Кодекс на република българия в частта относно

II. Оценка на действащия закон

1. 
   В наказателната политика след 1989 г. устойчиво се проявяват консервативни тенденции. Законодателят трудно излиза от рамките на съществуващата уредба. Това води до политика на фрагментарни, частични, непоследователни и повърхностни изменения, колебливо постъпателно въвеждане и бързи откази от стратегически концепции⁵ и силна и почти безкритична повлияност от международни ангажименти. В резултат на това се нарушава систематиката на НК; често възникват зле формулирани състави, които невярно отразяват явлението, срещу което са насочени, колизират помежду си или се повтарят, и като цяло рядко се интегрират сполучливо в модела, традицията и езиковите правила на българския наказателен закон.
   
2. 
   Ясно видима е тенденцията да се преувеличава превантивната функция на закона. Противно на световните процеси на хуманизация на наказателното право, спонтанната реакция срещу отрицателни обществени явления е увеличаване на наказанията, а не приспособяване на съставите на НК към обществената действителност. По отношение на значителен брой престъпления завишаването на размера на наказанието ,,лишаване от свобода” над пет години има за цел да направи приложими специални разузнавателни средства при тяхното разследване и доказване, а не е моивирано с преоценка на обществената им опасност⁶. Поради ограниченото приложно поле на така създавания ,,по-неблагоприятен закон” и често неточното отражение на явлението в престъпния състав, законодателният подход на увеличаване на наказанията е крайно неуспешен и отлага автентичната законотворческа дейност.
   
3. 
   Не се декриминализират състави, чиято обществена опасност е заличена в резултат на прехода, като част от тях биват дублирани в по-тежко наказуеми състави на административни нарушения. В резултат на това настъпва неяснота в законодателната оценка за степента на обществена опасност на съответното деяние и за подходящата отговорност за извършването му. Автоматичното преизчисляване на паричните суми след влизане в сила на Закона за деноминация на лева от 1999 г. доведе до абсурдно нисък размер на глобите за голям брой леконаказуеми престъпления. Той така и не беше коригиран през последните десет години и остана многократно по-нисък от административните глоби (понякога и от всякакви други плащания в държавата), когато деянието се наказва и като административно нарушение. Причината за този парадокс, частично видима от мотивите към редица административни законопроекти, е настъпилата, но неотразена в НК преоценка на законодателя за характера на деянието. Според нея то не е престъпно, а и съдебната практика не регистрира извършването му, поради което то се превръща в ,,забравено” престъпление. Обстоятелството, че не се декриминализира въпреки изчерпването дори на превантивното значение на състава, се отразява на цялостното впечатление за непоследователно проведена политика по диференциация на престъпните посегателства според тяхната обществена опасност.
   
4. 
   В резултат на горните отрицателни процеси видът и особено размерът на наказанието престават да бъде надежден и устойчив критерий за оценка на обществената опасност на престъпленията. Това обстоятелство е предпоставка за неустойчива съдебна практика, която съдържа озадачаващо противоречиви решения по сходни случаи, както и за нестихваща законодателна активност, задълбочаваща практическите затруднения. Това подхранва тенденции, свързани с обществено неодобрение на закона и съмнения в професионализма и независимостта на наказателното правораздаване.
   
5. 
   Действащият наказателноправен модел ясно разграничава по степен на обществена опасност категорията на тежките престъпленията. Формалният критерий е видът и размерът на предвиденото наказание (чл. 93, т. 7 - лишаване от свобода над пет години или по-тежко наказание). На тази основа могат да се обособят още две категории престъпления. Първите, за които е предвидено лишаване от свобода до пет години или по-леко наказание, са по-леко наказуеми⁷. Вторите, превъзхождат тежките по степен на обществена опасност и не са изрично и прецизно разграничени от тях. Те са упоменати в чл. 37, ал. 2 като особено опасни умишлени престъпления, както и такива, които заплашват основните на държавата. За които се предвижда, наред с алтернативно предвидени по-леки наказания, доживотен затвор без право на замяна.
   
6. 
   В рамките на леконаказуемите престъпления са проведни допълнителни разграничения, свързани с режима за осъществяване на наказателна отговорност и насочени към неговото облекчаване и ускоряване.
   
7. 
   Сред тях е разделянето на леконаказуемите престъпления според приложимостта на чл. 78а към тях. То създава група престъпления, близки по обществено значение до административните нарушения, за чието извършване при определени условия е предвидено освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба с възможност за кумулция с административно лишаване от права. Тази група включва умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до три години или по-леко наказание, и непредпазливи престъпления с предел на предвиденото наказание пет години лишаване от свобода.
   
8. 
   Ефектът на разтоварване на наказателната система, свързан с приложението на чл. 78а, се оценява като цяло положително. Този ред е приложим за близо половината от престъпленията, предвидени в Особената част на НК. Въпреки това той реално се прилага за 1-2 процента от общия брой свършени наказателни дела на годишна база, като данните от криминологичните анализи показват относителна устойчивост на тази група престъпления като дял от общата престъпност⁸. Освен това той не води до съкращаване на някоя от фазите на наказателния процес. Поради ограниченията, въведени с чл. 78а, ал. 6, от 2006 г. броят на производствата по чл. 78а са намалели повече от три пъти за сметка на нарастване на делата, които се гледат по общия ред⁹. Поради това неговото действие е недостатъчно, за да облекчи натовареността на системата.
   
9. 
   За леконаказуемите престъпления, към които чл. 78а не е приложим, са предвидени материалноправни и процесуални средства за облекчаване на реда за наказателно преследване. За всички тях е приложим институтът на споразумението по чл. 381-384 от НПК, който е предназначен да съкрати единствено съдебната фаза на процеса и практически не се отразява на натовареността на досъдебната фаза¹⁰. За целта за някои от тях производството от общ характер започва само в условия на сезиране на прокуратурата, с което от нея е свалено задължението за самосезиране (частно-публичен характер). Други се преследват само по тъжба на пострадалия до съда и за тях не се води досъдебно производство (частен характер). И при двете категории не е облекчена съдебната фаза. През последните години делът на делата от частен характер нараства от около и под процент от свършените дела през годината до над 7 процента за първото полугодие на 2008 г. Това е резултат преди всичко на законодателно разширяване на броя посегателства, към които е приложим този ред. Като цяло този дял остава нисък.
   
