Кодекс Кръгла маса във връзка с предстоящи промени в изборното законодателство 30. 03. 2010 г

От гледна точка на постоянна изборна администрация, би трябвало да се разгледа малко по-подробно въпросът дали тази изборна администрация, действайки постоянно, ще получава и постоянни възнаграждения, защото ако така е поставен въпросът, „Атака” не е съгласна със създаването на нови административни постове за хора – сега имаме период от повече от две години между едните и следващите избори – в този период да има назначени някакви хора, които да получават заплати от държавния бюджет за това, че не правят нищо.

Благодаря за вниманието.

МАЯ МАНОЛОВА: Може ли една реплика?

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоянов.

Госпожо Манолова, господин Стоянов, ще помоля и всички представители тук на партиите да не се обръщате във вашите изказвания с реплики към преждеговоривши и с обидни изказвания и квалификации. Госпожа Манолова, моля Ви, само в рамките на една минута и колеги, придържайте се към регламента без реплики и без изказвания по отношение на преждеговоривши.

МАЯ МАНОЛОВА: Господин Стоянов, бих Ви помолила да следите внимателно дискусията. Изявлението, че има консенсус по темата относно възможността на българските граждани в чужбина да упражнят правото си на глас, беше лансирана от господни Лазаров. Той всъщност каза, че в рамките на комисията е постигнат консенсус по този въпрос и тъй като той е Ваш по-голям коалиционен партньор, реших, че Вие предварително сте се разбрали по тази обща теза и аз просто се присъединих. Но това беше неговото изявление, че има консенсус по темата, че българите в чужбина могат да гласуват. Много Ви моля, забележките към него а не към мен.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Колеги, въздържайте се - още веднъж апелирам - към коментари на изказали се представители на други групи.

Госпожо Михайлова, от името на Синята коалиция.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова. Аз няма да репликирам никой от преждеговорившите и се надявам, че наистина ще можем да покажем от временната комисия, че можем и нещо да направим, освен да влизаме в спорове, защото иначе ще остави лошо впечатление работата на Временната комисия, а тя в момента се движи, според мен, в едни добри темпове и търсене на съгласие по много важни теми.

Конкретно по двете теми, които разискваме, а именно, организирането на гласуването в чужбина и изборната администрация.

Конституционно е решен въпросът за гласуването в чужбина, поне на този етап и, както виждате сами, няма да има конституционно мнозинство за постигане на една или друга промяна, така че ще трябва да работим с реалностите. Въпросът е как да направим гласуването в чужбина прозрачно като процес, да няма злоупотреби и хората да имат възможност за гласоподаване. Затова от страна на Синята коалиция ние държим при разкриването на секции да има присъствие на представител на Министерството на външните работи и представител на партиите, които участват в изборния процес и това да бъде гарантирано, в смисъл, да бъдат подпомогнати и партиите за присъствие.

Второ, държим в самото законодателство да има ясни критерии кога, как и при какви условия се разкриват секции в чужбина, да не бъде оставено само на преценка в ръцете на Централната избирателна комисия, която, малко или много, поне от това, което сме виждали до този момент, има пристрастия при вземане на решения, тъй като в нея присъстват политически сили с определена доминация.

Именно контролът за гласуването в чужбина за нас е приоритет. Тук бих добавила още нещо. Ние смятаме, че ако се приеме нещо, което се разисква, а именно, интернет гласуването, електронното гласуване, много от въпросите, свързани с гласуването в чужбина, ще изглеждат по различен начин, защото няма да бъдат свързани сам ос откриване на секции – било то само в посолства и консулства, или не. При възможност за електронно интернет гласуване с всички гаранции – виждам, че е тема по-нататък – практически гласуването на българите в чужбина ще бъде поставено по съвсем друг начин и ще получим, надявам се, друга избирателна активност.

Тук, разбира се, не е за подценяване и аз смятам, че въпросът, който поставиха неправителствени организации и извънпарламентарни партии е нещо, върху което трябва да мислим и да направим районирането при гласуването в чужбина с поглед и за това дали българите извън граница не трябва да гласуват и за партии и за конкретни личности, тоест по същата система, по която гласуват българите в страната. В момента, както е регламентирано по закон, за мен лично възниква проблемът дали имаме и равно избирателно право като законов текст, защото едните гласуваме за партии и листи с конкретни хора, а другите гласуват само за партии, които са извън територията на България, тоест, имаме различен начин на избор. Да смятаме, че би трябвало да се даде възможност при едно бъдещо райониране, което е и друга тема, наистина се преплитат темите – да се мисли и за възможност да има издигане на кандидати, които да представляват българите в чужбина.

