т.М. вьп. №2 1990г.

38. Робърт Бовал. В подземията на Египет. Изд. къща “Бард” -София 2002г.

39. Под. Редакцията на Лисевич И.С., Рубцов В.В., Морозов Ю.Н.,Росциус Ю.В.,Казанцев А.П., Агрест м.М., Пановкин Б.Н.,Арютунов С.А.,1984г.“Били ли са .те. на земята? Сборник статии, посветени на хипотезата за космически палеоконтакт. Държ. Издаделство ”Техника” - София, 1984г.

40. Зекария Сичин” Войните на боговете и хората. -София изд. къща “Бард”2003г.

41. Прист, Е. Р. Солнечная магнитохидродинамика. - Москва, изд. Мир. 1985г.

42. Миков,В. И., Българска историческа библиотека. Год. 5.1932-1993г., изд. София-прес.

43. Каплан, С. А., Банин, В.Г.,Куклин Г.В.,Томозов,В.Е. Сольнечные вспышки.-Москва.изд. Наука.   

44. Вейнберг, В.Б., Саттаров Д.К., Оптика световодов. Изд.2-е. - Ленинград изд. Машстроен. Ленгр. 1977г.

45. Дийвид ХатчерЧалдрес .Технология на боговете. - София, изд. къща Бард.,2002г.

46. Kapany,N.S., Fiber Optics Principles and Applications.N.Y.London, Academic press,1967,432p.

47. Клаудер Дж. Сударшан Е., Основый квантовой оптики. Изд. Мир.-Москва,1970 г.

48. Авиация №7 – авиационно-исторический журналь/2000 г. с. 31 изд. Пилот; Москва Рос.фед.

49. Хаусдорф Хартвиг. Тайнствените кътчета на нашия свят.

      София, Изд. Литера Прима 2000г.

50. Hausdorf,Hartwig,Wenn Götter Gott spielen. München.1997.

 

                                       У В О Д



 

             мото:

 

                      “И ЗЕМЯТА БЕШЕ НЕУСТРОЕНА И ПУСТА,   



                        И ДУХ БОЖИ СЕ НОСЕШЕ НАД БЕЗДНАТА”

                        ДУХЪТ БОЖИЙ, ТОВА Е СВЕТЛИНАТА НА

                        СВЕТА.

                        СЛЕДОВАТЕЛНО, ДОКАТО СЛЪНЦЕТО НА

                        ЖИВОТА ГРЕЕ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ

                        СВЕТЛИНАТА МУ,  ЗА ДА ОРГАНИЗИРАТЕ

                        ВАШАТА ЗЕМЯ, Т.Е. ТЯЛОТО СИ.

                        ЗА ДА ГО ПРЕВЪРНЕТЕ В РАЙ. В

                        БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ

                        ВСЯКОГА И ОСВЕТЯВА ВСЕКИ, КОЙТО

                        ИСКА ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ НЕГО. 

                         откъс от беседата, изнесена на 08 септември,

                         1940 г. в град СОФИЯ на ПЕТЪР ДЪНОВ

                                                                    ( БЕЙНСА  ДУНО )

 

 “СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА ЗА ХОРАТА НА 21 ВЕК”



 

НОВИ  ТЕХНОЛОГИЧНИ СИСТЕМИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ В СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАН ВИД И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ ЗА ЕНЕРГИЙНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ХОРАТА

 

Енергийният проблем е един от най-съдбоносните проблеми за човечеството. В днешно време той стои на първо място за решаване и се изразява, като все по-голяма и нарастваща с главоломна скорост необходимост.



Най-перспективната възможност за отстраняване на енергийния проблем е директното използване на слънчевата енергия, но в свръх-концентрирано състояние. Научният и приложен фундамент на тези свръх-концентриращи соларно-енергийни системи са разработени и детайлизирани изключително добре.

ОСНОВНА КОНЦЕПЦИЯ И ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ

Същността и принципът на действие на изобретените свръх-концентриращи (фоконно-фоклинни, френелови и рефракторни) оптични соларно-енергийни системи е в концепцията за двукомпонентно свръх-концентриране на слънчевото електромагнитно лъчение. Естествената слънчева радиация навлиза в стратосферата с константна плътност от около 1370 - 2100 Ват./кв.м. с доминиращ спектрален състав  в оптичния диапазон с дължина на вълната от 370 до около 820 нанометра.