10. 
    В рамките на леконаказуемите престъпление е обособена група, за която е предвидено наказание глоба (обикновено в размер от сто до триста лева), налагано по административен ред (чл. 424). След приключване на досъдебното производство наказателният процес се прекратява и преписката се изпраща на административно-наказващ орган, който я разглежда и се произнася по административен ред. В условия на заварено престъпление е възможно налагане на глоба на място от административно-наказващия орган, но това е допуснато само по отношение на чл. 225б, ал. 3 (маловажен случай на получаване на неследваща се имотна облага за извършена работа или оказана услуга). Тези материалноправни режими съкращават изцяло съдебната фаза на наказателния процес за престъпления, които са изключително близки по естеството си до административните нарушения. Поради изключително ограниченото си приложно им поле те не оказват влияние върху функционирането на наказателната система.
    
11. 
    Като цяло, съществуващите материалноправни средства за диференцирано облекчаване на реда за преследване и наказване на леконаказуеми престъпления по НК не водят до съществено намаляване на натовареността на наказателното правораздване. Действително, около 60 процента от наказателните дела приключват по бързи диференцирани процедури, изградени в резулат на действието на материалноправните режими, но в други европейски държави, сред които Великобритания, Италия, Белгия, Германия и Франция, този дял е между 70 и 90 процента. Изглежда именно при облекчените производства относителната скорост е особено неудовлетворителна – едва 12-13 процента от делата по чл. 78а и делата от частен характер в Софийски районен съд приключват в тримесечен срок (при 25 процента за делата от общ характер) с тенденция този дял да намалява, а приложението на споразумението е едва 54 процента¹¹. Поради това продължава да не е съобразена Препоръка № R (86) 12 на Съвета на Европа за мерките за предотвратяване и намаляване на прекомерната натовареност на съдилищата, която води до бавно и некачествено правосъдие.
    
12. 
    В противоречие с чуждестранния опит, според които пробацията традиционно е ненаказателна възпитателна и възстановителна мярка, българският законодател я въздигна в наказание. Това радикално отклонение в естеството и предназначението й в сравнение с първоизточника доведе до дисфункционалност на целия институт. Последната е проявена в неговата частична неприложимост, несъгласуваност с други наказателноправни институти и противоречие с редица законови, конституционни и международноправни разпоредби, особено в областта на трудовите права, законоустановеността на наказанието и пропорционалността му спрямо престъплението. Някои пробационни мерки практически повтарят излезли от употреба наказания (поправителен труд, задължително заселване), отречени от самия законодател като несъвместими с основни принципи на правовата държава. Практиката потвърждава оценката на законодателя, изразена в подреждането на пробацията непосредствено след лишаването от свобода в чл. 37, че двете наказания са близки по тежест. Налагането на пробационни мерки, особено при кумулация между тях, в изпитателните срокове при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, както и при освобождаване от изтърпяване на наказание на непълнолетен по чл. 64, противоречи на целите на тези институти за намаляване на наказателната репресия при доказателства за поправяне на осъдения и спрямо подрастващите. Така големият потенциал на пробацията на материалноправно условие за облекчаване на наказателната репресия, широко използван в правните системи, от които е заимствана, остава почти изцяло неосъществен в България. Последвалите изменения не преодоляват тези недостатъци, тъй като не се отразяват на фундаменталните характеристики на пробацията.
    
13. 
    Целта на предлаганите изменения е да се повиши качеството на правораздаването, като се създадат материалноправни предпоставки за ускоряване на наказателния процес. За нейното постигане са необходими промени в действащия НК, някои от които са възможни единствено с приемане на изцяло нов НК.
    

4. 
   Изменения в Общата част
   

1. 
   Промяна на правното естество на пробацията по чл. 37, ал. 1, т. 2 от вид наказание в система от възпитателни и възстановителни (репариращи) мерки, алтернативни на наказанията лишаване от свобода и глоба. Реформата съответства на предмета на регулация на НК, който ,,установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание” (чл.1, ал.2). Трансформацията на пробацията в ненаказателна мярка ще приведе уредбата й в съответствие със същността и общественото й предназначение, като направи възможно сравнението на нейното действие и възприемането на добри законодателни практики от чуждестранни правни системи. Промяната ще позволи още по-гъвкава и разнообразна по съдържание и форма (диференцирана) наказателна политика по отношение на някои леконаказуеми престъпления. Това е в съгласие с тенденциите на намаляване на наказателната репресия и на значението на традиционните стереотипизирани наказания в полза на принципа за съответност на наказанието.
   
2. 
   Промяна в характера на пробационните мерки и режима за налагането им. Превръщането на пробацията в ненаказателна мярка няма да облекчи нейната тежест, тъй като последната произхожда от вида на пробационните мерки и особено от възможността за кумулация между тях. Извеждането на пробацията от системата на наказанията ще допусне принципната възможност тя да бъде налагана заедно или вместо наказание. В първия случай това силно ще засили репресивния му ефект, а във втория, в зависимост от вида наказание, пробацията може да се яви дори по-тежка от него (какъвто би бил случаят с глобата). Поради това е необходимо да бъде премахната задължителната кумулация между пробационните мерки, да бъде преразгледано тяхното времетраене и тежестта им спрямо наказанията.
   
3. 
   Засилване на поправителното и възпитателното въздействие върху осъдения на институти като условното осъждане (чл. 66 и сл.) и условното предсрочно освобождаване (чл. 70 и сл.). Целта се постига чрез възможност съдът да наложи на осъдения пробационни мерки в изпитателния срок, добросъвестното изпълнение на които преклудира възможността за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ненаказателният характер на пробацията е пречка в тези случаи нейното налагане да се окаже в противоречие със законоустановеността на наказанието или да представлява парадоксален случай на налагане на наказание за общественополезно поведение (например, честно отношение към труда по чл. 70, ал. 1).
   
