Кодекс Данъчно-Осигурителен Процесуален Кодекс в сила от 01. 01. 2006 г
Изтегляне 3.75 Mb.
|
Запор върху ценни книжа и дялове чл. 203. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол. (2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации публичният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. (3) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор. (4) Запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа. (5) Запорът по ал. 3 и 4 има действие от момента на връчването на запорното съобщение. (6) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на публичния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции. (7) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на публичния изпълнител. (8) Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството и има действие от датата на получаване на запорното съобщение. По искане на публичния изпълнител запорът се вписва по реда за вписване на особен залог върху дялове от търговски дружества в търговския регистър. (9) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга. Запор върху парични средства чл. 204. Налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по внасяне на валутата. Възбрана чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане. (2) За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател. Действия на запора и възбраната чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. (2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му. (3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора. (4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател. Запор върху стоки в оборот чл. 207. (1) Запорът върху стоки в оборот се извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях. (2) Едновременно с налагането на запора върху стоките в оборот може да се наложи запор и върху сметките на длъжника по чл. 202. (3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия. Отмяна на обезпечението чл. 208. (1) Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. (2) Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1. (3) Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това. Глава двадесет и пета. ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ Раздел I. Общи разпоредби Изпълнителни основания чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. (2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на: 1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано. Страни в производството за принудително изпълнение чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са: 1. публичният взискател; 2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника; 3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението; 4. обезпечените кредитори. (2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител. (3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи. Солидарна отговорност чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. (2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането. (3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Задължение за предоставяне на информация чл. 212. (1) Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му. (2) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По реда на ал. 1 банките, финансовите институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените сейфове, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия. Раздел II. Предмет на изпълнението Имущество, подлежащо на принудително изпълнение чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. (2) Не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда. Възможност за избор от длъжника чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи. (2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател. (3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197. Раздел III. Способи Способи за принудително изпълнение чл. 215. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез: 1. изпълнение върху вземания и парични средства в банките; 2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; 3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. (2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове. (3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно. Недействителност на действия и сделки чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: 1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника; 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 3. непарични вноски на имуществени права на длъжника; 4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели; 5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. (2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица. Присъединяване на кредитори чл. 217. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. (2) Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание. (3) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. (4) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Противопоставимост на обезпечения чл. 218. Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на публичния взискател въз основа на писмени доказателства с достоверна дата. Конкуренция между публични вземания чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет - съразмерно; 3. за други публични вземания - съразмерно. (2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване. Раздел IV. Действия Каталог: web -> files -> files files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо files -> Закон за Здравното Осигуряване Изтегляне 3.75 Mb. Сподели с приятели:
|