Слънчевата радиация (захваната в оптиката от фреснелов тип на височинните компоненти на системата -  тороидални или дисковидни аеростатни концентратори) се уплътнява първично. Този процес се реализира от височинните блокове на соларната двукомпонентна инсталация още в ниските, приземни слоеве на атмосферата. От тях се пренасочва, като свръх-уплътнен и “интерференчно” (спектрално модифициран енергиен) светлинен поток (през ниската атмосфера) към блока с наземно базирани (оптични френелови рефракторно-рефлекторнии) соларни енерго-концентратори. Последните се свързани, чрез силови светло-проводи с няколко типа енергийни приемници и енерго-преобразуватели.

 

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основната цел е посредством двукомпонентната соларна инсталация от тип ДВУКОМПОНЕНТНА СОЛАР-ТЕЦ, съдържаща височинни и наземни оптични, фоконно-фоклинни и рефракторно-рефлекторни, соларно-енергийни свръх-концентратори с френелова планарна оптика, да се трансформира изобилната енергия от Слънцето в полезна за хората работа!

Друга основна цел е този процес да се извърши на много ниски цени. В изобретените двукомпонентни соларни свръх-концентраторни енергийни инсталации капиталните вложения за изграждане на инсталацията са малко по-ниски от тези на най-евтините (газови или мазутни) ТЕЦ. Същевременно ДВУКОМПОНЕНТНИТЕ СОЛАР-ТЕЦ имат нищожни експлоатационни разходи.

Друга изключително важна цел е пълната “екологична съобразност” - без никакви вредни въздействия върху околната среда!

Постига се и друг положителен ефект. Увеличава се коефициента на полезно действие. Първично разсеяната, слънчева светлина не се преобразува ефективно от досега прилаганите соларни устройства. Падащата върху земната повърхност слънчева радиация се уплътнява хиляди пъти. При подходяща фокусировка, светлинния поток “интерферира” и затова преодолява с лекота и нищожни енергийни загуби (под 0,001%) бариерата на купесто-дъждовната облачна атмосферна зона. Ликвидира се значителното поглъщане на естествената (първична соларна) радиация от замърсената приземна атмосфера. Височините на базиране на първичните соларни енерго-концентратори варират от 30 м. - 400 м до около 4 500 - 7 000 метра (над ниската купесто-дъждовна облачност). Така се намалява и оптичния атмосферен път на пряката слънчева радиация. Редуцират се и спектралните енергийни загуби по време на сутрешните и вечерните часове на слънцегреене.

Оптиката на соларните, височинни енерго-концетратори е позволила постигането на к.п.д над 78 - 83% при кондензиране на слънчевата радиация. Оптичните височинни модули са монтирани в конструкцията на привързани към земята плоски, тороидални аеростати (балони с формата на чиния). Тороидалната им, или дисковидна форма осигурява много добра аеродинамична обтекаемост. Такелажът (въжената мрежа и опорните блокове) на аеростатната височинна компонента на соларната свръх-концентрираща енергийна система е снабден със специални противоветрови устройства. Те представляват особен тип  динамични  (демпферни и пропелерни) устройства. С тях се ликвидират вибрациите и отклоненията на уплътнения слънчев светлинен лъч, падащ към земята. Тези евентуални отклонения по принцип се пораждат от действието на урагани със скорост на вятъра до 60м./сек.. Двукомпонентната оптична схема рязко  удължава времето на работа на соларно-енергийната концентрираща система през годината. Р. България заема площ от Балканския полуостров над 111 000 кв. км.. Тя се намира в пояса на умерения климат - около 41 градуса северна ширина до 44 градуса северна географска ширина. Броят на слънчевите часове през календарната година нормално варира от 2000 до 2500 часа. Средно-годишно естествения приземен енергиен, соларен поток варира от 370 до 570 ват/ кв.м.. Съгласно БДС, по норматив е прието за нашата страна средната пряко падаща радиация да е около 420 Ват/кв.м. При двукомпонентната соларно-енергийна свръх-концентрираща система времето на работа нараства на 3200 - 3700 работни часа или с 30% - 37% повече.