4. 
   Разширяване на приложното поле на институтите по чл. 66 и чл. 70. Условното осъждане следва да е приложимо и когато децът е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но за срок до една година, ако приеме или поиска новото наказание лишаване от свобода да бъде заменено с пробационни мерки. Условното предсрочно освобождаване следва да бъде приложимо и когато деецът е изтърпял фактически по-малко от половината от наказанието и приеме или поиска да му бъде наложена пробация в изпитателния срок. В тези хипотези приемането обективира изрично съгласие на осъдения с пробационните мерки, заявено пред съда, за да се избегне съмнение, че държавата налага принудителен труд в противоречие с международните актове или нарушава други права на човека. Изследванията в държавите, които прилагат аналогични режими за облекчаване на наказателната отговорност, регистрират успешно преминаване през изпитателния срок в 75-80 процента от случаите (напр. Великобритания).
   
5. 
   Възможност пробацията да се налага вместо административната глоба по чл. 78а и вместо наказанието глоба, налагано по общия ред. Съгласието на лицето отново трябва да бъде изрично заявено пред съда. Административната глоба може да се замени с пробация по преценка на съда при условията на чл. 78а, към които могат да бъдат предвидени допълнителни условия. Това ще приспособи режима по чл. 78а най-вече към случаи, в които лошото имуществено състояние на трудоспособен извършител проблематизира плащането на глобата. При замяна на наказанието глоба става въпрос за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на пробационна мярка в случаи, в които чл. 78а не е приложим. Поради това следва да се въведат условия, гарантиращи, че този режим ще се прилага само в случаи с ниска обществена опасност на деянието и дееца. Такива условия са видът и размерът на предвиденото наказание и миналата съдимост на дееца, чието съчетание изключва чл. 78а – например: престъпленията отговарят на изискванията по чл. 78а, ал. 1, б. ,,а”, но деецът е осъждан за престъпление от общ характер или е освобождаван по реда на чл. 78а, или престъпленията се наказват по тежко в сравнение с чл. 78а, ал. 1, б.,,а”, но деецът отговаря на условията по чл. 78а, ал. 1, б.,,б”. Допълнително условие, компенсиращо липсата на един от цитираните критерии по чл. 78а, ал. 1, може да бъде наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, което да обуславя алтернативно и по преценка на съда налагане на глоба под минимума на съответната разпоредба от Особената част или освобождаване от наказателна отговорност с налагане на пробация. Във втория случай лицето няма да бъде считано за осъждано.
   
6. 
   Пробацията да се налага вместо възпитателните мерки по ЗБППМН (чл.61 и чл.64 от НК). Съгласно международните стандарти, установени в постоянната практика на Съда по правата на човека, тези възпитателни мерки по ЗБППМН имат репресивен характер и следва да се разбират като наказания. Това важи особено за най-тежките от тях, свързани с ограничаване на правото на придвижване, чиято хуманност и съответствие с международните актове за правата на човека сериозно и от години се оспорват от целия неправителствен сектор в България и наблюдаващите международни организации по закрила на правата на детето. Изключителната насоченост на пробацията към превъзпитание и безконфликтна социална интеграция на дееца, особено след отпадане на наказателния й характер, я прави извънредно подходяща като мярка за въздействие върху непълнолетни извършители, при които наказателната политика има за приориетна цел превъзпитанието. Пробационната мярка, особено когато е свързана с полагане на труд или ограничения в придвижването, следва да бъде изрично приета от лицето.
   
7. 
   Разширяване на приложното поле на чл. 78а. С цел по-голяма процесуална бързина и икономия се предлага отмяна на ал. 6. Това ще позволи включително разглеждането на съвкупност от престъпления в рамките на един процес.
   
8. 
   Разширяване на приложното поле на чл. 424. Мотивите към проекта за Закон за амнистията, който в момента се обсъжда в Комисията по правни въпроси на Народното събрание под № 802-01-09¹², разкриват склонността на законодателя да изведе извън наказателната система, макар и еднократно и за ограничен брой фактически извършени посегателства, цялата категория на престъпленията, за които е приложим чл. 78а. Според чл. 1, ал. 4 от проекта тези престъпления ще бъдат наказани с глоба по административен ред, с което се запазват интересите на държавата и се удовлетворяват превъзпитателните цели на наказателната политика. С това законодателят потвърждава възгледа за близостта на обществената значимост на тези посегателства до административните нарушения. Този възглед може да намери израз в увеличаване на броя на посегателствата, към които е приложим чл. 424, както и изграждане на този режим като институт на Общата част. Неговото приложно поле следва да обхваща част от посегателствата, за които е приложим чл. 78а. Това могат да бъдет тези, за които са предвидени например единствено наказания без лишаване от свобода или лишаване от свобода до една година или по-леко наказание, и представляват първо провинение на извършителя. Техният обхват може да бъде определен и чрез препращане към нормите на Особената част (какъвто е действащият модел).
   
9. 
   Въвеждане на възможност за замяна на наказанието лишаване от свобода с глоба, когато първото е наложено в размер до една година и изпълнението му не е отложено по чл. 66. Този режим следва да бъде приложим по преценка на съда в случаи, в които особени обстоятелства налагат осъдения да не изтърпява ефективно наказанието (например, да не бъде отделян от свои близки, за които се грижи). Съотношението между размера на глобата в лева и продължителността на лишаването от свобода в дни трябва да бъде законоустановено, тъй като се отнася до законоустановеността на наказанието. За неговото определяне е необходимо, след като бъде осъществена дейността по 3.11-3.13 от настоящата Концепция, да се извърши комплексен анализ на санкциите на разпоредбите на Особената част, в които наказанията лишаване от свобода и глоба са предвидени като алтернативни и няма предвидени други наказания. Систематичното място на разпоредбата, регулираща правилата за замяна на лишаването от свобода с глоба, следва да бъде в Глава IV, Раздел II ,,Видове наказания”.
   
