Кодекс Кръгла маса във връзка с предстоящи промени в изборното законодателство 30. 03. 2010 г

Последното, което на нас ни се иска да се случи, е да направим така за в бъдеще, че санкциите при нарушаване на самия избирателен процес да са достатъчно ефективни, за да възпират последващи такива в самия избирателен ден. Това е от нас засега.

Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Генов. Дружи желаещи от представителите на институциите или от неправителствения сектор? Заповядайте!

ДИАНА КОВАЧЕВА (Асоциация „Прозрачност без граници” и Националното представителство на Transparency International за България): Бих искала да взема отношение съвсем накратко и да подкрепя колегите, които предложиха създаването на постоянно действаща изборна администрация. Смятаме, че това би било една добра мярка, която, разбира се, би могла да има функции в различни насоки, но най-вече и на първо място, свързани с професионалното избиране на целия изборен процес, така, както и в момента се работи, с поддържането на регистри за избирателите актуализирането на избирателни списъци, актуализиране на списъците на членовете на секционните избирателни комисии, и не на последно място, обучението на членовете на секционни избирателни комисии, районни избирателни комисии и регионални преброителни центрове, естествено, ако изобщо се стигне до приемането на такава мярка. Малко по-късно ще взема отношение и по този въпрос.

Не на последно място е още един проблем, който ние установихме в последните осем години, в които наблюдаваме предизборната кампания от гледна точка на прозрачност на тяхното финансиране. Би могла една такава професионална, постоянно действаща изборна администрация да се ангажира с наблюдение на финансирането на предизборните кампании на партиите, на коалициите и кандидатите в хода на самата кампания, тъй като Сметната палата се включва след като вече този процес е приключил, а в много случаи кандидати на партии се обръщат с искане за контрол в хода на самата кампания. Така че, в този смисъл ние подкрепяме предложението за такава една професионална постоянно действаща изборна администрация.

Благодаря ви много.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Ковачева. Други желаещи?

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: (Партия „Другата България” - партия на българските емигранти) Добър ден на всички! Уважаема госпожо Цачева, уважаема госпожо Фидосова, уважаеми колеги,

Тук всички засягате едни теми, които са: Единна изборна система или ЦИКМИ, но никой не засяга въпроса за гражданството. Аз мисля, че провеждането на избори в чужбина без да се заличи текст в чл. 3, ал. 2, или именно, „няма друго гражданство”, е невъзможно провеждането на такива по простата причина, че с влизането на Лисабонския договор от
1 декември всички тук присъстващи имаме двойно гражданство: първото ни е европейско, второто ни е българско; едното не заменя другото.

Бих искал да фокусирам вашето внимание, че провеждането на избори пак в чужбина, те по някакъв начин трябва да мотивират и стимулират именно българите, живеещи в чужбина, да гласуват. Невъзможността да участват в парламентарния живот на България именно защото имат двойно гражданство мисля, че е нелепо.

По повод, както са изразих в самото начало, за постоянно действаща ЦИКМИ, която обединява подкомисиите, ние сме абсолютно за и подкрепяме идеите на колегите и смятаме, че за да бъде персонализирана отговорността и да има мотивация на българите в чужбина да гласуват – знаете, че на последните избори те бяха близо 156 хиляди гласоподаватели, това е един сравнително голям избирателен район, трябва да бъде изведен самостоятелен избирателен район, в който гласовете от чужбина да влизат там. С това подкрепяме именно и „Гласуване без граници”. Това е, което бихме казали засега. Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви. Други желаещи за изказване от страна на експертите, ако има желаещи, преди да пристъпим към парламентарно представените? Господин Иванов, заповядайте!

ОРЛИН ИВАНОВ (Централна избирателна комисия): Уважаеми колеги, бих искал да насоча вашето внимание към една, според мен поне, особено важна подтема, която е включена в днешния дневен ред. Това е темата за функционално-юридическата компетентност на Централната избирателна комисия. Струва ми се, че дебатът по този въпрос е доктринален в класическия смисъл на термина. Какво имам предвид?