Средногодишната енерго-наситеност на естествения, на тропосферно (във височина) уплътнен слънчев поток, е увеличена около два пъти и варира от 740 до 910 Ват/кв.м..

Уплътнената соларна радиация от височинните концентратори, под формата на кондензиран светлинен лъч се захваща от компонентите (блоковете на наземните оптични фоконно-рефракторни) на концентриращите наземни инсталации. В тях модифицираната слънчева енергия се трансформира във високо-потенциална топлина за различни приложения за нуждите на хората.

 

ОБОБЩЕНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДВУ-КОМПОНЕНТНИТЕ СВРЪХ - КОНЦЕНТРАТОРНИ СОЛАРНО - ЕНЕРГИЙНИ  ИНСТАЛАЦИИ, КАТО  ГЛАВНА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА ЗА ТОТАЛЕН ПРЕХОД КЪМ  СЛЪНЧЕВА  ЕНЕРГЕТИКА, още през 21 век.



Обобщеното приложение на слънчевата енергия се апроксимира до:

1.  Производство на високо-потенциална топлина с ниска цена. При свръх-концентрация на слънчевата радиация се получават високи температури на термоносителя в енерго-приемниците. Тези температури варират от 600 до 5700 о С. Енергийните потоци са с около 1000 пъти по-висока енергийна плътност, отколкото е нормалната плътност на соларна радиация на повърхността на Земята. Високо-потенциалната топлинна енергия в настоящия момент лесно се трансформира в енергия за производствени, индустриални, технически и битови цели на човека.

2.  Получаване на много евтина електрическа енергия - основно в термични електроинсталации (подходящо свързани с двукомпонентните соларни енерго-концентриращи системи) - ДВУКОМПОНЕНТНИ - СОЛАР-ТЕЦ и в някои случай специални комплексни фото-волтаични и високо-температурни системи, работещи с уплътнена (около 1000 пъти) светлинна радиация. В някои варианти е възможно лесно преобразуване на съществуващи топлоелектрически централи в СОЛАР-ТЕЦ. Възможна е и трансформация на атомни ел. централи в СОЛАР-АЕЦ. Разработени са и двукомпонентни варианти на СОЛАР-ТЕЦ свързани технологически с високо-напорни ВЕЦ.

3.  Получаване на много евтина питейна, топла битова и поливна вода директно от атмосферната влага. Принципът на действие е свързан с приложението на свръх-концентрираната слънчева енергия в двукомпонентните соларно-енергийни инсталации в две основни технологични направления:



Технологическа същност на метода и инсталациите за добив на вода от кондензирана атмосферна влага.

Методът и инсталациите за добив на вода от атмосферна влага намират приложение за водоснабдяване в засушливи и полу-пустинни райони. Там обикновено има атмосфера наситена с влажни въздушни маси (с относителна влажност на въздуха от 26% до 50%  и нагоре до 90%.), но няма условия за естествена водна кондензация. В инсталациите от посочения тип (съгласно метода) се реализира непрекъснат цикъл на кондензация на влагата от въздуха. В едната модификация количеството на добитата вода при преработка на около 6000 куб. метра  въздух на час, с относителна влажност около 35-40%) варира от 2,4 до 4 куб. метра на денонощие. За енерго-обезпечаване се използва отново соларна концентраторна инсталация. За инсталациите са издадени три патента за изобретения  с номера:

1.      BG 50291А / 15.07.`992 г.;

2.      ВG 62823 В1/ 31.08.200 г.;

     3.) ВG 62580 В1/ 29.02.2000 г.;

Посочените инсталации съчетават четири принципа:

1.      преобразуване на слънчевата енергия в топлинна и в

      електрическа;

1.      индиректна термопомпена климатизация;

2.      криогенен кондензационен добив на питейна вода;

3.      кондензационен добив на битова и поливна вода за различни приложения включително студена и гореща вода;