10. 
    Намаляване на давностните срокове по Глава IX. Тяхната продължителност надхвърля установената в почти всички други държави в Европа и принадлежи към все по-неактуален репресивен тип наказателна политика. Тя е съществен фактор и за поддържане на голямата натовареност на наказателната система. Диспропорционалността между подължителността на давността и обществената опасност на посегателството е особено видима при по-леко наказуемите престъпления, които са и най-масови. Сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 3 и 4 не са съобразени с разбирането на самия законодател за идентична обществена опасност на умишлените престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и непредпазливите престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до пет години (аргумент от чл. 78а, ал. 1, б. ,,а”). За непредпазливите престъпления наказателното преследване се погасява с изтичането на срок, два пъти по-дълъг от този за умишлените престъпления. Изводът за прекомерност на давностния срок очевидно се споделя от самия законодател, които подготвя амнистия именно за тези две категории престъпления. За да се избегне непоследователност в наказателноправното им третиране, се предлага за тях да бъде установена минималната двугодишна давност по чл. 80, ал. 1, т.5.
    

5. 
   Изменения в Особената част
   

1. 
   Преподреждане на главите на Особената част, така че систематичното им място да съответства на законодателната оценка за относителната ценност на съответно засегнатите обществени отношения. Според настоящия законодателен възглед, отразен в чл. 10 от НК, водещо значение има защитата на личността и нейните граждански права, на собствеността и на установения конституционен ред. Това предполага изтегляне на материята по настоящата Глава Втора в началото на Особената част, а на материята по настоящата Глава Първа – в нейните последни глави. Тази промяна е възможна единствено с приемане на нов НК.
   
2. 
   Систематизиране на престъпните състави според техния групов и непосредствен обект и връзката между тях. Това ще улесни не само ориентацията в кодекса, който трябва да бъде достъпен за всеки български гражданин, но и систематичното тълкуване на разпоредбите, което е от значение за правилното им прилагане. Това ще позволи по-лесното иденифициране на разпоредби, които се повтарят или си противоречат, на остарели състави, както и на нормативни празноти и, съответно, отстраняване на тези недостатъци.
   
3. 
   Прецизиране на редакцията на разпоредби, чиито състави не отразяват правилно общественото явление, срещу което са насочени. Това ще доведе до повишаване на доверието на обществото в социалната адекватност на НК и годността на му да отговори на действителни обществени потребности. В частност то ще ускори наказателния процес и ще повиши качеството на правораздаването. Прецизирането на разпоредбите ще намали случаите на колебание и разногласия между различните разследващи органи и съда по отношение на квалификацията, които обективно забавят процеса на доказване на досъдебна фаза и са част, макар и малка, от причините за връщане на дела¹³. Освен това ще съдейства за установяване на непротиворечива съдебна практика, която е сред необходимите признаци на ефективното правосъдие.
   
4. 
   Регулиране на санкционната част на съставите, така че да следват единна законодателна концепция за характера и степента на обществена опасност на всяко престъпление само за себе си и в отношение с останалите. Тази дейност е насочена към пълноценно удовлетворяване на принципа за съответност на престъплението и наказанието, който е непоследователно проведен в действащия НК. Тя включва успоредни процеси по:
   

• 
  пълна декриминализация на съставите с отпаднала обществена опасност. Това ще разтовари наказателната система от производства, с които не се решават въпроси от действителен обществен интерес, а се подкрепят отрицателни тенденции за ангажиране на правораздавателен ресурс по изкуствени казуси и злоупотреба с правосъдие;
  
• 
  декриминализация, придружена с обявяване на деянието за административно нарушение съгласно съответен административен закон, когато характерът и степента на обществена опасност предполагат държавна реакция, но не оправдават прилагане на наказателна репресия;
  
• 
  съгласуване на наказанията с административните санкции, когато деянието може по типичен начин да разкрие както висока, така и ниска степен на обществена опасност и поради това може да се наказва и като наказание, и като административно нарушение. Необходимо е тази разлика да бъде отчетена, като наказанията да са чувствително по-тежки от административните санкции, а формулировката на разпоредбите да не позволява объркване отновно това коя е приложима по конкретен случай.
  

IV. Комплексна реформа на НК чрез въвеждане на деление на

престъпните посегателства на престъпления и простъпки

1. 
   В допълнение към измененията по Раздел IV на настоящата Концепция се предлага въвеждане на двойно деление на престъпните деяния на престъпления и простъпки. Обособяването на простъпките като значително по-леко наказуема категория посегателства, снабдена с множество материалноправни инструменти за облекчаване и свобождаване от наказателна отговорност, ще улесни провеждането на диференцирана наказателна политика, съответна на изискванията за хуманност, пропорционалност и бързина.
   

2. 
   Въвеждане на общо родово понятие ,,престъпни посегателства”, което обхваща престъпления и простъпки. Това понятие е законоустановено и се използва от НК в разпоредбата на чл. 1, ал. 1. Поради това то следва да бъде предпочетено пред синонимни понятия, използвани в теорията или по-старото законодателство (престъпни деяния). Понятието ,,престъпление” не следва д
   Чл. 9. изм. (1) Престъпно посегателство е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
   
   а се възприема като родово поради опасност от смислово преплитане с видовото понятие и възникване на противоречия в законодателството. За целта в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 думата ,,престъпление” трябва да се замени с ,,престъпно посегателство”, както и във всички разпоредби, чието действие не зависи от вида на посегателството.
   
3. 
   За обозначаване на леконаказуемата категория престъпни посегателства се предлага понятието ,,простъпка”. То е със славянски произход и означава ,,грешка”, ,,провинение”, ,,погрешна постъпка”. Тъй като не се използва в действащото българско законодателство, то не може да бъде сбъркано с друго понятие, каквато опасност би възникнала при употреба например на ,,нарушение”. В същото време понятието ,,простъпка” е използвано за обозначаване на противообществените прояви по ЗБППМН до 2004 г., част от които са престъпления. Поради това то лесно би се вписало в наказателното законодателство и възприело от практиката и обществото със значението на категория леконаказуеми престъпни посегателства.
   