Както беше казал, мисля, господин Гарелов в неговото изказване, на последните парламентарни избори в ЦИК възникна много сериозен дебат относно правомощията на ЦИК при регистрацията на партии и коалиции за участие в изборите и ЦИК беше разделена буквално на две части. Половината от колегите бяха на мнение, че ЦИК следва да изследва доказателствата, представени от съответната партия в тяхната цялост и да ги цени по този начин. Останалите колеги смятаха, че следва да се приложи принципът на нумерос клаузос и да се изследват само документите, посочени изрично в закона. Това доведе до сериозни проблеми и съответно обществен дебат и критика относно работата на ЦИК. Считам, че ЦИК би следвало да получи компетентност на особена юрисдикция с оглед на това, в бъдеще да бъдат избягвани подобни проблеми, а също и да бъде намалена съответно дейността на Върховния административен съд при подобни казуси.

Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Иванов.

Професор Константинов, заповядайте!

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Аз също смятам, че под някаква форма постоянна изборна администрация е необходима. За това, как тя би могла да изглежда, от какво да се състои, как да се избира, назначава и т.н., известна идея може да се получи от един проектозакон за постоянната изборна администрация, който може да бъде намерен лесно в мрежата.

Има още едно интересно съображение, което е в полза на създаването на единна изборна и то е следното. Догодина в края на месец октомври ни предстоят два избора. Тези избори се срещат заедно точно на 20 години. Това са малкото избори, които по принцип имат фиксирана дата: президентските и местните избори - не дай си Боже, разбира се, с президента да се случи нещо, може и по-рано да има избори, но по принцип това са избори които – едните са на четири години, другите са на пет години. Четири по пет е 20. Това е периодът, с който ние ще срещаме заедно изборите. Отсега мога да ви кажа, че през 2031 г. ще имаме отново тези два избора.

Докато миналата 2009 г. можеше да се спори дали изборите да са две в едно или поотделно, според мен се взе лошото решение да бъдат поотделно, няма никакво съмнение за мен като специалист по избори, че няма как в рамките на 4-5 дена, както е по закон, да произведем два различни избора. Хората ще ни се смеят, на единия от двата няма да отидат. Само за сведение, в европейските държави когато срокът между два избора се приближава на по-малко от 3 месеца, те сливат изборите. Това, разбира се, не значи, че веднага се прекъсва един мандат. Ако се наложи сливане на избори по такава причина, новоизбраният орган встъпва тогава, когато изтече мандатът на предходния избран, така че тук няма никакъв проблем. Нали не си представяте, че догодина два различни ЦИК-а, две различни системи, съответно от районна и общинска комисии и две различни системи от секционни комисии ще произведат тези два избора. Изборите трябва да бъдат в едно и, естествено, трябва да ги произведе една и съща изборна администрация. Нека да мислим и за такива чисто прагматични неща в допълнение на всички тези полезни неща, които вече чухме.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, професор Константинов. Други желаещи?

Пристъпваме към парламентарно представените партии в такъв случай. Започваме с най-голямата. От страна на ГЕРБ – господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на така зададените теми, колеги, по отношение на изборите в чужбина, тук се изразиха мнения, и то доста категорично, а също и на кръглата маса. Аз ще отворя малко темата следва ли, първо, да се провеждат избори в чужбина в Европейския съюз ли само, или извън Европейския съюз. Безспорно, Конституцията дава равни права на всички български граждани, които са в чужбина, да гласуват. Просто го поставям като въпрос, който е дебатиран и е приключил.

Тази тема за изборите в чужбина е свързана, разбира се, и с изборната администрация. Те затова са обединени – дали да се провеждат изборите само в сградите където има мисии на българското правителство, или биха могли да бъдат провеждани извън тези сгради, там, където, разбира се, приемащите държави допускат това, а не се допуска гласуване на извън мисиите в Русия, Франция, Канада и Германия. При останалите държави такова гласуване се допуска на принципа на реципрочност, съответно с българската държава.

Аз ще ви кажа само едни данни. През 2005 г. в чужбина е имало 344 секции и 75 000 действителни гласа. През 2009 г. е имало със 118 секции по-малко – 274 секции и 153 000 действителни гласа, като секции миналата година в изборите имаше възможност да бъдат откривани и извън мисиите на българската държава. Но това, което всъщност прави впечатление, за което ние сме за, е, че трябва да има много ясни и точни правила, разписани в закона как могат да бъдат разкривани секции, как могат да бъдат провеждани избори. Разбира се, всички сме убедени в тезата, че трябва да бъдат контролирани тези избори в чужбина и най-вече организирани със съдействието на представители на българската държава и евентуално и представители на политически партии.

