V. БЕЛЕЖКА ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА НА ДВОЙНОТО

V. БЕЛЕЖКА ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА НА ДВОЙНОТО

ДЕЛЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНИТЕ ПОСЕГАТЕЛСТВА

1. 
   Значението на делението на престъпления и простъпки в съвременното наказателно право намалява и неговото практическо приложение все по-често бива оспорвано в теорията и практиката. Традиционно, делението се свързва с подсъдността на всеки от видовете деяния на различни съдебни органи, с различния процесуален ред за осъществяване на отговорността и с вида приложимо наказание. Поради всеобщата тенденция към опростяване на процеса и уеднаквяване на системите на наказанията тази практическа връзка постепенно се заличава. Класификацията започва да се оценява като произволна и незадоволителна, тъй като не е обоснована с никакви или с никакви практически критерии¹⁸. Поради това тя е изоставена в много държави от общото право и заменена с делене на престъпленията на тежки и леки (Канада, Австралия, Ирландия, Обединеното кралство). В Европа делението все още се прилага в държави със съответно делене на органите, компетентни да разглеждат всеки от двата вида деяния (Франция и държавите, повлияни от дейното наказателно право), както и в някои нови демокрации, в които делението е възприето под влияние на чужда правна система или на правната теория и също няма практическо значение (Албания, Латвия, Естония)¹⁹.
   
2. 
   Историческото развитие на класификацията се движи от намаляване на категориите от три на две към обединяване на двете в общата категория на престъпленията. Процесът започва малко след нейното възникване с Френския (Наполеоновия) НК. През XIX век тристепенната класификация е изоставена в Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Португалия и Италия, както и в латино-американските държави.
   
3. 
   Процесът е свързан с отделянето на административните нарушения (в рамките на развитието на административното право) и пренасяне на делението в рамките на единната категория на престъпленията. Най-леко наказуемата категория се превръща в административно нарушение. Най-тежко наказуемата претърпява вътрешна диференция на тежки и леки престъпления, за да се запази структурата и разделената подсъдност на съдилищата (Унгария, Дания, Румъния). Леките престъпления се разглеждат от един съдия само в съдебна фаза, а тежките – пред съдебен състав с участие на заседатели и досъдебна фаза. Само в Холандия двойното деление на посегателствата води до преструктуриране на съдебната власт и намаляване на броя на видовете трибунали от три на два.
   
4. 
   Сравнителноправно не е известно възстановяване на класификацията в системи, които са я изоставили.
   
5. 
   В България двойното деление на престъпните деяния по НЗ от 1896 г., заимствано от холандския и италианския модел, се оценява като произволно, а разграничителният критерий - като неясен и спорен (вж. Приложение А). Поради това то е изоставено и през последните близо седемдесет години у нас е установена традиция на интегриран подход към престъпните посегателства.
   
6. 
   Практическата необходимост от възстановяване на двойното деление в България не е очевидна. Отчетните и мониторинговите доклади и изследвания върху работата на наказателното правосъдие сочат като основни причини за неговата неефективност проблеми при прилагането на процесуалното законодателство, свързани с квалификацията на правораздавателните и правосъдните органи, и недостатъци в законодателния подход към наказателната материя²⁰. Действащият НК и развиващото се административно-наказателно право съдържат разнообразие от институти за диференцирана политика спрямо правонарушения с различна обществена опасност, каквото е рядко срещано в сравнителноправен мащаб, но чието пълноценно приложение е блокирано от изброените по-горе проблеми.
   
7. 
   Продължаващата липса на Единна информационна система за противодействие на престъпността препятства възможността действието на наказателния закон да бъде устойчиво наблюдавано и оценявано по единни методи и показатели за статистически анализ. Тя препятства и необходимостта ефектът от законодателните инициативи бъде предвиждан в висока степен на вероятност, особено когато те имат по-радикален или по-комплексен характер. Това застрашава обосновимостта на реформата с въвеждане на двойното деление на посегателствата и обществената подкрепа за нея, защото както съображенията в нейна полза, така и възраженията срещу нея могат да бъдат подкрепени със статистически твърдения.
   
8. 
   Като цяло, ефектите на настоящата Концепция могат да бъдат постигнати и без двойното деление на престъпните посегателства. Предлаганите с нея изменения в действащите и въвеждане на нови материалноправно институти не зависят по необходимост от такова формално деление. Със същия успех те могат да се изградят върху категориите, вече обособени от действието на чл. 78а и особените разпоредби за престъпленията от частен и публично-частен характер. Провеждането на делението без осъществяването на тези промени няма да породи никакво полезно въздействие върху действащата наказателна система и би било уязвимо на оценка за произволност, национална безотговорност и политически повлияна привидност на законодателната инициатива.