4. 
   Законоустановеност на критерия за разграничение на престъплението от простъпката в разпоредба на Общата част на НК. Този критерий е относим към съдържанието на понятието за престъпление като основание за носене на наказателна отговорност. Той трябва да бъде изрично определен, защото обратното нарушава конституционния принцип за законоустановеност на престъплението.
   
5. 
   Определяне на степента на обществена опасност като разграничителен критерий между престъпление и простъпка. Този критерий е единственият, използван от чуждестранните правни системи, независимо дали е законоустановен (Украйна, Естония, Латвия) и дали обосновава двойно (Албания, Естония, Латвия, Унгария), тройно (Франция, Белгия) или четворно (Украйна) деление. Българският НЗ от 1896 г. не познава обществената опасност като признак на престъплението и като възможен критерий за класификация на посегателствата, нито установява признаци за разграничение на престъпленията от нарушенията. Въпреки това, при изясняване по тълкувателен път на критерия за двойното деление по НЗ, българските юристи се насочват към особености на деянията и тяхното наказване, които днес се използват за критерии за оценка на степента на обществена опасност (вж. Приложение А).
   
6. 
   Относимостта на едно посегателство към някоя от двете групи (престъпление или простъпка) следва да се определи въз основа на три допълнителни формални критерия, представляващи израз на характера и степента на обществената опасност. Това са видът и размерът на предвиденото наказание, субективната страна на деянието и особеностите на засегнатия интерес, които влияят на реда за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на наказателната отговорност. Действащият НК използва и трите за провеждане на диференцирана наказателна политика по отношение на по-леконаказуеми престъпления. Видът и размерът на предвидените наказания са единственият критерий, който се прилага в правните системи, изрично установяващи със закон критерия за разграничение на посегателствата. Когато съответната правна система не съгласува видовете наказание според вида посегателство (Франция, Белгия), към най-леката категория се прилагат наказанията глоба, лишаване от свобода и лишаване от някои права. Повечето от тези системи се ориентират към лишаването от свобода за срок средно до три години като горна граница на наказуемостта¹⁴.
   
7. 
   Нарушенията по Дял II от НЗ, които не са декриминализирани, са възпроизведени или погълнати от състави на престъпления, които действащият НК наказва лишаване от свобода до три години, когато са умишлени, и до пет, когато са непредпазливи (вж. Приложение Б). Актуалният законодател оценява обществената опасност на двете групи като идентична, поради което за тях действа специален режим за освобождаване от наказателна отговорност при първо провинение с налагане на административно наказание (чл. 78а). Същият възглед намира потвърждение и в мотивите към проекта за Закон за амнистия. И двете групи се изключват от предмета на дейност на организираните престъпни групи по чл. 93, т. 20. Той обхваща само умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над три години или по-тежко наказание. Поради това изричното обособяване на описаните две групи в по-лека категория посегателства не засяга международните задължения на Република България, произтичащи от Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност от 2000 г.
   
8. 
   В рамките на описаните две групи посегателства е обособена самостоятелна група на престъпления от частен и публично-частен характер. Поради особености на засегнатия с тях частен интерес, обикновено произтичащ от лични отношения между дееца и пострадалия или свързан с правнозначими лични изживявания на пострадалия, наказателното преследване за тях се възбужда по тъжба на пострадалия. Възможно е за някои от тях законодателят да предвиди по-тежки наказания, с което формално да ги изведе от кръга на простъпките. Такава законодателна промяна, ако не води до премахване на частния или публично-частния характер на посегателството, няма да е резултат на дълбока преоценка на обществената му опасност и ще се изрази в относително малка корекция на наказанието. За да не се допусне преквалифициране на посегателството в престъпление на формално основание, се въвежда правилото престъпленията от частен и публично-частен характер да се включват в категорията на простъпките независимо от предвиденото за тях наказание.
   
9. 
   П
   
   Чл. 9а (нов). (1) Престъпните посегателства се делят на престъпления и простъпки.

   (2) Простъпки са онези умишлени посегателства, за които в Особената част на този кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода до три години включително или по-леко наказание, както и онези посегателства, извършени по непредпазливост, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години или по-леко наказание, освен ако съответното посегателство не е изрично обявено за престъпление. Простъпки са и всички посегателства, за които наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия.

   
   
   (3) Престъпления са всички посегателства вън от предвидените в предходната алинея.
   редвижда се законодателят да може изрично да изключи някои посегателства от категорията на простъпките. Това ще позволи динамично приспособяване на наказателната политика по отношение на посегателства с особено значим обект (например, човешкия живот), както и такива с променлива интензивност, които са елемент от по-общи криминогенни процеси. Сред тях са например посегателствата, свързани със склоняване към проституция, дейности с порнографски материали, някои компютърни престъления и др., които се извършват в рамките на организирана престъпна дейност и подготвят или съпровождат тежки престъпления. Тази възможност ще позволи наказуемост на деянието, когато предлаганите по-долу особени правила за наказване на съвкупности от престъпления и простъпки, я изключват. Тя може да се прилага за регулиране на наказателната политика по отношение на престъпления, извършени при смесена вина. Изключението следва да бъде предвиждано чрез правно-техническото средство на особената разпоредба на Особената част. Възможността за изключване на едно посегателство от категорията на простъпките се отнася само до простъпките от общ характер. За посегателствата от частен характер се въвежда автоматично прилагане на режима за простъпките поради отдаваното правно значение на волята на пострадалия.
   