Трябва да има задължително участие на държавата и трябва да бъдат сведени до минимум възможностите за определяне на правилата – било то от Централната избирателна комисия или националната, ако приемем, че ще има една избирателна комисия, или да се дава възможност на представители на изпълнителната власт – знаете, миналата година консулите – субективно да преценяват къде могат, защо не могат и как могат да разкриват секции.

Ние дебатирахме отчасти тези теми. Предстои да вземем решение, но общото, около което се обединяваме, е, че българските граждани в чужбина могат да гласуват не само в рамките на Европейския съюз – това е конституционно закрепено право, съответно, че това гласуване – неговата подготовка, провеждането и обявяването на резултатите трябва да бъдат с активното участие и съдействие на българската държава, защото тя не бива да се дезинтересира и да предоставя тази възможност на други организации.

Другата основна тема, която беше повдигната и тук, е следва ли да има отделна листа за българските граждани, които живеят в чужбина, за да се знае, че те имат свои представители, избрани от българите в чужбина в националния парламента, евентуално в Европарламента - няма как, просто ние сме на едно.

По отношение на изборната администрация дебатът, който водехме с колегите във временната комисия, мисля, че се обединихме, че в момента централните изборни органи са три, което е излишно – те на практика са и постоянно действащи, защото, особено ЦИКМИ, а и ЦИК, когато се провеждат избори, те действат.

Донякъде с част от колегите сме се обединили около темата, че би могло да има постоянно действаща изборна администрация, не, разбира се, в пълния обем – още сме на тази фаза, обсъждаме нещата – изцяло национален орган да бъде постоянно действащ, но би могло да се мисли в рамките на 4, 5 или 6 членове на тази изборна администрация професионалисти да бъдат постоянно действащи надолу на ниво РИК и евентуално общински избирателни комисии - още не сме стигнали до това окончателно детайлизиране - и те да подготвят изборите, защото изборите вървят по фаза подготовка, провеждане и отчитане на резултатите. И за да приключа и да се вместя във времето, съответно и за избирателните списъци – евентуално уведомяване на гражданите, имащи право да гласуват или издаване на съответно удостоверение, но за да има и приемственост в тази изборна администрация, естествено, задължително е да има и представители на политическите партии в тази изборна администрация.

Благодаря Ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров. От парламентарната група на Коалиция за България – госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: Като че ли по темата за възможностите и участието на българските граждани, които живеят в чужбина, в национални избори няма спорове. Всички парламентарни групи сме на мнение, че трябва да бъде осигурено правото и възможността на българските граждани да упражнят правото си на глас. Естествено, предвид констатираните нарушения в последните проведени избори, би следвало да се прецизират и правилата за образуване на избирателни секции в чужбина и контрола върху провеждането на самия изборен процес. Но тук бих искала да ви обърна внимание, че темите които касаят изборното законодателство, са взаимно свързани и едно решение, което касае една тема, е пряко свързано с решенията по другите теми.

Сега чух, че господин Лазаров каза, че е необходимо участие на представители на държавата в избирателните секции – нещо което на пръв поглед е безспорно и се подкрепя. Да, необходимо е освен участие на представители на държавата, да се даде възможност и за наблюдатели, представители на различните политически партии да участват в изборния процес, но идеята за засилено участие на представители на държавата в провеждането на изборите е в противоречие с лансираната идея, отново от управляващите, да се въведе електронното гласуване, което да започне именно от изборите в чужбина. Съгласете се, че тогава, когато се даде възможност на българските граждани, които са в чужбина да гласуват по електронен начин, това не съответства с изискването да се осъществи строг контрол по отношение на това, как точно те упражняват правото си на глас.

Този проблем също така е тясно свързан и с проблема за изготвянето на избирателните списъци, защото на практика това е същностният проблем – кои от българските граждани, които живеят в чужбина, имат право да упражнят правото си на глас и как са го упражнили – дали не съответстват на това, което е разписано в протоколите в секционните избирателни комисии. Така че това са въпросите. Даже по една тема, която на пръв поглед е изолирана и самостоятелна, се вижда, че самите решения трябва да се преценяват във взаимна връзка помежду си, така че едно от новите решения в изборния кодекс да не противоречи на решения по други теми.