Ориентировъчна стойност на 1 куб. метър добита питейна вода и сравнение с другите методи и системи  за получаване на вода:

   

Таблица № 1

СРАВНИТЕЛНА СТОЙНОСТ НА ВОДА, ПОЛУЧЕНА ПРИ РАЗЛИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ

 


 

Гореща дестилация

Хелиостатна

Адиабатна дестилация

Електро диализа

Реверсивна осмоза

Електро -реверсивна

Атмосферна кондензация на Фондация Слънчева енергетика

 

На морска и сондажна вода

Дестилацияm на морска и сондажна вода

на морска и сондажна вода

на морска и сондажна вода

на морска и сондажна вода

Осмоза на морска и сондажна вода

Подземна електро–криогенна кондензация

Електро-Криогенна кондензация тип “климатизатор"

Цена на водата

EUR/m3

От .. до


12.9

28.56


11.02

16.75


14.96

20.43


8.85

14.56


4.53

8.88


3.87

6.66


0.0032

0.0167


0.0086

0.044

 

 

 



1.  Със соларните двукомпонентни инсталации от височинен и наземен тип за свръх-концентриране на слънчева енергия се решават екологичните проблеми (свързани с отделянето на вредни газове от ТЕЦ, особено опасни отпадъци от АЕЦ, индустриални замърсители, изгорели газове от масовия автомобилен транспорт, особено въглеродно-двуокисните емисии). Последните са основните причинители на парниковия ефект в мащаб.

5. Енергийно обезпечаване на  туризма, санаторно-курортното и

     почивно дело и хотелиерството във всичките им варианти.

6. Енерго-потреблението в отдалечени от населени места райони и в

спорта (във високо-планинските   спортни бази – например, като Белмекен-Рила) може да се поеме 100% от Слънчевата енергия.

7. Енергийно обезпечаване със слънчева енергия на модерни

     оранжерийни комплекси за интензивно растениевъдство и

    “генипонично” оглеждане на растения – тип ”СОЛАРЕН

     ГЕНИПОНИЧЕН ФИТОТРОН”. При него растенията достигат

     своя генетично-заложен максимум, по отношение на плододаване

     и оптимална себестойност. Тези системи осигуряват рекордни

     добиви на растителна продукция при изключително високо и

     стандартизирано качество с ниска цена. Те са снабдени и с

     аварийни инсталации за получаване от остатъчната растителна

     маса на биогаз за получаване на енергия и торови продукти от

      отпадна твърда биомаса.

  8. Слънчево енергийно обезпечаване на животновъдни модерни

      комплекси за интензифицирано отглеждане на домашни

      животни и получаване на разнообразна животинска продукция с

      високо качество и ниска цена.

 

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА СОЛАРНА ТЕЦ С НАЗЕМЕН ЕНЕРГИЕН БЛОК И ВИСОЧИНЕН СОЛАРЕН ФРЕСНЕЛОВ КОНЦЕНТРАТОР,  ПРИВЪРЗАН С ПРОТИВОВЕТРОВИ ВЪЖЕНИ УСТРОЙСТВА

Наземните блокове на соларни топлоелектростанции се куплират с “привързани към земни опори височинни балонни, френелови оптични, слънчеви концентратори” с ниска (до десет - дванадесет пъти концентрация на слънчева енергия, еквивалентна на плътност около 12-15 кВат/кв.м.) или високо уплътняване (до 500 МегаВат/кв. м. концентрация на слънчевото лъчение).



ЗАБЕЛЕЖКА: Посочената плътност на енергийния поток, насочен от височинен концентратор към наземен соларен блок се лимитира от изискването за биологична безопасност - плътността на светлинната енергия попадаща върху земната повърхност да е по-малка от пределната - 63 Кват/кв.м.

 

КОНСТРУКТИВНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОПТИЧНАТА СОЛАРНА КОНЦЕНТРАТОРНА СИСТЕМА

Оптичната система за наземно концентриране на слънчева енергия (в диапазона от 380 нанометра до 6000 нанометра дължина на вълната)  съдържа елементи като:

Блокове (Група) – (в ПОСОЧЕНИЯ ВАРИАНТ и пример) от соларни концентраторни модули тип “ВТСФФК - 350 W”.    