10. 
    На описаните по-горе условия отговарят над 250 вида престъпления (вж. Приложение В). Те се обхващат изцяло от особените производства по НПК и представляват над 15 процента от делата, разглеждани и приключвани от съдебната власт на година. На първа инстанция те се разглеждат от едноличен съдебен състав (чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК). От тях само 45 са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Оттук следва, че въвеждането на облекчени режими за тяхното преслевдване и наказване и особено извеждането на някои от тях извън наказателната система ще разтовари основно районните съдилища, в които натовареността е най-голяма. Тези категории дела представляват над 50 процента от висящите дела, които районните съдилища в областните центрове не успяват да свършат до края на годината. В момента средната продължителност на наказателния процес при тя е над три месеца. Очаква се предложените изменения да я намалят чувствително.
    

11. 
    Изменение на разпоредбите на чл. 5, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от Конституцията. Те прогласяват принципа на законоустановеност на престъплението и процесуалното право на обвинения да бъде предаден на съдебната власт в законоустановен срок. След провеждане на предлаганото двойно деление на посегателствата ще възникне нова категория деяния (простъпки), за които тези конституционни текстове формално не се отнасят поради терминологично различие с престъплението, но които деяния са основание за възникване на наказателна отговорност. Такова положение би било противоконституционно, защото би позволило заобикаляне на цитираните конституционни разпоредби.
    
12. 
    Изменение на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 от Конституцията. Разпоредбите ограничават правото на мнение и на свободно изразяване чрез средствата за масово осведомяване, когато тези права се използват за призоваване към извършване на престъпление. За да се запази приложното поле на текстовете, понятието ,,престъпление” следва да се замени с ,,престъпно посегателство”. По-ниската степен на обществена опасност на простъпките в сравнение с престъпленията според предлаганото деление не е основание за разширяване на обхвата на упоменатите конституционни права, като стане конституционно допустимо те да служат за призоваване към извършване на простъпка. Това следва от общественоопасния характер на простъпката, поради който извършването й се преследва наказателно.
    
13. 
    Изменение на разпоредбата на чл. 127, т. 3 от Конституцията. Тя установява изключителната обвинителна компетентност на прокурорските органи да привличат към отговорност лица, извършили престъпления. Понятието ,,престъпление” по смисъла на чл. 127, т. 3 следва да се разбира като деяния, които са основания за пораждане на наказателна отговорност за извършителя, т.е. ,,престъпни посегателства”. Текстът на нормата следва да се измени в този смисъл.
    
14. 
    Изменение на разпоредбата на чл. 130, ал. 8, т. 2 от Конституцията. Според нея влизането в сила на осъдителна присъда за извършено престъпление е основание за предсрочно прекратяване на мандата на изборен член на ВСС. Понятието ,,престъпление” следва да се замени с ,,престъпно посегателство”, за да се запази смисълът на разпоредбата.
    
15. 
    Изменение на чл. 72, ал. 1, т.2, чл. 129, ал. 3, т. 3 и чл. 148, ал. 1, т. 3 от Конституцията. Разпоредбите предвиждат влизането в сила на осъдителна присъда за извършено умишлено престъпление като абсолютно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, освобождаване от длъжност на несмеяем съдия, прокурор и следовател и прекратяване на мандата на конституционен съдия. За да укаже степен на обществена опасност, нормата си служи с признаци на субективната страна на деянието (умисъл), а не с вид и размер на наказанието, нито с реда за възбуждане на наказателното преследване, които са критерии за разграничаване на престъпленията от простъпките. Поради това възниква разминаване между ,,престъпление” по смисъла на конституционната разпоредба и на предлаганата класификация. За да не се накърни обхватът на конституционния текст, е необходимо думата ,,престъпление” да бъде заменена с ,,престъпно посегателство”.
    
16. 
    Запазване на разпоредбите на чл. 33, ал. 2, чл. 34, ал. 2, чл. 59, ал. 1 от Конституцията. Те съдържат или конституционнодопустимо ограничение на граждански права, което не би било оправдано в случай на простъпка, или конституционна оценка за високата обществена опасност на определен вид деяния (измяна и предателство към отечеството). Изводът е особено категоричен относно чл. 34, ал.2, който визира ,,тежко престъпление”, и на чл. 59, ал. 1 - ,,най-тежки престъпления”.
    
17. 
    Запазване на чл. 70, ал. 1 и чл. 132 от Конституцията. Първата разпоредба установява извършването на престъпление от общ характер и завареното извършване на тежко престъпление като основания за лишаване на народен представител от имунитетни права. Втората норма предвижда извършването на умишлено престъпление от общ характер като основание за отнемане на имунитет на съдия, прокурор и следовател. И трите категории посегателства се обхващат от понятието ,,престъпление” според предлаганото с тази Концепция деление. Поради това последното няма да се отрази на приложното поле и смисъла на разпоредбите.
    
18. 
    Непрецизното разграничаване на простъпките по НК от административните нарушения, предвидени в административно-наказателните разпоредби на административните закони, би създало опасност от смесване на понятия, а оттам и неяснота относно вида отговорност и приложимите процедури. Това може да наруши устойчивото прилагане на традиционни институти на наказателното и административното право, както и да засили стреса, все още понасян от административните съдилища, чието относително скорошно учредяване съвпадна с приливно увеличение на входящите административни дела¹⁵. Основни формални критерии за разграничение на простъпките и административните нарушения са нормативният акт, в който тези деяния са установени, и редът, по който се осъществява отговорността за тяхното извършване. Тези критерии не са достатъчни за провеждане на необходимото разграничение, тъй като някои простъпки се наказват по административен ред (чл. 424 от НК), а за индивидуализацията на административната глоба по чл. 78а и процедурата по възобновяване на производството се прилага ЗАНН. Поради това е важно да се избегне дублирането на състави на простъпки и административни нарушения чрез извършване на дейността, предложена в 3.13.
    