Що се касае до изборната администрация, ние заявихме, че сме категорично против създаването на постоянна изборна администрация и бих казала, че в предишния парламент това също беше една от лансираните теми. Но тогава представителите на Тройната коалиция не се изкушихме от възможността да назначаваме администрация и по този начин да подменим един .принцип, който мисля, че е доказал своето положително влияние върху изборите а именно, възможността представители на различните политически партии да участват в работата на изборните комисии - от секционните до Централната избирателна комисия. Сега като че ли се правят опити да се подмени тази възможност на политическите партии да наблюдават изборния процес и да участват в неговото провеждане, защото няма по-политически процес от изборния процес. Даже на едно от заседанията на комисията, която работи Избирателния кодекс, беше лансирана идеята в секционните избирателни комисии председателят и секретарят да бъдат назначаеми, те да бъдат държавни служители или представители на съдебната система, или, забележете на МВР, и това - в комбинация с възможността за въвеждане на регионални преброителни центрове, което означава и правомощия да боравят с избирателните списъци с изборните книжа, с бюлетините, с урните, с тяхното транспортиране само на представители на държавата.

Категорично сме против всички опити да бъде подменен съставът на избирателните комисии, като се започне от най-ниското до най-високото ниво. Тук единственото, което искаме да отбележим е, че ако управляващите искат да бъдат последователни в идеята си за съкращаване на администрации и свиване на разходи, е безумно да се направи постоянна изборна администрация, която да има правомощия от избори на избори. Кажете ми какво ще правят тези хора, ако са ангажирани постоянно в периода между два вида избори?

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. От ДПС – господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Председател, дами и господа, за гласуването в чужбина мисля, че и преждеговорившите казаха, че трябва да бъде приоритет на всяко правителство, на всеки парламент да направи максималното българските граждани в чужбина да не се почувстват отблъснати, а точно обратното, ние трябва да се стремим да поддържаме една топла връзка с всички емигранти в чужбина. В нашата парламентарна група смятаме, че гласуването не може да се ограничи само в Европейския съюз. Това е една противоконституционна идея. Напротив, точно обратното, трябва да има едни строг контрол, ангажимента на държавата, на всички политически сили за стимулиране гласуването в чужбина и тези наши емигранти в чужбина да не се почувстват отблъснати от своята родина.

Всички казваме, че около 1,5 милиона българи живеят в чужбина. Задължението на нас като политици е да направим максималното, както преди малко и тази подкрепа направиха и някои представители на неправителствени организации и извънпарламентарно представени сили, че всяко затрудняване в изборния процес за участието на българските граждани в чужбина да участват в изборите не е добре. Нито един от тях не е прекъснал своята връзка с родината си и нашето задължение е наистина да ги стимулираме да участват в изборите.

Оттам нататък, дали е възможно в секционните избирателни комисии в чужбина само с представители на държавата, дали само с представители на политическите сили, то и сега ангажиментът на държавата е да следи съответния ред. Мисля, че и някои от преждеговорившите казаха, че само с представители на държавата не е възможно да се откриват достатъчно секции в чужбина където и да е било. Министерството на външните работи винаги се оправдават, че бюджетът не им стига и не могат да командироват свои представители. Трябва да си зададем този въпрос, но трябва да търсим и отговор на въпроса. По тази тема, госпожо Председател, още веднъж заявявам, че ние сме за либерален режим, както си е било и досега. Разбира се, винаги трябва да има строг контрол. Винаги сме били привърженици да има и строги санкции за всеки, който нарушава избирателния процес.

Що се касае до изборната администрация, досега и в заседанията на комисията идеята за постоянна изборна администрация и в различните работни групи се развива, но все още няма яснота какви функции ще има тази постоянна изборна администрация. Има предложение. Опасявам се, че когато ние не знаем какви точно ще бъдат функциите на тази постоянна изборна администрация, няма да допринесе нищо по-добро от сегашното законодателство. Тоест предлагайки нещо тези колеги, които предлагат, ние трябва да имаме яснота точно какво се предлага.

По време на дискусията на предишните заседания в комисията и в работните групи бяха изтъкнати много такива идеи, включително до крайност. Аз се изумих тогава. Хора, които не познават системата на министерствата на съответните вътрешни работи на съответните държави предлагат техни представители още малко да оглавят и да ръководят цялата предизборна процедура по време на изборния ден. Тоест, да не стане така, че предлагайки една постоянна изборна администрация, да не се стремим, някой да иска да контролира целия изборен процес чрез тази постоянна изборна администрация. Ние лично се притесняваме.

