Кодекс за социално осигуряване (загл. Изм. Дв, бр. 67 От 2003 Г.)

Право на парично обезщетение за безработица

Изтегляне 3.74 Mb.

страница	6/26
Дата	02.06.2018
Размер	3.74 Mb.
	#71109
Тип	Кодекс

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 26

Право на парично обезщетение за безработица

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;

3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(4) (*) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;

2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Чл. 54б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:

Осигурителен стаж				Период за изплащане
(години)				на обезщетението
				(месеци)
до	3			4
от	3	до	5	6
от	5	до	10	8
от	10	до	15	9
от	15	до	20	10
от	20	до	25	11
над	25			12

(2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал. 1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 67 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;

2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;

4. (*) (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)

5. смърт на безработния.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.

(4) (*) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Чл. 54е. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица (Загл. доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 54ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 4 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 54з. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

Чл. 54и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Трудова злополука

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

3. мястото за получаване на възнаграждение.

(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест

Чл. 56. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Деклариране на трудова злополука

Чл. 57. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Разследване на трудова злополука

Чл. 58. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

(2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.

(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:

1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;

2. вида на уврежданията;

3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.

(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:

1. работник или служител от същата професия, или

2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или

3. представител на синдикалната организация, в която членува;

4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.

(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание

Изтегляне 3.74 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 26