19. 
    Разграничение на простъпката от противообществената проява. Противообществена проява е деяние, което е едновременно общественоопасно и противоправно, или противоречи на морала и добрите нрави (чл. 49а, т. 1 от ЗБППМН). Поради общоизвестните несъответствия на това понятие с основните международни актове за правата на човека и действащото национално българско законодателство, приложното му поле като основание за налагане на възпитателни мерки е сериозно ограничено¹⁶. Противообществените прояви по чл. 49а, т.1, предл. II (,,неморални деяния”) не са общественоопасни или противоправни, нямат законоустановено съдържание и не пораждат последици, когато са извършени от пълнолетен. Поради това при извършването им от непълнолетен не могат да се налагат репресивни санкции, каквито са възпитателните мерки по ЗБППМН.
    
20. 
    Поради липса на признаците ,,наказуемост” и ,,виновност” противообществените прояви по чл. 49а, т. 1, предл. I не са престъпни, но могат да разкриват признаците на престъпно посегателство от обективна страна. Ако такова деяние бъде извършено виновно от непълнолетен, за него ще възникне наказателна отговорност. От нея той може да се освободи по чл. 61 с налагане на възпитателна мярка, ако деянието отговаря и на останалите изисквания на разпоредбата (да е с ниска обществена опасност и да извършено поради лекомислие или увлечение; или да е простъпка).
    
21. 
    Ако деянието не е извършено виновно, срещу извършителя не се предприемат никакви мерки поради липса на материално основание. Обратното, въпреки наличието на такава практика, представлява утежняване на положението на извършителя, тъй като за деяния с различна обществена опасност се прилага еднаква репресия. Това противоречи както на общите конституционни принципи за равнопоставеност пред закона, пропорционалност на наказанието, особена закрила на подрастващите и пр., така и с възпитателната насоченост на политиката спрямо непълнолетните и тенденцията за хуманизация на наказателната политика.
    
22. 
    Следователно, приложното поле на възпитателните мерки по ЗБППМН е ограничено от действащия НК само до деяния, които удовлетворяват условията на чл. 61 и чл. 64. С въвеждането на измененията, предвидени в 3.6 Това ограничение се запазва и след въвеждане на двойното деление на посегателствата.
    

23. 
    Институтите на Общата част, чието действие не зависи от вида на престъпното посегателство и които си служат с понятието ,,престъпление”, следва да се изменят. Понятието ,,престъпление” трябва да бъде заменено с ,,престъпно посегателство” или действието на съответния институт да се разпростре изрично върху простъпките чрез самостоятелна разпоредба или по друг начин. Такива институти са например: действие на наказателния закон по време по чл. 2; действие на наказателния закон по място с оглед принципа на териториалността по чл. 3; непораждане на наказателна отговорност при малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК; фактическа грешка по чл. 14; правилата за съучастие по чл. 20-21; общите разпоредби за наказателноотговорни лица по чл. 31-33; отнемане в полза на държавата на предмета и средството на посегателството по чл. 53 и пр. Сред тях е и продължаваното престъпление по чл. 26. Приложимостта му към всички посегателства следва не само от същността му, при която деецът се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат (чл. 26, ал. 2), но защото обратното би утежнило неоправдано положението на извършител на простъпки, които отговарят на условията на чл. 26. Настоящата редакция на чл. 26 дава решение в случаите, в които част от деянията са престъпления, а друга част са простъпки (ал. 2-5).
    
24. 
    Приложимостта на НК по място се изключва за простъпки, извършени от български граждани в чужбина. С изменение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се ограничава приложимостта на НК само към български граждани за извършени от тях престъпления в чужбина.
    
25. 
    У
    
    Чл. 19 изм. В случаите на чл. 17, ал. 3, и чл. 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление или на простъпка, деецът отговаря за това престъпление или простъпка.
    
    становява се ненаказуемост на приготовлението и опита към простъпка, както и на подбудителството и помагачеството при простъпка. Това решение на следосвобожденския законодател не е загубило своята обоснованост. Степента на обществена опасност на простъпките оправдава наказателно преследване само при довършването им. Към голям брой от тях стадии на умишлена престъпна дейност са невъзможни, защото деянията са на просто извършване, а при резултатните общественоопасните последици настъпват веднага и това изключва възможността на довършен опит. Обществената опасност на подбудителството и помагачеството обикновено е по-ниска от тази на извършеното деяние (аргумент от подредбата на формите на съучастие по чл. 20). Следователно тя не оправдава прилагането на наказателна репресия за тези деяния.
    
26. 
    Въвеждането на ненаказуемост на приготовлението и опита към простъпка в НК предполага запазване на редакцията на чл. 17-18. Те ще се отнасят само до престъпленията. Изменение ще претърпи чл. 19. Той урежда случаите, в които приготовлението или опитът към едно престъпление разкриват признаците на друго довършено престъпление в условия на идеална съвкупност. Поради това, ако отговорността за приготовлението / опита отпадане на основание самоволен отказ на дееца, отговорността за другото престъпление се запазва. Необходимо е тази уредба да се разпростре и върху случаи, в които приготовлението / опитът към престъпление разкриват белезите на довършена простъпка. Поради това разпоредбата трябва да се допълни.
    
27. 
    Н
    
    Чл. 22а (нов) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако извършеното деяние е простъпка.
    
    енаказуемостта на акцесорното съучастие в простъпка се въвежда с нов чл. 22а. Систематичното му място е непосредствено след уредбата на института на самоволния отказ от акцесорно съучастие по чл. 22, но в самостоятелен текст. Двете норми имат различен предмет. Те регулират случаи на ненаказуемост, които се различават по своето основание (самоволен отказ, съответно вид на извършеното деяние) и действие (отпадане, съответно непораждане на наказателна отговорност), и поради това не могат да се обединяват в една разпредба. Общите понятия и правила по чл. 20-21 трябва да се съобразят с понятието за престъпно посегателство чрез съответно изменение на тези разпоредби, тъй като ненаказуемост се въвежда само при подбудителство и помагачество в простъпка. Ненаказуемостта по предлагания чл. 22а не изключва наказуемостта на престъплението и довършената в случаи на идеална съвкупност между акцесорно съучастие в простъпка и довършена простъпка, престъпление или наказуем стадий на умишлена престъпна дейност.
    