Всичко това обаче е свързано и със следващата тема, доколко се гарантира наистина честен процес и смятаме, че изборната администрация във вида, в който ще трябва да съществува оттук нататък, ще играе решаваща роля. Затова Синята коалиция е за това, да има постоянно професионално действаща изборна администрация с единен ЦИК за всички видове избори като държим това да бъде и от типа особена юрисдикция. Видяхме в годините и на последните избори какво става, ако бъде само регистрационен орган и как непрекъснато могат да вървят преписките между ЦИК и Административния съд и обратно. Затова ние държим на постоянна професионално действаща изборна администрация и разбираме най-вече ЦИК под това – държа да отбележа тази особеност на нашата позиция и тази ЦИК която да бъде и професионална, и постоянно действаща, да не бъде с доминация на една политическа сила. Тоест ако ще правим професионална администрация, то в нея да има представители на политическите партии но да не бъде така, че да решава конюнктурни управленски въпроси с оглед предстоящи избори. Тогава смятаме, че бихме могли да стигнем и до много по-сериозна професионализация на изборния процес.

В работата на тази професионална ЦИК ние виждаме и ролята за бъдещите списъци, виждаме активната регистрация на избирателя, виждаме и това, което беше посочено от представители на неправителствения сектор и контрол върху финансирането по време на изборни кампании. Смятаме, че това може да влезе в правомощията на една постоянно действаща Централна избирателна комисия.

Относно това, дали трябва да има постоянно назначаеми хора в РИК-ове и т.н., тази тема има връзка, разбира се, с това, дали ще бъдат приети регионални преброителни центрове, но пак ще повторя, че за нас по-важно и смятаме, че това, което се разбира под постоянно действаща изборна администрация, е най-вече ЦИК, която да има задачата наистина да преглежда и да има регистър на хората, които са в районните избирателни, в общинските избирателни, в секционни избирателни комисии, да участва в подготовката им, в обучението им, тоест да се опита да професионализира и на по-долните нива. Така че много работа ще има една постоянно действаща ЦИК, така че не се притесняваме, че тя ще бъде и заплатена. Няма как да искаме от нея толкова много работа да свърши и да седят хората на доброволни начала. Но отбелязвам, говоря за Централна избирателна комисия за всички видове избори с професионализация. Това е, което имах да кажа по темата.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова. От Министерството на външните работи заяви желание за изказване господин Данаил Стефанов.

ДАНАИЛ СТЕФАНОВ: Първо, добър ден. Моето изказване ще изглежда може би малко като оправдание на Министерството на външните работи след всичко това, което се каза, но не искам така да се тълкува. Почти всички изразиха мнение, че трябва да има държавен представител във всяка една секционно-избирателна комисия в чужбина. Всички изразиха мнение, че едва ли не министерството трябва да участва в почти всяка стъпка от изборния процес.

Тук обаче аз искам да повдигна въпроса с администрацията на министерството, която извършва всичко това доколко тя има капацитета да го извърши.

Първо, министерството участва при приемането на заявленията за гражданите, които искат да гласуват в чужбина и се оказва, че то извършва всъщност и основната работа по тяхното обобщаване, въпреки че основният орган по този процес би трябвало да е ГРАО. Оттам също много грешки излизат.

Втората стъпка е, че министерството изпраща свои хора в секционните избирателни комисии, без да има гаранция, че тези хора са добре обучени. Така че ми се струва, че ако искаме да имаме стабилен изборен процес, който води до резултат, който е приет от всички, трябва много внимателно да се разпишат в кодекса функциите, които министерството трябва да изпълнява и да се предвиди обучение на администрацията на министерството във всяка една от тези функции.

Освен това, искам да добавя нещо, което ми се струва, че е важно, понеже се спомена. За последните няколко избора проблемът при всички положения не е бил финансов за това, че не е имало във всички избирателни секции в чужбина представители на министерството. Честно казано, аз не знам какъв е бил точно проблемът. Подозирам, че капацитетът може да е бил и чисто административен. В този смисъл ние предлагаме да се мисли за изграждането на нещо като пул от хора, които могат да изпълняват тази функция в чужбина в секционните избирателни комисии, които се правят в чужбина, които са минали специалното обучение на ЦИК, получили са, ако трябва, сертификат, знае се какви стандарти могат да поддържат и т.н.

Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стефанов. Аз смятам, че изчерпихме двете теми на този етап по определяне на рамката и концепцията по отношение на организиране, провеждане и регламентиране на гласуването в чужбина и на изборната администрация със съответните подтеми. Разбира се предстоят множество дискусии във временната комисия с активното участие също на представителите на институциите, на непарламентарно представените партии, както и на експертите.

Преминаваме към следващите две теми: особености при провеждането на местни избори, необходими промени в таи връзка в Изборния кодекс и регистрация на политическите партии и коалиции в отделните видове избори. По така предложените предварително теми – желаещи за изказване? Първо – от неправителствени сектор или институциите. Госпожа Дора Янкова има готовност – председател на Сдружението на общините. Заповядайте, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Аз благодаря за поканата. Преди всичко, безспорно, изборното законодателство ще бъде политическа воля и решение на парламента. Всъщност искам някои неща да споделя от изводите по-скоро на последните избори и това, което се нареди в общинските съвети и в общините.

Добре е, че ще има национален регистър за участие на отделните избори и по всяка вероятност така е и за местните избори и за политическите партии и коалиции. Стоят няколко открити въпроса може би в посока на една стабилност на политическия процес на местно ниво.

Какви са основните изводи, които ние, сдружението на общините сме направили? Може би с изключение на София и няколко общини и общините на ДПС, единствено там има стабилно политическо мнозинство, което гарантира и политическа отговорност пред гражданите, и поемане на отговорност по време на изборния мандат.

В другите общини е изключително силно и пъстро представителството. Дори има общини, където има по един представител на партиите, на отделни местни коалиции и независими съветници, което само по себе си в този изборен процес го маргинализира и се стига до безпринципни коалиции, до трудни управленски решения на местно ниво. Мисля, че изводите, които споделям сега, ще бъдат отчетени и от политическите партии.

Има два въпроса може би - всички плакахме за корпоративния вот на местно ниво. Те преди всичко са в това, коалициите ще останат да бъдат само политически ли, или и други, възникнали на местен принцип, които сега законът позволява. Другите, възникнали на местен принцип, по принцип са бизнес коалициите, в което няма лошо бизнесът да влезе в местната власт. Други граждански организации и бягането по пистата на независимите съветници което сега законът позволява.

Мисля, че нашето обръщение като неправителствена организация за солидарността на местните власти е едно обръщение към политическите партии, които ще формират този процес с политическата си воля в парламента за една по-подредена политическа система и на местно ниво, за поемане пред гражданите на по-ясни отговорности.

Другото, което искам да споделя – ще се въздържа от коментар на упражняването на активното и пасивно избирателно право – може би регистрацията на кметовете от инициативни комитети. Това ще остане ли, тук не проличава. Ние сме пропуснали досегашния дебат, който е проведен, за създаването на Единния национален регистър за участие в изборите. Този регистър ще даде възможност само на партии и коалиции, или на хора, които са подкрепени от отделни инициативни комитети. Има много неща, свързани с изборния процес на местно ниво, което го прави по-освободен, с повече граждански и други инициативи, които няма лошо, ако те са по-безкористни. Но в определени случаи те бяха и силно изкористени и тук може би политическият майсторлък за подреждане и на този процес.

За да не се изказвам втори път, по отношение и на обжалването на изборните резултати, може би в по-предишния мандат една дълга сага за обжалване на резултатите за кметове в този мандат се прекрати с въвеждането на бързото произнасяне от Административния съд. Ние смятаме, че в 6-месечния период стават ясни местните избори кой кой е в този процес и Сдружението на общините мислим, че това е една бърза процедура, по която Административният съд се произнася и се даде една стабилност. Смятаме и препоръчваме тук да не се правят промени и да се дава една по-голяма стабилност на местните власти.

Наблюденията ни като сдружение на общини, участвайки и в Комитета на регионите и познавайки европейското избирателно право, преди всичко е на местно ниво да бъдат гарантирани кметовете, гарантирани дотолкова, естествено, ако не нарушават законодателствата и гарантирани политическите коалиции през изборното законодателство. Сега е доста широк, доста интересно и може би поради тази причина в повечето от 50% от българските общини в последните две години особено, ако не се стигне до някакво политическо съгласие на политическо ниво, се правят някакви плаващи постоянни коалиции, които не са в интерес на гражданите, защото винаги там има някакъв корпоративен интерес.

Благодаря и благодаря за поканата да участваме в дебата.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Янкова. Заповядайте!

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Представлявам Институт за развитие на публичната среда – неправителствена организация, която направи изследване, свързано с начина, по който е конструирана местната власт и причините поради които са такива размерите за купения вот.

Това, което се случи през 2007 г., всички знаем какво беше, на практика вкара България във всякакви международни доклади, свързани с това, че ние сме страна, в която институциите не могат да гарантират протичането на един честен изборен процес. Това е свързано пряко с купуването на вот на местните избори.

Моето изказване е в подкрепа на това, което каза госпожа Янкова, че действително начинът, по който, от една страна, е конструирана местната власт в България и начинът, по който са конструирани правилата за провеждане на изборния процес и интересът, който имат организирани престъпни групи и икономически такива, доведоха до тотално раздробяване на политическото представителство в общинските съвети. Достига се до абсурдни конфигурации, в които, например, общини, които имат население около 50 000 жители, има около 38 – 48 листи, с които се участва в изборния процес и в крайна сметка обикновено политическите групи ако изобщо можем да ги наричаме така, се състоят от един-двама- трима души, което води до тези плаващи, гъвкави икономически корпоративни мнозинства. На практика в една голяма част от общините, където е концентриран икономически ресурс, управляват буквално картели, в които няма, и в общинските съвети няма опозиция.

Това, за което ние настояваме, е един задълбочен политически дебат за това, как ще бъде преодолян проблемът с разпадането на практика на политическото на местно ниво, което може да доведе, а и вече води на някои места до буквална смърт на политическите институции на местно ниво.

Очевидно е, че след смяната на системата от Д`Онт към Херни Майер и въвеждането на вътрешен праг през 2003 г., което беше усилие в посока на това, да бъде преодоляно това раздробяване, не проработи, така че може би трябва да се мисли за един истински праг на местно ниво, който да може да осигури влизането на партии и коалиции, които след това да управляват при ясна политическа отговорност.

Освен това винаги трябва да се отчита, когато се говори за местни избори, че те са по-различи от всички останали и заради това, че прекият избор на кмет и обикновено това, че има балотаж, дава възможност на политическите субекти или на антиполитическите субекти, които са се явили, да се договарят между първи и втори тур за начина, по който ще се подкрепя този кандидат и на практика тези картели се формират още на този етап в който се прехвърлят или по някакъв начин контролират гласове към кандидата, който ще бъде избран за кмет, което на практика води до това, формирането на така наречените прокметски мнозинства от своя страна, тоест кметът, подкрепен от различни субекти и в крайна сметка липсата на всякакво опозиция в общинския съвет. В този смисъл нашето предложение върви в посока на това, много внимателно да се огледат всички правни възможности и съществуващи към момента системи, така щото този проблем да бъде решен в рамките на този Изборен кодекс.

В същото време не чуваме и достатъчно аргументи в посока на това – да, вие казахте ако има преференция. Това би усилила тази тенденция, но това, според мен дължи допълнителен анализ дали това е така, или всъщност не би могло да се твърди с такава абсолютна сигурност.

С това завършвам. Бих искала да анонсирам нещо. Нашата организация беше подкрепена от Болкан тръст. Ние ще стартираме един сайт, един портал, в който ще дадем възможност на всички политически сили – извънпарламентарни и парламентарни и неправителствени организации да изложат своите позиции. Ще разпространим информацията, която парламентът предоставя и ще дадем възможност по този начин, ще направим опит българските граждани да знаят какъв принос има всяка една българска партия и всяка една неправителствена организация към новия Изборен кодекс.

Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Цонева. Други желаещи за изказване? Професор Константинов, след това господин Спасов.

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Бих искал да кажа нещо по въпроса за системите за оспорване на изборните резултати, но преди това – една съвсем малка забележка към преждеговорившата участничка. В традиционните демократични схеми по света договарянето между двата тура се счита за огромен плюс. Възможно е да се създадат мнозинства, които после да изпълняват програми. Това, че у нас сме го изкористили и сме го направили на нищо, не значи, че това по принцип е лош механизъм. Мажоритарната система в един тур е заменена с мажоритарна в два тура именно защото се договарят мнозинства между двата тура. Така че нека да не изхвърляме с мръсната вода бебето, да помислим да си оправяме кривиците, а не да оправяме една иначе работеща система. Това е по този въпрос.

Колеги има един изключително важен въпрос, който е много труден за решаване и аз не съм убеден, че той може да се реши само в рамките на кодекса. Това е оспорването на изборните резултати. Съвсем кратко резюме. В момента резултатите от местните избори се оспорват чрез системата на административните съдилища, напоследък сравнително добре, тъй като се въведоха срокове, които горе-долу се спазват. Но и там съществува възможността сроковете да бъдат нарушени, особено ако съдът реши, че ще прави материални проверки и ще разпитва десетки експерти. Тогава двете седмици, които се дават и на единия, и на Върховния съд след това, не стигат.

Така че тук ясно трябва да се каже: сроковете са абсолютно задължителни и ако съдът по някакви причини за тези две седмици, всята от тези инстанции, която не си е свършила работата, се смята, че резултатът е такъв, какъвто е. това ще стимулира и съдилищата да работят по-спешно.

По-страшно е нещо друго. Видяхме вече, че системата за оспорване на парламентарни и президентски избори чрез Конституционния съд е лоша. Очевидно създателите на Конституцията не са очаквали това, но просто Конституционният съд няма възможности по същество да разглежда спорове за изборен резултат.

Да си мислим, че можем да променим Конституцията при сега съществуващите конфигурации в Народното събрание, е смешно. Дори ако Конституционният съд каже, което аз не вярвам, но ако каже, че това не променя държавното устройство, пак няма да се намерят нужните мнозинства. Така че ние оставаме при една лоша конституционна уредба за оспорване на парламентарни и президентски избори но има начин да я поправим, за което ще кажа след малко.

Накрая, колеги, вече е и абсурдът, който е пълен – имаме европейски избори. Нямало е как през 1991 година на 12 юли отците основатели да знаят, че ще има европейски избори; никой по света не го е знаел. Но в момента няма къде да се оспорват европейски избори. Ние сме написало в Закона за евроизборите, че това става пред Конституционния съд, но това очевидно влиза в противоречие с конституционните норми. В българската Конституция има една огромна дупка. Аз апелирам към господа депутатите поне да добавят едно изречение, ако ще, с 240 гласа „за”, че там, където се говори за „парламентарни”, поне да добавят думата „европейски”. В момента ни виси цялата процедура.

Така или иначе, колеги, няма как Конституционният съд да не се занимава с тази работа. За да се занимава обаче ефективно и правилно и да свърши коректно работата, ние трябва да въведем процедури, по които той да решава тези дела. Това може да стане по линия на Закона за Конституционния съд. Това не е конституционна промяна, това е закон. Още утре може да помислим как да променим Закона за Конституционния съд, в който да вкараме срокове. В момента Конституционният съд няма срок. Вие оспорвате резултата, тоест, след две години може да махне депутат. След три години може да махне президент. Така излиза в момента. И нищо не можем да кажем на Конституционния съд, той си спазва закона.

Така че - промени в Конституционния съд, които да урегулират процедурите и главно сроковете при разглеждане на тези дела. Поне в Закона за Конституционния съд да се каже, че той разглежда избори за Европарламент. В момента той на какво основание ще ги разглежда? - Защото има някакъв друг закон, който го задължава. Разбирате ли, че има някакви дупки з възможност, което трябва да се оправи.

Разбира се, и в кодекса може да се сложат някои от тези норми, но ако не можем да променим Конституцията по отношение на правомощията на Конституционния съд по оспорването, поне чрез закона да вкараме рамките, по които той да действа.

Между впрочем, това в никакъв случай не означава отнемане на компетенции. Аз имам няколко сегашни приятели в Конституционния съд, които самите те страдат от това, че не знаят какво да правят по такива дела. Те казват така: ако имаше един закон, който да ни каже какво да правим, и нашата работа щеше да е ясна, и всички щяха да са доволни.

Така че, моят апел е, първо, ако може едно изречение в Конституцията, колкото да не виси цялата процедура – говоря за евроизборите, след което в Закона за Конституционния съд – процедури и срокове.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Константинов. Макар и да се отклонихте от темата, направихте едно изключително важно и полезно изказване за всички. Господин Спасов пожела думата.

МИНЧО СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова. Аз взимам повод от това, че ние обсъждаме местните избори и най вече бях впечатлен от думите на госпожа Цонева която говори преди професор Константинов. Когато подхождаме към тази дискусия, а и към всяка дискусия, ние трябва да имаме предвид, че тя трябва да реши проблем.