По-важното е друго. Каквато и да е изборна комисия, когато се избира от Народното събрание, всички политически сили са представени в тези избирателни комисии. В тези избирателни комисии, които са избрани от Народното събрание или са утвърдени от президента, горе-долу се постига един консенсус между политическите сили, включително и с извънпарламентарно представените сили. Практиката показва, че на последните избори, на по-предишните избори винаги е имало представители на извънпарламентарно представените сили в тези комисии.

Друг е въпросът оттам нататък, че и сега изборните комисии са постоянно действащи. За самия контрол и самата подготовка аз не се опасявам, че в този изборен процес не може да се подготвят членовете на избирателните комисии. Винаги има какво да се желае, винаги може да се направи по-добро в сравнение с предишното, но докато няма яснота какво ще правят тези служители, за какво ще отговарят, ние не бихме подкрепили създаването на една постоянна изборна администрация. Въпросът е дискусионен, но трябва да видим точно и много ясно идеята какво ще правим.

Благодаря Ви.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Осман. От партия „Атака” – господин Стоянова, заповядайте!

ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова. Аз, първо, искам да отправя една критика към госпожа Манолова да не си позволява да се изказва от името на други парламентарни сили и да обяснява, че едва ли не е имало какво мислели други парламентарни сили. Това, което тя каза, не е така. Партия „Атака” има последователно дълго утвърдена традиция от гледна точка на регламентирането на изборите в чужбина. Ние имаме позиция, от която не отстъпваме. Ние се заявявали тази наша позиция ясно достатъчно много пъти. Тя е, че избори в чужбина трябва да бъдат провеждани единствено и само в рамките на държавите членки на Европейския съюз. Защо?

Както каза господин Лазаров, на последните избори за народни представители, проведени миналата година, са гласували 153 000 българи в чужбина, малко повече, но да ги закръглим на 150 000. От тях 100 000 са гласувалите в нашата южна съседка Република Турция. Както знаете с тези 100 000 гласа, подадени в Република Турция, имаше изключителни проблеми и затруднения заради огромни, многобройни изборни нарушения. Всъщност в Република Турция на практика - това, което беше доказано от специална парламентарна комисия, наложи се да бъде създадена специална парламентарна комисия, която да разследва тези изборни нарушения, - която установи, че там практически се е водил един незаконен процес на избори. Това становище на парламентарната комисия беше потвърдено от Конституционния съд, който касира близо 20% от подадените гласове само защото за тези 20% успяха да се намерят доказателства, че са подадени по незаконен начин.

Партия „Атака” е против това да се формират избирателни секции с по 2 000 – 3 000 избиратели, в които да се тъпчат бюлетини в урните, основно за една единствена политическа сила, едва ли не на 15-20 секунди да има подаден глас. Това е дефект в изборната система, който ние виждаме отново и отново той става все по-лош и все по-лош. Единственият начин това да бъде прекратено е този дефект да бъде отрязан, гнилото да бъде отрязано докрай и да бъде премахнато, защото това създава изключително негативни тенденции в българското общество., защото това създава отчаянието на българските граждани, които казват: „Ние спазваме закона, отиваме до урните – така, както е по закон, а в същото време се подават стотици хиляди гласове по абсолютно незаконен начин”. В крайна сметка, за първи път бяхме свидетели и на това, че бяха касирани гласове, огромно количество

От останалите 53 000 гласа, подадени в чужбина, дами и господа, 49 265 гласа са подадени в страните членки на Европейския съюз и за извън страните членки на Европейския съюз остават около 4 000 гласа. Това е активността на гласуването. Четири хиляди гласа не стигат и за половин мандат за Народното събрание, а ние говорим да се създадяла даже и специална листа – имаше такава идея от гражданските организации, от която с какво – с остатъка, тези 4 000 гласа да се избира специално човек, или с 53-те хиляди?!

Така че, тези цифри показват, че е абсолютно достатъчно да бъдат организирани избори в рамките на държавите членки на Европейския съюз и там да има възможност гражданите – това са активните български граждани в чужбина, които имат желание да взимат участие в избирателния процес - да взимат участие в политическия процес и те са хората, които не са скъсали връзката си с България, защото освен че са част от България, те живеят и на територията на Европейския съюз и по този начин, макар и косвено, са свързани все още с България.

От гледна точка на избирателните комисии, от „Атака” смятаме, че е редно да бъде предвидена възможност, когато има два последователни избора или когато съвпадат или има два последователни в много близко време, да има възможност да бъде назначавана само една ЦИК, а не две както беше миналата година, тъй като това най-малкото ще спести разходи на българските данъкоплатци по провеждането на изборите.