28. 
    Наказуемостта на съвкупностите от простъпки се определя от правилото за отделно изтърпяване на всяко наказание, възприето по отношение на административните нарушения (чл. 18 от ЗАНН¹⁷). Това следва от близостта на простъпките до административните нарушения.
    
29. 
    При идеална или реална съвкупност от престъпление и простъпка, всяко деяние се наказва отделно според съоветно предвидения за него ред.
    
30. 
    Въвежда се специален режим за простъпки, извършени при условията на повторност (специален рецидив). Когато в Особената част е предвидено наказание за простъпка, извършена повторно, то се налага, когато деецът е извършил простъпката, след като е бил наказан за друга такава простъпка и не е изтекла една година от изтърпяване на наказанието. Продължителността на срока съвпада с установената по отношение на понятието за повторност при административните нарушения, до които простъпките се доближават по естеството и общественото си значение. Тя съвпада и с установената по отношение на понятието за повторност на нарушение по НЗ от 1896 г. (вж. Приложение А). Предлага се изменение на чл. 28, ал. 1, в което понятието за престъпление да бъде заменено с това за престъпно посегателство и да бъде указано, че че съдебният акт, който с който деецът е наказан за простъпка, е съдебно решение. Въвежда се ново изречение в чл. 30 (1), според което правилата на чл. 28 не се прилагат по отношение на простъпка, ако е изтекла повече от една година от изтърпяване на наказанието за предходно извършена простъпка.
    
31. 
    Приложното поле на опасния рецидив по чл. 29 се ограничава само до престъпленията, като не се вземат предвид извършените от дееца простъпки. За целта се предвижда допълнение на чл. 29, ал. 2, който изключва престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен, при преценката дали е налице опасен рецидив. Изменението ще стесни приложението на ал. 1, б. ,,б”.
    
32. 
    Действието на освобождаването на непълнолетен от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка по чл. 61 се разпростира и по отношение на извършените от непълнолетния простъпки. Не се изисква те да са извършени поради увлечение или лекомислие. Това условие, както и изискването за неголяма обществена опасност на извършеното, се запазват само по отношение на престъпленията. Основанията за това следват по начало от малката обществена опасност на простъпките. Прокурорът, съответно съдът, запазват свобода на преценка дали приложението на института е оправдано по конкретни случаи.
    
33. 
    Облекчава се приложението на условното осъждане по чл. 66 и сл., като извършването на простъпка по непредпазливост в изпитателния срок не се счита за негово нарушение. За целта в чл. 68, ал. 2 като основание съдът да постанови изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното наказание, редом с непредпазливото престъпление, се добавя и умишлената простъпка.
    
34. 
    Многократна приложимост на чл. 78а по отношение на простъпките. Този ред се установява като единствен за наказване на простъпките, извършени от пълнолетни лица, като в неговите граници се създават два режима. Разграничителният критерий е комплексен и включва условията по ал. 1, букви ,,б” и ,,в”. Ако някое от тях не е изпълнено, съдът може да наложи административна глоба в по-голям размер. Максимумът по всеки от двата режима следва да бъде установен след съобразяване с размера на наказанието глоба по съответната разпоредба на Особената част. Ако за простъпката е предвидено наказание лишаване от свобода, самостоятелно, алтернативно или кумулативно с наказание, което не е глоба, съдът може да определи размера на административната глоба по чл. 78а, като замени лишаването от свобода с парична глоба по законоустановено съотношение. Възможно е да се обособи и трети режим според вида и размера на наказанието като допълнителен критерий. Ако и двете условия по ал. 1, букви ,,б” и ,,в” са изпълнени и за простъпката е предвидено наказание без лишаване от свобода или лишаване от свобода до една година или по-леко наказание, се предлага да е приложим режим, аналогичен на действащия по чл. 424.
    
35. 
    Съотношението между размера на административната глоба и лишаването от свобода трябва да се основава на законодателна оценка за тяхната относителна тежест. За целта, освен анализа по 3.8, е необходимо да се установи относителната тежест на наказателните и административните глоби, когато такива са предвидени съответно в НК и административните закони за наказване съответно на престъпления и административни нарушения с близки състави. Съотношението трябва да бъде относително определено, като е допустима възможност съдът да го конкретизира в съдебното решение (Вж. Приложение А). Систематичното място на разпоредбата, регулираща правилата за замяна на лишаването от свобода с глоба, следва да бъде в рамките на чл. 78а.
    
36. 
    Преминаване на простъпките към режим на двугодишна давност за наказателно преследване и за погасяване на изпълнението на наказанието (чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 82, ал. 1, т. 5). Тези срокове са в съответствие с прилаганите в чуждестранните правни системи. Простъпките са най-близки до административните нарушения, давността за които също е двугодишна (чл. 82, ал. 1, б.,,а” и постоянната съдебна практика).
    
37. 
    Действието на разпоредбата на чл. 84 остава само за простъпките, които се преследват по тъжба на пострадалия. За всички престъпления производството се възбужда по общия ред.
    
38. 
    Промяна в режима за реабилитация. Предлага се извършителите на простъпки да се считат неосъждани, освен в някои особени случаи, предвидени в закон. Такива могат да бъдат постъпване на работа в правораздавателни, правоохранителни и правосъдни органи. За провеждане на наказателната политика по третиране на извършителя като осъждане е необходим подробен преглед на нормативните актове, които уреждат последици от осъждането, различни от наказанието. В случаите, в които извършителят на простъпка ще бъде считан за осъждан, се предлага реабилитацията по право да настъпва в едногодишен срок от изтърпяване на наказанието. Тази продължителност е съобразена със срока, в който извършването на ново наказуемо деяние е основание за прилагане на правилата за повторност. Не е оправдано срокът на реабилитацията да е по-дълъг. Освен това се предлага реабилитация за простъпка да може да настъпва многократно. Това решение изисква съответно изменение на чл. 86 и чл. 88а, ал. 2.
    
39. 
    Допустимост на амнистията за простъпки.