Фоконът на модула “ВТСФФК-350 W” има конструкцията на обърнат пирамидален тубус. Той съдържа горна (паралепипедна) част (частично огледален и остъклен капак) и е защитен с покривно стъкло - тип лек “крон” или поликарбонатна тънка плоча.

Загубите в енергетичния приток (от отражение и поглъщане на фокона)  водят до сумарна и максимална радиация захваната от фокона  около 620 - 760 Ват/кв.м.

След вакуумиране к.п.д. на фоконнния соларен концентраторен модул тип ВТСФФК - 350 W варира от 70% до 82%. Практическата (захваната единична, соларна) мощност варира от 330 - 410 Ват/кв.м. (при подходящи условия се постига “номинално” около 450 Ват/кв.м.) от единичен фоконен концентратор. Максимално добивът на светлинна енергия може да достигне и повече от 700 Ват на единичен фоконен концентратор.

При изчисленията се приема:

1. оптимално получаване на 350 Ват (от единичен фоконен, високо-температурен концентратор тип ВТСФФК - 350W) и отдадена на флуидния топлоносител топлинна мощност;

2. Дебит на водата или течния топлоносител (като масов флуид - топлоносител) през модула, вариращ от 0,3-0,4 литра на минута. Получава се изходяща вода с температура от 70 до 110 о С (при температура на водата на входа от 7 - 18 о С).

3. За добив на пара за технологични цели с температури от 213 градуса до 550 о С, термоприемниците на отделните соларни концентраторни модули се свързват последователно. Те се включват с обратните възвратни клапи, които пропускат паровия поток. Възможно е също и използване на специален маслен топлоносител или евтектична смес само в една посока към консуматора.

ПРИМЕР НА СОЛАРЕН ПЛОЩЕН ПОКРИВЕН ИЛИ НАЗЕМЕН МОДУЛЕН БЛОК

Соларния покривен модулен блок в примера е монтиран върху определеното за целта покривно пространство на ново-изградена сграда, с минимална монтажна площ от около 70 кв. м. Той се състои от 3 самостоятелни секции с по 12 соларни фоконни концентраторни модула. Има активна единична оптична площ около 28,4672-(28,9) м2. Модулите са монтирани в  обща рамкова жироскопична карданна опора със система за насочване по азимутални параметри на слънчевата пряка радиация. Завъртането става (през стъпка на завъртане  -  време на насочване за около 20 сек) на всеки 1 час (стъпково завъртане на около 12 - 17 градуса).

Механизмът за въртене е от колянно-мотовилков тип. Свързан е с мотор-редуктор и коляно-мотовилкова щанга с регулатор на дължината. Верижната предавка е със защитен кожух. Във всяка секция има по 12 фоконни соларни модула монтирани по височина в 4 реда по 3 фоконни модула в ред. Ориентацията е в посока изток-запад (азимутални ъглови параметри) с допълнително насочване в южна посока (деклинационен ъгъл). Въртенето по деклинация е стъпково - средно на  20 - 25 дни на стъпков ъгъл. Този ъгъл е равен на около 7- 9 градуса с максимум от 15 ъглови градуса. Това движение се регулира посредством винтов и “зъбно-реечен” механизъм, съдържащ и ъглова секция с червячен механизъм.

Тази механична конструкция може да се задвижва ръчно или автоматично по желание на потребителя. Соларният покривен модулен блок (в минималния си, по цена вариант) е трисекционен. В разглеждания пример се състои от общо 36 фоконнни соларни високо-температурни модула. Той осигурява на денонощие импулсна мощност  от 24 до 39 кВат. Максимално получаваната енергетична соларна мощност на минималния по стойност соларно-енергиен вариант на инсталацията е около 33-44 кВат, минимално 17 кВат във вид на ВИСОКО-ПОТЕНЦИАЛНА ТОПЛИНА. Получената (за минималния вариант) денонощна  соларна енергия средно от този (площен покривен) соларен модул е около 280 кВатчаса /денонощие. Работи средно около 9-10 часа дневно или годишно - около 118 000 кВатчаса = 118 Мватчаса.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница