Глава тридесет и втора
|
ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ
|
|
|
|
Приложима уредба
|
|
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
|
|
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
|
|
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
|
|
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице-търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
|
|
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
|
|
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
|
|
|
|
Приложения към исковата молба
|
|
Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.
|
|
|
|
Отговор на исковата молба
|
|
Чл. 367.(1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
|
|
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
|
|
1. посочване на съда и номера на делото;
|
|
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
|
|
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
|
|
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
|
|
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
|
|
6. подпис на лицето, което подава отговора.
|
|
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
|
|
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.
|
|
|
|
Приложения към отговора на исковата молба
|
|
Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.
|
|
|
|
Възражение за разглеждане по общия ред
|
|
Чл. 369.(1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.
|
|
(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.
|
|
|
|
Последици от неподаването на отговор
|
|
Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
|
|
|
|
Възражение за прихващане след срока за отговор
|
|
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
|
|
|
|
Допълнителна искова молба
|
|
Чл. 372.(1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
|
|
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск (по основание или петитум) (по размер, преминаване от установителен към осъдителен и обратно, както и добавяне на лихви и добиви след иска – може до приключване на съдебното дирене), да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.
|
|
|
|
Допълнителен отговор
|
|
Чл. 373.(1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
|
|
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
|
|
|
|
Подготовка на делото в закрито заседание
|
|
Чл. 374.(1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
|
|
(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
|
|
|
|
Разглеждане на делото в открито заседание
|
|
Чл. 375.(1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.
|
|
(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.
|
|
|
|
Разглеждане на делото в закрито заседание
|
|
Чл. 376.(1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.
|
|
(2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.
|
|
(3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.
|
|
|
|
Приложимост на общите правила
|
|
Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.
|
|
|
|
Приложимост на правилата пред въззивния съд
|
|
Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.
|
|
|
|
Глава тридесет и трета
|
|
ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ
|
|
|
|
Колективни искове
|
|
Чл. 379.(1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
|
|
(2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.
|
|
(3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.
|
|
|
|
Предявяване на колективен иск
|
|
Чл. 380.(1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава.
|
|
(2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.
|
|
(3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
|
|
|
|
Проверка на условията за предявяване на колективен иск
|
|
Чл. 381.(1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
|
|
(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.
|
|
(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.
|
|
(4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба.
|
|
|
|
Подготовка на делото за разглеждане
|
|
Чл. 382.(1) В открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска.
|
|
(2) Съдът определя:
|
|
1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска-колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
|
|
2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.
|
|
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
|
|
|
|
Приемане на нови участници и изключване от участие
|
|
Чл. 383.(1) В закрито заседание съдът:
|
|
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;
|
|
2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
|
|
(2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба.
|
|
(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
|
|
|
|
Съглашение за доброволно уреждане на спора
|
|
Чл. 384.(1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
|
|
(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.
|
|
(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.
|
|
|
|
Мерки за защита на увредения интерес
|
|
Чл. 385.(1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума.
|
|
(2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
|
|
(3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.
|
|
(4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.
|
|
|
|
Решение по колективния иск
|
|
Чл. 386.(1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.
|
|
(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.
|
|
(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.
|
|
(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.
|
|
|
|
Разпореждане с обезщетението
|
|
Чл. 387.(1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
|
|
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.
|
|
|
|
Общо събрание и комитет на увредените лица
|
|
Чл. 388.(1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.
|
|
(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.
|
|
|
чл. 307а – 307д31
|
Ч А С Т Ч Е Т В Ъ Р Т А
|
|
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
|
|
|
|
|
